РЕШЕНИЕ
№ 12510
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110163552 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу Д. Е. Д..
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата ВиК услуги
(доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) за имот с адрес:
........., договорка сметка № **********, а последната не е заплатила
дължимата цена.
Твърди, че за исковия период 14.08.2020 г. – 14.12.2022 г. са
предоставени ВиК услуги на стойност 2 382, 21 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи, както следва:
сумата 2 382, 21 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 23, 03 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2020 г. – 14.12.2022
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.05.2023 г. по ч.гр.д. № 27866/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по
1
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Д. Е. Д. чрез назначения особен представител адв. С., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответницата
на потребител на ВиК услуги за исковия период по съображения, че не се
установява същата да е собственик/ползвател на процесния имот, нито да е
ползвала последния. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
В проведеното на 20.06.2024 г. открито съдебно заседание оттегля
възражението относно размера на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 22.05.2023 г. заявителят ......... е сезирал СРС с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Е. Д.
за:
сумата 2 382, 21 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за периода 14.08.2020 г. – 14.12.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното
изплащане, и
сумата 23, 03 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2020 г. – 14.12.2022
г.
С разпореждане от 30.05.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 48,
10 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение
на задължение по чл.65, ал.2 ЗЗД № ..............г. от 04.03.2010 г. Д. Е. Д. и ........
Д. прехвърлят на ............. следния имот, представляващ СИО, вместо
изпълнение на парично задължение, а именно: масивна двуетажна
двуфамилна жилищна сграда, находяща се в с. Кокаляне, район „Панчарево“,
с площ от 95 кв.м., РЗП 213 кв.м., състояща се от: сутерен, първи и втори
етаж.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от .........., ............. е
починала на 05.04.2012 г., като е оставила наследник по закон: Д. Е. Д. –
дъщеря.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разпечатка на извлечение от декларация по чл.14 ЗМДТ от
17.11.2021 г., в която се съдържат данни за декларатор за процесния имот - Д.
2
Е. Д., дата на придобиване – 05.04.2012 г., начин на придобиване – по
наследство.
С нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на
недвижим имот № 71, том VI, рег. № 12385, дело № 972/2021 г. от 22.12.2021
г. Д. Е. Д. учредява на .......... пожизнено възмездно право на ползване върху
1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се
в ..........., представляваща сграда с идентификатор 37914.6843.1011.1.
Със същия нотариален акт Д. Е. Д. дарява на сина си ........ процесния
имот, като запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
1/2 ид.ч от имота.
В проведеното на 20.06.2024 г. открито съдебно заседание като
безспорно между страните е отделено обстоятелството, че процесният имот е
водоснабден, както и че размерите на предявените искове възлизат на
исковите суми.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
3
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на задължение по чл.65, ал.2 ЗЗД
............ от 04.03.2010 г. се установи, че Д. Е. Д. и ........ Д. са прехвърли
процесния имот на трето за спора лице – .............. Последната е починала на
05.04.2012 г., видно от представеното удостоверение за наследници, като е
оставила наследник по закон: Д. Е. Д. – дъщеря. Следователно, имотът е
придобит по наследяване от ответницата.
С нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на
недвижим имот № 71, том VI, рег. № 12385, дело № 972/2021 г. от 22.12.2021
г. Д. Е. Д. учредява на трето за спора лице – .......... пожизнено възмездно
право на ползване върху 1/2 ид.ч. от процесния имот и същевременно, дарява
процесния имот на сина си ........, като запазва за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на 1/2 ид.ч от имота. В резултат, собственик
на имота, придобит по дарение, се явява ........, като за 1/2 от имота е учредено
вещно право на ползване за .........., а за другата 1/2 е запазено вещно право на
ползване за Д. Е. Д..
Въз основа на горното се налага извод, че за исковия период 14.08.2020
г. – 14.12.2022 г. ответницата се явява собственик на процесния имот в
периода 14.08.2020 г. – 22.12.2021 г., а в периода 23.12.2021 г. – 14.12.2022 г.
– вещен ползвател на 1/2 от същия. По делото не се твърди и установява
погасяване на вещното право на ползване на някое от предвидените в ЗС
основания.
От качеството на ответницата на собственик до 22.12.2021 г. и вещен
ползвател за 1/2 ид.ч. след тази дата се установява и качеството й на
потребител на ВиК услуги за исковия период.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата за липса на
качеството потребител, доколкото не се установявало, че именно тя ползва
фактически имота. Качеството на ответницата на потребител на ВиК услуги
произтича от качеството й на собственик за част от исковия период и вещен
ползвател – за остатъка от периода, като обстоятелството дали фактически
ответницата ползва имота и упражнява правото си на собственост, респ.
вещното си право на ползване, в случая е без правно значение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на
основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен
4
срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор
между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. През исковия период
приложение намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“
на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г.,
както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
С оглед на това страните в производството са били обвързани от
облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответницата не се твърди и установява в срока по
чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесла в съответния ВиК оператор заявление, в което
да е предложила различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК
оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
Безспорно е между страните, че имотът е водоснабден, както и че
стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период възлиза на
сумата 2 382, 21 лв.
Ответницата отговаря за задължението за заплащане стойността на
предоставените ВиК услуги изцяло за периода 14.08.2020 г. – 22.12.2021 г., а
за периода 23.12.2021 г. – 14.12.2022 г., през който има качеството вещен
ползвател на 1/2 от процесния имот – за 1/2 от задължението, или общо за
сумата 1 871, 74 лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 2 382, 21 лв. – да се отхвърли като неоснователен.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за
периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал.
2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая
претенцията се явява установена по основание. Мораторната лихва за
периода 14.09.2020 г. – 14.12.2022 г. възлиза на сумата 18, 10 лв., определен
по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 23, 03 лв. – да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
5
сумата 37, 79 лв. разноски за заповедното и сумата 116, 36 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Е. Д., ЕГН ********** дължи
на ........., ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
както следва:
сумата 1 871, 74 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за периода 14.08.2020 г. – 14.12.2022 г. за имот с адрес: .........,
договорка сметка № **********, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното изплащане, както
и
сумата 18, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода
14.09.2020 г. – 14.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.05.2023 г. по ч.гр.д. № 27866/2023 г. на СРС, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 1 871, 74 лв. до пълния
предявен размер от 2 382, 21 лв., както и иска за мораторна лихва за сумата
над 18, 10 лв. до пълния предявен размер от 23, 03 лв. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 37, 79 лв. разноски за заповедното
и сумата 116, 36 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6