РЕШЕНИЕ
гр.София, 14.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети декември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15291
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.Х.К. твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2015г. са му причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС л.а.
„Мерцедес 180“ с рег.№ *******В. И.П.. В резултат на описаното в исковата молба
ПТП той е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, контузии в
областта на лявата околоочна ябълка и на лявото ухо, охлузвания и натъртвания в
областта на левите крайници , охлузвания по челото. Твърди, че значително е намалял слуха му, зрението му
не се е възстановило, травмата на главата е протекла с изразена общомозъчна
симптоматика – главоболие, гадене, световъртеж. Вследствие на получените травми
ищецът е имал интензивни болки в областта на главата, околоочната област и затруднения
в ежедневието. Преживял е стрес от катастрофата, продължава да търпи
неоснователно безпокойство, страх от МПС. Сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника с период на покритие валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Предявил е извънсъдебно претенция срещу ответника. Последният му
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв. Счита, че този
размер е изключително занижен. Намира, че справедлив размер на претърпените от
него неимуществени вреди е 35 000лв., като след приспадане на доброволно
изплатеното обезщетение от ответника от 700лв. предявява срещу ответника иск за
сумата 34 300лв. ведно със законната
лихва от 4.01.2015г. до окончателното изплащане. Процесуалният му представител
претендира за разноски.
Ответникът „ЗК О.К.Б.“ КЧТ
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на вина у водача на л.а.
Мерцедес , механизма на ПТП, описан в исковата молба, настъпилите за ищеца
вреди. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване, като счита че ищецът
има също вина за настъпване на вредоносните последици, тъй като е управлявал
л.а. Тойота Аурис с превишена скорост и без поставен предпазен колан. Намира
размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Оспорва
претенцията за мораторна лихва. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 04.01.2015г. в 17.00ч.
в гр.Ямбол на ул. Търговска и пътя за Черната чешма е настъпило ПТП между
л.а.Мерцедес 180 с ДК № ********, управляван от В. И.П. и л.а. Тойота Аурис с
ДК№ ********, управляван от ищеца К.Х.К.. За ПТП е съставен протокол № 1407145
на МВР, ОД Ямбол. Участниците са отказали да бъде повикан екип на спешна
медицинска помощ. На водача В. П. е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.40 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Издадено е НП, което е
влязло в сила на 12.02.2015г.
За установяване на механизма на ПТП
е разпитан св.В. П.. Същият си спомня, че е бил паркирал на една уличка в
местността „Пътя за Черната чешма“. Предприел излизане назад, за да се включи в
движението по главния път. Другият участник в ПТП се движел по главния път и
когато свидетелят излизал назад, другият водач го ударил. Времето било влажно,
мъгливо, смрачавало се. Свидетелят не може да уточни с каква скорост се е
движел, тъй като при движение назад километражът не отчита скоростта на
движение. Уточнява че е нямало осигурен човек, който да наблюдава пътя зад
управляваното от него МПС. Ударът между двата автомобила настъпил в лентата на
движение на другия водач. Л.а.Тойота бил ударен в предната му част. Водачът му
нямал видими увреждания, бил в съзнание, излязъл от автомобила, не се оплакал
от болки. Полицаите ги попитали дали са добре и двамата водачи отговорили
положително. Заради това не била повикана спешна медицинска помощ.
Назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза, въз основа на протокола за ПТП и показанията на св.П.,
установи следния механизъм на ПТП: на 4.01.2015г. около 17.00ч. в гр.Ямбол, по
ул.Търговска в посока към с.К. в дясната лента се е движел към напречния път за
Черната чешма л.а.Тойота Аурис с ДК№ ********, управляван от водача К.Х.К. със
скорост не повече от 50 км/ч. Пътят е бил прав, сух. ПТП е настъпило 5 минути
преди залеза на слънцето, на географската дължина за гр.Ямбол. Видимостта е
била добра. Когато л.а.Тойота се е приближавал към Т-образното кръстовище с
пътя от ляво за Черната чешма, в същия момент от този път водачът на л.а.
Мерцедес 180 В. П. е предприел маневра заден ход. Излязъл е на платното за
движение на ул.Търговска като завил и надясно. Л.а. Тойота е ударил с предната
си лява част застаналия диагонално
л.а.Мерцедес в областта на предния ляв калник. Поради наличието на ъгъл
между двата автомобила, ударът е протекъл с приплъзване по лявата страна на
л.а.Мерцедес и с протриване на предната лява част на Тойота по левите врати. От
първия удар л.а.Тойота се е отклонил надясно към десния тротоар-банкет, а
л.а.Мерцедес е отблъснат допълнително назад и наляво с ротация. Последвал е втори
удар, при който л.а.Тойота се е ударил челно в металния електрически стълб,
намиращ се вдясно от платното. Този удар е бил твърд и рязък, но е нанесен вече
с намалена скорост на л.а.Тойота. Вещото
лице не установило наличие на пътни знаци в района на ПТП. Тъй като се пресичат
два пътя е следвало да има знак, кой път е с предимство. Тъй като ул.Търговска
е второкласен път, свързващ Търново със Средец, според вещото лице следва да се
приеме, че тя е път с предимство. Причината за ПТП е в предприетата неосигурена
безопасност на маневра „Движение на заден ход“ от водача на л.а.Мерцедес. Липсват данни за скоростта на л.а. Мерцедес.
Вещото лице е приело, че скоростта му е била 10-15км/ч., която е обичайна за
заден ход. Ищецът, водач на л.а.Тойота не е имал възможност да предотврати
удара и ПТП спрямо момента на навлизане на л.а.Мерцедес в лентата за движение
на л.а.Тойота. При движение от 50 км/ч. опасната зона за спиране е 34 метра,
като отстоянието на л.а. Тойота от мястото на удара е 28метра. Ударът за л.а.Тойота
е бил непредотвратим.
Във връзка с установяване на
твърдените увреждания , болки и страдания от ПТП са събрани гласни
доказателства. Св.К.Д.си спомня, че видяла ищеца няколко дни слез инцидента.
Лявото му око било с кръв, бил притеснен, уплашен, не можел да шофира.
Свидетелката го завела на преглед в клиника. След преглед лекарят установил, че
ретината на лявото око била наполовина отлепена, като лечение не можело да се
предприеме. След месец отново посетили с ищеца същата клиника. Не се установило
да има подобрение. През това време ищецът станал раздразнителен, затворил се,
оплаквал се, че всяка сутрин се събуждал с главоболие, имал писък в ушите. Отказал
се от хобито си да ловува, наложило се да напусне работа, тъй като не можел да шофира.
Ищецът бил пенсионер, но работел преди катастрофата. Той се грижел за съпругата
си, която била тежко болна. Децата му били починали и той помагал на внучетата
си. Ищецът искал да се лекува в клиника в гр. Варна, но нямал финансова
възможност.
По делото са назначени две съдебни
медицински експертизи.
Вещото лице специалист офталмолог,
след преценка на представената по делото медицинска документация, и след личен
преглед на ищеца дава следното заключение: установените при ищеца контузии на
лявата очна ябълка и околоочната област, кръвоизлива в конюнктивата,
кръвоизлива в предната камера на лявото око могат да се обяснят с травмата от
ПТП. Ищецът е преминал през два прегледа от офталмолог, като при втория е било
отбелязано значително подобрение на състоянието на лявото око. Ищецът е търпял
болки по време на травмата и 10-15 дни след нея. За толкова време са отзвучали
отоците и кръвонасяданията по клепачите на очите. На 9.01.2015г. при втория
преглед е установено, че зрението на лявото око е възстановено до 0,5 от
зрителната таблица /50% от нормалното зрение/. При прегледа, извършен от вещото
лице на 30.05.2017г. е установено зрение – 40% за дясното око и 50% за лявото
око от нормалното зрение, с диоптрична корекция. Това намаление се дължи на
уплътнение на лещените структури /вътрешни пердета/и възрастови дегенеративни
промени в мястото на най-ясно виждане, изразени в дясно око и начални в ляво
око.
Назначената комплексна
съдебно-медицинска експертиза с вещи лица специалист по нервни болести и специалист
по УНГ болести установява следното: при процесното ПТП ищецът е получил:
контузия на главата с охлузни рани в областта на челото, контузия с кръвоизлив
на лявата очна ябълка, контузия на лявото ухо – външно ухо и околоушна област,
охлузвания и натъртвания в областта на крайниците. Тези увреждания са
вследствие на удар от твърди тъпи предмети и кореспондират напълно с механизма
на настъпилото ПТП. Един ден след ПТП ищецът е бил прегледан от хирург заради
оплаквания от главоболие и гадене. Констатирани са охлузвания по главата и
долните крайници и субконюнктивален кръвоизлив на лявото око. Предложено е
хоспитализация, но ищецът е отказал. На проведения преглед на 12.01.2015г. са
предписани медикаменти със съдоразширяващ ефект. Непосредствено след травмата и
в първите няколко дни пострадалият е имал болки в описаните части на главата,
лицето и горните крайници, които са отзвучали поради терапията. При прегледа
ищецът нямал субективни оплаквания от ушите. Хипотетично могат да се появят
световъртеж, равновесие, смущения, залитане, шум в ушите при психоемоционални
или хипертонични кризи. Ищецът е изпитвал болки в главата причинени от
черепната контузия в скорошния период след травмата. Световъртежът, гаденето главоболието и равновесните смущения могат да
продължат няколко месеца след ЧМТ дори и при адекватна терапия. Към момента на
изготвяне на заключението субективните оплаквания от лесна уморяемост,
постоянно главоболие, повишена тревожност, нервност, трудна концентрация,
безсъние, избухливост, емоционална лабилност могат да се обединят в т.н.
церебрастенен синдром или посттравматично стресово разстройство, които се
появяват при някои болни преживели черепна или мозъчна травма. При проява на
тези симптоми лечението се провежда от психиатър и при системно приемане на
лекарства и психотерапия. Церебрастенният синдром обикновено отзвучава до 2-3
години. Прогнозата зависи от тежестта, интензитета на оплакванията, системното
лечение и индивидуалната невропластичност на пострадалия. Намалението на слуха
при ищеца е в рамките на възрастовите промени, за което говори минималната
разлика от 6 дВ между лявото и дясното ухо.
Във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищеца към вредоносния резултат е
изслушана съдебна комплексна експертиза. Вещите лица съдебен лекар и
автоексперт считат, че ищецът е пътувал
без поставен предпазен колан. И това е така, тъй като травматичните увреждания
на ищеца са локализирани в областта на главата. Ударът между двете МПС е бил
челен. При този удар тялото на ищеца внезапно се е насочило в предната посока и
главата му е получила удар в намиращите се отпред на купето твърди тъпи
предмети, от които е изградена предната му част. Ако ищецът е бил пътувал с
правилно поставен колан, то тялото му и най-вече главата му не е възможно да
достигне до намиращите се отпред детайли от автомобилното купе. При правилно
поставен колан, движението на тялото след осъществен челен удар може да се
придвижи в предна посока до 6-7 см., т.е. до момента, когато устройството на
предпазния колен блокира движението му. Следователно, според вещите лица, при
поставен предпазен колан, ищецът е нямало да получи уврежданията в областта на
главата.
Автомобилът Мерцедес 180 е
имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 28114001712183 от 26.04.2014г., покриваща
датата на ПТП. По заведената пред него щета, ответника е заплатил на ищеца
извънсъдебно сумата 700лв. обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на изслушаните съдебни експертизи
– медицински и комплексна автотехническа и медицинска, съдът приема, че е
налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите
травматични увреждания на ищеца. Същите
са му причинили болки и страдания. Налице са
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил Мерцедес 180, извършено виновно
(непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна
връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на
противното. Водачът на МПС Мерцедес 180 е нарушил правилата за движение по
пътищата като не е осигурил безопасност на извършената от него маневра
„движение на заден ход“. Нарушена е
разпоредбата на чл.40 от ЗДвП :
„ (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“
Въз основа
на заключението на комплексната СМАТЕ съдът счита, че ищецът е имал поведение,
което е довело до съпричиняване на увреждащия резултат – същият е управлявал
автомобила си без поставен предпазен колан, с което е допуснал нарушение на чл.
137а ал. 1 от ЗДвП. Според КСМАТЕ обезопасителният
колан би могъл да напълно да предотврати настъпването на всички травми в областта
на главата. При реализиране на конкретния механизъм на удара между двата автомобила
- предпазният колан би осуетил предизвиканото
от инерцията свободното движение на тялото на пострадалия в купето на
автомобила и понасянето на травмите. Би
получил евентуално само охлузванията по тялото. Като не е поставил предпазния си
колан, ищецът съзнателно се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това съдът приема 50 % на
съпричиняване.
В резултат на ПТП за ищеца са
настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получените травми, от
тяхното лечение и възстановителен период.
Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по
застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и
собственика на МПС, причинило ПТП, е налице валидно сключен застрахователен
договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 04.01.2015г.
Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу
застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицински експертизи и свидетелски показания) за
преживените от ищеца болки и страдания при получаване на травмите, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, във вр. с критериите в ППВС №4/68г.,
конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за
подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер
обезщетение е такова в размер на 22 000лв. Намалено с процента на
съпричиняване на ищца се следва обезщетение в размер на 11 000лв. От него следва да се намали размера на вече
платеното от ответника обезщетение от 700лв. Възстановителният период е бил
сравнително кратък, като болките са отзвучали след около 15 дни. Следва обаче
да се има предвид възрастта на ищеца към момента на ПТП – бил е на 70 години,
поради което и възстановителният период е нормално да протече по-бавно. Изслушаните
две СМЕ установяват, че намаленото зрение и слух на ищеца се дължат на
възрастови дегенеративни промени, а не са резултат от ПТП. Съществуващите в
момента лесна уморяемост, безсъние, избухливост, емоционална лабилност се
дължат на преживяната черепна или мозъчна травма. Те ще отшумят след 2-3 години
от ПТП и подлежат на лечение от психиатър. Установено е обаче, че ищецът е
напуснал работата си след ПТП, тъй като не можел да шофира. Същият няма живи
деца, на които да може да разчита за помощ или издръжка. Съпругата му е тежко
болна и самата тя има нужда от грижи и помощ. Ищецът е бил този, който се е
грижел за нея, както и за внуците си /така показанията на свидетелката
Димитрова/. След транспортното произшествие възможността му финансово да
подпомага семейството си е ограничена, тъй като е загубил допълнителната си
работа. ПТП е довело до сериозна промяна в качеството и начина на живот на
ищеца, което съдът също отчита.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Отговорността на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от
непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с
факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана
за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на
вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред
третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя
следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от
деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана
както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава
върху дължимото на ищеца обезщетение се дължи от деня на увреждането - 04.01.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
Искът
за разликата до първоначално предявения размер от 34 300лв. ведно с мораторната
лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските.
Ищецът претендира разноски в размер
на 1790лв. Неговият процесуален представител претендира възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът представя списък с
разноски , съгласно който претендира такива за експертиза и свидетел в размер
на 215лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. Възразява
срещу присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА, като счита че няма доказателства за материална
затрудненост на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца се следват направените от него разноски по делото съобразно уважената
част от иска /30%/ - 537лв. На процесуалният представител на ищеца не се следва
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като договор в този смисъл
между ищеца и адв.В. не е представен. По делото е представено единствено
пълномощно, в което не е описано, че адв.В. предоставя безплатна правна помощ
на ищеца поради неговото затруднено финансово състояние.
На
ответната страна, на основание чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска /70%/ – 465,50 лв.
След
компенсация на двете насрещни задължения за разноски до размера на по-малкото,
ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 71,50лв.
При
този изход на делото застрахователното дружество не дължи държавна такса по
сметката на СГС, тъй като същата е изцяло покрита от ищеца с първоначално
внесената от него такса от 800лв. Разноски не са правени за сметка на бюджета.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“
КЧТ, ЕИК********със седалище в гр.София
и адрес на управление бул.”********да заплати на К.Х.К., ЕГН ********** сумата
от 10 300 лв., ведно с лихвата за забава от 04.01.2015г. до окончателното
й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 04.01.2015г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при „З.К.О.- К.Б.“
КЧТ по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 28114001712183,
период на покритие от 26.06.2014г. до 26.06.2015г., водач В. И.П., ЕГН **********,
както и сумата 71,50лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до първоначално предявения размер от 34 300 лв. ведно с лихвата за забава от 4.01.2015г. като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: