РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Кърджали, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Търговско дело №
20215100900046 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240
от ЗЗД и цена 103 595 лв., представляващи неизплатена главница по договор
за заем с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Е. "А. - * - А. К." - гр.С., представляван от процесуалния си
представител - адв. В.П., сочи в исковата молба, че е подал заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417, т.3 от ГПК срещу ответника.
Районен съд - Момчилград в проведеното закрито разпоредително заседание
по ч.гр.д. 546/2020 г. издал заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 103 595 лв., представляваща непогасена от длъжника част от
главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва върху главницата от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото - платена държавна такса в размер на 2 071.90 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. С оглед подаденото от
ответника възражение по издадената заповед за изпълнение, счита, че Е. „А. -
А. К.“ има правен интерес за завеждане на настоящия иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, силата на който да се установи
съществуването на претендираното в заповедното производство вземане.
1
Сочи, че подаденото възражение е неоснователно, тъй като ответникът не
посочвал доказателства или мотиви в негова подкрепа. Процесното
задължение за заплащане на парично задължение произтичало от договор за
заем с нотариална заверка на подписите с peг. № 3758 от 05.04.2018 г. на
Нотариус № 367 Енчо Енчев, и на ответника чрез законния му представител
Е. А. А. на 08.03.2018 г., peг. № 788 от 08.03.2018 г. на Нотариус № 280
Елияна Калайджиева. Длъжникът погасил частично дължимата по чл.1 от
договора за заем сума с падеж за погасяване по чл. 5 от договор за заем на
08.07.2018 г. Твърди, че изпълнил задължението си за предоставяне на
заемната сума на 08.03.2018 г., като до момента длъжникът не погасил изцяло
задължението за връщане на заемната сума. Дължимият остатък от
главницата по договора за заем бил в размер на 103 595 лв. Посочва се, че
длъжникът погасил на няколко вноски сумата в общ размер на 235 000 лв. за
задълженията си по договор за заем за неустойка, законна лихва, месечни
разходи за управление и част от главницата от 200 000 лв. както следва: 1.на
25.07.2018 г. - 50 000 лв.; 2.на 02.08.2018 г. - 25 000 лв.; 3.на 06.08.2018 г. - 20
000 лв.; 4. на 08.08.2018 г. - 5 000 лв.; 5.на 13.08.2018 г. - 13 000 лв.; 6.на
14.08.2018г. - 2 000 лв.; 7.на 03.09.2018г. - 15 000 лв.; 8.на 17.09.2018г. - 15
000 лв.; 9.на 26.09.2018г. - 15 000 лв.; 10.на 12.10.2018 г. - 10 000 лв.; 11.на
18.01.2019 г. - 8 000 лв.; 12.на 27.03.2019 г. - 22 000 лв.; 13.на 26.11.2019 г. - 5
000 лв.; 14.на 10.02.2020 г. - 20 000 лв.; 15.на 13.02.2020 г. - 10 000 лв.
Изпълнението на задълженията на длъжника било забавено, видно от датите
на направените плащания, последното от което било на 13.02.2020 г. Поради
това настъпили неблагоприятните последици, като длъжникът имал
задължение за мораторна неустойка от 3% дневно по чл.3 от договора върху
месечна сума на разходите, както и законна лихва за забава върху главницата
от 200 000 лв. Поради наличието на неточно изпълнение и възникнали
задължения за неустойка върху разходите за управление и законна лихва
върху главницата по договора за заем, направените погасявания били
прихванати със задълженията за неустойки, законна лихва, месечни разходи
за управление и част от главницата, като по изчисления на ищеца
непогасеният остатък от главницата бил в размер на 103 595 лв. В подаденото
от длъжника възражение по чл.414, ал.1 от ГПК в заповедното производство
не се оспорвало с конкретни доводи или възражения съществуването или
основанието на паричните задължения. Моли съда да постанови решение, е
2
което да бъде установено по отношение на ответника, че дължи сума в размер
на 103 595 лева по договор за заем с нотариална заверка на подписите, както и
законната лихва върху сумата от 23.12.2020 г. до окончателното плащане на
вземането, както и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК лева -
платена държавна такса в размер на 2 071.90 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лв., както и направените в настоящето
исково производство разноски. Претендира разноски за заповедното
производство - платена държавна такса в размер на 2 071.90 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лева, както и за исковото производство. В
допълнителна искова молба излага съображения относно валидността на
клаузата по чл.3 от договора, касаеща уговорената неустойка. В съдебно
заседание представляван от процесуалния си представител - адв. В.П.,
поддържа предявения иск. Представя писмена защита.
Ответникът "Д.-*." О. - гр.Д., представляван от процесуалния
представител - адв. В.Я., оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан. В отговора се излагат съображения, че съгласно договор за заем от
08.03.2018 г. заемодателят Е. „А. - * - А. К.“ предоставил на заемателя „Д.-*“
О., сума в размер на 200 000 лв. Договорът бил подписан е със заверка на
подписа от заемателя на 08.03.2018 г. и със заверка на подписа на заемодателя
от 05.04.2018 г. Сочи, че общата сума на извършените плащания от заемателя
„Деведжи-2005“ ООД към заемодателят Е. „А. - * - А. К.“ била в размер на
235 000 лв., което се потвърждавало и от ищеца. Вземанията на ищеца,
предендирани с исковата молба по чл.422 от ГПК, били определени в общ
размер на 103 595 лева, без да е посочен начина, по който е формирано
общото задължение, не бил определен периода, за който са начислявани
разходи за управление, обслужване, такси и комисионни. Не бил определен и
начина на изчисляване на неустойката, дните на забава, за които е начислена
неустойка, а така също и периодите на начислената лихва за забава. С оглед
изложеното, счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Направено е възражение за нищожност на чл.3 от договора за заем с
нотариална заверка на подписите, съгласно който ежемесечно се начисляват
разходи за управление, обслужване, такси и комисионни в размер на 7000 лв.
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1, предложение
трето от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно Решение № 1/2009 г., постановено по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожността на неустойката поради
3
противоречие с добрите нрави в гражданските и търговските правоотношение
се преценявала във всеки конкретен случай. Твърди се, че неустойката за
просрочие в размер на 3% на ден върху сумата от 7000 лева е в размер на
6300 лв. за 30 календарни дни и в размер на 6510 лв. за 31 календарни дни.
Така формулираната неустойка излизала извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, същата целяла единствено
обогатяването на кредитора. Степента на санкцията водела до нарушаване
принципа да не се допуска неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата. Формулираната неустойка била определена върху
разходите за управление и обслужване на заема, като подобен резултат бил
несъвместим с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето от
ЗЗД, поради което клаузите за неустойка и за разходи за управление,
обслужване, такси и комисионни в размер на 7000 лв. се явявали нищожни на
посоченото основание. Оспорва се размера на предявената претенция от 103
595 лв. като определен в противоречие със закона, добрите нрави и
установената съдебна практика. Първото плащане от ответника било
извършено на 25.07.2018 г. с преводно нареждане № 89278341/25.07.2018 г. за
сумата от 50 000 лв. Към датата на първото плащане при тълкуването на
договора били налице задължения за главница в размер на 200 000 лв.,
разходи за управление, обслужване, такси и комисионни в размер на 7000 лв.
на месец за четири месеца, които били в общ размер на 28 000 лв. и неустойка
в размер на 22 680 лв. С извършване на първото плащане били погасени
претенциите за разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
неустойка за месеците - април, май, юни, юли 2018 г., като бил налице
неизплатен остатък от 680 лв. и главница от 200 000 лв. Второто плащане
било извършено на 02.08.2018 г. с преводно нареждане №
89625192/02.08.2018 г. за сумата от 25 000 лв. С това плащане били погасени
претенциите за разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
неустойка за месец - август 2018 г. от които 7000 лв. за разходи за
управление, обслужване, такси и комисионни и сумата от 680 лв.,
представляваща остатък от извършеното първо плащане. С остатъка от
преведената сума след изплащането на таксите комисионните и неустойките,
който бил в размер на 17 320 лв. следвало да се извърши погашение на
главницата от 200 000 лева. Към 02.08.2018 г. задълженията на ответника по
договора за заем били 182 680 лева главница. На 05.08.218 г. падежирал целия
4
дълг съгласно чл.5 от сключения договор за заем с нотариална заверка на
подписите, тъй като договора на заем бил с определен срок. Сочи се, че след
датата на падежа следвало да се начислява единствено законна лихва за
просрочие върху остатъка от главницата в размер на 182 680 лв. по
извършените плащания на 25.07.2018 г. и на 02.08.2018 г., която лихва
следвало да бъде изчислена съобразно извършените плащания по дати,
описани в исковата молба и писмените доказателства за извършването на
плащанията, като се изчисли лихвата съобразно всяко извършено плащане и
остатъка от погасената главница. В чл.4 от договора било уговорено, че
заемателят се задължава да учреди в седмодневен срок, считано от датата на
сключване на договора за заем, договорна ипотека върху собствен имот, но
такава не била учредена, поради което съгласно чл.6 от договора
задълженията станали предсрочно изискуеми към 14.04.2018 г., като изрично
било предвидено, че не е необходимо изявление за предсрочната изискуемост
на сумите по договора. Към 13.04.2018 г. задълженията на заемателя съгласно
клаузите на договора за заем били следните: главница 200 000 лв.; задължение
за разходи за управление, обслужване, такси и комисионни за месец април
2018 г. - 7000 лв.; законна лихва за забава, считано от 13.04.2018 г. върху
главницата от 200 000 лв., до окончателното изплащане на задължението,
която лихва следвало да бъде изчислена съобразно извършените плащания по
дати, описани в исковата молба и писмените доказателства за извършването
на плащанията, като се изчисли лихвата съобразно всяко извършено плащане
и остатъка от погасената главница. Клаузата на чл.3 от сключения договор за
заем била нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на
чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, както и клаузата съгласно която върху
сумата от 7000 лв. се дължи неустойка за просрочие в размер на 3% на ден. В
случай, че съдът не обяви нищожността на клаузите на договора, при
условията на алтернативност, счита че претенцията е неоснователна поради
факта, че на 14.04.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на целия заем
и ответникът дължи единствено главница, разходи за управление,
обслужване, такси и комисионни в размер на 7000 лв. и законна лихва върху
главница от 13.04.2018 г. Ако съдът не приеме за доказано настъпването на
предсрочна изискуемост, отново в условията на алтернативност, се сочи, че
размерът на задължението по договора за заем следвало да се определи
съгласно чл.5 от договора за заем, тъй като същият бил с определен срок и
5
падежът задълженията бил 05.08.218 г., като дължимата сума по главницата
на посочения падеж била в размер на 182 680 лв., върху която се дължала
единствено законна лихва, считано от 05.08.218 г. до окончателното
погасяване на задължението. Законната лихва следвало да се определи като се
вземат предвид извършените плащания по посочените дати и суми съгласно
представените по делото платежни нареждания. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. В допълнителен отговор на исковата
молба се излагат съображения, че не били представени доказателства за
извършени прихващания от ищеца. В съдебно заседание, представляван от
процесуалния си представител - адв. В.Я., поддържа становището си,
изразено в отговорите на исковата молба. Представя писмена защита.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С договор за заем от 08.03.2018 г., с нотариална заверка на подписа на Е.
А. А. рег. № 788 от 08.03.2018 г. на Нотариус Елиана Калайджиева, с район на
действие РС - Кърджали, вписана в регистъра на Нотариалната камара –
София под № 280, и с нотариална заверка на подписа на А. В. К. рег. № 3758
от 05.04.2018 г. на Нотариус Енчо Енчев, с район на действие СРС, вписан в
регистъра на Нотариалната камара - София под № 367, ищецът Е. "А. - * - А.
К." - гр.С., представляван от собственика А. В. К., предоставил на ответника
"Д.-2." О. - гр.Д., представляван от управителя Е. А. А., заем в размер на
200 000 лв.
Уговорено е в т.3 от договора, че върху реално дадената сума от 200 000
лв., отделно ежемесечно се начисляват разходи за управление, обслужване,
такси и др. в размер на 7000 лв., която сума заемателя се задължава да
заплаща на заемодателя на датата на всеки месец, следваща датата на
подписване на договора. При неплащане в срок всеки месец заемателят дължи
неустойка за просрочие в размер на 3% на ден.
В т.5 от договора е посочено, че заемателят се задължава да заплати на
заемодателя дадената в заем сума, ведно със сумите по чл.3 и 4 от договора в
срок от четири месеца, считано от подписване на договора, респ. на
08.07.2018 г.
С платежно нареждане за кредитен превод с дата 08.03.20218 г. ищецът
6
Е. „А. - ** - А. К.“ е превел на ответника „Д. – *“ О. сумата размер на 200 000
лв., с основание: „по договор от 08.03.20218 г.“.
От представените като доказателства по делото преводно нареждане №
*********/13.02.2020 г., преводно нареждане № *********/10.02.2020 г.,
преводно нареждане № *********/26.11.2019 г., преводно нареждане №
99128297/27.03.2019 г., преводно нареждане № 95637544/17.01.2019 г.,
преводно нареждане № 92166097/12.10.2018 г., преводно нареждане №
91514747/26.09.2018 г., преводно нареждане № 91220740/17.09.2018 г.,
преводно нареждане № 90750338/03.09.2018 г., преводно нареждане №
89988395/13.08.2018 г., преводно нареждане № 89983809/13.08.2018 г.,
преводно нареждане № 89834619/08.08.2018 г., преводно нареждане №
89706463/06.08.2018 г., преводно нареждане № 89625192/02.08.2018 г.,
преводно нареждане № 89278341/25.07.2018 г., се установява, че ответникът е
превел на ищеца сумата в общ размер на 235 000 лв.
По делото е представена като доказателство справка от имотен регистър
по партидата на „Д. -*“ О.
Със заповед № 208/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изд по ч.гр.д. № 546/2020 г. по
описа на РС - Момчилград, въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, от ГПК, е разпоредено длъжникът „Д.-*“ О.
– гр.Д., да заплати на кредитора Е. „А. - * - А. К.“ - гр.С., сумата в размер на
103 595 лв., представляваща вземане по договор за заем с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото - платена държавна такса
в размер на 2 071.90 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв.
От писменото заключение на вещото лице Л. А. С. по първоначално
назначената съдебно-счетоводни експертиза, както и от разпита на същата в
съдебно заседание, която съдът приема, се установява:
1.Счетоводството на ищеца не е водено редовно по отношение на
условията на представения по делото договор за заем, тъй като: счетоводните
записвания за разходи за управление, обслужване, такси, комисионни и др. не
отразяват вярно и точно съдържанието на представения по делото договор за
заем; начислени са вземания за неустойка в по-висок размер от дължимия; не
е спазен реда за погасяване на задълженията - разноски, неустойки и лихви,
7
главница, при разпределяне на постъпилите от длъжника суми.
2.Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на подаване на заявлението - 23.12.2020 г. е:
главница в размер на 24 295.00 лв.; законна лихва за забава върху главницата
– 1 936.85 лв., като са взети предвид направените от ответника погасявания в
общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към главницата от 200
000 лв., месечните разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
др. от 7 000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г., дължимата
законна лихва за забава върху главницата и мораторна неустойка от 3%
дневно по чл.3 от договора върху месечната сума на разходите до 09.07.2018
г. Спазен е редът на погасяване на задълженията - разноски, неустойки и
лихви, главница.
Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на съставяне на заключението - 23.09.2021 г., е:
главница в размер на 24 295.00 лв.; законна лихва за забава върху главницата
- 3 785.97 лв., като са взети предвид направените от ответника погасявания в
общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към главницата от 200
000 лв., месечните разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
др. от 7000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г., дължимата законна
лихва за забава върху главницата и мораторна неустойка от 3% дневно по
чл.3 от договора върху месечната сума на разходите до 09.07.2018 г. Спазен е
редът на погасяване на задълженията - разноски, неустойки и лихви,
главница.
3.Размерът на главницата по сключения договор за заем без да се вземат
предвид клаузите по чл.3 от договора за разходи за управление, обслужване,
такси и комисионни в размер на 7000 лв. на месец и за неустойка върху тази
сума в размер на 3% на ден, от падежа на задълженията на 05.08.2018 г. до
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК - 23.12.2020 г., е
надплатена сума в размер на 32223,32 лв. Платената законна лихва при
съобразяване на реда за погасяване е 2776,68 лева.
4.Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
с падеж на 05.08.2018 г., като се вземат предвид извършените плащания по
дати и суми съгласно платежните нареждания, към 23.12.2020 г. е: главница в
размер на 19 592.53 лв.; законна лихва за забава върху главницата – 1561.96
8
лв. При така направените изчисления платените по договора разходи за
управление, обслужване, такси и комисионни е в размер на 28 000 лв.,
неустойки в размер на 16 590 лв. и законна лихва в размер на 10 002.53 лв.
Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем е
падеж на 05.08.2018 г., като се вземат предвид извършените плащания по дати
и суми съгласно платежните нареждания, към датата на съставяне на
заключението - г., е: главница в размер на 19 592.53 лв.; законна лихва за
забава върху главницата – 3053.17 лв.
5.Размерът на главницата по сключения договор при настъпила
предсрочна изискуемост, считано от 13.04.2018 г., до 23.12.2020 г. е
надплатена сума в размер на 25046,25 лв. Дължимите по договора законна
лихва в размер на 9 953.75 лв. е погасена е постъпилите плащания.
От писменото заключение на вещото лице Л. А. С. по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно
заседание, която съдът приема, се установява, че:
1.Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на подаване на заявлението - 23.12.2020 г., е:
главница в размер на 30 170.82 лв.; законна лихва за забава върху главницата
- 2405,28 лв., като са взети предвид направените от ответника погасявания в
общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към главницата от 200
000 лв., месечните разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
др. от 7000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г., дължимата законна
лихва за забава върху главницата и мораторна неустойка от 3% дневно по
чл.3 от договора върху месечната сума на разходите за управление,
обслужване, такси и комисионни и др. до пълното им погасяване чрез
плащане.
Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на съставяне на основното заключение - 23.09.2021
г., е: главница в размер на 30 170.82 лв.; законна лихва за забава върху
главницата - 4 701,61 лв., като са взети предвид направените от ответника
погасявания в общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към
главницата от 200 000 лв., месечните разходи за управление, обслужване,
такси и комисионни и др. от 7000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018
г., дължимата законна лихва за забава върху главницата и мораторна
9
неустойка от 3% дневно по чл.3 от договора върху месечната сума на
разходите за управление, обслужване, такси и комисионни и др. до пълното
им погасяване чрез плащане.
2.Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на подаване на заявлението - 23.12.2020 г., е:
главница в размер на 110 541.43 лв.; законна лихва за забава върху главницата
– 23 827.81 лв.; разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и др.
– 184 690 лв.; мораторна неустойка от 3% дневно върху месечния размер на
разходите за управление, обслужване, такси и комисионни и др. - 93 100
лв., като са взети предвид направените от ответника погасявания в общ
размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към главницата от 200 000
лв., месечните разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и др.
в размер на 7000 лв., пропорционално на броя на дните за последния месец, за
периода от 08.03.2018 г. до датата на погасяване на главницата, дължимата
законна лихва за забава върху главницата и мораторна неустойка от 3%
дневно по чл.3 от договора върху месечната сума на разходите за управление,
обслужване, такси и комисионни и др.
Непогасеният размер на задълженията на ответника по договор за заем
от 08.03.2018г. към датата на съставяне на основното заключение - 23.09.2021
г., е: главница в размер на 110 541.43 лв.; законна лихва за забава върху
главницата – 32 241.24 лв., разходи за управление, обслужване, такси и
комисионни и др. - 24 7690 лв.; мораторна неустойка от 3% дневно върху
месечния размер на разходите за управление, обслужване, такси и
комисионни и др. - 150 640 лв., като са взети предвид направените от
ответника погасявания в общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени
към главницата от 200 000 лв., месечните разходи за управление, обслужване,
такси и комисионни и др. от 7000 лв. за периода от 08.03.2021 г. до
08.07.2018 г., дължимата законна лихва за забава върху главницата и
мораторна неустойка от 3% дневно по чл.3 от договора върху месечната сума
на разходите за управление, обслужване, такси и комисиони до пълното им
погасяване чрез плащане.
При тези данни съдът намира, че предявеният е иск с правно основание
чл. чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество предявеният иск е основателен и доказан до размера на 30 170.82
10
лв.
Не е спорно по делото, че между страните е бил сключен договор за
заем от 08.03.2018 г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който
ищецът Е. "А. - * - А. К." - гр.С., представляван от собственика А. В. К.,
предоставил на ответника "Д.-*." О. - гр.Д., представляван от управителя Е. А.
А., заем в размер на 200 000 лв. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът
"Д.-*." О. - гр.Д. е изплащал на части дължимите суми по договора на ищеца
Е. "А. - * - А. К." - гр.С., общо в размер на 235 000 лв. за периода от
25.07.2028 г. до 13.02.2020 г.
При така извършените частични плащания, без да е посочено от
длъжника кое от задълженията по договора се погасява, следва да бъде
приложен редът на погасяване на задълженията, визиран в чл.76 от ЗЗД - най-
напред погасяване на най-обременителното задължение по реда - разноски,
лихви и главница. В тази връзка съдът приема, че заключението на вещото
лице Л.С. по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по
задача 1 напълно съответства на реда на погасяване на задълженията по
договора за заем, описан по-горе. Така, непогасеният размер на задълженията
на ответника към датата на подаване на заявлението - 23.12.2020 г., е:
главница в размер на 30 170.82 лв.; законна лихва за забава върху главницата
- 2405,28 лв., като са взети предвид направените от ответника погасявания в
общ размер 235 000 лв. на съответните дати отнесени към главницата от 200
000 лв., месечните разходи за управление, обслужване, такси и комисионни и
др. от 7000 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г., дължимата законна
лихва за забава върху главницата и мораторна неустойка от 3% дневно по
чл.3 от договора върху месечната сума на разходите за управление,
обслужване, такси и комисионни и др. до пълното им погасяване чрез
плащане.
С оглед така приетият ред на погасяване на задълженията по договора
за заем, дължимата мораторна неустойка в размер на 3% дневно върху
дължимите разходи за управление, обслужване такси, комисионни и др., е в
размер на 19 110 лв. за периода от 09.07.2018 г. до 24.07.2021 г., съгласно
таблица 1 от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (л.125 от
делото). В този смисъл възражението за нищожност на т.3 от договора
относно договорената нестойка е неоснователно, тъй като същата не излиза
11
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Договорът за заем е сключен между търговци, като предвиденото в договора
обезпечение не е предоставено от длъжника, което увеличава риска от
евентуална невъзможност за събиране на вземането. Ето защо, така
уговорената неустойка не нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Впрочем, възражението за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се обосновава основно с доводи за прекомерност на уговорената неустойка,
чието намаляване е неприложимо, предвид разпоредбата на чл.309 от ТЗ.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца в
размер на 30 170.82 лв., представляващо неизплатена главница по договор за
заем с дата 08.03.2018 г., като искът в останалата му част и за разликата над
30 170.82 лв. до пълния му предявен размер от 103 595 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото в полза на ищеца се следват разноски за
заповедното и исковото производство в размер на 3 420.24 лв. (11 743.80 Х
30 170.82 / 103 595 = 3 420.24 лв.), съразмерно на уважената част от иска. На
ответника се следват разноски за исковото производство в размер на 3 898.19
лв. (5500 Х 73 424.18 / 103 595 = 3 898.19 лв.), съразмерно на отхвърлената
част от иска. По отношение на направените възражения за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, то същите са неоснователни.
Водим от изложеното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на Е. "А. -
* - А. К." - гр.С., бул. „Б.“ № *, ет.*, ап.*, с ЕИК *, със собственик А. В. К., с
ЕГН **********, от „Д.-*“ О. - гр.Д., кв.“П.“ № *, с ЕИК *, в размер на
30 170.82 лв., представляващо неизплатена главница по договор за заем с дата
08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед №
208/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, изд. по ч.гр.д. № 546/2020 г. по описа на РС -
Момчилград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, в останалата част и за разликата над
12
30 170.82 лв. до пълния му предявен размер на 103 595 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д.-*“ О. - гр.Д., кв.“П.“ № *, с ЕИК *, да заплати на Е. "А. -
* - А. К." - гр.С., бул. „Б.“ № *, ет.*, ап.*, с ЕИК *, със собственик А. В. К., с
ЕГН **********, разноски за заповедното и исковото производство в размер
на 3 420.24 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. "А. - * - А. К." - гр.С., бул. „Б.“ № *, ет.*, ап.*, с ЕИК *, със
собственик А. В. К., с ЕГН **********, да заплати на „Д.-*“ О* - гр.Д*,
кв.“П*“ № *, с ЕИК *, разноски за исковото производство в размер на 3
898.19 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
13