№ 499
гр. К., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101853
по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Г.
заявява, че „ЮБЦ“ ЕООД предявява исковата си претенция срещу Д. С. Б.,
ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от *** г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от *** г., с
прехвърлител на вземания „Б." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *** е
встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права
и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. (чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор, изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г .)
Твърди, че между кредитора „Б." ЕАД, ЕИК *** и Д. С. Б., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от дата *** г. за ползване на мобилен номер *** при
условията на тарифен план V. с месечна абонаментна такса 19.99 лева /С
1
ДДС/ за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги
с индивидуален клиентски номер *** от *** г., между ответника Д. С. Б., ЕГН
********** и „Б." ЕАД, ЕИК: *** са издадени ***/15.08.2017 г.,
***/15.09.2017 г., ***/15.10.2017 г., ***/16.11.2017 г., за период от 15.07.2017
г. до дата 15.11.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
четири последователни отчетни месеца - за месец 8/2017г., 9/2017г., 10/2017г.
и за месец 11/2017г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т. 1/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № *** на *** г.
крайна фактура № ***. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 174,59 лв., от които за тях интерес представлява част от сумата до
размер на 74,79 лв. (сума, представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор) и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
четири отчетни периода.
Заявява, че датата на деактивация на процесния абонамент е *** г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така
абонатът е в неизпълнение на договорите си, завадени под клиентски номер
***, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите V. –
съответно до 30.02.2019 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 2 от Договора.
Сочи, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл. 86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Заявява, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, които не е заплатил в указания срок,
респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника
е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка заявява следното:
Между ответника и „Б." ЕАД, ЕИК: ***, валидно са действали
гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си
2
да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „Б." ЕАД, ЕИК *** да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата *** г. и да претендира неустойка в размер на
74,79 лв., уговорена в т. 2 от договора, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, както следва: - 74,79 лв. за абонаментен план V. (Зх
24.99 лв.)
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК (чл. 50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1) да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Сочи, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стой в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция, защото кредиторът може да претендира неустойката и
когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. Счита, че от тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която
ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността
си за неизпълнението на договоримите задължения и да заплати на
оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Твърди, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
3
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия – Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно
- цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно – стойността на проведените разговори и други услуги, посочени
в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди).
Съгласно чл. 35 – Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на
името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответникът Д. С. Б., ЕГН ********** е подписал
договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план V.,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му
фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
От правна страна:
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и
са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора
за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство
не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без
да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е
длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението
си, да знае на кого да плати.
4
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че в конкретния казус,
ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.
Г. Г." ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част този договор.
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на изложеното, с настоящата искова молба представя и моли, да
се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от *** г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г."
ООД е собственик на вземането спрямо Д. С. Б., ЕГН **********, което
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от *** г. между
„С. Г. Г." ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли,
5
да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от *** г. „С. Г. Г." ООД е прехвърлител, а ЮБЦ"
ЕООД е собственик на вземането спрямо Д. С. Б., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата *** г., считано от
подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и
от правната доктрина- професор А.К.-Облигационно право изд. Сиби 2007,
както и професор К., които приемат,че упълномощаването на цесионера от
страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от
закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника.
Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Г." ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** г. и от
свое име, в качеството си на цедент от *** г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документа удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., IIт.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно
която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление,
макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера
да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Г." ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
Заявява, че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл. 6 от договора от *** г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Д. С. Б.,
ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Г."
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не
указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя
6
на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза: Сочи съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник Д. С. Б., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК,
моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. С. Б., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, в размер 74,79 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
*** г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б." ЕАД, ЕИК ***,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
*** г., за периода от 03.12.2017г. до 02.01.2018 г.
Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. М., в
качеството му на особен представител на ответника Д. С. Б., ЕГН **********,
с който заявява, че счита предявения иск за неоснователен. В качеството й на
особен представител на М.Й.Ч. оспорва предявения от „ЮБЦ" ЕООД иск
както по основание, така и по размер, като излага следните съображения:
В исковата молба ищецът мотивира правния си интерес от предявяване
на настоящия иск с това, че е завел иска по чл.422 ГПК, тъй като по
образуваното ч.гр.д. № 733/2021г., по описа на Районен съд К. е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
7
По-натам в обстоятелствената част на исковата молба ищецът се опитва
да обоснове и качеството си на кредитор на ответника Д. С. Б. за вземанията,
предмет на исковата му претенция против него. Според ищеца това качество
той е придобил съгласно договор за цесия от дата ***г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от ***г., с
прехвърлител на вземания „Б." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил свои вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което
ищецът е приложил.
В резултат на двете цесии ищецът твърди, че е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК, като е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки и други.
Ищецът обяснява основанието и размера на вземането, което
претендира против ответника с исковата молба, като твърди, че то произтича
от сключен между „Б." ЕАД, ЕИК: *** и ответника Д. С. Б. договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
***г., с който е добавил за ползване мобилен номер ***, по избран тарифен
план V., с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от
24 месеца.
Според ищеца, абонатът - ответника Д. С. Б. е потребил й не е заплатил
мобилни услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца -за
месец 08/2017, 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г., което дало основание на
оператора за едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника и същият е издал на ответника по клиентски номер № *** на дата
***г. крайна фактура № *** за начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
174.59 лв., от конто ищецът претендира част от сумата - до размера на 74.97
лв., представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/
на всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Именно гази сума от 74.97 лв., с основание „неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата ***г., и сключен
между ответника и мобилния оператор „Б.*' ЕАД, ЕИК: ***,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
***г., за периода от 03.12.2017г. до 02.01.2018г.", претендира ищеца да бъде
установено по делото, като дължима от ответника.
Твърди, че ищецът се опитва да ги убеди в „уведомяването на
длъжника" - ответника, за извършените цесии.
Такова уведомяване на длъжника за извършените цесии, ищецът счита,
че е надлежно извършено с връчването на уведомление, приложено към
исковата молба: връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника
8
за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС\ като цитира
съответната практика.
Най-общо твърди, че настоящия случай е именно такъв - към исковата
молба са приложени договорите за цесия и уведомлението, като в чл.6 от
договора от ***г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне, като
нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник
и за двете цесии и т.н., няма да преповтарям пространствените обяснения на
ищеца, които са най-общо в смисъл, че ответника - длъжника е редовно
уведомен за извършените цесии.
Горното - че с уведомление, приложено към исковата молба, може дасе
уведоми длъжника за извършената цесия, не е спорно, но с едно съществено
уточнение - само ако уведомлението за цесията бъде връчено лично на
ответника (заедно с исковата молба), или на негов пълномощник. Само
тогава, ще следва да се счита, че длъжника по цесията - ответника е бил
надлежно уведомен с уведомление, приложено към исковата молба, за същата
цесия и тя е произвела своето действие съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, а не и ако
уведомлението е връчено на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК,
особен представител. Връчването на особения представител не може да се
приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното граждански дело, по което същият е
назначен и не обхваща получаването на материално правни изявления.
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материал но
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления,
конто принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов,
няма да произведе този ефект.
Поради изложеното, тъй като длъжникът - ответника не е бил валидно
уведомен от цедента за прехвърлянето на вземанията му на новия кредитор
(ищеца), то цесията няма действие спрямо длъжника, съответно ищецът не е
активно материално легитимиран да търси изпълнението на това вземане
искът на ищеца се явява неоснователен.
Това е така, въпреки, че с факта на сключването на договора за цесия за
цесионера възниква качеството на кредитор по вземането. Но това качество
цесионерът придобива само в отношенията цедент - цесионер. В техните
отношения вземането е прехвърлено на новия кредитор и той се явява неговия
титуляр. Но това е така само в техните отношения. По отношение на
длъжника по вземането - цесията поражда действие по отношение на него
едва след като му бъде надлежно съобщена. До този момент длъжникът
дължи на предишния кредитор - цедента. Това пределно ясно казва закона-
чл.99 ал.4- от ЗЗД - „Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор ". Ако прехвърлянето не бъде съобщено, ясна е
санкцията за това - то не поражда действие спрямо длъжника! Недвусмислен
е текста на закона и всякакви разсъждения и интерпретации в обратния
9
смисъл, в който се домогва да ги тълкува ищеца, са безпочвени. Цитираната
от него съдебна практика казва именно горното - че цесията поражда
действие между цедент и цесионер от сключването й. но за длъжника - от
момента на уведомяването му!
От горното следва извода, че след сключването на договорите за цесия -
1
първия между „Б.* ЕАД и "С.Г. Труп" ООД и втория - между "С.Г. Г." ООД
и ищеца „ЮБЦ" ЕООД, извършените цесии не са били надлежно съобщена на
длъжника по вземането - ответника Д. С. Б.. Цесиите не са били съобщени на
длъжника по вземането -ответника Д. С. Б., нито към датата на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата
на подаване на исковата молба на ищеца в съда, нито в хода на
производството по дел ото. Т.е. ответника Д. С. Б. не е бил надлежно
уведомен за извършените цесии на вземането срещу него, нито от кредитора
му „Б.*' ЕАД, на приобретателя по първата цесия - "С.Г. Г." ООД, нито по
втората цесия - от ищеца „ЮБЦ" ЕООД, както изисква разпоредбата на чл.99,
ал.З от ЗЗД. Следващата ал.4 на чл.99 от ЗЗД предвижда, че Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последний от предишния кредитор, т.е. по аргумент от
обратното, след като длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, то
същ'ата няма действие по отношение на него.
Т.е. не е завършен фактическия състав на цесията и съответно ищецът
„ЮБЦ,'' ЕООД не би могъл да се легитимира като носител на правата по
вземането против ответника Д. С. Б.. Следователно на ищеца „ЮБЦ" ЕООД
липсва активната материално правна легитимация да води процесния иск.
Това като неизбежна последица води до неоснователност на предявения
иск, поради липсата на активна материално правна легитимация на ищеца
„ЮБЦ" ЕООД да води процесния иск - същият няма качеството на кредитор
на ответника.
За пълнота следва да се отбележи, че тази липса е била налице и в хода
на заповедното производство - по ч.гр.д. № 733/2021г., по описа на Районен
съд К. и заявителят по него - ищеца „ЮБЦ" ЕООД също не е бил активно
легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, а още
по - малко, да получи заповед за изпълнение против ответника Д. С. Б.. Тази
заповед е изцяло незаконосъобразно издадена, като считам, че този порок
може да се отстрани с обезсилването на издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение, след постановяване на отхвърлително
решение по настоящото дело.
Разгледана и по същество, счита исковата претенция на ищеца за изцяло
неоснователна, по следните съображения:
На първо място, видно от обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът „ЮБЦ" ЕООД твърди, че вземането, което претендира против
ответника с исковата молба, произтича от сключен между „Б." ЕАД и
ответника Д. С. Б. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата ***г., с който е добавил за ползване мобилен
номер ***, по избран тарифен план V., с месечна абонаментна такса в размер
на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
10
Според ищеца, абонатът - ответника Д. С. Б. е потребил и не е заплатил
мобилни услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за
месец 08/2017, 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г., което дало основание на
оператора за едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника и същият е издал на ответника по клиентски номер № *** на дата
***г. крайна фактура № *** за начислена неустойка за предсрочно
прекратяване,, на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
174.59 лв., от конто ищецът претендира част от сумата - до размера на 74.97
лв., представляваща сбор., от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/
на всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Видно обаче от доказателствата, конто ищецът представя за доказване
основанието и размера на вземането си, от представената „крайна фактура"
N° *** от дата ***г., не е видно тази фактура да е издадена ,^а начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги", както твърди ищеца. Видно от фактурата, същата е на
стойност 154.80 лева (а не както твърди ищеца - за 174.59 лв.), която обща
стойност включва сумите: 0.59 лева - лихва за забавено плащане;74.97 лева -
Корекции, дарения и услуги от партньори; 79.24 лева - Баланс от предходни
период.
Т.е. нито една от тези суми, начислени във фактурата, не е с основание
„начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги, за която неустойка е претенцията на ищеца
по делото.
Несъмнено видно е, че тази фактура не установява задължение на
ответника, което ищеца твърди същият да има към праводателя си - „Б." ЕАД,
за заплащане на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги. Такайа неустойка, видно от
фактурата, не е била начислявана на ответника.
Фактурата е издадена на същия, но за други, евентуално някакви
задължения, конто обаче, предвид твърденията на ищеца в обстоятелствената
част и искането на ищеца в петитума на иск.молба, явно не са предмет на
настоящото дело.
По делото не са представени каквито и да било доказателства за
наличие на задължение на ответника Д. С. Б. за заплащане на неустойка към
кредитора „Б." ЕАД.
Оспорва изцяло предявеният против ответника Д. С. Б., иск, като
неоснователен и недоказан.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца, направени в исковата молба
и счита, че всяко едно от тях подлежи на доказване от страна на ищеца, който
носи доказателствената тежест.
Като отделно, самостоятелно основание за недължимост на
претендираните от ищеца вземания против ответника, правя възражение за
изтекла погасителна давност. на вземанията на кредитора „Б.*' ЕАД, тъй като
на основание чл.111, б.„б" и б."в" от ЗЗД, вземането на кредитора „Б.*' ЕАД,
съответно на правоприемника му по цесиите -ищеца „ЮБЦ" ЕООД (ако
въобще приемем, че той се явява кредитор, какъвто на практика не е,
11
поради нередовното уведомяване на длъжника по цесиите), и в двата случая -
дали като неустойка, дали като дължими плащания за потребени услуги, се
погасява с кратка тригодишна давност, която към момента на предявяването
на иска е; изтекла, тъй като фактурата за задължението е издадена на ***г. и
след изтичането на три години - на 15.12.2020г.. вземането на кредитора се
явява погасено по давност.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявения против
ответника Д. С. Б. иск, като неоснователен - поради липсата на активна
материално правна легитимация на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, да води процесния
иск, като неоснователен и недоказан по същество, както и като погасен по
давност. В съдебно заседание адвокат Н. Господинов моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №733/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №260578/02.03.2021г. срещу длъжника Д. С. Б. за изпълнение на
парично задължение, за сумите : 74.97 лева главница – неустойка предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ***/***г. сключен между
длъжника и „Б.“ и 205 лева разноски. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства : с договор за цесия от дата *** г. „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *** е придобило от “С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, а последното от
своя страна е придобило вземането от „Б.“ ЕАД, ЕИК *** по договор за цесия
от дата *** г. вземане спрямо длъжника Д. С. Б., представляващо незаплатени
суми за електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер ***,
предоставени на длъжника от „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, за което е издадена фактура
№ ***/***г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ***, същият е
сключен на *** г. между ответника и "Б." ЕАД, за предоставяне на мобилни
телефонни услуги за мобилен номер ***, при условията на тарифен план
VIVACOM Smart L, с месечен абонамент 19. 99 лева, със срок на действие за
24 месеца – до 03.02.2019 г.
По делото са представени следните данъчни фактури и извлечения за
потребление към всяка от тях, издадени от "БТК" ЕАД с получател ответника,
а именно ***/15.08.2017 г., ***/15.09.2017 г., ***/15.10.2017 г., ***/16.11.2017
г., за период от 15.07.2017 г. до дата 15.11.2017 г. Към всяка от фактурите е
приложено идзвлечение – детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Издадена е и крайна фактура № ***, в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 174,59 лева, от която сума ищецът
12
претендира сумата 74.97 лева, представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси без ДДС.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
*** г., с който "Б." ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на "С. Г. Г." ООД,
в качеството на цесионер, вземания, съдържащи се в Приложение 1, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, ако има такива.
Представен е и Договор за цесия от *** г. съгласно, който "С. Г. Г."
ООД е прехвърлило на ищеца по настоящото дело "ЮБЦ" ЕООД вземания,
придобити от договори за цесия, измежду които и този от *** г., сключен
между "Б." ЕАД и "С. Г. Г." ООД. Видно от извлечение от Приложение № 1
към същия договор, вземането, предмет на настоящия спор - от ищеца към
ответника, в размер на 74.97 лева, е включено в списъка на цедираните
вземания. С Уведомление за цесия, пълномощникът "С. Г. Г." ООД е
уведомило ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен
титуляр и разпоредител на дължимото от ответника вземане е "ЮБЦ" ЕООД.
Липсват данни за надлежното връчване на уведомлението.
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били
връчени на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към
исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените
цесии с искане да му бъде връчено като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за
цесия от *** г., с който процесното вземане му е прехвърлено от "С.Г.Г."
ООД, което дружество от своя страна го е придобило от "БТК" ЕАД с договор
за цесия от *** г. В подкрепа на твърденията си, ищецът представя двата
цитирани договора за цесия, като с договора от *** г. първоначалният
кредитор "Б." ЕАД, като цедент, е прехвърлил на "С.Г. Г." ООД, като
цесионер, вземания произтичащи от договорите, описани в приложение № 1,
в което според ищеца са посочени длъжниците с техните задължения към
мобилния оператор. С договора от *** г. "С.Г.Г." ООД, като цедент е
прехвърлил на ищеца "ЮБЦ" ЕООД, като цесионер, вземания в размер на
70 000 418.53 лева, придобито по силата на договор за цесия от *** г.,
сключен между "БТК" АД и "С.Г.Г." ООД, подробно индивидуализирано в
Приложение № 6 към договора.
Основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения
от особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника
преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е
връчено само на особения представител на ответника, а не на ответника.
Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да
се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е
връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
13
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до
извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения
представител. / в т. см. определение № 567/18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017
г. на ВКС, II т. о., решение № 74/27.07.2017 г. по в. т. д. № 154/2017 г. на БАС,
решение № 262097/30.12.2020 г. по в. гр. д. № 4626/2019 г. на СГС, решение
№ 260006/07.08.2020 г. по в. т. д. № 1085/2020 г. на ОС - С., решение №
261018/15.02.2021 г. по в. гр. д. № 13107/2019 г. на СГС, решение №
262097/30.12.2020 г. по в. гр. д. № 4626/2019 г. на СГС/. По изложените
съображения и с оглед на обстоятелството, че процесните цесии на основание
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не са породили своето действие спрямо длъжника, съд
намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да
престира на него, а на стария кредитор.
Предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, във вр. с чл. 99 от ЗЗД са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., ***, чрез пълномощника адв. В. Г. със съд.
адрес: гр. С., *** против Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: град К., *** иск
за установяване съществуването на вземането на "ЮБЦ" ЕООД за сумата от
74.97 лева – неустойка, дължима по договор с индивидуален клиентски
номер *** от *** г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б.”
ЕАД, по фактура № *** от *** г., за изпълнението на което парично
задължение е издадена заповед № 260578/02.03.2021 г. за изпълнение на
14
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело №
733/2021 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 733/2021 по описа на Районен съд – К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15