РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Ямбол, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20252330200794 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „..., със седалище и адрес на управление: гр. Я.,
представлявано от управителя ., чрез адв. П. П. от ЯАК срещу Наказателно постановление
№ . ..г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно поради нарушаване правилата на материалния и процесуалния закон,
изложени в жалбата. Сочат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощен защитник адвокат, който поддържа жалбата и моли съда за уважаването й.
Представят се писмени бележки и се претендират се и направените разноски по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юриск. К. оспорва
жалбата, като изразява становище за незаконосъобразност, неоснователност и недоказаност
на изложените доводи в жалбата. Представят се писмени бележки и се претендират
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
На ... г. в 10.40 часа свид. И. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП
извършила проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – пицария, находящ
се в гр. Я.. Извършена била контролна покупка на Боза 250 мл. на обща стойност 0,70 лв., за
което бил издаден фискален бон ФКБ № ... г. Свид. И. установила, че продажбата била
отразена в данъчна група „Г“ със ставка на ДДС 9 % от монтираното в обекта ФУ модел „...“
с ИН на ФУ DT ... и номер на фискалната памет ..., като горепосочената продажба е следвало
да се отрази в данъчна група „Б“ със ставка на ДДС 20%. От изведен периодичен отчет от
ФП на ФУ за периода ... г. се установило, че са отчетени продажби в данъчна група „Г“ в
размер на 569.62 лв.
Проверката приключила със съставяне на протокол серия АА № .... г. На дружеството
бил съставен АУАН № ... г. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Впоследствие, на 16.09.2025 г. въз основа на акта,
при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, против жалбоподателят
било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане
на имуществена санкция в размер на 1000 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
актосъставител И., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства и прочетени на основание чл.283 от НПК в
съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по
същество, тъй като в него липсва коректно описание на съставомерни обстоятелства на
нарушението и освен това, е налице неяснота относно приложения закон.
На първо място, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е
допуснато съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи
датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП е посочена датата на
установяването му - 25.08.2025 г. Датата на извършването му не е посочена ясно и
еднозначно, а следва да се извлича по тълкувателен път, като се изхожда от датата на ФКБ №
... г. Некоректното посочване на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй
като създава неяснота по отношение времевите параметри на вмененото нарушение,
препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и
прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към момента на
извършването му материално право.
На следващо място, налице е неяснота и по отношение основанието за налагане на
2
наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи
следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по
ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по
отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат.
Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието.
Освен това, в акта и в НП липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до
неотразяване на приходи.
Съдът намира, че въпреки тази констатация НП следва да се отмени, доколкото в
случая нарушението се явява маловажно. По отношение преценката дали извършеното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира
следното - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Съгласно чл.93, т.9 от НК,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, следва да
се квалифицира като „маловажен случай“. По делото са събрани доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид
нарушения – става въпрос за контролна покупка на обща стойност 0.70 лв., като към
момента на съставяне на АУАН дружеството вече е било отстранило нарушението и всички
продажби се отчитат коректно в данъчна група „Б“ и не се е стигнало до ощетяване на
държавния бюджет. Ето защо, съдът намира, че случаят е маловажен.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, се явява ЦУ на НАП, поради което и разноските следва да се
възложат именно върху него.
И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез
препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при
3
отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на... „., със
седалище и адрес на управление: гр. Я., представлявано от управителя В. наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ...., с посочени по-горе данни сумата в размер на
400 лв., представляваща направени разноски в производството пред ЯРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ЦУ на НАП
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Я. в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4