Р Е Ш Е Н И Е №132
гр.Силистра, 07.01.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор.….…..…...,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №153 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Р.М. ***, подадена
чрез представител по пълномощие адв.С.Н. ***, против задължително предписание
(ЗП) №П/Д-СС-001/07.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра, на основание чл.21 ал.1 т.3 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДт), във връзка с чл.18 ал.4 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето (ППЗЗДт), потвърдено с Решение №19-РД
06-0019/01.07.2021г. на Директора на РДСП-Силистра.Със същото е разпоредено на
жалбоподателя:1.Да участва активно в консултирането с психолог от ЦОП (Център
за обществена подкрепа) гр.Силистра; 2.Да осигурява присъствието на детето за
планираните консултации;3.Да се въздържа от коментари,уронващи авторитета на
майката;4.Да спазва режима на лични отношения на детето с майка му, определен в
привременни мерки на СРС, като подготвя детето за срещите с майката.
С жалбата се поддържа материална
незаконосъобразност на атакувания акт, както и противоречие с нормативната цел,
защото фактическите обстоятелства, на които е базиран, били
неверни.Съставомерният „отказ за сътрудничество“ от страна на
жалбоподателя,съгласно приложения чл.18 ал.4 ППЗЗДт,не бил установен,което
сочело, че оспореният акт бил издаден без доказателствена основа.Твърди се,че
оспорващият не бил препятствал осъществяването на консултативния процес с
психолог от ЦОП,а напротив - лично е присъствал на срещата заедно с детето,но
процесът не се бил осъществил поради категоричния отказ на същото да участва в
него Поддържа се становище,че малолетният Д. изразявал открита съпротива срещу
предприетите мерки от социалните служби,както и нежелание да се среща и общува
с майка си,която стояла зад цялата офанзива от дейности,насочени към
преодоляване на оформилото се (според социалния доклад) „родителско отчуждение“
спрямо нея.Жалбоподателят поддържа още,че няма нормативни или чисто човешки
(родителски) лостове да принуди детето Д. да контактува с майка му или със
социалните работници,вкл. с ключовия специалист - психолог.Предвид на горните
обстоятелства счита,че не са налице материалните предпоставки за издаване на
оспореното задължително предписание, поради което настоява за неговата отмяна.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра,чрез
упълномощен представител юрисконсулт И.З., изразява становище за
неоснователност на оспорването (л.165-л.166).Поддържа аргументи,че при спазване
на административнопроизводствените правила и в рамките на възложената му
компетентност, е разпоредил административната принуда в съответствие с регламентацията
от чл.16-чл.20 ППЗЗДт,при наличие на материалните предпоставки от чл.18 ал.4
с.пр.Твърди,че е категорично установен съставомерният „отказ за сътрудничество“
от страна на бащата.Поддържа,че по преценка на специалисти,със специални
познания в областта на психологията, педагогиката и социалната подкрепа,
установения още при проучването и оценяването на първоначалния сигнал, риск за
„родителско отчуждение“ по отношение на майката, се е задълбочил, което се
отразява крайно неблагоприятно върху психическото състояние на детето,намирайки
неговата първопричина в острия междуличностен конфликт между родителите и
отказа на жалбоподателя за сътрудничество в преодоляването му и съответно, за
подкрепа на детето в ракурса на „най-добрия интерес за детето“,съгласно §1 т.5
ДР ЗЗДт. Счита,че с процесните задължителни за изпълнение от жалбоподателя
предписания се постига и целта на закона,свързана с оптимална защита на
интересите на детето, вкл. неговото физическо, психическо и емоционално
здраве.Поради това моли за от-хвърляне на жалбата.
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.18 ал.5 от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето.
Съдът, като обсъди изложените в
жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по
делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК (Разпореждане
№449/24.08.21г.-л.37-л.39),а оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, тъй като атакуваното „задължително предписание”
попълва хипотеза на чл.21 ал.1 АПК, а и съгласно чл.18 ал.5 ППЗЗДт, изрично е
предвидено неговото обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Задължително предписание №П/Д-СС-001 от
07.06.2021г.,издадено от Директора на ДСП Силистра,с което на основание
чл.21 ал. 1 т.3 ЗЗДт, е разпоредено на жалбоподателя: 1. Да участва активно в
консултирането с психолог от ЦОП гр.Силистра; 2.Да осигурява присъствието на
детето за планираните консултации; 3.Да се въздържа от коментари, уронващи
авторитета на майката; 4.Да спазва режима на лични отношения на детето с майка
му, определен в привременни мерки на СРС, като подготвя детето за срещите с
майката.
Според фактическите обстоятелства,обосновали
оспорените предписания, органът е приел, че бащата и детето отказват да
сътрудничат в процеса на психологическото консултиране,затрудняващо
индивидуалната работа с малолетния Д. Р. М.. Констатирал е наличие на синдром
на „родителско отчуждение“ спрямо майката Н. А. , на която, с невлязло в сила
Решение №219/ 27.05.2021г.,постановено по гр.дело №1184/20г. на
РС-Силистра,потвърдено с Решение №64/27.10.21г. по в.гр.д. №262/21г. на
Силистренския окръжен съд, е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето.Изрично е посочил,че предписанието има задължителен
характер и е със срок на действие от шест месеца, а при неизпълнение ще бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,съгласно
чл.45 ал.9 ЗЗДт.Актът е издаден по предложение на социалния работник, водещ
случая М.С.Д., съдържащо се в Социален доклад от 27.05.21г.(л.15-л.17),на който
изрично се е позовал органът.
От административната преписка се установява, че
случаят на детето Д. Р. М. е регистриран в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при
ДСП-Силистра на 18.09.2020г. след постъпил сигнал от Н. А. - негова майка (л.61),че не е осъществявала
контакт с детето си от няколко месеца.Д. е роден от съвместното ѝ
съжителство с Р.М.Д.,като двамата са полагали грижи за неговото отглеждане в
семейна среда,до фактическата им раздяла на 20.
05.2020г.Последната е настъпила след предприемане на ново съжителство от
страна на Н. А. с друг мъж, в друго
населено място (с.Калипетрово), което по необходимост е свързано с напускане на
общо ползваното жилище с жалбоподателя. Детето е преживяло тежко релевантната
за случая раздяла; то е ученик в 5-ти клас в СУ“Н.Й.Вапцаров“ гр.Силистра и е
със статут на СОП (специални образователни потребности),ползвайки ресурсно
подпомагане.Не отсъства безпричинно от училище,вкл. по време на онлайн обучението
е участвало редовно в обучителния процес и е с добра успеваемост. След
извършено проучване и оценка на сигнала (чл. 16 ППЗЗДт) е изготвен Социален
доклад (л.65-л.67),с който е направено предложение да се отвори работа по
случая,с цел предприемане на мярка за закрила и оказване на подкрепа на детето
и родителите,поради остър конфликт между тях с крайно негативно отражение върху
психиката и личността на детето.Предложена е индивидуална работа с психолог за
преодоляване на риска за емоционалното му развитие, като е установен и риск от
родителско отчуждение. Съгласно регламентацията от чл. 16а ППЗЗДт,е изготвен
План за действие (л.72) и е издадено Направление за ползване на социални услуги
№НП/Д-СС-156/06.10.2020г. (л.75).
Проведена е консултативна среща между майката и детето
на 04.11.2020г., както и други дейности по предоставяне на социалната услуга
„превенция на риск от родителско отчуждение“,за което е изготвен поетапен
Доклад от ключовия специалист психолог В. Д. на 12.01.2021г. (л.84-л.89).Шестмесечният
срок на услугата е изтичал към 06.04.2021г., до когато са провеждани
мултидисциплинарни екипни обсъждания (Вж.Протокол от 02.04.21г.-л.91) и
телефонни разговори с жалбоподателя.Изготвен е Протокол от преглед на оценката
на случая и плана за действие, като резултат от проведена среща на 06.04.2021г.
между жалбоподателя, детето Д., майката Н., водещият психолог В.Д. и социалните
работници С.Н.-К.и М.Д., които са го подписали в знак на съгласие с отразеното
в него (л.93-л.94).По общото съгласие на участвалите в срещата е прието, че
социалната услуга, която не е дала резултат до момента, следва да продължи, за
което е издадено ново Направление №НП/Д-СС-042/13.04.2021г. (л.52). На 12.04.
2021г. жалбоподателят и детето са посетили ОДЗ-Силистра за среща със социалния
работник М.Д. (л.96), на която Д. се е държал спокойно, но изрично заявил, че
не желае да посещава психолога В.Д.. Изготвен е Социален доклад (л.105) от
13.04.2021г.,а ключовият специалист в Центъра за обществена подкрепа е извършил
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (л.108-л.111) и актуализирал
индивидуалния план.
На 07.05.2021г. е проведена среща (през прозореца) с
детето на адреса на жалбоподателя (който не е допуснал социалните работници до
жилището),като конкретна консултативна работа не е било обективно възможно да
бъде извършена.На 25.05. 2021г. управителят на ЦОП-Силистра е поискал
съдействие от социалните служби за осъществяване на работата по случая (л.119; л.160),
тъй като са се сблъскали с упорито проявявана липса на съдействие от страна на
бащата Р. (скрита съпротива).В същия ден е проведен телефонен разговор с него,в
който отказът да води детето при психолога от ЦОП и сам лично да участва в
консултациите, е потвърден, защото „…на сила не става“.Детето също категорично
е отказало да участва в дейностите на ЦОП, а след препоръка, че може да бъдат
насочени към друга социална услуга, Р.Д. е отказал да води детето повече където
и да е (л.161).В друг телефонен разговор на 07.05.21г. със социален работник,
жалбоподателят е отказал да бъде посещавано и жилището му, където за известен
кратък период от време е допускал срещи на детето със социални работници,но
вече е започнал да твърди, че същите били форма на психически тормоз,вкл. за
детето. Заявил е, че не желае да осигури достъп до детето (л.125).
След получена писмена покана (освен телефонните
разговори) за провеждане на екипна среща на 11.05.2021г. от 15:00 часа в
ЦОП-Силистра,оспорващият не се явил и не осигурил участие на детето (л.158).На
14.05.21г. екип на ЦОП отново посетил адреса на жалбоподателя и отново не е
била осъществена пълноценна работа с детето, тъй като Р.М. привидно давал
съгласие за консултативна работа, но същевременно не посещавал социалната
услуга и не допускал среща с детето,вкл. не допускал психолога и социалните
работници в дома си.
На 07.06.2021г. ключовият психолог е провел телефонен
разговор с жалбоподателя, в който последният е изявил желание да съдейства за
консултативна среща с детето,но той щял да потърси психолога, като не искал
същият да го безпокои по телефона. На 26.05.2021г. е проведена среща по повод
преглед на Плана за действие от 06.10.2020г. с продължение на социалната услуга
с нови 6 месеца, като на същата са присъствали само социални работници от ОЗД и
психологът, водещ случая в ЦОП (л.150-л.151),поради отказ на бащата да
присъства и да води детето. Взето е решение за изготвяне на социален доклад с
предложение за налагане на административна принуда, по вид „задължителни
предписания“, на неоказващия съдействие баща, по реда на чл.21 ал.1 т.3 ЗЗДт и
чл.18 ППЗЗДт.Такъв е изготвен на 27.05.2021г. и ответният орган е издал
процесното по делото ЗП №П/Д-СС-001/07.06.2021г. Същото е било оспорено по административен ред и
потвърдено от Директора на РДСП гр.Си-листра (л.141-л.143; л.29-л.31).
В хода на съдебното производство са ангажирани
допълнителни доказателства, следващи издаването на оспореното ЗП, вкл.обяснения
на страната по реда на чл. 176 ГПК (Вж.Протокол/20.10.21г.),видно от които е,че
жалбоподателят счита:„[…] За момента не мога да им съдействам […] Иска (детето) вечер да се прибираме по
тъмно.Да не ни гледали хората […] Каквото мога правя, но за момента не го виждам готов.[…]Той се срамува.[…] има някакъв
страх от социални.“ Представено е становище на ключовия психолог (л.60) от
19.08.2021г.,че не може да изпълни ангажиментите си по поетата социална услуга
поради съпротивата за участие на Р.М. и отказ от съдействие за работа с детето.
Същият е започнал да отправя заплахи към екипа на ЦОП, че ще заведе съдебно
дело за оказван психически тормоз. На проведена екипна среща на 17.08.2021г. е
обсъдено обстоятелството,че задължителните предписания са обжалвани в съда и
социалните служби нямат други лостове за въздействие върху жалбоподателя, но
може да бъде предложено на родителите да участват в друга по вид социална
услуга (л.164-долу).От представения заключителен доклад на ЦОП-Силистра от
12.10.2021г. (л.180-л.182) е видно, че ползваната услуга се прекратява поради
невъзможност за нейното предоставяне по обсъдените по-горе причини. От страна
на оспорващия, в уверение на това, че нежеланието на детето да се вижда с майка
си е непреодолимо и той е безсилен да направи каквото и да е, е представен
Протокол от 23.07.2021г., изготвен от Държавен съдебен изпълнител (л. 203). На
23.07.21г. е било насрочено принудително изпълнение от ДСИ за предаване на
детето (л.137),каквото процесуално действие е извършено с участието на социални
работници от ОЗД и майката Н. А. , видно от Протокола на л.203 от делото.
Детето обаче, категорично отказало да отиде с майка си където и да е.
В съдебно заседание на 08.12.2021г. са изслушани
свидетелските показания на социалния работник в ОЗД М.Д. и ключовия психолог В.
Д. от ЦОП-Силистра, които потвърждават фактите, установени посредством
обсъдените по-горе доказателствени източници.Не могат да бъдат променени
горните фактически установявания, със значение за настоящия процес съгласно
регулацията от чл. 18 ал.4 ППЗЗДт и от показанията на св.П. Д. - брат на
оспорващия,който потвърждава нежеланието на детето да се среща със социални
работници и психолози; категорично не иска да се вижда и с майка си, но не
опровергава главния факт в процеса - за отказ за сътрудничество от страна на
жалбоподателя, тъй като и свидетелят счита,че „насила не може…“Твърди, че след
посещенията в ОЗД или ЦОП, детето излизало много разстроено.
Преценявайки крехката възраст на детето Д.; описаните
обстоятелства в Социален доклад (л.15-л.17) и Заключителен доклад от 12.04.21г.
на ключов специалист психолог (л.8-л.13), както и твърдения в жалбата от вида
на тези на св.П. Д., съдът изрично е дал указания на жалбоподателя, в следния
порядък: Да уточни какво оспорва - нормативно определените мерки за закрила в
семейна среда, съгласно чл.23 ЗЗДт, каквито по вид, според т.3 и т.6, са
предприетите от ответния орган, преценявайки ги като „масирани атаки спрямо
нас“ или твърди непрофесионално/непропорционалното им изпълнение от страна на
длъжностите лица,на които е възложено осъществяването им, каквото уточнение в
процеса няма.
При горните фактически установявания,
настоящият състав намира от правна страна следното: Спорът е съсредоточен върху
обстоятелството - налице ли е отказ за сътрудничество от страна на бащата
(жалбоподател) за изпълнение на предприетите от ОЗД мерки от кръга на
регламентираните с чл.23 ЗЗДт и насочени ли са същите към осигуряване на
„най-добрия интерес на детето“, съгласно §1 т.5 ДР ЗЗДт.
Процесното Задължително предписание е издадено от
компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, съгласно
изричното предписание на чл.18 ал.4 ППЗЗДт. Същото е постановено в
законоустановената форма, с посочени фактически и правни основания за неговото
издаване,както и ясно е формулирана разпоредителната част.Конкретизирано е
поведението, което следва да има бащата на детето и,което се очаква да прояви,с
цел преодоляване на задълбочилото се „родителско отчуждение“ към майката и
риска, в който се намира самото то. Взет е предвид не само
преустановителният,но и превантивният характер на задължителните
предписания,като приложимостта им към нуждите на детето следва да бъде
преценена с оглед и на новата социална услуга, към която ще бъдат насочени
родителите.Освен това,ответният орган в акта изрично се е позовал на Социалния
доклад от 27.05.2021г., който, по хипотеза, се съставя преди издаването на
оспореното ЗП и е за целите на същото административно производство, съдържащ
мотивирано предложение за налагане на административната принуда,което го
приобщава към мотивите на акта, съгласно ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС. Ето защо,
оплакването в жалбата за липса на мотиви в контекста на чл.146 т.2 АПК, като неоснователно
следва да бъде отклонено.Неоснователно е и възражението,развито в хода по
съществото на делото от процесуалния представител на жалбоподателя, за
необсъждане в контролния акт на Директора на РДСП-Силистра на възраженията му,
тъй като последният не е предмет на настоящия съдебен контрол.
Не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводстве ните правила, защото: Видно от документа на л.120
от делото е, че в телефонен разговор от 25.05.2021г. с жалбоподателя и, при
пореден отказ от негова страна да посети ОЗД заедно с детето, изрично е
предупреден, че ще бъде издадено задължително предписание,което е скрепено в
закона със съответната адмнистративнонаказателна отговорност при неизпълнение.
С писмено уведомление (л.138) изх.№СЛ/Д-СС/692-014 от 28.04.2021г. е поканен на
екипна среща на 11.05.2021г. (връчено на 06.05.21г.-л.139), на която не се е
явил (л.158-л.159) и, на която е взето решение за предлагане на Директора на
ДСП-Силистра да бъде издадено задължително предписание по чл.18 ал.4
ППЗЗДт.Всичко това сочи,че не са били накърнени процесуалните права на
оспорващия и е спазена регулацията от чл.16-чл.20 ППЗЗДт.
Настоящият състав счита,че правилно е
приложен и материалният закон.
Според
чл.8 ал.6 ЗЗДт, родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да
изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяване
на дейностите по закрила на детето, каквито несъмнено са предприетите по чл.23
т.3 и т.6 ЗЗДт мерки, в случая.Всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите
права и интереси,по аргумент от чл.10 ал.1 ЗЗДт. Релевираната опасност от
увреждане на психическото, нравственото и социалното развитие на детето Д. в
случая е обусловена от създадената ситуация, при която то израства и формира
личностните си качества без участието на майката в неговото отглеждане и
възпитание.Тези обстоятелства, преценени ведно със специфичната му възраст,
която по правило е свързана със значими физически и емоционални промени,
налагат извод, че за него е налице необходимост от оказване на психологическа
подкрепа за преодоляване на несигурността и стреса,породени от раздялата на
родителите му и развилите се впоследствие отношения между тях,вкл. свързани с
упражняването на родителските права (воденото дело в СРС), за възстановяване на
емоционалната връзка между Д. и майка му.Безусловното право на закрила на
детето следва да се разглежда през призмата на "най-добрия интерес на
детето" - нормативно въведен стандарт чрез §1 т.5 ДР ЗЗДт. С издаденото
задължително предписание и при установените обстоятелства, ще се гарантира и
запази най-висшия интерес на детето - да бъде обгрижвано и от двамата си
родители.(Вж.Решение №8084/24.06.20г.,адм.д.№8041/ 19г.;Решение
№9628/15.07.20г.,адм.д.№12759/19г.;Решение №15822/18.12.18г.,
адм.д.№11869/18г.; Решение №1314/31.01.19г.,адм.д.№9518/18г. на ВАС, VIО).
Безспорно се установява в процеса, че жалбоподателят,
реално не е стимулирал контактите между детето и неговата майка, а напротив,
независимо, че формално е изразявал съгласие да подпомогне същите (в
изолираните случаи когато не е изразявал категоричен отказ за това), но не е
предприемал никакви действия за промяна в поведението на детето (още по-малко
щадящи психиката му подготвящи го разговори за срещи с майка му).Категорично
счита,че не може (и не трябвало) да се противопоставя на желанията на детето;
да върви срещу него; да го принуждава и т.н. Предоставеният на самото дете
свободен избор на поведение спрямо неговата майка, правилно е преценен от
социалните служби за неудачен и неблагоприятен за психическото му развитие.При
това поведение на бащата и изричното му изявление пред съда,че „…за момента не
го виждам готов“,не дава отговор на базовия въпрос, кога, според неговите
представи, Д. ще бъде готов за нормални контакти с майка си,докато родителското
отчуждение между тях стремително нараства с всеки пропуснат ден, стигайки до
недопустими размери.
В случаи като процесния,единствено важен
е интересът на детето,а той изисква то да може да поддържа пълноценни отношения
и с двамата си родители (арг. §1 т. 5 ДР
ЗЗДт).Ответният орган,след срещнатия отказ за съдействие при осъществяване на
мерките за закрила на детето Д.,законосъобразно е предприел издаването на
задължителните за изпълнение от оспорващия предписания, под страх от
административнонаказателна отговорност,тъй като случаят не може да бъде оставен
на произволно формираните и демонстрирани (непълноценни поради малолетието)
желания и нежелания на детето.Напротив,цели се да бъдат защитени висшите му
интереси,да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на обществения
живот, както и да бъдат разширени възможностите му да води самостоятелен начин
на живот.Налице са убедителни доказателства за влошените взаимоотношения между
родителите на детето до степен,налагаща намесване на държавни институции за
преодоляване на битуващите между тях тежки конфликти, основният от които се
свежда до осъществяване на контакт между детето и майката, съобразно установения
от съда режим на лични отношения. Неизпълнението на последния е скрепен и с
наказателна отговорност по чл.182 ал.2 НК,която правна възможност,не изключва
предприетите мерки за административна принуда, като пропорционални (по-щадящи)
всички страни в конфликта.Действията,които са предприети от социалните служби
са с цел гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на детето Д.
нормалното му физическо,умствено, нравствено и социално развитие, съгласно
регулацията от чл.10 ал.1 ЗЗДт. Безспорно е правото на всяко дете на лични
контакти с двамата му родители,като наличието на конфликт между тях неминуемо
води до засягане на правата и интересите на детето и се отразява негативно на
неговото емоционално състояние и развитие.В тази посока са и задълженията от
предписанието спрямо жалбоподателя,за спазване на добрия тон за комуникация с
майката на детето и преодоляване на риска от родителско отчуждение.
При безпротиворечиво установената в
случая липса на съдействие от страна на жалбоподателя за преодоляване на
съществуващите конфликти в интерес на детето, както и поради наличието на
доказателства за неизпълнение на определените от съда привременни мерки за
поддържане на лични отношения между детето и неговите родители,административният
орган е имал правото и задължението да предприеме мерките,които е намерил за
целесъобразни. Отказът на бащата за сътрудничество и готовност да изпълнява
препоръките на социалните работници е предпоставка за издаването на
предписанието,съгласно чл.18 ал.4 ППЗЗДт.Подобно поведение на бащата,независимо от преценката
му за необходимостта на детето от грижи, възпитание, нравствено
развитие,социални контакти,е неприемливо от гледна точка на интересите на
детето.(Вж.Решение №309/ 09.01.19г.,адм.д.№11293/18г.,VІ О на ВАС).
Предприетата мярка дава превес на интереса на детето
спрямо желанията на неговите родители.Вярно е,че жалбоподателят в продължение
на повече от една календарна година сам полага усилия за отглеждането на сина
си, за изграждане на близост с него,но за правилното и пълноценното му
възпитание е необходимо връзката между него и майката да не бъде прекъсвана,
още повече, че след резкия срив в нея, възстановяването ѝ ще е свързано с
много по-големи и осъзнати усилия, каквито не се наблюдават в поведението на
оспорващия баща.
В заключение съдът приема, че обжалваното Задължително
предписание №П/ Д-СС-001/07.06.2021г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Силистра,е валиден и законосъобразен административен акт,
като издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Разноски са поискани от жалбоподателя, но с
оглед изхода на процеса, такива не следва да бъдат присъждани,воден от което на
основание чл.172 ал.2 пр.“посл. АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М. ***, против Задължително предписание
№П/Д-СС-001/07.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Силистра, на основание чл.21 ал.1 т.3 от Закона за закрила на
детето, във връзка с чл.18 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила
на детето.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: