№ 21410
гр. С, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110132739 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. А. В.
срещу ***“ - гр. С, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата както следва:
сумата от 1914,57 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г., ведно със законната лихва от
05.06.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3951,98 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното плащане;
и сумата от 376,28 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2023 г. - 23 дни, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника
на длъжност „с.у. в ***“. Поддържа, че със Заповед № РД 14 - 1260 /
08.06.2023 г., считано от 19.06.2023 г. трудовото й правоотношение е било
прекратено поради пенсиониране. Излага, че на 10.08.2023 г. бил сключен
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с
който се изменя чл. 27 КТД и се определят нови минимални основни заплати в
системата на предучилищното и училищното образование, считано от
01.01.2023 г. за педагогическите специалисти. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от
Анекса, се регламентира, че педагогическите специалисти, чиито
индивидуални основни работни заплати към момента на увеличението са в
1
диапазона между старите и новите работни заплати или по-високи от тях се
увеличават с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че е член на Синдиката на
българските учители към КНСБ, който синдикат е страна по КТД и Анекса
към него. Счита, че след подписване на допълнителното споразумение
работодателят е следвало да преизчислил трудовото й възнаграждение, като
увеличи същото с 15%. Твърди, че ответникът й дължал сумата от 1914,57 лв.
- дължими трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023
г., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
3951,98 лв., и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. - 23
дни в размер на 376,28 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника ***“ - гр. С. Признава, че страните били обвързани от валидно
трудово правоотношение през исковия период. Оспорва предявените искове
по основание и размер. Посочва, че на основание чл. 27, ал. 2 КТД право на
увеличение на заплатата имат лицата, които са заети в образованието.
Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя и само на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличение на работните заплати. Доколкото към 10.08.2023 г.
/датата на подписване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01-269/06.12.2022 г./ трудовото правоотношение с ищцата било
прекратено, не й се дължала разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период от време. Отделно от горното, към
10.08.2023 г. ищцата вече не била синдикален член. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, провело се на 13.11.2024г., съдът по
направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ за
неизплатено увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023 г. –
19.06.2023 г., чрез неговото намаляване, като същият е предявен за сумата от
1625,32 лева, като за разликата до пълно предявения размер от 1914,57 лева,
производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск
по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 3903,56 лева, като за разликата до пълно
предявения размер от 3951,98 лв., производството е прекратено на основание
чл. 233 ГПК.
Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на предявения
иск по чл. 224, ал.1 КТ, чрез неговото увеличаване, като същият е предявен за
сумата от 390,35 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове
2
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че е престирала труд при работодателя през периода, за който
претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото
възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД, поради което
ответникът дължи предвидения в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. по-голям
размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да
докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на
плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени
следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „С.Н. У“,
което е прекратено със Заповед № 606/16.06.2023 г.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса
дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в
дължимия размер.
По делото е приет като писмено доказателство Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01 от 06.12.2022 г., съгласно
който „текстът на чл. 27 се изменя както следва: „За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:.... 2. „б“
старши учител и старши възпитател - 1763 лв. Според ал. 2 осигурените
средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. В ал. 3 е предвидено, че „индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента
на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
Поначало предметният обхват на колективния трудов договор (КТД) е
уреден изрично в закона - чл. 50 КТ. Съгласно цитираната разпоредба „с
колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
3
уредени с повелителни разпоредби на закона“ (ал. 1). Същият „не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят
е обвързан“ (ал. 2). Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. Следователно законът допуска страните да определят действието на
колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на
подписването му.
В случая с посочения Анекс от 10.08.2023 г. страните изрично са
договорили че увеличението на минималните заплати следва да се прилага,
считано от 01.01.2023г., поради което настоящият съдебен състав приема, че
това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на
съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в т.ч. по
отношение на ищцата. Страните по посочения Анекс придават сила на КТД от
дата, различна от тази, на която е сключен, а именно - считано от 01.01.2023г.,
което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му и което е
допустимо на осн. чл. 54, ал. 1 КТ. От съдържанието на Анекса от 10.08.2023г.,
е видно, че в него изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г.
и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към
10.08.2023г. - датата на формалното подписване на Анекса към КТД. Изводите
в този смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27, ал. 3, т.
2 от КТД съобразно изменението й с анекса от 10.08.2023г., в която е
предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната
работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението
е реално получаваното от него възнаграждение „към момента на
увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в
чл. 27, ал. 1 е на дата 01.01.2023г. Съдът намира, че в случай че се възприеме,
че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование
в периода от 01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на процесното
увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди
датата на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното
неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят
и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители
са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един
и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл.
8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения.
В подкрепа на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75
от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който
влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2 предвижда нови увеличени
минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в
4
процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и
училищното образование. Действително, наредбата е подзаконов нормативен
акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА
изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде
автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета
от министъра на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него,
страна по които е също министерството на образованието и науката, са
приети, респ. сключени в резултат от по - късното приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от
1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока,
предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к.д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г.,
III г. о., ГК изрично се установява, че „обратното действие преурежда по нов
начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с
изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие
неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение №
12/11.11.2010 на КС по к.д. № 15/2010 г.).
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– служебна бележка от СО на СБУ към КНСБ в 122 ИОУ „Н. Лилиев“, се
установява, че за процесния период ищцата е била член на синдиката на
българските учители, страна по КТД и Анекса към него, като до 15.06.2023 г.
членственото правоотношение в синдикална организация е отделно и
самостоятелно правоотношение спрямо трудовото, по което членът на
съответния синдикат е полагал труд в съответния отрасъл или бранш, в
рамките на който синдикалната организация представлява интересите на
работещите.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че на
ищцата на основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД, се
5
следва увеличение от минимум 15 %.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно същото разликата между брутния размер на
реално начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата за
периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г., от една страна, и следващото й се
съобразно увеличението за същия период брутно трудово възнаграждение, от
друга, възлиза на сумата от 1625,32 лв.
Разликата на реално начисленото и изплатено обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г., и следващото й се
съобразно увеличението за същия период обезщетение, възлиза на сумата от
3903,56 лв.; разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за период от 23 дни и
следващото й се съобразно увеличението е в размер на 390,35 лв.
Предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1
КТ са основателни и следва да бъдат уважени в пълните претендирани
размери след извършеното изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на направените в производството разноски. Същата претендира и
доказва такива в размер на 1120,00 лв. за адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът приема за доказано с оглед представения по делото
Договор за правна защита и съдействие /л. 95 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 236,77 лв. и депозит за
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда
в размер на 300 лв., или общо сума в размер на 536,77 лв., представляваща
разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Р. А. В., ЕГН **********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1625,32 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Р. А. В., ЕГН **********, на
основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3903,56 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Р. А. В., ЕГН **********, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 390,35 лв., представляваща обезщетение
6
за неползван платен годишен отпуск за период от 23 дни, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
05.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на А. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1120,00 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на СРС сумата в размер на 536,77 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7