№ 5577
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110111139 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Б. К. И. ,ЕГН : ********** , с
която против Столична дирекция на вътрешните работи са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове ,с правно основание чл.234,ал.8 и ал.10 от ЗМВР
вр. чл.239,ал.1 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 46
457,60лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 427 дни ,за
периода от 1997год. до 2008год.,включително,ведно със законната лихва от 28.02.2024год. до
окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 5 756,86 лева,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2023год. до
28.02.2024год.
Ищецът , твърди че е била назначена на работа в МВР с договор за служба с рег. №
К-953/13.05.1997год.Твърди ,че за периода от 13.05.1997год. до 15.03.2023год. изпълнявала
различни длъжности.Със Заповед с рег. № 8121К-2406/15.03.2023год. на МВР ,на основание
чл.226,,ал.1,т.4 от ЗМВР било прекратено служебното й правоотношение ,по собствено
желание ,считано от 15.03.2023год. Поддържа, че за периода от 13.05.1997год. до
2008год.,вкл. не е използвала платен годишен отпуск в общ размер от 427 дни. Сочи ,че към
момента на прекратяване на служебното правоотношение ,размера на полученото последно
брутно възнаграждение бил в размер на 2285лв. или 108,80 лв. на ден.Предвид това размера
на обезщетението за неизползвания отпуск от 427 дни ,съгласно чл.239,ал.1 от ЗМВР
възлизал на 46 457,60лв.
Сочи и че с изтичането на тримесечния срок по чл.234,ал.10 от КТ ,в сила към
момента на прекратяване на служебното й правоотношение ,а именно на 15.03.2023год.
ответникът изпаднал в забава ,съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД.За периода от 15.03.2023год. до
28.02.2024год. върху главницата от 46 457,60лв. ,обезщетението за забава ,в размер на
законната лихва възлизало на 5756,86лв.В исковата молба са развити и съображения по
отношение на давностните срокове,като от една страна се сочи ,че иска е предявен в
тригодишния давностен срок от прекратяването на служебното й правоотношение, а от
друга страна твърди ,че правото й да претендира обезщетение за неизползван отпуск не е
погасено ,поради погасяването на правото да ползва платен годишен отпуск.Претендира
1
разноски.В с.з. се явява лично и с адвокат Апостолова ,като поддържа претенциите
си.Претендира разноски ,адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ,вр. ал.1,т.3 от ЗАдв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника СДВР, който оспорва предявените искове, като твърди, че всички неизползвани
дни платен годишен отпуск /в размер на 89 дни / на ищеца са заплатени.Оспорва и размера
на претендирания от ищцата неизползван отпуск ,посочен в исковата молба като се позовава
на справка с рег. № 513р-65147/24.06.2024год. Възразява за изтекла погасителна давност за
вземането за главница и лихва. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за юрисконсулт. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.В
с.з. не се представлява като от процесуален представител са депозирани писмени бележки.
С протоколно определение от 27.02.2025 г. е допуснато, на основание чл.214 ГПК,
изменение в размер на исковете, като същите са увеличени, както следва:предявеният иск , с
правно основание чл.234,ал.8 и ал.10 от ЗМВР вр. чл.239,ал.1 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД
предявен за сумата от 46 457,60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 427 дни, за периода от 1997 год. до 2008 год., е увеличен на сумата от 56
110,65 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 427 дни,
за периода от 1997 год. до 2008 год. ; размерът на иска ,с правно основание чл.234,ал.8 и
ал.10 от ЗМВР вр. чл.239,ал.1 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД предявен за сумата от 5756,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, е увеличен на сумата от
6953,13 лв., за периода от 15.03.2023 г. до 28.02.2024 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните наличието на служебно правоотношение между
страните за периода 13.05.1997год. – 15.03.2023год. ,като в този период последователно е
заемала различни длъжности в системата на МВР.
Съгласно Заповед Ж К-1424/ 30.07.1996 г. на Министъра на вътрешните работи Б. К.
И. е назначена в Икономическа полиция в група „Оперативна” към РПУ Елин Пелин при
служба Полиция като е наредено да се яви на работа на 01.09.1996год.
С Договор № 953/13.05.1997год. е назначена на длъжност „разузнавач“ в РПУ-Елин
Пелин ,за неопределено време,съгласно чл.66 от ЗМВР ,като е определен платен годишен
отпуск в размер на 35 календарни дни ,и допълнителен платен годишен отпуск ,в размер на
1 ден на всеки две прослужени години.
Със Заповед с рег. № 8121К-2406/15.03.2023год. на МВР ,на основание
чл.226,ал.1,т.4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на ищцата,заемала към
момента длъжността „полицейски инспектор IV степен “ в 03 група „Пътен контрол- тежки
пътно-транспортни произшествие“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното
движение „ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР,считано от датата на връчване на
заповедта.
Няма доказателства за датата ,на която процесната заповед е връчена на ищцата
,поради което съда приема ,че това е датата на издаването й ,а именно 15.03.2023год. ,когато
й е станала известна.
Със Заповед № 513з-6414/10.07.2023год.,издадена от Директор на СДВР , на
основание чл.234,ал.8 от ЗМВР ,на ищцата е определено да се заплати парично обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за общо 89 работни дни,като съгласно Удостоверение
от 27.06.2023год. ,на основание чл.189,ал.1,т.1 и т.2 от ЗМВР същите са за периода 2021-
2023год.
Представен е и справка, рег. № 513р-65147, екз. № 24-96-2924 г., изд. от ОДМВР-
София за използван от ищцата платен годишен отпуск в периода 1997год. до 2008год. ,като
са приложени и и рапорти и заявления за ползване на отпуск от кадровото досие на същата.
2
Изслушаното и прието е по делото заключение на вещото лице Е. Ж., което не е
оспорено от страните и на което съдът дава вяра като обективно изготвено и
безпристрастно.В констативно –съобразителната част вещото лице е посочило ,че от
приложените копия от личното кадрово досие, съхранявано в СДВР, за периода до м. март
2007 г. Б. И. е подавала „Рапорт” до съответния началник с искане за ползване на платен
годишен отпуск, като на съществуващата бланка има поле „Разрешавам”. В част от
рапортите за ползване на отпуск полето „Разрешавам” е оградено и/или под него има параф
„Съгласен” с подпис, а в другия в горния ляв ъгъл има параф „Да” с дата и подпис.
В периода от м. април 2007 г. до края на 2009 г. лицето е подавало Заявление за
ползване на платен годишен отпуск, като на всички заявления има параф ”Да” с дата и
подпис.След 2010год. бланката, която е подавана за ползване на отпуск със заглавие
„Заявление” съдържа и поле „Заповед”, с което на лицето се е разрешавал платения годишен
отпуск - в тази му част има отбелязване какъв остатък неизползван отпуск има лицето към
датата на подаване на заявлението.
При съобразяване на рапорти и заявления ,в които има поставени отметки „Да“ и
„Разрешавам“ ,за периода 1996год. – 2008год.,и при съобразяване на броя работни дни ,на
които е имала право да ползва платен годишен отпуск, вещото лице е заключило ,че ищцата
има неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 33 работни дни ,от които 12
работни дни за 1996год. и 21 работни дни за 1997год.
При среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 128,99лева ,
определеното обезщетение за 39 дни е 5 030,61 лева, а за 21 дни е 2 708,79 лева.
Дало е и вариант , при който неизползван платен годишен отпуск от Б. И. за периода
1997 - 2008 г. в случай че се приеме, че такъв не е ползван поради липса на заповеди в
кадровото досие, с които работодателят е разрешил ползването на такъв отпуск. При този
вариант определеното обезщетение за 435 дни е 56 110,65 лева.Сочи и че на Б. И. не е
изплащано обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 1997 г. до 2008
г. при прекратяване на служебното правоотношение.
В проведеното на 27.02.2025 г.открито съдебно заседание вещото лице е пояснило
по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че се е приело ,че върху рапортите, които са приложени
навсякъде има отметка „Съгласен“ ,с поставен подпис ,както и отметки в графа
„разрешавам“ или „да“ в самото заявление,с поставен до него подпис.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.8 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.234, ал.8 ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗМВР– редовния платен годишен отпуск и допълнителния такъв. Фактическият
състав на това обезщетение включва прекратяване на служебното правоотношение и
наличието на неизползван платен годишен отпуск.
Със Заповед с рег. № 8121К-2406/15.03.2023год. на МВР ,на основание
чл.226,ал.1,т.4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на ищцата ,считано от
датата на връчване на заповедта.
Няма доказателства за датата ,на която процесната заповед е връчена на ищцата
,поради което съда приема ,че това е датата на издаването й ,а именно 15.03.2023год. ,когато
й е станала известна.
3
От страна на ищцата се твърди наличието на неизползван платен годишен отпуск в
периода 1997 г. – 2008 г.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че в
посочения период 1997год. – 2008год. ищцата е заемала различни длъжности в системата на
МВР ,като първоначално е постъпила на работа на 01.09.1996год.
Съгласно чл.228,ал.1,т.1 и т.2 от ЗМВР от 1997год./отм. /,респ. чл.212,ал.1,т.1 и т.2 от
ЗМВР от 2006год./отм. от 27.06.2014год./ ,държавните служители имат право на 30 дни
платен годишен отпуск ,както и допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка
прослужена година.
За периода 1998год. –2009год. по делото са представени съдържащите се в личното
кадрово досие на ищцата рапорти и заявления , в които същата е искала да й се разреши
ползването на платен годишен отпуск , като е отразено и за коя година е същия.В бланките
на рапортите и заявленията са налични отметки „Утвърждавам Началник РПУ“ ,с положен
подпис ; резолюция „Да!“ ,с дата и положен подпис ,съответно „Разрешавам!“, с положен
подпис.
Ето защо съдът приема ,че за периода 1997год. – 2008год. същата е използвала част
от полагащия й се платен годишен отпуск,съобразно представените рапорти и заявления ,с
които е поискала ползването му ,който съответно е бил и разрешен.
Следва да се отбележи, че за периода 1997год. – 2008год. не се установява да е бил
предвиден специален ред ,по който на служителя да се разрешава ползването на полагащия
му се платен годишен отпуск.Такъв е въведен от законодателя едва през 2010год. ,с
приемането на нова ал.5 на чл.212 от ЗВМР от 2006год./отм./ ,в сила от 01.01.2011год.,която
предвижда ,че редът за ползване на отпуските на служителите на МВР се определя с акт на
министъра на вътрешните работи.
Ето защо ,при съобразяване на представените рапорти и заявления от личното
кадрово досие на ищцата и заключението на вещото лице по ССчЕ ,съдът приема ,че за
периода 1997год. – 2008год. същата е имала неизползван платен годишен отпуск от 21
работни дни ,които се отнасят до 1997год.
Предвид приетото заключение на вещото лице ,че среднодневното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 128,99лв., при 21 работни дни неизползван платен годишен
отпуск на ищцата се полага обезщетение в размер на 2 708,79лв.
Предвид изложеното, за ищеца е възникнало право на обезщетение по чл. 234, ал. 8
от ЗМВР към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 15.03.2023 г. в
размер на 21 работни дни и общ брутен размер 2 708,79лв.
До пълния предявен размер от 56 110,65 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 427 дни, за периода от 1997 год. до 2008
год.,претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
Неоснователни се явяват доводите на ответника, че не е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове. Съгласно доказателствата по делото
,ищцата е заемал длъжност „началник сектор Полицейски инспектор“, група „Пътен
контрол –тежки ПТП“ към отдел ПП при СДВР по силата на служебно правоотношение
,което е прекратено със заповед на Министъра на вътрешните работи .След като в
процесния период е полагал труд в специализираната структура към МВР ,а именно СДВР
,по аргумент на чл.37,ал.2 от ЗМВР ,то същата е самостоятелно юридическо лице,
разпоредител с бюджетни кредити и се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск,независимо че служебното правоотношение е възникнало, съответно в
случая е прекратено със заповед на министъра на вътрешните работи, като орган по
назначаването.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване по давност на правото
4
на обезщетение за неизползван отпуск за периода 1997год.- 2008год.
Нормите на ЗМВР от 1997год. /отм./ и ЗМВР от 2006/отм./ не предвиждат
възможност държавният служител в МВР да упражни своето право на платен годишен
отпуск с едностранно волеизявление. Законът за МВР в нито една от относимите си
редакции не допуска този отпуск да се компенсира с парично обезщетение, освен при
прекратяване на служебното правоотношение, а погасителната давност е санкция за
кредитор, който бездейства да упражни правото си и тя няма приложение там, където
кредиторът е възпрепятстван със законови разпоредби да предприеме действия по
упражняване на това право. В този смисъл е практиката на ВКС- решение № 197/07.10.2019
г. по гр. д. № 786/2019 г., IV г. о., решение № 174/13.11.2020 г. по гр. д. № 4893/2019 г., III г.
о., и решение № 243/05.10.2016 г. по гр. д. № 1513/2016 г., IV г. о. След като непаричното
право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува правоотношението
между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от
държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на
правоотношението.
Както бе посочено ,в случая същото е прекратено от 15.03.2023год. ,като до датата
на предявяване на исковата молба в съда на 28.02.2024год. не е изтекла приложимата
погасителна тригодишна давност ,съгласно чл.111 от ЗЗД.
По иска по чл.234,ал.10 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД :
Разпоредбата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР предвижда тримесечен срок за изплащане
на обезщетенията от прекратяване на служебното правоотношение.
Служебното правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 15.03.2023год., и
законоустановеният тримесечен срок, в който е следвало да бъдат изплатени горните
обезщетения, изтича на 15.06.2023 г.,с което на основание чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД
ответникът е изпаднал забава за плащане.
От приложените писмени доказателства и изслушани заключения по допуснати от
съда експертизи не се установи, че сумата, представляваща обезщетение в размер на
2 708,79лв., да е заплатена от ответника, като същевременно същата е дължима.
С оглед на което акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна за
периода от 15.06.2023год. до 28.02.2024год. ,като изчислена от съда ,по реда на чл.162 от
ГПК върху уважената главница от 2 708,79лв. възлиза на 256,63лв.
Ето защо същата следва да бъде отхвърлена за разликата от уважения размер от
256,63лв.,до пълния предявен размер от 6 953,13лв. както и за периода от 15.03.2023год. до
14.06.2023год. ,като неоснователна.
По разноските:
От страна на процесуалния представител на ищцата се претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, което съдът определя в размер на
сумата 2 000 лв., при съобразяване, от една страна, на липсата на значителна фактическа и
правна сложност на спора, обема на осъществената правна защита, броя не проведените
открити съдебни заседания .
От така определената сума в полза на процесуалния представител на ищцата следва
да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 95лв., ,съобразно уважената част от
исковете.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответната страна ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК се следва деловодни разноски ,като същия е представляван от
юрисконсулт.На основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждението на 100 лева ,като
съобразно отхвърлената част на ищцата следва да бъдат възложени 4,70лева.
5
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата 158,35лв.,представляваща държавна такса върху уважения размер на
предявените искове ,както и сумата 400 лв. разноски за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с.д.в.р, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I"
№ 5 да заплати на Б. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,..............................
,..........................7 , на основание чл.234,ал.8 и ал.10 от ЗМВР вр. чл.239,ал.1 от ЗМВР вр.
чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 2 708,79 лева ,представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 21 дни ,за периода от 1997год. до 2008год.,включително,ведно със
законната лихва от 28.02.2024год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
256,42 лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.06.2023год. до 28.02.2024год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София
,.............................. ,..........................7 срещу с.д.в.р, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. "Антим I" № 5 , искове : с правно основание чл.234,ал.8 вр. чл.239,ал.1 от ЗМВР
, в частта за разликата от уважения размер от 2 708,79 лева до пълния предявен размер от
56 110,65 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 427
дни, за периода от 1997 год. до 2008 год. ; с правно основание чл.234, ал.10 от ЗМВР вр.
чл.86 от ЗЗД ,в частта за разликата от уважения размер от 256,63 лева до пълния предявен
размер от 6953,13 лв.,мораторна лихва ,както и за периода от 15.03.2023 г. до
14.06.2023год. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА с.д.в.р, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I"
№ 5 да заплати на адв. Я. Апостолова, личен № **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата 95лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
ОСЪЖДА Б. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,..............................
,..........................7 да заплати на с.д.в.р, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
"Антим I" № 5 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 4,70 лв. ,представляваща
деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА с.д.в.р, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Антим I"
№ 5 да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 158,35лв.,
държавна такса и сумата 400 лв. разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6