Решение по дело №106/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на ЕТ „ Фифи-Ф. А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ясеновец, област Разград, ул. „Първи май” № 33, срещу решение № 1012-16-26/1 от 10.05.2023 год. на Ръководителя на ТП на НОИ. С него е потвърдено задължително предписание ЗД-1-16-01331568 от 30.03.2023 год., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград за подаване на заличаващи декларации „Данни за осигуреното лице” по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е немотивиран. Излагат се твърдения, че оспореното решение е постановено при неизяснени фактически обстоятелства, както и че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е събрал поискани от оспорващия доказателства. Наред с това се сочи, че оспорените предписания са преждевременно издадени, тъй като ревизионното производство, на което се позовава административният орган не е приключило с влязъл в сила акт. В съдебно заседание се твърди, че контролните органи по КСО нямат правомощия да обявяват даден трудов договор за действителен или недействителен, което е от компетенциите на съответната дирекция „Инспекция по труда4 и съда при оспорване. От съда се иска да отмени оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-16-01331568 от 30.03.2023 год., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград.

Ответната по жалбата страна – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпили от оспорващия търговец в ТП на НОИ – Разград удостоверения /л.48, 49/ Приложение № 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване / ДВ. Бр. 57/2015 г./ по заявление-декларации по чл. 50-51 и чл. 53 за лицата Г. Г. И. с ЕГН ********** и Н. Н. С. с ЕГН **********, началникът на сектор КП при ТП на НОИ – Разград е подал сигнал № 1036-16-299 от 05.08.2021 год. /л.39/ до началник отдел КПК при ТП на НОИ – Разград с оглед съмнения за злоупотреба с фондовете на ДОО. В сигнала е посочено, че от информационните системи на НОИ се установява, че самоосигуряващото се лице Ф. Б. А., от 2016 год. до подаване на сигнала има сключени трудови договори с 5 лица, като 4 от тях са получавали обезщетение за временна неработоспособност.

По повод на постъпилия сигнал на оспорващия е дадено задължително предписание № ЗД – 1-16-00977697 от 12.08.2021 год. /л-.41/ в което му е разпоредено да представи за периода м.04.2016 год. до м.07.2021 год. подробно описани в 15 точки документи, касаещи трудовите досиета на назначените работници, разплащателни ведомости, присъствени форми, инструктажни книги, правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работни заплати, документи свързани с търговската дейност на предприятието и други. Предписанията са връчени на оспорващия на 13.09.2021 год., съгласно известие за доставка /л.40/. В административната преписка се съдържа писмо вх. № 1036-16-299/1 от 23.09.2021 год., в което е посочено, че във връзка с даденото задължително предписание търговецът представя описаните в писмото документи/ ведомости за заплати от 2016 г. до 2021 г., касови книги 4 бр., регистър за изплащане на обезщетения 1 бр., досиета на работнички 4 бр. и папка с документи – 1 бр.

В хода на проверката на сигнала контролните органи са изискали от ТД на НАП Варна копия от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на Ф. Б. А. в т.ч. и за доходите и от дейността като ЕТ „ Фифи-Ф. А.” за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 год., които са приложени към преписката / виж писм л. 168 и ГДД л. 169-180 , л.202-230/ .

С писмо изх. № 9101-16-48 от 02.02.2022 год. /л.181/ са изискали от ОДМВР – Разград информация за датите на влизане и излизане през ГКПП на Република България на лицата А. С. Х. с ЕГН ********* за периода от 01.01.2016 до 31.12.2019 г., Н. Н. С. с ЕГН *********** за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2022 год., Г. Г. И. с ЕГН ********** за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г. и на Ф. М. А. с ЕГН ********** за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2022 г. Исканата справка е представена с вх. № 9101-16-48/1 от 07.02.2022 год. /л.182-184/.

Контролните органи са изискали на основание чл. 108, ал. 2 от КСО от лицата А. Х. /л.69/, Ф. М. /л.80/, Н. С. /л.137/ и Г. И./ л.112/, да се явят в ТП на НОИ – Разград, като представят трудовата си книжка и всички документи, изготвени и предоставени им от ЕТ „Фифи-Ф. А.”. На поканата са се явили и дали обяснение Г. И. /л.113/ и Н. С. /л.138-141/.

Със заповед № ЗР-5-16-0132 5092 от 20.03.2023 год. /л.20/ ръководителят на ТП на НОИ – Разград е разпоредил на основание чл. 107, ал. 1 от КСО извършването на пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „Фифи-Ф. А.” с ЕИК *********. Заповедта е връчена на търговеца на 22.03.2023 год. Ревизията е възложена на старши инспектор по приходите Е. М. А.

Със задължителни предписания № ЗД-1-16-01326253 от 21.03.2023 год. /43/, контролният орган е разпоредил на оспорващия във връзка с ревизията да представи в ТП на НОИ – Разград в тридневен срок от уведомяването подробно описани в 14 точки документи, личните трудови досиета, като съвкупност от писмени документи, свързани с трудовите правоотношения на всички наети лица, здравни книжки, присъствени форми, графици, дневни регистри, инструктажни книги, документи, свързани с търговската дейност , документи свързани с изплащането на парични обезщетения и помощи от ДОО, счетоводни документи, свързани с дейността на търговеца и доказващи извършването ѝ за периода м.04.2016 год. м. 12.2022 год.

Задължителните предписания са връчени на оспорващия на 21.03.2023 год. Оспорващият е дал писмени обяснения вх. № 1036-16-299/10 от 29.03.2023 год. /л.45/, в които е посочил, че в периода от създаване на фирмата до м. октомври 2022 год. в хранителния магазин в с. Ясеновец, на ул. „1-ви май” № 33 с площ от 15-20 кв.м. са работили Ф. А., Г. и Н. Заплатите се плащали на ръка, не съхранява и не може да представи подписани от лицата документи, че заплатите са изплатени, в магазина не са изготвяни графици за работа и отчетни форми за отчитане явяванията и неявяванията на работа, поради което не може да ги представи при проверката. Нуждаели са се от пари и ги е назначила на тяхна отговорност.

Контролните органи извършили справка и в регистрите на НОИ – регистъра на трудовите договори ,вписани от осигурителите /л.47/, регистъра на осигурените лица /л.231-л.253/, справка в регистъра на осигурителите /л.154-157/ и др.

Въз основа на събраните доказателства контролните органи приели, че за периода от м.04.2016 г. до м.10.2022г. от осигурителя ЕТ „Фифи-Ф. А.” са подадени общо 6 бр. уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистрирани трудови договори за пет лица както следва:

Н. Н. С. с ЕГН ********** - срочен с дата на сключване 08.04.2016 год., със срок до 01.04.2017 г. и дата на прекратяване 27.03.2017 год. и втори договор - безсрочен с дата на сключване 12.10.2020 г. и дата на прекратяване 15.10.2022 год. на длъжност с код по НКПД 52232001 – продавач-консултант,

А. С. Х. с ЕГН ********** –срочен с дата на сключване 05.10.2016, срок до 31.12.2018 г. и дата на прекратяване 01.05.2019 год. на длъжност с код по НКПД 96220001 – общ работник,

Ф. М. А. с ЕГН ********** - срочен с дата на сключване 02.04.2018 год., срок до 31.12.2018 г. и дата на прекратяване 14.09.2020 год. на длъжност с код по НКПД 52232001 – продавач-консултант,

Н. В. Й. с ЕГН ********** - срочен с дата на сключване 11.01.2019, срок до 31.12.2019 год. и дата на прекратяване 18.04.2019 год. на длъжност с код по НКПД 52232001 – продавач-консултант и

Г. Г. И. с ЕГН ********** – безсрочен с дата на сключване 24.02.2020 год. и дата на прекратяване 12.08.2022 год. на длъжност с код по НКПД 52232001 – продавач-консултант.

В хода на производството оспорващият не е представил двустранно подписани трудови договори, длъжностни характеристики, заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение. Воденият в търговския обект дневник за личната хигиена на персонала, свидетелствал, че за периода от 14.04.2016 год. до 28.03.2022 год. в обекта е упражнявал трудова дейност само Ф. Б. А. – собственик на едноличния търговец

Контролните органи установили, че оспорващият е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всяко едно от лицата с декларация обр. 1 от Наредбата по чл. 5, ал. 6 от КСО с вид осигурен 01 – работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1 от КСО при един работодател, за посочените по-горе периоди на декларирани трудови договори. Въз основа на данните по тези декларации на посочените по-горе лица са отпускани обезщетения по раздел II от Глава Четвърта на КСО - обезщетения за майчинство, а на лицата Н. Н. С. и А. С. Х. и парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В представените от осигурителя ведомости, липсвали подписи за получаване на начислените възнаграждения за труд, а платежните ведомостите за периода от м. 05.2019 г. до м. 08.2021, които са генерирани от счетоводен програмен продукт и са положени подписи, са разпечатани на 20.09.2021 год. за времето от 13:01 ч. до 13:19 ч., а тези за периода от м.09.2021 год. до м.10.2022 год. са разпечатани на 28.03.2023 год. за времето от 09:34 ч. до 09:44 часа.

По отношение на лицето Н. Н. С., за което оспорващия е посочил в уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ, че е сключил трудов договор на 15.10.2020 год. контролните органи са приели, че на тази дата лицето е било извън територията на Република България с оглед на данните от ОДМВР – Разград, че същата е напуснала страната през ГКПП „Аерогара Варна” на 14.09.2020 год. и влязла на територията на страната през ГКПП „Аерогара Варна” на 16.11.2020 год.

Въз основа на анализа на събраните в административното производство доказателства контролният орган по ДОО приел, че лицата Н. Н. С. с ЕГН **********, А. С. Х. с ЕГН ********** , Ф. М. А. с ЕГН **********, Н. В. Й. с ЕГН ********** и Г. Г. И. с ЕГН ********** не са упражнявали трудова дейност по регистрираните от оспорващия трудови договори, за която да подлежат на осигуряване и осигуряването за тях не е възникнало, тъй като не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Контролният орган приел, че липсват доказателства тези лица действително да са упражнявали труд по тези регистрирани договори.

При тези фактически и правни изводи старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Разград на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е издал задължително предписание ЗД-1-16-01331568 от 30.03.2023 год. /л. 11-12/, с което е задължил оспорващия едноличен търговец в качеството си на осигурител да подаде заличаващи декларации „Данни за осигуреното лице” по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата Н. Н. С. с ЕГН **********, А. С. Х. с ЕГН ********** , Ф. М. А. с ЕГН **********, Н. В. Й. с ЕГН ********** и Г. Г. И. с ЕГН **********, с които да се заличат подадените данни за конкретно посочените периоди.

Задължителното предписание е връчено на оспорващия на 30.03.2023, който го е обжалвал пред ръководителя на ТП на НОИ с жалба от 11.04.2023 год. Като фактическо основание за издаване на предписанието е посочено, че лицата през процесните периоди не са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване.

С Решение № 1012-16-26/1 от 10.05.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата и е потвърдил дадените задължителни предписания. Като фактически основания е посочил, че задължителните предписания са издадени в хода на контролно производство – пълна ревизия на осигурителя ЕТ „ Фифи-Ф. А.” с ЕИК *********, възложена със заповед ЗР-5-16-02325092 от 20.03.2023 год., връчена лично на оспорващия срещу подпис. Позовал се е на анализа към издадения ревизионен акт, с който е приключило ревизионното производство. Посочил е, че в хода на ревизионното производство не са представени двустранно подписани трудови договори, длъжностни характеристики, отчетни форми за явяване на работа във връзка с упражняването на труд от посочените в задължителните предписания лица. Административният орган е посочил, че от представените документи се установява, че в търговския обект е работил само собственика на едноличния търговец и не са налице доказателства, установяващи други лица да са работили в обекта. Приел е, че не са налице предпоставките за възникване на осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Отхвърлил е възраженията на оспорващия, че за липсата на писмени документи е виновно трето лице, което е обслужвало счетоводно търговеца. Решението е връчено на 15.05.2023 год., съгласно известие за доставка, а жалбата срещу него е постъпила на 29.05.2023 год.

В хода на съдебното производство, по искане на оспорващия като свидетел беше разпитан С.К.А.. Същият заяви, че притежава фирма ЕТ „Трансперант – С.А.”. Оспорващия търговец ЕТ „ Фифи-Ф. А.” е била клиент на баба му, която е счетоводителка и е обслужвала счетоводно търговеца. Той е подписал ГФО за 2019 и 2020 г., но по тях е работила баба му, тъй като тя е счетоводителката, а той ги е подписал за да бъдат подадени от търговеца. Той не е получавал трудови досиета от търговеца не е присъствал при предаване на такива досиета на баба му. ЕТ „ Фифи-Ф. А.” е била обслужвана от баба му само счетоводно.

При така установеното от фактическа страна и при проверка на основание чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в закона срок, е процесуално допустима.

Както задължителните предписания, така и оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград са издадени от компетентен орган с оглед разпоредбите на чл. 108, ал. ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 3, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност на контролните органи на НОИ /ДВ бр. 28/2015 год. за предписанията, съответно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО.

Решението е издадено в писмена форма, съдържа фактически и правни основания. Доколко фактическите основания са доказани и правилно ли са подведени под съответните правни норми е въпрос на материална законосъобразност на оспорения акт. Следва да се посочи, че освен изложените в решението фактически основания, административният орган се е позовал и на фактическите констатации в ревизионния акт и анализа към него, които са издадени в ревизионното производство, образувано с изрично цитираната в решението заповед. В хода на същото производство е издадено и потвърденото с оспореното решение задължително предписание. Ето защо твърдението на оспорващия, че оспорения административен акт е немотивиран е неоснователно.

В производството по издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително в нарушение на чл. 36 от АПК ръководителят на ТП на НОИ – Разград не е уважил искането на оспорващия да изиска сведения от лицето С.А. да даде сведения дали съхранява документация на търговеца, но според съда това нарушение не е съществено нарушение на административно-производствените правила. Лицето беше разпитано в съдебно заседание и дадените от него показания не водят до промяна на фактическите обстоятелства, приети за установени от административния орган, въз основа на които той е постановил решението си. Съществени са тези процесуални нарушения, които създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за правния спор, но случаят не е такъв.

По отношение на съответствието на оспорения административен акт с материалния закон съдът намира следното:

Понятието „осигурено лице“ е определено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено, че работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс.

Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване., а според ал. 7, т. 1 / в редакцията по ДВ бр. 99/2019 г./ осигурителят е длъжен да съхранява за срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.

Анализът на горните разпоредби сочи, че осигурителното правоотношение възниква от момента, когато едно лице извършва трудова дейност, за която то трябва задължително да бъде осигурявано, т.е. едно от условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да се счита за осигурено, е то да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

По отношение на посочените в задължителните предписания лица тези кумулативно дадени предпоставки не са налице. Установено е, че за лицата са подадени уведомления за сключени трудови договори по чл. 62, ал. 3 по реда на ал. 5 от КТ в ТД на НАП – Варна, но не е доказано, че същите са започнали да осъществяват и са осъществявали трудова дейност при оспорващия.

Осъществяването на трудова дейност е положителен факт, в полза на оспорващия и в негова тежест при условията на пълно и главно доказване, е да докаже този факт. Оспорващият не е представил в административното производство каквито и да са доказателства /двустранно подписани трудови договори, , длъжностни характеристики, писмени актове за постъпване на работа, присъствени форми, протоколи за начален или текущ инструктаж по безопасни условия на труд и др./, установяващи осъществяването на трудова дейност от посочените в решението лица. Той не стори това и в съдебното производство, въпреки изричните указания на съда, дадени му в определението за насрочване на делото /л.259/, че в негова тежест е да докаже, че лицата, посочени в оспорения акт, са били осигурени лица при него по смисъла на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО.

След като не е доказано, че посочените в оспореното решение лица са упражнявали трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, те не могат да се считат за осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и подадените за тях данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО следва да бъдат заличени, тъй като са подадени от осигурителя без наличието на фактически и правни основания. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да бъде осигурено лице, независимо дали има валиден трудов договор, дали му е начислявано възнаграждение и дали за него са внасяни осигурителни вноски.

В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 11005 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2021 г., VI о., Решение № 2353 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 147/2022 г., VI о., Решение № 6954 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2022 г., VI о., Решение № 12074 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2022 г., VI о..

Съдът не споделя възражението на оспорващия че като е отрекъл полагането на труд, административният орган се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение, а редът за установяване на недействителност на трудовите договори по чл. 74, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ не е бил приложен.

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В ал. 2 е указано, че трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. А съгласно ал. 3 в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.

Разглежданият случай не попада в хипотезата по чл. 74, ал. 3 КТ. Той не е и трудов спор между страните по едно трудово правоотношение дали те изпълняват задълженията си по него. Правният спор в настоящия случай е между осигурителя и НОИ и се отнася до това дали са налице осигурителни правоотношения, страни по които са петте лица, посочени в оспореното решение, или не са налице, а не дали регистрираните в НАП трудови договори за тези лица са действителни или не са.

Административният орган е приел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на осигурително правоотношение, а именно – упражняване на трудова дейност от посочените лица и на това основание е приел, че такова осигурително правоотношение не е възникнало и те не са осигурени лица. В оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ – Разград не се е произнасял по валидността на трудовите договори, поради което той няма задължението по чл. 74, ал. 3 КТ.

Ето защо съдът намира, че оспореното решение съответства на материалния закон.

Тъй като административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност и решенето съответства на материалния закон, то същото съответства на целите на закона.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „ Фифи-Ф. А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ясеновец, област Разград, ул. „Първи май” № 33, срещу решение № 1012-16-26/ 1 от 10.05.2023 год. на Ръководителя на Териториално поделение на НОИ – Разград.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд чрез Административен съд - Разград с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия:	/п/