МОТИВИ
към Присъда №207/31.10.2017г. по НОХД №1473/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу:
-
Т.С.П. ЕГН: **********,
-
К.Ф.М. ЕГН: **********,
-
В.Р.Т. ЕГН: **********
за това, че на
27.04.2016 година в ***, като непълнолетни, но могли да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят постъпките си, в съучастие като
съизвършителки помежду си, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по чл.325
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК. Счита същото за доказано
по несъмнен начин и пледира на всяка от подсъдимите да бъде наложено наказание съобразно
предвиденото в Закона, при отчитане на обстоятелството, че престъплението е
било извършено от тях като непълнолетни.
Подсъдимата В.Т. се явява лично.
Признава се за виновна и дава обяснения, в които отчасти подкрепя фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Подсъдимите К.М. и Т.П. не се явяват,
като по отношение на тях, съдебното производство е приключило при условията на чл.
269 ал.3 т.1, 2 и т.4 б.“а“ НПК. И за
трите подсъдими се явява съответно назначен служебен защитник, който счита, че обвинението
е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимите Т.П. и В.Т. да бъдат
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
обществено порицание. По отношение на подсъдимата К.М. счита, че същата следва
да бъде призната за виновна, като при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ НК й
бъде наложено наказание обществено порицание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
Т.С.П. е родена на ***г. в гр. ***,
адрес ***, българка, българска гражданка, без данни за образование и
месторабота, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
К.Ф.М. е родена на ***г***, обл.***, българска гражданка, неомъжена, без данни за
образование и месторабота, осъждана, ЕГН: **********.
В.Р.Т. е родена на ***г***, ***,
българска гражданка, основно образование, не работи, неомъжена, неосъждана,
ЕГН: **********.
През 2016-та година подсъдимите Т.С.П.,
К.Ф.М. и В.Р.Т. били ученички във ***. Познавали се и били в добри отношения
помежду си.
На 27.04.2016г. ръководството на
посоченото учебно заведение организирало извършването на медицински прегледи от
страна на Д – Р А.А.Т.. Св.Т. била транспортирана до ***със
собствен на св.Н.Т.Т. /учител/ лек автомобил, където около
11:00 часа, започнала да преглежда ученичките във ***.
Сред явилите се за преглед били и
подсъдимите П., М. и Т.. След като прегледала всяка от тях, д – р Т. преценила,
че не са налице условия за консултация със специалист. Предписала на
подсъдимата П. антибиотик - във връзка с оплакванията от болки в гърлото. На подс.М. също предписала антибиотик - във връзка със сходни
оплаквания, като освен това й разяснила, че не издава съдебно-медицински
удостоверения за констатирани телесни увреждания, доколкото М. поискала
издаването на такова удостоверение във връзка с твърдяни синини по лицето.
Предписала на подс.Т. компреси - във връзка с
оплаквания от болка в пръст на ръка, резултат от смукане на пръста и гризане на
ноктите.
Подсъдимите П., М. и Т. не
останали доволни от така оказаната им медицинска помощ. Решили да демонстрират
неуважението си към правопорядъка, обществото и в частност – прегледалия ги
медицински специалист, като предприемат действия на саморазправа с д – р Т.. След
приключване на споменатите медицинските прегледи, изчакали св.Т. да излезе в
двора на *** и когато това се случило, започнали заедно да отправят обидни
фрази спрямо лекаря. Наричали свидетелката „боклук“, „мърша“ и подвиквали, че
тя не е никакъв лекар; отправяли й псувни на майка, както и закани, че ще я
пребият. В тези действия участвали и трите подсъдими. Наоколо се събрали и
други ученици от *** и препречили пътя на д-р Т. за излизане от двора на
учебното заведение. С помощта на св.Н.Т., св.Н.А. и други представители на ***,
свидетелката Т. все пак успяла да се добере до лекия автомобил на св.Т..
Подсъдимите П., М. и Т. обаче продължавали да отправят обидини фрази като
посочените по – горе, по адрес на лекаря. Наред с това, подс.К.М.
се опитала да препятства влизането на д – р Т. в превозното средство, като
затискала вратата на същото. Междувременно, подс.Т.П.,
посредством счупено стъкло, одраскала боята на лекия автомобил от дясната му
страна, а подс.В.Т. мятала буци пръст по посока на
превозното средство и медицинското лице. В крайна сметка, д – р Т. успяла да се
качи в лекия автомобил и заедно със св.Н.Т. отпътували от местопрестъплението.
