Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72
06.03.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………...........………………........................……………...... състав
на седми февруари………..……………………………….. две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… С.А……………. ……….….……….…………………………………..….………
прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 837........ по описа за 2017 год., ………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. П., пълномощник на Д.М.И. и Т.Х.И.,*** .
С Решение № 656/01.11.2017
год., постановено по гр.д. № 1657/2017 г., РС
Хасково е уважил предявения от Т.С.Ф.
*** против Д.М.И. и Т.Х.И.,***, иск с
правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, като е развалил договор за издръжка и
гледане от 10.02.2016 г., обективиран в н.а № 25 т.III,
нот.д. № 289/2016 на СВп Хасково, с който А.Г.Ф.,***, поч. на 20.04.2017 г. е
прехвърлила на Д.М.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно ¼
ид.част от ПИ 77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в гр. Хасково, ***,
целият с площ от 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият с площ 80
кв.м., намиращ се в сграда , в посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и
сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление,
всекидневни грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката си
запазва пожизнено правото на ползване на описания имот по смисъла на чл.56 от
ЗС, който имот щяла да полза заедно с приобретателката, поради неизпълнение на
сключения договор от страна на Д.М.И. и Т.Х.И.,*** .
Съдът е осъдил Д.М.И. и Т.Х.И.,***, да заплатят на
Т.С.Ф. *** сумата от 2093,17 лв. направени по делото разноски.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците
Д.М.И. и Т.Х.И., които чрез пълномощника
си адв. П. обжалват същото в срок. Твърдят, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно поради неговата необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът
превратно и едностранно обсъждал събраните в производството доказателства, като
кредитирал изцяло и основал своите изводи на показанията на свидетелите,
посочени от ищцата.За да обосноват тезата на ищцата,че ответницата никога не
посещавала дома на прехвърлителката с цел грижи, а само на гости, че никога не
изпълнявала дейности по гледане, включващи поддръжка, лекуване храна, домашна
хигиена и др. свидетелите говорели, че едва ли не са имали постоянно и непосредствено,
ежедневно наблюдение върху живота на прехвърлителката. Съдът не съобразил при
прецанка на показанията на св. А., че той не живее в тази част на града и само
епизодично посещава гаража си, че св. Ф. виждала само ищцата да готви на терасата,
без да съобрази,че тя също живее в този дом и е нормално да готви, с оглед
ежедневните й нужди. Твърденията на
ищцата,че само тя е полагала грижи за прехвърлителката противоречали на
обективния факт,че именно с нейно знание и дори намеса, прехвърлителката е
потърсила човек, на когото специално да възложи нейното гледане и издържане
срещу прехвърляне на имота. Т.като познавали отпреди ответницата Д.И., която от
дълго време помагала на покойната А., имотът бил прехвърлен именно на нея.
Неправилно съдът не
кредитирал показанията на св. И., мотивирайки с това,че тя е дъщеря на
ответниците. При съвкупният им анализ с останалите доказателства се виждало,че
в една част те се припокриват с показанията на останалите свидетели, поради
което обстоятелството,че е дъщеря на ответниците,не било достатъчно за да не
бъдат кредитирани нейните показания.
Твърдят също,че мотивите
на съда са противоречиви и неясни, което правело невъзможно да се разбере каква
е действителната воля на съда и защо при условие,че приема,че е налице частично
изпълнение е развалил изцяло, сключеният договор.
Молят въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и
постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск.
Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор. Въззиваемата, чрез
пълномощника си адв. Г., оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното
от първоинстанционният съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Неоснователни били наведените във въззивната
жалба оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт. Неоснователни
били и твърденията,че е налице противоречие в заключителната част на мотивите
на съда. Първоинстанционният съд посочил,че няма наличие на пълно неизпълнение
на поетите по договора задължения, което по съществото си представлявало пълно
неизпълнение от страна на въззивниците. Неоснователно било и твърдението,че
съдът е приел частично неизпълнение на задълженията. Такъв извод на съда нямало
направен. Съдът приел епизодични, инцидентни посещения от страна на
въззивниците, а не непосредствени, ежедневни и непрекъснати грижи, както
изисквал характерът на алеторния договор.
В съдебно заседание въззивниците, чрез
пълномощника си адв. Р. поддържат подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения. Допълнително твърди,че ищцата, в чиято тежест е, не е доказала при
условията на пълно и главно доказване, неизпълнение на договорните задължения
от страна на въззивниците. Съдът неясно изразил в мотивите си това дали изобщо
има изпълнение и в какъв обем е налице изпълнение. Твърди,че въззивниците са
полагали необходимите грижи за прехвърлителката и дори за нейната майка –
ищцата в производството. Молят съда да отмени постановеното от
първоинстанционния съд решение и постанови друго по същество, с което да
отхвърли предявения иск, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Т.С.Ф., чрез
пълномощника си адв. Г., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в
писмения отговор съображения.Твърди,че събраните по делото доказателства налагали
извода, до който достигнал и първоинстанционния съд, а именно че е налице
неизпълнение на задълженията по договора за издръжка. Моли да бъде потвърдено постановеното решение и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Преценена по същество е основателна. Постановеното от първоинстанционният съд
решение, с което е уважен предявеният
иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което постановено друго по
същество, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. С
оглед изхода на спора въззиваемата Т.С.Ф.
следва да бъде осъдена да заплати на
въззивниците направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1137,50
лв., от които 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат пред първата инстанция
– договор от 20.06.2017 г. и 137,50 лв. платена ДТ за въззивно обжалване, а на
въззивницата Д.М.И. и сумата от 1300 лв.
платено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция,съгласно договор
23.11.2017 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3
от ЗЗД, предявен от Т.С.Ф. *** против Д.М.И. и Т.Х.И., за разваляне договор за издръжка
и гледане от 10.02.2016 г., обективиран в н.а № 25 т.III,
нот.д. № 289/2016 на СВп Хасково, с който А.Г.Ф.,***, поч. на 20.04.2017 г. е
прехвърлила на Д.М.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно ¼
ид.част от ПИ 77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в гр. Хасково, ***,
целият с площ от 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият с площ 80
кв.м., намиращ се в сграда , в посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и
сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление,
всекидневни грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката си
запазва пожизнено правото на ползване на описания имот по смисъла на чл.56 от
ЗС, който имот щяла да полза заедно с приобретателката, поради неизпълнение на
сключения договор от страна на Д.М.И. и Т.Х.И.,*** исковата си молба ищцата
твърди,че е наследник на А.Г.Ф.,***, поч. на 20.04.2017 г., като нейна майка.
Приживе дъщеря й прехвърлила на ответниците собствения си недвижим имот срещу
задължението да поемат издръжката и гледането й. Твърди,че тя е живяла заедно с
дъщеря си, която е била почти сляпа и имала нужда от ежедневни и ежечасни
грижи, свързани както със здравословното й състояние, така и с грижи от битов
характер – къпане, почистване, готвене, пазаруване и др. Дъщеря й не била
напускала жилището от 10 години, като грижи за нея полагала тя. Тъй като самата тя остарявала и се
страхувала,че няма да може да се справи с грижите за нея, дъщеря й решила да
прехвърли имота на ответницата Д.И.
срещу задължението й да осигури всекидневни грижи. Твърди,че нито ответницата И.,
нито съпругът й са полагали грижи за дъщеря й, не полагали грижи за нея, не я издържали и не изпълнявали задълженията си
по договора.До смъртта й дъщеря й била гледана и издържана именно от нея,
въпреки прехвърлянето на имота и поемането на задължения от страна на
ответниците. Моли съда да постанови
решение, с което договор за издръжка
и гледане от 10.02.2016 г., обективиран в н.а № 25 т.III,
нот.д. № 289/2016 на СВп Хасково, с който А.Г.Ф.,***, поч. на 20.04.2017 г. е
прехвърлила на Д.М.И. следния свой собствен недвижим имот, а именно ¼
ид.част от ПИ 77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в гр. Хасково, ***,
целият с площ от 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият с площ 80
кв.м., намиращ се в сграда , в посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и
сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление,
всекидневни грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката си
запазва пожизнено правото на ползване на описания имот по смисъла на чл.56 от
ЗС, който имот щяла да полза заедно с приобретателката, поради пълно
неизпълнение на сключения договор от страна на Д.М.И. и Т.Х.И., както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
При разглеждане на спора
първоинстанционният съд е събрал всички посочени от страните и съотносими към
спора доказателства. Пред въззивната инстанция не се представиха нови
доказателства.
За да постанови
атакуваният съдебен акт решаващият съд е приел,че няма наличие на пълно
изпълнение на договорните задължения от страна на приобретателите, ответници по
спора, и от тях не е било осигурено всичко необходимо А. да води спокоен и
сносен живот, какъвто е водила дотогава. Съдът е приел, че е налице липса на
изпълнение, т.като са установени инцидентни посещения, без да са осъществявани
грижи за почистване, готвене и други домакински задължения, както и такива за
осигуряване на здравето й, извън посещението при лекар. Съдът е приел,че е
категорично доказано по делото,че грижите и издръжката на Атанаска са били
осигурявани от майка й- ищцата по делото. С оглед на това е достигнал до извода
за основателност и доказаност на предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3
от ЗЗД и е уважил същият. Този извод на
съда е неправилен и не се споделя от въззивната инстанция.
Ищцата Т.С.Ф.,в
качеството си на наследник на А.Г.Ф./ удостоверение за наследници № 1004/26.04.2017 г./ е активно легитимирана
да предяви иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
По своята правна природа договорът за издръжка и
гледане е алеаторен, двустранен и възмезден договор. По силата на този договор
едната страна -прехвърлителят А.Ф. има
задължението да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, а другата
страна, приобретателят Д.И., се е задължила да гледа и издържа прехвърлителката докато е жива,
като й осигури сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега - жилище, храна, отопление,осветление,всекидневни
грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката Ф. си запазва
правото на ползване върху описания имот по смисъла на чл.56 и сл. от ЗС, които
имоти ще ползва заедно с приобретателката Д.И.. Алеаторният характер на
договора намира изражение в това,че към момента на сключването му е неизвестно какъв обем и за какъв период приобретателят на
имота ще трябва да полага грижи. Тези грижи могат да бъдат интензивни и
непрекъснати, могат да бъдат полагани лично от приобретателя или от друго лице,
на когото той е възложил това, може да е наложително даването на средства за
издръжката на прехвърлителя. А може и да не са давани никакви грижи и да не е
давана никаква издръжка, напр. в хипотезата, когато много скоро след
сключването на договора прехвърлителят е починал, или в хипотезата, когато
родителите са сключили договор с някое от децата си, но до смъртта им не са
имали никакви нужди от полагането на грижи или даването на издръжка,и т.н. В
тези хипотези няма да е налице неизпълнение на договора, макар от страна на приобретателя да няма насрещна престация
. За да се приеме пълно неизпълнение
на поетите по договора задължения следва
да се установи в производството по безспорен и категоричен начин, че
прехвърлителката е имала нужда от издръжка и гледане и че приобретателите са
отказали полагането на грижи или/и даването на издръжка. Действително
прехвърлителката е била в недобро здравословното състояние, което е изисквало
ежедневно присъствие и на друг човек, но не е било пречка в ежедневното й
обслужване. От момента на сключването на договора 10.02.2016 г. до момента на
смъртта на прехвърлителката А. Ф.- 21.04.2017 г. няма данни по делото
прехвърлителката да е имала нужда от
издръжка и гледане, да е поискала такава и да й е била отказана от
страна на ответницата, респ. съпругът й доколкото придобитото е в режим на СИО.
Установените
безспорно посещения от страна на ответницата Д.И., не могат да бъдат приети за
инцидентни, както е приел решаващият съд.
Настоящият съдебен състав намира,че представените
по делото писмени и най-вече гласни доказателства, не дават основание да се
направи извода,че приобретателите по договора не са изпълнили задълженията си
по него, което да е основание за развалянето му. Напротив полаганите грижи са
били в обем, какъвто е бил изискван от прехвърлителката и нейната майка.
Безспорно е,че прехвърлителката А.Г.Ф. в резултат на заболяване на зрителния
нерв и зрителните пътища е загубила зрението си, като с решение на ТЕЛК № 1563/28.05.2009 г. и е
определена 100% загуба на работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Допълнително
съпътстващо заболяване е параноидна шизофрения – епизодично ремитентно
протичане с прогресиращ дефицит – непълна ремисия. Безспорно също е, че А.Ф. е
живеела в едно домакинство с майка си – ищцата Т.Ф. в имота, който е прехвърлен
на ответниците със сключеният договор за издръжка и гледане. Не е спорно и това,
че така установеното към момента
положение не е променяно, като ищцата Ф. и след сключването на процесния
договор, е полагала ежедневните грижи за
себе си и дъщеря си, включващи обичайните домакински задължения, посещения при
лекар за получаване на лекарства по издадени рецепти. Т.е здравословното
състояние на А. Ф. е изисквало ежедневно присъствие на друг човек и
обгрижването й, но това се е осъществявало предимно от майка й и при
необходимост от ответницата Д.И.. Анализът на събраните по делото гласни
доказателства и изложеното в исковата молба дава основание на съда да приеме,
че целта на сключването на процесния договор е била да се осигури издръжката и
гледането на А. Ф., в случай,че нейната майка, ищцата Т.Ф., е в невъзможност да
се грижи за нея, с оглед напредването на възрастта й, или при евентуална нейна
смърт. Този извод на съда намира опора в показанията на св. Я.С. и св. С.Ф.. Ищцата посочва в исковата си
молба,че А.Ф. е решила да прехвърли имота, тъй като тя започнала да остарява и
се страхувала, че няма да може да се справя с грижите за дъщеря си. Според св.
С. Ф., племенница на ищцата, А. не е била
на легло и макар,че имала проблеми със зрението, знаела обстановката и можела
сама да се придвижва и обслужва. Основно майка й, ищцата Ф., се грижела за
домакинството. При посещенията й в дома на ищцата никога не било ставало
въпрос,че имотът е прехвърлен на друго лице срещу задължение за издръжка и
гледане. Това станало ясно едва след смъртта на А. В този смисъл са и
показанията на св. С., също роднина на ищцата. Св. С. твърди,че многократно е
посещавала дома на ищцата и водела разговори с нея. Според показанията й при тези разговори ищцата
споделяла,че се притеснява,че с оглед напредване на възрастта й и особено след
нейната смърт няма да има кой да се грижи за дъщеря й А. и именно с оглед обезпечение на грижите за нея след
смъртта на майка й, е предприето сключването на процесния договор. Пак според
показанията на тази свидетелка, Т.Ф. е поддържала домакинството си,като
казвала,че докато може ще се оправя. Тя споделила на св. С., че ползвали Д./
ответницата И./ само за да отиде да плати тока, водата или да отиде до личната
лекарка. Свидетелката С. твърди,че не е заварвала ответницата И. в дома при
посещенията си там, както и че Ф. не споделяла да е разговаряла с Д. от какво
има нужда А. и че не е споделяла „ дали има или няма помощ от жената“. Твърди
още,че Ф. се е обадила на Д.И., в нощта, преди А.Ф. да почине, т.като била
много зле и я откарали до спешна помощ, при което И. веднага се отзовала. И.,
заедно с друга съседка отишли до спешна помощ, откъдето взели А.и я отвели в
дома й. След като тя заспала всички си отишли, вкл. и И., т.като Т. казала,че А.
вече е заспала и няма смисъл да остават. На следващия ден, около обяд А.Ф. починала. В показанията си св.М.И., дъщеря на
ответниците заявява,че майка й не е оставала през нощта да спи при Т. и А., защото те са искали така.
Според показанията на св.Д., личен лекар на А.Ф.,
през последната година от м. февруари 2016 г. до смъртта й през м. април 2017
г., с изключение на последните три месеца, А. я посещавала придружена от майка
си, като посещенията били с различна интензивност. Майка й основно ходела за да
вземе рецептите. В последните три месеца при нея идвала друга жена, за да
получи рецептите, и това, според показанията на св. Д. била позната на
семейството, а именно ответницата И., която св. Д. посочва в залата/ протокол
с.з. 03.10.2017 г./. Последните три месеца, предвид претърпяната травма от
ищцата Ф., именно Д.И. е посещавала личния лекар и е полагала изискуемите по
договора грижи за прехвърлителката А.Ф.. Т.е предприетите от ответницата Д.И.
действия са били адекватни на нуждите на прехвърлителката и на изискуемото към
този момент от нея.
Извод за неизпълнение на договорните задължения не
може да бъде направен и въз основа на останалите, събрани в производството
гласни доказателства. По-горе бяха коментирани показанията на св. С.Ф. и св. Я.С.,
близки роднини на ищцата. Нито една от тях в своите показания не сочи ищцата да
се е оплаквала в периода от прехвърлянето на имота до смъртта на А. Ф., че е
прехвърлен имота срещу задължение за издръжка и гледането, но лицето, на което
са го прехвърлили да не е полагало необходимите грижи. Свидетелката Ф.
заявява,че изобщо не е знаела за това прехвърляне и че това й е станало
известно едва след смъртта на А. Св. С. заявява, че ищцата не се е оплаквала от Д., че е
споделяла, че я ползвали, за да плаща
сметките и че докато може ще се оправя с ежедневните си домакински задължения. В този смисъл остават изолирани и неподкрепени
показанията на св. Б.А., според който ищцата Ф. споделяла пред него,че са „
хванали жена да гледа дъщерята, докато е жива, обаче тя идвала много рядко“, че
постоянно се оплаквала, че не помага нищо. Нелогично е ищцата да не сподели за
притесненията си във връзка с изпълнението на договора с близките си – св. Ф. и
св. С. и в същото време да е споделила всичко това със случайно познат човек –
св. А.
Следва да се приеме за установено, с оглед
събраните по делото гласни доказателства, че ответниците по делото и в частност
ответницата И., са изпълнявала добросъвестно
и в обем, в който самата прехвърлителка и майка й са определили към този
момент, задълженията си по сключения договор. В тази връзка са показанията на
св. С. и Д., коментирани по-горе, както и показанията на св. И., Д. и Д. Според
показанията на тези свидетели Д.И. е посещавала дома на Т. и А. Ф., като според
св. И. и св. Д., това е било почти всеки
ден, а според св.Д. поне три –четири пъти в месеца. И ако показанията на св. И.,
следва да преценяват критично, с оглед близката й родствена връзка с
ответниците, нейни родители, то няма основание да не бъдат кредитирани
показанията на св. Д. и св. Д. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви
и в голяма степен се подкрепят от показанията на свидетелите, посочени от
ищцата. Св. И. заявява в показанията си, че майка й е ходела да се грижи за А.,
че е готвела и носела храна, а също така пазарувала, когато Т. не може да
излезе, през зимата, когато имало много сняг и плащала сметките им. В
показанията си св. Д. също заявява,че е виждала почти ежедневно Д. да носи
канчета с храна, торбички с пране, отивайки към дома на Т. и дъщеря й, за които знаела,че тя се грижи. За
заплащане на сметките от страна на Д.И. дава показания и св. С. Св. А. заявява,че е виждал Д. 2-3 пъти
седмично да влиза в дома на Т., където според него престоявала около 15-20
минути. Д. ходела понякога сутрин, понякога след обяд, а св. Д. твърди,че е
виждал Д. да ходи поне 3-4 пъти в месеца, което прави приблизително един път в
седмицата. Д. е пазарувала от магазина, в който работи св. С., но последната
твърди,че не я е виждала да влиза в дома на ищцата с чанти. Показанията на тази
свидетелка остават изолирани и неподкрепени от останалите събрани гласни
доказателства – св. С. твърди,че те са носели чантите с напазаруваното, докато св. А. твърди,че не
е виждал никога продавачките от магазина да носят чантите до дома на Т.;
твърди,че никога не е виждала
ответницата да влиза в дома на ищцата, докато точно обратното твърдят
св. А., св.Д., св.И. и св. Д.
Свидетелката И. твърди,че майка й не е оставала да спи в дома на ищцата,
„ защото те така искали“. По желание на ищцата Ф. ответницата Д.И. не е
останала и вечерта, преди да почине А. - св. С. Т.е съпоставени показанията на
свидетелите сочат,че ответницата И. е посещавала най-малко два-три пъти
седмично Т. и дъщеря й А., като е пазарувала и носела храна, плащала сметките и
е вършела всичко необходимо, което се изисквало от нея, посещавала е личната
лекарка на А.Ф. последните три месеца преди смъртта й, за да вземе предписаните
й рецепти и лекарства.
Изложеното дава основание на съда да направи
извода,посочен и по-горе,че не е налице неизпълнение на договорни задължения,
което да обуславя развалянето на сключения на 10.02.2016 г. договор за издръжка
и гледане. Анализът на събраните гласни доказателства, категорично сочи,че
ответниците са изпълнявали точно задълженията си, полагали са адекватни грижи за прехвърлителката А.Ф..С оглед на това преденият
иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен. Постановеното от първоинстанционния съд решение
е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 656 от
01.11.2017 год. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1657 по описа на съда за 2017
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Т.С.Ф.
***, ЕГН **********,*** против Д.М.И.,
ЕГН ********** и Т.Х.И.,ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за издръжка и гледане от 10.02.2016
г., обективиран в н.а № 25 т.III, нот.д. № 289/2016 на СВп
Хасково, с който А.Г. Ф.,***, поч. на 20.04.2017 г. е прехвърлила на Д.М.И.
следния свой собствен недвижим имот, а именно ¼ ид.част от ПИ
77195.711.32 по КККР на Хасково, находящ се в гр. Хасково, ***, целият с площ
от 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.711.32.1.2, с предназначение – жилище, целият с площ 80 кв.м., намиращ се
в сграда , в посочения ПИ, срещу задължение на ответницата да поеме издръжката
и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и сносен живот, какъвто
е водила дотогава – жилище, храна, отопление, осветление, всекидневни грижи за
здравословното й състояние, като прехвърлителката си запазва пожизнено правото
на ползване на описания имот по смисъла на чл.56 от ЗС, който имот щяла да
полза заедно с приобретателката, поради неизпълнение на сключения договор от
страна на Д.М.И. и Т.Х.И.,*** .
ОСЪЖДА Т.С.Ф. ***, ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.М.И., ЕГН ********** и Т.Х.И.,ЕГН
**********,***, сумата в размер на 1137,50
лв., от които 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат пред първата инстанция
– договор от 20.06.2017 г. и 137,50 лв. платена ДТ за въззивно обжалване, както
и сумата в размер на 1300 лв. на въззивницата Д.М.И., представляваща направени
разноски от нея пред въззивната инстанция - платено възнаграждение на адвокат
за въззивната инстанция,съгласно договор 23.11.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/