МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.О.С. *** е било предявено обвинение за престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 и чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК за
това, че на 23/24.08.2012 година в
село Смочан, област Ловеч, ул.„Стара Планина” №63, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /демонтиране на стъкла от прозоречна рамка/ отнел чужди движими вещи - златен синджир 21.5 грама, златна плочка – 6.5 грама,
400 лева, 595 евро, лична карта на Г.С.А., испанска дебитна
карта на Банкаха, дебитна карта на ПИБ, ключове на товарен
автомобил Нисан - 2 броя и връзка със секретни ключове, всичко на
обща стойност от 3 554.10 лева, от владението на Г.С.А. с ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че безспорно се установява фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Събраните по делото
доказателства сочат, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и при определяне на наказанието да отчете като отегчаващи
вината обстоятелства многобройните му осъждания, предимно за престъпления
против собствеността. Счита, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание пет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК
да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
Подсъдимият Н.О.С. се явява лично
и с назначения в хода на досъдебното производство за служебен защитник адвокат П.К.
от Ловешка адвокатска колегия, като дават съгласие за предварително изслушване
на страните по реда на чл.371 и следващите от НПК. С. се признава за виновен и
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат
К. счита, че са на лице и смекчаващи вината обстоятелства, а именно
признаването на вината и оказване на пълно съдействие, както и че част от
вредите са възстановени. Самият подсъдим моли наказанието да е по-малко, тъй
като чакал присъда и от Търговищкия съд.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Н.О.С. /старо име Янко Младенов Станев/ се водел с постоянен адрес в село Александрово,
Ловешка област, ул.„Козлодуй”№9, но живеел в пристройка към къщата на своя баща
в същото село, но на ул.Димитър Рашков №19, като единствено той обитавал и
ползвал това помещение от къщата.
Свидетелите
Г.С.А. и съпруга й Мико Алеков Асенов от около 12 години, заедно с децата си,
трайно пребивавали в Испания. В България си идвали през година, като оставали
за около 3 седмици. Асенови притежавали апартамент в град Ловеч и къща в село Смочан,
Ловешка област на ул.„Стара Планина” №63. В къщата в село Смочан живеела
майката на свидетеля Асенов. През 2012 година на Асенови се наложило да си дойдат в България
два пъти, поради заболяване на майката на Асенов, която получила инсулт и не
можела сама да се обслужва. За това наели гледачка. Втория път си дошли на
04.08.2012 година, като отседнали в къщата в село Смочан, тъй като започнали да
правят ремонт на покрива.
На
23.08.2012 година вечерта Асенови ходили на кафе в центъра на селото. Около
21.00 часа тръгнали да се прибират, но по пътя решили да отидат на гости на
лелята на Асенов, която живеела на около 300-400 метра от тях. Когато минали
покрай тяхната къща видели, че всички прозорци били загасени и решили да не
влизат, за да не събудят майка си и гледачката й. Около 00.10-00.30 часа се
прибрали в дома си. Пръв влязъл в спалнята свидетелят Асенов, а след него
веднага съпругата му. И двамата видели един златен синджир на земята до прага
на вратата и една закуска, които преди това А. била сложила в дамската си
чанта. Усъмнили се, че някой е влизал да краде, тъй като видели, че и други
вещи в стаята били преместени. Свидетелката потърсила дамската си чанта, която
била оставила в един сак зад вратата. Намерила чантата извадена върху сака,
като всичките й ципове били отворени. Свидетелите установили, че от чантата,
освен намерения до прага паднал златен синджир, липсват още следните вещи: още
един златен синджир с плочка. Синджирът бил двойна плетка /тип „Мона Лиза”/, с
тегло около 21.5 грама,
14 карата, а златната плочка с тегло 6.5 грама, 18 карата, по средата с шарка от
бяло злато и дупка за захващане на синджира; 570 евро на банкноти, 25 евро на
монети по 1 евро, 400 български лева, личната карта на Г.А., дебитна й карта,
един ваучер от 10 лева на Глобул, дебитната карта на Асенов от ПИБ,
резиденциите им - документи за пребиваването им в Испания, връзка с ключове, в
това число за товарен автомобил „Нисан”, за апартаментите им в Ловеч и Испания
и др. Тъй като, когато излезли от къщи, свидетелите не били заключили входната
порта и врата, първоначално помислили, че извършителят е влязъл от там, но в
последствие видели, че това е станало през едно прозорче, намиращо се над
мазата, тъй като видели, че стъклата от това прозорче са демонтирани и „внимателно
поставени на замята”. Прозорчето водело към коридора на къщата и от там в
отделните стаи.
На
същия ден - 23.08.2012 година подсъдимият Н.О.С. *** до град Левски, от там се
качил на автобус за село Дойренци, Ловешка област. Там слязъл и пеша през село Умаревци
отишъл до село Смочан. Тъй като стигнал по тъмно, имал намерение да пренощува в
къщата на бившата си балдъза – пострадалата Г.А., тъй като знаел, че тя и
съпруга й били в Испания. В къщата влязъл през едно прозорче, на което махнал
стъклата. След това започнал да рови, като в една от стаите намерил дамска
чанта, взел от нея 400 лева, един златен синджир със плочка, евро в банкноти и
в моменти по 1 евро, връзка със секретни ключове и един хартиен плик с
документи и напуснал къщата.
На
24.08.2012 година, след като извършил кражбата, С. ***, като се обадил на свой
познат - свидетеля Наази Яшаров Асанов от същото село и поискал да се видят.
Срещнали се на моста на изхода за село Чавдарци. С. обяснил на Асанов, че сега
си е дошъл от град Търговище и му показал един златен синджир - дебела плетка
със златна плочка, като поискал от свидетеля да го продаде в град Ловеч.
Свидетелят Асанов попитал подсъдимия от къде има този синджир, като С. го уверил,
че не е краден, а го е взел от Търговище. Поискал свидетелят да продаде
синджира за около 200-300 лева, колкото му дадели. На следващия ден свидетелят Наази
Асанов имал работа в Ловеч и след като я свършил, отишъл до обменното бюрото на
„Муци”, находящо се до Бюрото по труда, в близост до кафе „Ревю”. Влязъл вътре,
но въпросният „Муци” го нямало. Там било едно младо момче - свидетеля Павлин
Преславов Ралчовски, на който свидетелят Асанов продал синджира за сумата от
300 лева. В показанията си Ралчовски е обяснил, че е питал свидетеля Асенов от
къде има синджира, при което той му казал, че си е негов. След това Ралчовски
продал синджира с плочката за материал в град Плевен.
След
извършване на кражбата, подсъдимият С. отишъл до къщата, в която живеел синът
му – свидетелят Галин Янков Младенов и му дал 30 евро на монети по 1 евро, една
банкнота от 5 евро и една банкнота от 10 евро и го накарал да отиде някъде и да
ги обмени в български лева. Младенов отишъл при свидетеля Иван Младенов Иванов
от село Александрово, Ловешка област. Свидетелят Иванов попитал свидетеля Младенов
от къде има парите, а той му обяснил, че били от сестра му и искал да ги обмени
в лева. Свидетелят Иванов знаел, че Младенов действително имал роднини в
чужбина, затова не се усъмнил, че парите са от сестра му. Платил на Галин
Младенов сумата от 57 лева за банкнотите, като му дал по 1.90 лева за евро, а
за монетите по 1 лев за 1евро, защото в банките не ги купували. След като се
прибрал свидетелят Младенов дал парите на баща си, който от своя страна оставил
на сина си 20 лева от тях.
Останалите
вещи, отнети от къщата на свидетелката Г.А., подсъдимият оставил в помещението,
което обитавал - лятната кухня, част от къщата, собственост на баща му Осман С.
***. В посоченото помещение на 10.09.2012 година било извършено претърсване и
изземване, при което са били намерени – сертификат, издаден от Испания на името
на Мико Алеков Асенов; сертификат, издаден от Испания на Г.С.А.; лична карта на
Г.С.А., електронна карта „VISA”
от „Fibank” на името на Мико Алеков Асенов, електронна
карта „VISA” от „Bancaja” на името на Г.С.А., връзка ключове с
ключодържател с монограм „NISSAN”;
2 броя ключове за същата марка автомобил, общо 16 броя ключове, както и
медицински документ на името на Мико Алеков Асенов, визитни картички.
Собственикът на къщата - Осман С. Алиев, в присъствието, на който е било
извършено претърсването, в протокола в частта „обяснения на лицето за
намерените и иззети вещи...” саморъчно е вписал „Лятната кухня се ползва от Н.О.С.,
който ми е син и тези вещи ги е оставил той”.
В
хода на разследването е била назначена дактилоскопна експертиза, като вещото
лице е изследвало 6 броя дактилоскопни следи, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.08.2012г. от дома на семейство Асенови в село Смочан,
Ловешка област, ул.„Ст.Планина” №63. При изследването на иззетите дактилоскопни
следи вещото лице е установило, че три от тях, снети от стъкло, са годни за
сравнително изследване. При изследването им се установила идентичност на
следите с дактилоскопни отпечатъци от среден пръст на дясна ръка, от палец на
лява ръка и среден пръст на лява ръка на подсъдимия Н.О.С..
Според
заключението на стоково икономическата експертиза, стойността на вещите,
предмет на извършеното от С. престъпление възлиза на сумата от 3 554.10
лева, от които невъстнановени на собственичката А. са вещи на стойност от
3 489.32 лева, включващи не намерените вещи - златен синджир със златна
плочка, 595 евро /равняващи се на 1 163.70 лв./ и 400 лева. Останалите
вещи са били върнати с разписка на собственичката.
В
хода на досъдебното производство е било изискано и приложено Удостоверение за
идентичност на имената №93 от 19.09.2012г., издадено от кметство село Александрово,
Ловешка област /л.43/, от което е видно че имената Н.О.С. и Янко Младенов
Станев, са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
С оглед данните за миналите осъждания на
подсъдимия и обстоятелството, че от изтърпяване на последното наказание
лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца не са изтекли пет
години, съдът приема, че настоящото престъпление е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
При така изяснените фактически обстоятелства се
установява, че с извършеното от него деяние подсъдимият
Н.О.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението
по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 и чл.29 ал.1 б.”а” от НК:
като на 23/24.08.2012 година в
село Смочан, област Ловеч, ул.„Стара Планина” №63, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /демонтиране на стъкла от прозоречна рамка/ отнел чужди движими вещи - златен синджир 21.5 грама, златна плочка – 6.5 грама,
400 лева, 595 евро, лична карта на Г.С.А., испанска дебитна
карта на Банкаха, дебитна карта на ПИБ, ключове на товарен
автомобил Нисан - 2 броя и връзка със секретни ключове, всичко на
обща стойност от 3 554.10 лева, от владението на Г.С.А. с ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Съдът
приема, че подсъдимият С. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като
съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, показанията на
разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство и заключенията на
съдебно стоково-икономическата и дактилоскопна експертизи. Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, чрез действие, като е свалил стъклото на прозореца, водещ към коридора на
къщата, отнел е посочените вещи и пари и с част от тях се е разпоредил като със
свои чрез продаването им.
Стойността
на предмета на престъплението се установява от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно стоково-икономическа експертиза.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в изградените престъпни
навици и стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С., настоящата инстанция
взе предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства признаването на
вината и критичното отношение към извършеното, а от друга страна като отегчаващо
вината обстоятелство миналите осъждания, които не се включват в квалификацията
на деянието като такова, извършено при опасен рецидив, поради което определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на 4 /четири/
години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали
така определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с
една трета, или С. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 2
/две/ години и 8 /осем/ месеца
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг
режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от така
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което С. е бил задържан, считано от 09.09.2012
година до влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Н.О.С. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата
от 112.57 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :