Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                       04.11.2015 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 5 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2015

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР    ДИМИТРОВ

 

Секретар: П.К.

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 1724/2015 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, ЕИК *** чрез управителя *** чрез адв. М.Б., с адрес *** против наказателно постановление № 2015-035250 от 16.06.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложил на *** административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл. 221 от ЗЗП за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят *** - Плевен, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.Б., която моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е нарушена нормата на закона, тъй като липсва надлежна рекламация.

Ответната страна по жалбата Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите – редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

В депозирано до съда писмено становище моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 2015-035250 от 16.06.2015 г. е издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № К-035250 от 16.12.2014 г., съставен от Т.В.К. на длъжност главен инспектор в РД – Русе – звено Плевен, в присъствието на свидетелката С.Н.Н..

 

В АУАН е отразено, че:

На 09.12.2014 г. в обект магазин „***“ находящ се в *** е установено с констативен протокол № К-0183277 от 09.12.2014 г. следното нарушение:

В проверявания обект се предлагат за продажба – ламиниран и естествен , интериорни и външни врати, дограма, аксесоари. Предлагат се и следните услуги:

Редене, циклене, лакиране, фугиране и монтаж на первази. Съставен е ценоразпис за услугите в левове за квадратен метър.

Търговецът предоставя собствена търговска гаранция в писмен вид заедно с инструкция за експлоатация, за паркет, врати и дограма.

В заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите произтичащи от гаранцията съгласно чл. 112-чл. 115 от ЗЗП и за отговорността на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно чл. 112-чл. 115 от ЗЗП

Нарушен е чл. 119, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

 

В хода на съдебното следствие актосъставителят Т.К. разпитан в качеството на свидетел, в съдебно заседание потвърждава констатациите си така както ги е изложил в АУАН. Свидетелят посочи, че е съставен акта срещу жалбоподателя, след извършена проверка. Като свидетел е разпитана С.Н., която потвърждава изнесеното в АУАН. Съдът възприема показанията на свидетелите като обективни, логични, ясни и поради това ги възприема в тяхната цялост.

 

Съдът намира обаче ,че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното:

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Това е един от задължителните елементи от съдържанието на наказателното постановление, липсата на който представлява съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В случая, видно от съдържанието на НП, липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението т.е. липсва индивидуализация на процесното заявление за предоставяне на търговска гаранция.

В наказателното постановление липсват данни как е установено нарушението, т.е. какви действия са извършили длъжностните лица и какви факти са възприели проверяващите. Освен това разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП, регламентира, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП.

Тълкувайки систематично тази разпоредба, заедно с останалите норми от глава Пета - Безопасност и качество на стоките и услугите, съдът намира, че правилата, установени от законодателя в тази глава целят защита правата на потребителя при появата на дефект в предоставените им стоки.

Средствата за осигуряване на тези права е чрез поддържането на нарочен регистър за заведените рекламации – чл.127, ал.2 от ЗЗП, в които се описват датата на завеждане на рекламацията, характера на евентуалния дефект и други, и чрез предоставянето на потребителя на гаранционни карти за конкретната стока, които съдържат историята на извършените ремонти на стоката, където се описват вида ремонтни дейности и датата на тяхното завършване.

С данните от регистъра и гаранционната карта към всеки един момент може да бъде установено кога и за какъв период стоката е била ремонтирана и какви дефекти са отстранени.

Разпоредбата на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП предвижда нормативно правило, което се прилага при всички случаи ех lege.

 

 

То не съдържа задължение за вписване в самото заявление за търговска гаранция на информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП, както и на информация, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП.

При това положение обстоятелството, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не е отразена информацията по чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП се явява формално несъответствие с текста на закона, при неговото буквално тълкуване.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание.

Цитираната в процесното наказателно постановление разпоредба на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП, чийто състав е вменено на жалбоподателят, че е осъществил не въвежда насочено към правен субект конкретно дължимо поведение, нито съдържа правна забрана, с чието неосъществяване, респективно - реализиране да се извършва състав на административно нарушение. Така цитираната правна норма визира конкретно изискване към съдържанието на заявлението за предоставяне на търговска гаранция.    Съдът намира, че административно - наказващият орган не е подвел счетеното за осъществено административно нарушение към състава на приложимата правна норма.

Едва в санкционната разпоредба на чл.221 от ЗЗП законодателят регламентира онова деяние, което съставлява и административно нарушение - субектът на административна отговорност да предоставя гаранция на потребителските стоки в писмена форма съдържащо информация в съответствие с изискванията на чл.118 и чл.119 от ЗЗП. Именно към хипотезата на сочената правна норма административно - наказващият орган е следвало да подведе констатираното нарушение. Неправилното приложение на закона от своя страна опорочава наказателното постановление и съставлява самостоятелно основание за отмяната му.

Наред с това и за  

 

 

 

съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че заявлението за търговска гаранция е предоставено на потребител по смисъла на ЗЗП. От приетите по делото доказателства не се установява в деня на проверката /доколкото твърди се в НП, че това е датата на нарушението/ проверяващите да са закупили стока или да са търсили като потребители информация за такава стока, включително и относно гаранцията на стоката и условията във връзка с нея, нито се твърди трето лице да е имало качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и нему да е предоставено заявлението за гаранция.

При всички тези данни не може да се обоснове извод, че предоставеното на провряващите заявление за гаранция е основание да се обоснове заключение, че наказаното лице е нарушило свое задължение по ЗЗП.

 

 В случая не се доказва по никакъв начин търговецът- жалбоподател по делото  да е  „предоставил” търговска гаранция на потребител, в която да не са посочени правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115  и че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 и съществените елементи, необходими за нейното прилагане и по-специално-териториален обхват. 

Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2015-035250 от 16.06.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложил на ***, ЕИК *** чрез управителя *** административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл. 221 от ЗЗП за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :