Р Е Ш Е Н И Е
№260024
гр.Ботевград, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №401 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Б. В. Т." ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: с.В., обл.Софийска,
ТРК – М., представлявано от Б. Ч. В., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адвокат М. С. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление *,
издадено от Директора на Дирекция “И. по т. - С. о.” – със седалище град С.към ГД
ИТ, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда
/КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, му е
наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 2000.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован - не се представлява.
Въззивната страна
– Дирекция „И. по т.” С. о., със седалище град С.към ГД ИТ, чрез пълномощника
си ст.юрисконсулт П. в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото
доказателства. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: известие за доставяне; АУАН *; протокол № *за извършена проверка на 24.07.2020г.; разчетно-платежна
ведомост за месец май 2020 г.; справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; трудов договор
*; служебна бележка *; отчетна форма за явяване/неявяване на работа;
длъжностна характеристика на длъжността „Тракторист“; пълномощно; заповед № *; заповед *; заповед *; идентификационна карта; жалба; пълномощно; известие за доставяне, пощенски
плик – заверени копия и събраните гласни
доказателства - показанията на
свидетелите Г.Ц.Г. - актосъставител на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „И.
по т. - С. о.” – гр.С.и С.А.М. -
служител в Дирекция „И. по т. - С. о.” – гр.София, се установява следната
фактическа обстановка:
На 09.07.2020г. свидетелите Г.Ц.Г. и С.А.М. - служители при Д „ИТ” С.област извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „Б. В. Т."
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.В., обл.Софийска,
в обекта му в с.В., обл.Софийска, представляващ телеразвъден комплекс в м.“М.“. Проверката продължила и по
документи и на 24.07.20г. св.Г. и св.М. установили, че В. К. В. престира
труд в обекта на контрол от 29.05.2020г. като водач селскостопански машини, като
дружеството е уведомила ТД на НАП за сключения с В. договор и справката за това
се е върнала на 02.06.2020г. Тогава, в присъствието на св.М. св.Г. съставила АУАН * срещу „Б. В. Т."
ЕООД, ЕИК * за
това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа
лицето В. К. В., в проверения обект, преди да му предостави копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор в НАП. Актосъставителят
квалифицирал деянието като нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Актът
бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството – И. Ч. Н.,
след което й бил предявен за запознаване със
съдържанието и същата го подписала.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление * от Директора на Дирекция „И. по т.” С. о..
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана
по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е
безспорно доказано извършено нарушение
на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда от „Б. В. Т."
ЕООД, ЕИК *, която разпоредба постановява забрана за работодателя да допуска до
работа работник или служител, преди да му представи документите по чл.63, ал.1
от КТ: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство е установено, че жалбоподателя в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби от Кодекса на труда, е допуснал до работа на 29.05.2020 година
лицето В. К. В., на длъжност " водач селскостопански машини " преди да му предостави екземпляр от уведомлението по чл.62, ал. 3
на КТ, заверено в ТД на НАП, като трудовия договор с лицето, сключен на
29.05.2020г. е регистриран в ТД на НАП
на 02.06.2020г. / т.е. няколко дена след като работникът е започнал да престира труд/. Изложените фактически обстоятелства се
следват от показанията на разпитаните свидетели М. и Г., които съдът възприема
като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи
се както и от приобщените писмените доказателства. Не се представиха
доказателства, с които да се оборят констатациите в НП, при което съдът приема,
че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно нарушението.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство.
Наказателното постановление е
съставено от оправомощено длъжностно лице, видно от
приложените заповеди, издадени от Изпълнителния директор на ИА”Г. и. по т.”.
Както в АУАН, така и в НП е
описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено и законните разпоредби, които са нарушени – чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като правилно и
законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление :
чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда,че работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 се наказва с „имуществена
санкция” или „глоба” в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а виновното
длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно
нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В предвид на изложеното съдът
приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева е
несъответно на допуснатото нарушение и неправилно определено, като следва да
бъде намален размера му до минималния такъв по закон, при което наказателното
постановление следва да бъде изменено в тази част. При преценка размера на
санкцията съдът взе в предвид факта,че
нарушението е констатирано за първи път /няма данни да има наложени други наказания/ .
Съдът не възприема доводите на
пълномощника на жалбоподателя адв.С. за това, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, и счита че същите са неоснователни. Не се обосновава и искането за
квалифициране на случая като маловажен, предвид на това, че в случая се касае за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ и
разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ е неприложима,с оглед разпоредбата на чл.415в,ал.2 от КТ.
При тези обстоятелства
наказателното постановление следва да бъде изменено в изложения по –горе
смисъл.
С оглед решението за изменение на
НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза
следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК
при потвърждаване или изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените
разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН
Ботевградски районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление *., издадено от Директора на Дирекция “И. по т. -
С. о.” – със седалище град С.към ГД ИТ против „Б. В. Т." ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: с.В., обл.Софийска,
ТРК – М., представлявано от Б. Ч. В., ЕГН **********,с което за нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 /две хиляди / лева, в частта относно наложеното наказание, като
намалява размера на имуществената
санкция от 2000/две хиляди/лева на
1500/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Б. В. Т." ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: с.В., обл.Софийска, ТРК – М.,
представлявано от Б. Ч. В., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
"Инспекция по труда" сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му,
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С.ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :