РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. гр. Хасково, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200052 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от З. Т. П. от град Д.град чрез адв. В.К. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-002661 от 15.12.2021 г.
на Началник – Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали - Хасково при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания
съответно „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения без да се
излагат конкретни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. В.К. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и
в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в ОД на МВР
- Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.11.2021 г., свидетелите К. М. М. и В.Ж. Д., двамата на длъжността
„мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково
били на работа. В около 16:50 часа се движели със служебния автомобил по
бул. „България“ в посока от бившия четвърти стопански двор към центъра на
град Хасково. При приближаване на кръстовището с ул. „Градинска“, според
твърденията им, забелязали движение на лек автомобил марка „*********“,
модел „***“, с рег. № **** Направило им впечатление, че при навлизане в
кръстовището за включване в движението по бул. „България“ водачът подал
рязко газ, вследствие на което превъртял задвижващите колела и на два пъти
управляваният от него лек автомобил поднесъл и предизвикал отклонение
наляво – надясно в траекторията на движение на превозното средство и
поради това решили да го спрат за проверка на водача, като със служебния
автомобил, подали звуков и светлинен сигнал. След спирането на превозното
средство, в хода на проверката на свидетелите К. М. М. и В.Ж. Д. обяснили на
водача, чиято самоличност установили – З. Т. ПР. причината за спирането им,
а същият заявил, че не бивало човек като него „да върши подобни глупости“.
С оглед констатациите в хода на проверката и след като достигнали до извод,
че същият не използва пътя, отворен за обществен превоз по предназначение
2
за превоз на хора и товари, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово
присъствие, е съставен от свид. К. М. М., Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 479139 за нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за
това графа вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр
от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер
на 3000 лева, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Видно от предоставената справка във връзка с постъпило заявление за
достъп до обществена информация, рег. индекс 94В-4965-1/18.02.2022 г. и в
изпълнение на Решение от 28.02.2022 г. на Кмета на Община Хасково,
Поземлен имот с идентификатор ********* по действащата КК на град
Хасково представлява улица „Руен“, а ул. „Градинска“ се пресичала в общо
кръстовище с ул. „Руен“, а не с бул. „България“.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. М. М. и В.Ж. Д.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на водача преди и след спирането му.
Така също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за
истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на
моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт,
последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия
въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на
3
него наказателно постановление. По отношение на твърденията за
преднамереност, тази категория с правно значение съставлява извод относно
поведението на лицето, който се гради въз основа на анализ на определени
факти в тяхната взаимовръзка. Този извод, както например и извода за
механизма на ПТП, подлежи сам по себе си на контрол за законосъобразност
и в тази част твърденията в акта за установяване на административно
нарушение не обвързват съда. Не се възприемат показанията на разпитаните
свидетели и относно конкретното място на извършване на деянието, като по
този въпрос, съдът ще изложи тезата си по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б от Закона за движението по
пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 1.
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване; т. 2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По силата на чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, деянието, за което
на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от
която не се е възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия
извод, че правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от
4
състава на конкретното административно нарушение е обезпечено в
необходимия обем. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в
случая са вложени твърдения в достатъчен обем, от които да се извлече
надлежно описание на деянието – кога и къде е извършено и начина, по който
е станало това, като съвсем отделен е въпросът е дали те се установяват от
събраните доказателства. Фактите, намерили обективно проявление са от
значение и при определяне на целта на дееца и преценка наличието на деяние
от субективна страна именно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а не например по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Твърденията за подаване рязко на газ и повишаване
оборотите на двигателя, водещо до превъртане на задвижващите колела на
МПС, при това на два пъти, сочи и цели да опише преднамереност в
поведението на жалбоподателя да извежда извън контрол моторното превозно
средство, а не до несъобразено с условията на пътя – мокра настилка
извършване на маневрата, посочена в съставения АУАН и издаденото НП.
Макар да не е използван изразът „дрифт“, който действително не е легален
термин, но е добил широка употреба, очевидно актоъставителят е целял да
опише поведение на водача по използване на пътя, отворен за обществено
ползване не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и
товари, а за забавление, което не е нужно да се сочи изрично, тъй като за
целта на дееца се съди от установените факти, свързани с неговото поведение.
А то е описано в достатъчна степен ясно, за да обезпечи, както правото на
защита, така и възможността за осъществяване на съдебен контрол. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, но само отчасти - относно факта на движение на процесното моторно
5
превозно средство и датата, на която това е осъществено, както и че водач на
същото в този момент е бил жалбоподателят З. Т. ПР.. Изводите на
контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково в тази част намират необходимата опора в приобщените
доказателствени източници. Не така стои въпросът обаче, с мястото на
извършване на съставомерната деятелност. Действително изискванията на
процесуалния закон да се посочи такова формално са удовлетворени. Не
съществува необходимост и мястото на извършване на деянието да се
конкретизира в степен по – голяма от тази, която способства да се определи
компетентния орган – административен, респ. съдебен при подлагане на
съдебен контрол на санкционния акт и най – вече за гарантиране правото на
защита на санкционираното лице – да разбере за какви факти се цели
ангажирането на отговорността му, но след като веднъж се ангажира с
конкретни твърдения относно един от основните съставомерни признаци от
състава на нарушение, то в тежест на наказващия орган е те да бъдат
установени по необходимия безпротиворечив и категоричен начин. Още
повече, че в случая елементите от обективна страна на състава на нарушение
изискват използване на път, отворен за обществено ползване при
отрицателната предпоставка това да не е в съответствие с неговото
предназначение – за превоз на пътници и товари, което прави от особено
значение точното определяне на този път, или казано по друг начин - на
мястото на извършване на деянието. В случая свидетелските показания,
материализирани в изявление на актосъставителя и обвързващата
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение,
че процесното управление на МПС, оттам и процесното използване на път,
отворен за обществено ползване е осъществено на кръстовището на ул.
„Градинска“ и бул. „България“ в град Хасково са опровергани от надлежно
събрани писмени доказателства, от които се установява, че Поземлен имот с
идентификатор ********* по действащата КК на град Хасково представлява
улица „Руен“, а ул. „Градинска“ се пресича в общо кръстовище именно с ул.
„Руен“, а не с бул. „България“. Следователно, твърденията, че нарушението е
извършено на мястото, посочено в санкционния акт остават необосновани.
Оттам, необосновано издадено е и самото наказателно постановление,
подлежащо на отмяна от съда на това основание.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
6
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като неправилно и необосновано подлежи на отмяна от
съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002661 от 15.12.2021
г. на Началник – Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали - Хасково при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Ц.С.
7