Свидетели на така развилата се грозна сцена станали както други ученици от ***,
така и част от персонала на същото.
Силно възмутена от случилото се,
д-р Т. сигнализирала РУМВР – ***и била извършена предварителна проверка. С
Постановление от 18.10.2016г. било образувано досъдебно производство
№Д-2055/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което към наказателна
отговорност били привлечени Т.С.П. ЕГН: **********, К.Ф.М. ЕГН: ********** и В.Р.Т. ЕГН: **********
– за престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК
Изложената по - горе фактическа
обстановка се приема от съда за убедително доказана и следва от събраните по
делото доказателствени материали, както следва:
- показания на
свидетелите А.А.Т., Н.С.А. и Н.Т.Т.
– както дадени в съдебното следствие, така и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК. Съдът
намира, че непосредствено дадените пред Съда свидетелски показания са по – малко
обстойни и с по – общ характер. Все пак, при съпоставката им с дадените в
досъдебното производство показания не се установяват противоречия от такова
естество, че да се приеме недостоверност на едните или другите. Същевременно
нито показанията от съдебното, нито – тези от досъдебното будят съмнение в
тяхната достоверност, а напротив – съдържат последователно и логично изложение
на относимите за делото обстоятелства. Доколкото и трите свидетелки изцяло поддържат
приобщените на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК показания и предвид по –
подробния им характер, Съдът отдава известно предпочитание именно на тях, а
дадените в хода на съдебното следствие кредитира доколкото не влизат в
противоречие с прочетените такива;
- характеристични
справки /л. 12 – 14, л.74 - 76 от ДП /;
- справки за
съдимост /л.20 – 23, л.71 - 74 от делото/.
От гледна точка на задълженията на
Съда, предвидени в чл.305 ал.3 изр.2 НПК следва да бъде отбелязано, че
показанията на свидетелките Т., А. и Т. са в синхрон помежду си и при
направената уговорка по – горе, способстват за изясняване на правнозначимите
обстоятелства в пълнота. До известна степен в противоречие с тази група гласни
доказателствени средства са обясненията на подсъдимата В.Т.. Същата заявява, че
е имало „инцидент“ с медицинско лице,
както и че заедно с другите подсъдими са тичали след д-р Т. и са я бутнали „два-три пъти“. Добавя, че е имало
отправени обидни думи от страна на всяка от трите подсъдими към св.Т., но не
уточнява какви. Изразява съжаление от случилото се, но заявява, че поведението и
на трите подсъдими е било провокирано от липсата на достатъчно внимание от
страна на лекаря във връзка с оплакванията, които имали. Така представени,
обясненията на подсъдимата Т., за разлика от свидетелските показания по делото,
са относително кратки и недостатъчно последователни. Така например,
първоначално тя заявява, че единственото, в което се е изразил „инцидента“ е
това, че подсъдимите са бутнали д – р Т. няколко пъти, а едва след зададени
уточняващи въпроси отбелязва, че всъщност подсъдимите са отправили и обиди към
лекаря, но не уточнява какви, а това не позволява съпоставянето на този
доказателствен източник с останалите такива. Наред с това, в никой друг
доказателствен източник не се съдържат каквито и да било данни, от които да се
направи извод, че св.Т. не е оказала на трите подсъдими необходимото внимание в
качеството й на лекар спрямо пациенти. Впрочем, лаконичността на дадените
обяснения наложи отправянето на редица уточняващи въпроси към подсъдимата и все
пак, дори с внесените уточнения, нейните обяснения не се ползват с достатъчно
убедителност, особено при съпоставката им с показанията на свидетелките Т., А.
и Т.. Поради това Съдът приема, че дадените от страна на В.Т. обяснения са
преди всичко проявление на правото й на защита. Като доказателствено средство обаче
са лишени от достатъчно конкретика и достоверност и не позволяват да се направят
нито достатъчно фактически, нито – правни изводи за случая. Ето защо Съдът не
им отдава вяра.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна подсъдимите Т.С.П.
ЕГН: **********, К.Ф.М. ЕГН: ********** и В.Р.Т. ЕГН: ********** са осъществили
състав на престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1
т.4 НК - на 27.04.2016 година в ***, в съучастие като съизвършителки помежду
си, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Налице е деяние, което се е
изразило в обективиране на „хулигански“ по характера си действия, от страна на
всяка от трите подсъдими. Както беше отбелязано по – горе, П., М. и Т.
отправили редица неприлични квалификации по отношение на св.А.Т.: подвиквали й,
че е „боклук“ и „мърша“, че не е никакъв лекар; псували я на майка и й се
заканвали, че ще я пребият. Отделно от това, но в контекста на цялостното
хулиганско изстъпление, К.М. се опитала да препятства влизането на д – р Т. в
превозното средство на св.Т., подс.Т.П. одраскала
боята на лекия автомобил със стъкло, а подс.В.Т. -
мятала буци пръст. Видно е, че така описаните действия на подсъдимите П., М. и Т.
са обективно неприлични, безсрамни, и скандализират обществото, т.е. същите се
явяват непристойни. С тези действия, всяка от подсъдимите обективно е изразила
брутална демонстрация против установения правов ред, правата на личността и
нравствеността и по този начин грубо е нарушила обществения ред, като е
изразила явно неуважение към обществото. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени с Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.,
Пленум на ВС.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и авторството на престъплението се доказват пряко посредством
показанията на свидетелите А.Т., Н.Т. и Н.А.. Съдът намира, че посочените
доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по несъмнен начин
установяват обстоятелствата от разглежданата група. Наред с това е видно, че всяка
от подсъдимите П., М. и Т. поотделно, се явява извършител в (участвала в
изпълнението на) престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
наказателно производство.
От субективна страна, всяка от
подсъдимите е действала при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
пр.1 НК: съзнавала е общественоопасния характер на деянието, както и неговите
обективни признаци, предвиждала е неговите общественоопасни последици /непристойността
на извършените действия и обстоятелството, че по този начин, грубо нарушава
обществения ред и изрязява явно неуважение към обществото/ и е имала за цел
тяхното настъпване. Наред с това, въпреки непълнолетието си, П., М. и Т. са
могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките
си. Прекият умисъл на извършителките е общ, като всяка от тях поотделно е
извършвала хулиганските действия, съзнавайки участието и ролята на другите
подсъдими в грубото посегателство над обществения ред; ясно проследима е задружността
на П., М. и Т. при извършването на посочените действия. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и
доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и
неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимите Т.П., К.М. и В.Т. обвинение е
доказано както от обективна, така и от субективна страна по несъмнен начин и същите
следва да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.325
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК.
По отношение на наказателната
отговорност на трите подсъдими, Съдът намира, че спрямо Т.С.П. и В.Р.Т. са
налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК,
като същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба. На първо
място, престъплението, предмет на досъдебното производство попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до две години или
пробация, както и с обществено порицание. На второ място, Т.С.П. и В.Р.Т. отговарят
на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не са осъждани за престъпление от
общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност към момента на
извършване на деянието. На трето място, с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Ето защо Съдът прецени, че са
налице съответните законови предпоставки обвиняемите Т.С.П. и В.Р.Т. да бъдат
освободени от наказателна отговорност и съобразно чл.78а ал.6 НК да им бъде
наложено административно наказание обществено порицание, тъй като предвид
междувременното навършване на пълнолетие на двете лица, налагането на
възпитателна мярка, не би било допустимо.
Доколкото подсъдимата К.Ф.М. е
осъждана по НОХД №1237/2015г. по описа на РС – КАЗАНЛЪК /четири месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.69 вр. чл.66 ал.1 НК за срок от две години – в сила от 23.11.2015г./, налице е пречка по чл.78а
ал.1 б. „б“ НК за приложението спрямо нея на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При решаване
на въпросите за индивидуализацията на наказанието на К.М., Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимата,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.325 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска: предвидено е наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. Същевременно, при съобразяване на обстоятелствата
на случая следва извода, че независимо от отбелязаната наказуемост,
обществената опасност на деянието, в действителност се явява умерена. Налице е
висок интензитет на засягане на обществените отношения, свързани със
спокойствието и обществения ред - отправени са псувни, закани за саморазправа,
обидни думи /“боклук“, „мърша“/, направен е опит да бъде препятствана св.А.Т.
да се качи в превозно средство, същото е надраскано със стъкло, а междувременно
са хвърляни буци пръст. Отделно от това, описаното непристойно поведение е
насочено към лекар, което също завишава обществената опасност на деянието и същото
е извършено в присъствие на множество лица – както ученици във ***, така и
персонал. С други думи, съвкупно погледнато, обществената опасност на деянието
се явява умерена, като този извод не се променя от обстоятелството, че
съобразно редукцията по чл.63 т.4 НК, приложимото спрямо М. наказание е до две
години лишаване от свобода.
Личната обществена опасност на
подсъдимия К.Ф.М. е умерена – същата е осъждана за престъпление от общ характер
и въпреки наличието на отбелязаното по - горе условно осъждане, това не я е
възпряло да извърши деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело. От
представените характеристични данни, изводът за умерена степен на личната й
обществена опасност се потвърджава – налице са данни за агресивно, арогантно
поведение, неспазване на Правилника за вътрешния ред във ***, както и бягства
от същото; все пак е отбелязано, че основна причина за девиантното поведение на
подсъдимата е липсата на адекватен родителски контрол и приобщаването към лоша
приятелска среда.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид младата възраст, направеното в досъдебното
производство самопризнание, макар и непридружено от съответни обяснения, но демонстриращо
разкаяние от извършеното, както и споменатата лоша семейна и приятелска среда,
способстващи за оформяне и обективиране на престъпни нагласи.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът отчете предходната съдимост на М., за която стана дума и по
– горе.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът намира, че е налице формален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при умерена обществена опасност на престъплението
и умерена – на дееца. Същевременно, като взе предвид и обстоятелствата на
случая /а не на последно място и естеството на предходната съдимост на М./,
Съдът счита, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, както и
че и най – лекото наказание в случая /три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение следва да бъде изтърпяно ефективно/ би се явило несъразмерно тежко. Поради
това прие, че следва да определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.
„б“ НК. Измежду двете алтернативно приложими наказания – пробация и обществено
порицание – Съдът прецени като единствено уместно, с оглед постигане на целите
по чл.36 НК, наказанието пробация. Наред с това, същото се явява в достатъчна
степен съответно на извършеното престъпление, неговата обществена опасност и
тази на дееца. От друга страна Съдът намира, че евентуалното налагане на
наказание обществено порицание, при отчитане на безпардонността на извършеното деяние
и личната обществена опасност на М., не би способствало нито за нейното
поправяне и превъзпитание, нито – би било съответно на престъплението, както
повелява чл.35 ал.3 НК. Следва да бъде обърнато внимание, че изложените доводи
за неуместност на наказанието обществено порицание са принципно относими и
спрямо подсъдимите Т. и П., но доколкото наличието на предпоставките по чл.78а
ал.1 НК безалтернативно налага освобождаването им от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание обществено порицание, то този въпрос е
безпредметно да бъде обсъждан. Що се отнася до вида на пробационните мерки за
подсъдимата К.М. Съдът съобрази, че налагането на двете задължителни такива по
смисъла на чл.42а ал.4 НК би обслужило в достатъчна степен изискванията за
превъзпитание на подсъдимата М. и подготвянето й за общественополезен труд, а
по отношение на тяхната продължителност – взе предвид, че следва да доближават
законовия минимум, без да бъдат в същия, предвид предходната съдимост на дееца.
В съответствие с тези съображения,
Съдът:
-
призна Т.С.П. ЕГН: ********** за виновна в това, че
на 27.04.2016 година в ***, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители с непълнолетните В.Р.Т., ЕГН – ********** и К.Ф.М.,
ЕГН – **********, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК, поради което и на основание
чл.305 ал.5 НПК във вр. с чл.78а НК, я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на настоящата присъда по местния радиовъзел на гр.***;
-
призна К.Ф.М. ЕГН: ********** за виновна в това, че
на 27.04.2016 година в ***, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители с непълнолетните В.Р.Т., ЕГН – ********** и Т.С.П.,
ЕГН – **********, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл.325 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК, поради което и на основание
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК във вр.чл.55 ал.1
т.2 б.”б” НК я осъди на ПРОБАЦИЯ при следния вид и размер на пробационните
мерки:
o
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация
по настоящ адрес *** за срок от 8/ОСЕМ/ месеца при периодичност – 2/ДВА/ пъти
седмично;
o
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител - за срок от 8/ОСЕМ/ месеца;
-
призна В.Р.Т. ЕГН: ********** за виновна в това, че
на 27.04.2016 година в ***, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители с непълнолетните К.Ф.М., ЕГН – ********** и Т.С.П.,
ЕГН – **********, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК, поради което и на основание
чл.305 ал.5 НПК във вр. с чл.78а НК, я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на настоящята присъда по местния радиовъзел на гр.Перник.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: