ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260047
Гр.Средец 18.02.2021г.
Районен съд - Средец, II гр.състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
Като разгледа докладвано от съдията Артинян гр.д. №
539 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от М.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван в производството от адв.С.Х., с
адрес: ***, офис 9, против ТД на НАП – Бургас, Община Бургас и Министерство на
правосъдието, с която се претендират солидарно от ответниците обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5500 лева, в резултат от нарушаване правото на
ЕС.
С
Разпореждане № 260011/05.01.2021г. исковата молба е оставена без движение за
внасяне на държавна такса в размер на 210 лева от ищеца. Този акт е постановен
от съда, тъй като е приел следното. Нормата на чл.2в от ЗОДОВ, която дава възможност за претендиране на вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, е обнародвана в ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г.,
като съответно е влязла в сила съобразно общите правила на ЗНА в тридневен срок
от обнародването на закона – т.е. на дата 03.12.2019г. Съответно в преходните и
заключителни разпоредби към ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 2019г. в § 6 е
предвидено, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след
влизането му в сила, като неприключилите до влизане в сила на този закон
производства се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при
въззивно и касационно обжалване. Предвид това, с оглед така постановените
разрешения в ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ и с аргумент от противното следва, че
заведените искови молби за вреди в резултат от нарушаване правото на ЕС преди
влизане в сила на ЗОДОВ с измененията в
ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., се
разглеждат по общия ред, който в случая е чл.49 във вр. с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите. Тъй като процесната искова молба е заведена в
Районен съд – Бургас на дата 13.08.2019г., именно общия закон –
ЗЗД, е приложим при преценка за правната квалификация на исковата претенция за
обезщетение на неимуществените вреди на ищеца. Това от своя страна обуславя
дължимостта на държавна такса съобразно Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК, а именно 4% от цената на иска – т.е. в случая дължимата
държавна такса е в размер на 220 лева, като доколкото по делото вече е платена
държавна такса в размер на 10 лева, е указано на ищеца да представи документ за
платена дължима държавна такса по сметка на Районен съд – Средец в размер на
още 210 лева.
Във връзка с указанията на съда, ищецът подава уточнителна
молба с вх.№ 260117/15.01.2021г., в която излага подробни съображения във
връзка с това, че счита ЗОДОВ за приложимия закон при преценка реда за
разглеждане на исковата му претенция и в тази връзка, че не дължи държавна
такса в указания размер.
Предвид това съдът с Разпореждане № 260049/18.01.2021г.
отново е дал възможност на ищеца да
внесе дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, като е
посочил, че правната квалификация на спора е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отново е постъпила уточняваща молба с вх.№
260265/01.02.2021г., с която ищецът заявява, че разпореждането на съда за
указанията за внасяне на държавна такса е в противоречие с практиката на ВКС и
СЕС, като в тази връзка релевира подробни съображения и цитира съдебна
практика.
С Разпореждане №
260109/02.02.2021г. съдът за трети път дава възможност на ищеца да заплати
държавната такса, като е изложил следните съображения. Актуалната съдебна практика на
Върховен касационен съд, обективирана в Определение № 402/15.11.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4171/2019г., по описа на ВКС, IV г.о.,
приема, че въпросът по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа
искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото
на ЕС, се разрешава противоречиво, като за преодоляване на противоречивата
практика е образувано Тълкувателно дело № 2/2015г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, като
към настоящият момент не е постановено Тълкувателно решение по това дело.
Доколкото процесуалния закон не дава възможност на настоящата инстанция да спре
делото до постановяване на въпросното Тълкувателно решение, се придържа към
становището, че редът за разглеждане на процесния иск е общия такъв по ЗЗД.
Тези правни изводи на съда се основават както на изричния текст на закона, че
искът по чл.2в от ЗОДОВ за вреди причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на ЕС съобразно ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 2019г. в
§ 6 се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила,
като неприключилите до влизане в сила на този закон производства се довършват
от съдилищата пред които са висящи, включително при въззивно и касационно
обжалване. Настоящата искова молба е подадена преди влизане в сила на този
закон – на дата 13.08.2019г., предвид което е приложим общия ред на ЗЗД, с
оглед постановяване на допустим краен съдебен акт по делото и държавна такса се
дължи. В този смисъл е и Решение на СЕС по дело № С-571/2016г. В тази връзка е
прието, че не следва да изменя разпореждането, с което е указано на ищеца да
внесе дължима държавна такса.
С оглед така дадените
за трети път указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса, е постъпила
уточняваща молба с вх.№ 260439/17.02.2021г., с която заявява, че били нарушени
принципите за забрана за злоупотреба с право и принципа на правната сигурност,
както и че исковата молба била предявена
след въвеждането на чл.2в от ЗОДОВ и след постановяване на цитираното от съда
определение на ВКС. Счита, че бил нарушен принципа на случаен избор на съдия,
тъй като не бил избран на териториален
или случаен принцип, което будело в него основание за съмнение в пристрастие.
Съдът намира следното:
На ищеца беше дадена
възможност три пъти да плати дължимата държавна такса, което същият не направи
в дадения срок. Указанията дадени от съда с последното разпореждане от
02.02.2021г. са съобщени на ищеца на дата 09.02.2021г., като срокът за тяхното
изпълнение е изтекъл на дата 16.02.2021г. и към настоящия момент не са
изпълнение. Видно от материалите по делото, ищецът е подал исковата молба, с
която е образувано настоящото производство на дата 13.08.2019г. Нормата на чл.2в от ЗОДОВ, която дава
възможност за претендиране на вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз,
е обнародвана в ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., като съответно е влязла в
сила съобразно общите правила на ЗНА в тридневен срок от обнародването на
закона – т.е. на дата 03.12.2019г. Съответно в преходните
и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 2019г. в § 6 е
предвидено, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след
влизането му в сила, като неприключилите до влизане в сила на този
закон производства се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително
при въззивно и касационно обжалване. Предвид това, с оглед така постановените
разрешения в ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ и с аргумент от противното следва, че
заведените искови молби за вреди в резултат от нарушаване правото на ЕС преди
влизане в сила на ЗОДОВ с измененията в
ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., се
разглеждат по общия ред, който в случая е чл.49 във вр. с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите. В тази връзка се дължи държавна такса върху цената
на иска в размер на 4% от предявения материал интерес. За пълнота следва да се
посочи, че освен дължимата държавна такса, са налице и други особености при
разглеждане на делото по ЗОДОВ – като например задължителното участие на прокурор, като към момента не е
конституирана като страна в производството Прокуратурата на Република България.
Също така правилната преценка по кой ред ще се разгледа делото е обуславяща и
за постановяване на допустим краен съдебен акт.
Относно релевираните
доводи от ищеца, че съдията докладчик не бил избран на териториален и случаен
принцип, съдът намира следното. Делото е изпратено на Районен съд – Средец въз
основа на определение на Окръжен съд – Бургас в производство по чл.23, ал.3 от ГПК, като в хипотеза като настоящата –
при отвод на съдиите от териториално компетентния съд, съобразно
процесуалния закон и въз основа на него, горестоящия съд е изпратил делото
именно на настоящия районен съд. Относно доводите за нарушаване на случайния
избор на докладчик по делото, същият не е нарушен, поради обективният факт за
двама съдии в настоящия съд. Посочването, че при един възможен избор на съдия,
правораздаващ в съответния съд би се довело до нарушаване на чл.9, ал.1 от ЗСВ,
не държи сметка на принципа за случайно разпределение на делата и на практика
го обезсмисля в съдилищата, в които правораздава само един съдия, както и в
случаите поради отвод или други причини, е останал само един съдия, който може
да разгледа и реши делото. В тази връзка
съмненията на ищеца в пристрастие са неоснователни, доколкото принципът за
териториален и случаен избор на съд не е нарушен.
Ето
защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Мотивиран
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, предявена от М.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван в производството от адв.С.Х., с адрес: ***, офис 9,
против ТД на НАП – Бургас, Община Бургас и Министерство на правосъдието, с
която се претендират солидарно от ответниците обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5500 лева, в резултат от нарушаване правото на ЕС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 539/2020г.,
по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
Препис от определението да
се връчи ищеца.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването.
Районен
съдия:.................................