Решение по дело №10332/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265727
Дата: 13 септември 2021 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100110332
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 13.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар А.Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10332 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявен е от „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД против Н.В.И. и А.Е.И. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Ищeцът твърди, че е кредитор на Н.В.И.  по договор за банков кредит № 55655/19.06.2008г., изменен и допълнен с анекс №1/26.09.2009г., споразумение от 15.06.2010 г., анекс № 2/25.06.2010 г., анекс № 3/29.10.2010 г., анекс № 4/ 31.01.2011 г. и  анекс № 5/30.06.2011 г.  За част от вземането по договора за кредит в размер на 200 000 евро – главница и законна лихва от 06.03.2014 г. ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 11718/2014 г на СРС, ГО, 35 състав, която влязла в сила. За това вземане било образувано изпълнително дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я.Към 03.07.2017 г. неизплатеният остатък от задължението възлизал на 133 182.52 лв. и разноски от 28 518.44 лв. Твърди, че с брачен договор от 16.11.2012 г. Н.В.И. прехвърлил безвъзмедно на съпругата си А.Е.И. ½ ид.част от апартамент № 8, находящ се в гр. София, Столична община - район „Красно село", бул. „Гоце Делчев" /стар бул. „Емил Марков"/ № ***, на третия етаж., със застроена площ от 117.76 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня - тоалетна, тоалетна, коридори и три балкона, при съседи: северозапад - двор, югоизток - стълбище и второ ниво на апартамент № 7, югозапад - улица, североизток - двор, заедно с мазе № 14, с площ от 8.65 кв.м., при съседи: северозапад - мазе № 16, югоизток - мазе № 11, югозапад - терен, североизток - коридор, заедно с 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, бул. „Гоце Делчев /стар бул. „Емил Марков"/ № ***,  съставляващо нов парцел № X - 1051, 1052, от квартал 13 по плана на гр. София, местността „Красно село - Стрелбище", с площ от 978 кв.м., при съседи: бул. „Гоце Делчев", парцел № XII - 1050, парцел № IX - 1053, парцел № ХIV - 1048, 1047 и 1046, парцел № XVII - 1045 и парцел № XVIII – 1044, който апартамент е с идентификатор 68134.205.73.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изп.директор на АГКК, при съседни обекти: на същия етаж: 68134.205.73.1.7, под обекта: 68134.205.73.1.4 и над обекта: 68134.205.73.1.11. Ищецът твърди, че сключеният на 16.11.2012 г. брачен договор между ответниците Н.В.И. и А.Е.И., го уврежда, тъй като е намалено имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора. Моли съда да обяви за недействителен спрямо него брачния договор от 16.11.2012 г., сключен между съпрузите Н.В.И. и А.Е.И., в частта, в която съпругът е прехвърлил на съпругата си безвъзмездно своята ½  ид.част от гореописания недвижим имот. Претендира разноски.

Ответниците оспорват иска, като поддържат следните възражения: Н.В.И. не бил длъжник на ищеца, а поръчител по договор за кредит, по който длъжник било трето за спора лице, поради което чл.135 от ЗЗД бил неприложим спрямо него;  чрез брачния договор от 16.11.2012 г. Н.В.И. признал трансформация на лични средства и по-голям принос на А.Е.И. за придобиване на недвижимия имот, което определяло сделката като възмездна; ответникът В. не знаел, че сключеният договор уврежда ищеца, тъй като към 16.11.2012 г. банката нямала претенции към него, а и разполагала с достатъчно възможности да удовлетвори вземанията си - вписана била ипотека в нейна полза върху ценен недвижим имот и бил учреден залог върху оборудване, което далеч надхвърляло задълженията по договора за кредит. Ответниците поддържат становището, че искът е погасен по давност. Молят съда да отхърли иска.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа  и правна страна следното:

  Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД:

За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният фактически състав: 1/ищецът да е кредитор на прехвърлителя по процесната сделка; 2/сделката да е безвъзмездна и да е сключена след като е възникнало задължението на прехвърлителя.

 По аргумент от чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД, когато сделката е безвъзмездна, наличието на знание у приобретателя за увреждането на кредитора, не е част от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Вземането на ищеца по чл. 135 ЗЗД не е необходимо да се установява при условията на пълно и главно доказване, а е достатъчно това вземане да произтича от твърдените в исковата молба факти.

По делото е представена заповед по чл.417 от ГПК от 07.03.2014 г. по чгр.д. № 11718/2014г. на СРС, ГО, 35 състав, с която е разпоредено ответникът, заедно с трети за спора лица, да заплати солидарно на ищеца  сумата от 200 000 евро /главница по договор за банков кредит № 55655/19.06.2008г. и анекси към него/, ведно със законата лихва за периода 06.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и 12 183.32 лв. – разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането призтича ог неизпълнение по договор за банков кредит № 55655/19.06.2008г. и анекси към него и настъпила предсрочна изискуемост на 25.02.2014 г., поради непогасяване на месечни вноски за периода 06.08.2012 г. - 05.02.2014 г.

Видно от представените по делото договор за банков кредит № 55655/19.06.2008 г. и анекси към него ответникът В. в качеството на солидарен длъжник, наричан още „съдлъжник“, е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения така, както са уговорени в договора.

Въз основа на заповедта по чл.417 от ГПК на 07.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 201484404000935 на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 с район на действие – районът на СРС.

Видно от брачен договор от 16.11.2012 г. Н.В.И. е прехвърлил на съпругата си А.Е.И. безвъзмездно ½ ид.част от следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София, Столична община - район „Красно село", бул. „Гоце Делчев" /стар бул. „Емил Марков"/ № ***, на третия етаж, със застроена площ от 117.76 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня- тоалетна, тоалетна, коридори и три балкона, при съседи: северозапад - двор, югоизток - стълбище и второ ниво на апартамент № 7, югозапад - улица, североизток - двор, заедно с мазе № 14, с площ от 8.65 кв.м., при съседи: северозапад - мазе № 16, югоизток - мазе № 11, югозапад - терен, североизток - коридор, заедно с 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, бул. „Гоце Делчев /стар бул. „Емил Марков"/ № ***съставляващо нов парцел № X - 1051, 1052 от квартал 13 по плана на гр. София, местността „Красно село - Стрелбище", с площ от 978 кв.м., при съседи: бул. „Гоце Делчев", парцел № XII - 1050, парцел № IX - 1053, парцел № ХIV - 1048, 1047 и 1046, парцел № XVII - 1045 и парцел № XVIII – 1044.

Спорен въпрос по делото е дали ответникът към датата на сключване на брачния договор на 16.11.2012 г. е длъжник на ищеца.

Ответникът поддържа възражението, че към 16.11.2012 г. не бил длъжник по договора за кредит, тъй като поел задължения по него в качеството на поръчител, поради което чл.135 от ЗЗД бил неприложим спрямо него.

Възражението е неоснователно.

Видно от чл.8.1 - 8.4 от договора за банков кредит № 55655/19.06.3008 г.  ответникът действително е поел задължение като поръчител да отговаря за чужд дълг - на кредитополучателя, солидарно с него. Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно чл. 141, ал.1 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.  В конкретния случай не са налице други основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал, делкредере, извън поръчителството.

Неоснователно е обаче възражението на ответника, че като поръчител няма качеството на длъжник по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение   2/2017 от 09.07.2019  по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, чл.135 ЗЗД е приложим по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.

Спорен въпрос е дали ответникът В. е знаел за увреждането към датата на сключване на брачния договор.

Ответникът поддържа становището, че  към датата на сключване на брачния договор не е знаел, че уврежда кредитора, тъй като не му било известно банката да има претенции за неизпълнени задължения, а и в нейна полза било учредено обезпечение на значителна стойност – вписана била ипотека върху ценен недвижим имот и бил учреден залог върху оборудване, което далеч надхвърляло задълженията по договора за кредит.

Възражението е неоснователно.

Ответникът е поел задължение да отговаря за чужд дълг по договора за кредит от 19.06.2008 г. с крайна дата за издължаване на кредита – 15.06.2018 г./чл.4.1/ и в този смисъл е знаел, че към 16.11.2012 г. е поръчител по договора за кредит. Със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора. За вземането на кредитора отговарят две имущества - това на длъжника и на поръчителя, и той има на разположение два "общи залога" по смисъла на чл. 133 ЗЗД. / Тълкувателно решение  2/2017 от 09.07.2019  по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС – мотиви към т.1/.

По делото не е необходимо да се доказва знание за увреждането от страна на ответника В., тъй като именно той е поел задължение като поръчител по договора за кредит и сделката  е сключена след поемането на дълга. Длъжникът знае, че уврежда кредитора си, когато отчуждава свое имущество, намалява го или затруднява удовлетворението на кредитора си след поемането на дълга. Знанието за увреждането следва от знанието, че съществува дълг, длъжникът няма как да е в неизвестност относно това обстоятелстно. В тази насока съдебната практика на ВКС е последователна и  безпротивоиречива./решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, четвърто гр.отделение, решение № 18/04.02.2015г. по тр.д. № 3396/2014г. на ВКС, четвърто гр.отделение/.

Неоснователно е и възражението, че В. не знаел за увреждането, тъй като кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот и залог върху оборудване на на значителна стойност, което далеч надхвърляло задълженията по договора за кредит.

Видно  от договора за банков кредит в полза на банката е било учредено обезпечение – ипотека върху УПИ № III- 524  по плана на с.Локорско , м.“Стопански двор“ , заедно с построена сграда с площ от 764 кв.м.

Този недвижим имот е продаден в изпълнителното производство по изп.дело № 20148440400935  на ЧСИ С.Я.за сумата от 158 010 лв./л.97/. Сумата не е достатъчна да покрие задълженията по договора за кредит.

ВКС в своята практика приема, че увреждане за кредитора настъпва винаги, когато длъжникът намалява имуществото си, независимо дали то попада сред активите, които обезпечават вземането или не. Това е така, тъй като обезпеченията дават само предимство на кредиторите, в чиято полза са учредени, но длъжникът отговаря пред тях с цялото си имущество. Не е известно отнапред на каква стойност може да бъде продаден имотът, послужил за обезпечение, респ. дали с получената сума ще бъде удовлетворен изцяло кредиторът. При извършено разпоредително действие с недвижим имот длъжникът не разполага с възражение, че съществува друго имущество, извън разпореденото, респ.  не може да прави възражение, че вземането е обезпечено чрез ипотека върху друг имот. Длъжникът не разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение, респ. не може да задължи  кредитора към кой имот да насочи принудителното изпълнение. Нормата на чл. 133 ЗЗД предвижда, че за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника, а при основателност на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът ще разполага с правната възможност да извърши действия по принудително изпълнение и срещу имота, предмет на атакуваната  сделка. В този смисъл  наличието на учредено в полза на ищеца обезпечение чрез ипотека върху друг имот не е основание за извод, че сделката не е увреждаща и че длъжникът не е знаел, че накърнява интереса на кредитора./ решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г ., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

Спорен въпрос е дали брачният договор от 16.11.2012 г. по отношение на процесния недвижим имот е бил безвъзмезден.

Ответниците поддържат възражението, че брачният договор относно процесния апрамент е възмезден, тъй като с него прехвърлителят признал трансформация на лични средства и приноса на съпругата си при придобиване на недвижимата вещ.

Видно от съдържанието на брачния договор страните по него са изразили по недвусмислен начин воля прехвърлянето на ½ от апартамента да е безвъзмедно. Ответниците – страни по брачния договор, нито твърдят, нито са искали по съдебен ред да бъде установена нищожност на брачния договор, поради  неговата привидност, и да бъде установено по съдебен ред каква е прикритата сделка. Не се твърди да е било установено чрез иск по чл.21, ал.4 от СК по съдебен ред по-голям принос на съпругата от имуществото, придобито през време на брака, или чрез иск по чл.23 от СК, че съпругата на ищеца е придобила вещта чрез преобразуване на лично имущество. От друга страна, евентуални спорове между съпрузите относно приноса им при придобиване на вещта не могат да бъдат противопоставени на кредитора. Съгласно чл.506 от ГПК,  съпругътнедлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял.

При така обсъдените относими към спора доказателства съдът приема, че искът е доказан по основание. Ищецът е кредитор на ответника, извършена е безвъзмездна сделка на 16.11.2012 г. след като ответникът В. на 19.06.2008 г. е поел като поръчител задължения към ищеца по договор за банков кредит. Прехвърлителят е знаел за увреждането, а знанието на насрещната страна по безвъзмедната сделка се предполага./аргумент от противното по чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД/

По възражението за изтекла погасителна давност:

Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно, тъй като петгодишният давностен срок е започнал да тече от сключване на брачния договор (16.11.2012 г.) и изтича на 16.11.2017 г., а исковата молба е подадена преди това на 14.08.2017г.

По разноските:

Ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 895.49 лв.

Мотивиран така, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

По предявения от „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.М.В.– изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист,  против Н.В.И., ЕГН **********, и А.Е.И., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД:

 

ОБЯВЯВА за недействителен, на основаните чл.135, ал.1 от ЗЗД, спрямо  „Райфайзенбанк/България/ЕАД  брачен договор от 16.11.2012 г., сключен между Н.В.И., ЕГН **********, и А.Е.И., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите рег. № 7074/2012 г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 7075/2012г., том 3, № 56 на нотариус В.В.с рег. № 268 на НК с район на действие – районът на Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията - гр. София при АВ, с Акт № 130, том XIII, дело № 51229/2012 г. в частта, в която Н.В.И. е прехвърлил безвъзмездно на А.Е.И. 1/2 ид.част от следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София, Столична община - район „Красно село", бул. „Гоце Делчев" /стар бул. „Емил Марков"/ № ***, на третия етаж., със застроена площ от 117.76 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня - тоалетна, тоалетна, коридори и три балкона, при съседи: северозапад - двор, югоизток - стълбище и второ ниво на апартамент № 7, югозапад - улица, североизток - двор, заедно с мазе № 14, с площ от 8.65 кв.м., при съседи: северозапад - мазе № 16, югоизток - мазе № 11, югозапад - терен, североизток - коридор, заедно с 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, бул. „Гоце Делчев /стар бул. „Емил Марков"/ № ***,  съставляващо нов парцел № X - 1051, 1052, от квартал 13 по плана на гр. София, местността „Красно село - Стрелбище", с площ от 978 кв.м., при съседи: бул. „Гоце Делчев", парцел № XII - 1050, парцел № IX - 1053, парцел № ХIV - 1048, 1047 и 1046, парцел № XVII - 1045 и парцел № XVIII – 1044, който апартамент е с идентификатор 68134.205.73.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изп.директор на АГКК, при съседни обекти: на същия етаж: 68134.205.73.1.7, под обекта: 68134.205.73.1.4 и над обекта: 68134.205.73.1.11, с прилежащи части: мазе № 14 - 8.65 кв.м., заедно с 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата.

 

ОСЪЖДА Н.В.И. и А.Е.И. да заплатят на  „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 895.49 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: