П Р О Т О К О Л № 260046
12.01.2021 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ІІІ наказателен
състав
На
дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. НЕДЕЛЧО ЧАКЪРОВ
2. БЛАГОЙ ВИДИН
СЕКРЕТАР:
ЖУЛИЕТА КОЛЕВА
ПРОКУРОР:
ДИМИТРИНКА РУСЕНОВА
Сложи
на разглеждане докладваното от съдията
НОХД № 7170 по описа за 2020 година.
На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:
РП – ПЛОВДИВ – редовно призована, изпраща представител.
ПОДСЪДИМИЯТ З.Б.К. – редовно призован, явява се лично и с адв. К.В.Е. с пълномощно по делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ
И.Т.Т. – редовно призован, се явява
лично и с повереника си адв. Л.Г.Д.–..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОВ. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. Т.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Е.: Няма пречка
да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. К.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки
за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
З.Б.К. –
ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. *, живущ ***, б., б.г., семеен, с висше
образование, безработен, неосъждан.
Разясниха се на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.
ПОДС. К.: Разбрах
правата и задълженията си в процеса.
Сне се самоличността на пострадалия:
И.Т.Т. – ЕГН: **********, роден на ***
***, б., б.г., неженен, трудово ангажиран, със средно образование, неосъждан.
СЪДЪТ разясни на пострадалия правото му да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правото
му по чл. 75 и чл. 76 от НПК.
ПРОКУРОР: РП – Пловдив е получила съобщение по чл.
247б от НПК и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното
заседание преди повече от 7 дни и е запозната с въпросите, които следва да
бъдат обсъдени в разпоредителното заседание.
ПОВ. М.: Получила съм препис от съобщението по чл. 247б от НПК
и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание преди
повече от 7 дни.
ПОСТР. Т.: Получила съм
препис от съобщението по чл. 247б от НПК и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.
АДВ. Е.: Получил съм
препис от съобщението по чл. 247б от НПК и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.
ПОДС. К.: Съобщение по
чл. 247б от НПК, препис от разпореждането на съда за насрочване на
разпоредителното заседание и препис от обвинителния акт на РП – Пловдив съм
получил преди повече от 7 дни. Запознат
съм с обвинението.
Съдът разясни на прокурора, подсъдимия и неговия
защитник правото им на отводи и искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искания и отводи.
АДВ. Е.: Нямам
искания и отводи.
ПОДС. К.: Нямам
искания и отводи.
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
като съдът уведоми прокурора, подсъдимия и неговия защитник, че в съдебно
заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се
правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1,
т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително и по почин на
съдията-докладчик или които са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд
– Пловдив. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
и на пострадалия. Налице са основание за разглеждане на особените правила по глава
ХХІХ, като с подсъдимия и защитника му сме постигнали параметри на
споразумение. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“
следва да бъде потвърдена. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля
да насрочите делото за разглеждане веднага след разпоредителното заседание.
ПОВ. М.: Придържаме се към прокурора.
ПОСТР. Т.: Към прокурора.
АДВ. Е.: Считам, че
делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Считам, че не са допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. По отношение на основанията за разглеждане на
делото по реда на особените правила на глава ХХІХ, с прокурора постигнахме
параметри на споразумение, което според нас не противоречи на закона и морала.
Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация. Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ следва да бъде
потвърдена. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите
делото за разглеждане веднага след разпоредителното заседание.
ПОДС. К.: Поддържам
казаното от адвоката ми. Няма какво повече да добавя.
ПОВ. М.: Моля да ни освободите с пострадалия, тъй като не сме
страна по делото към момента.
ПРОКУРОР: Нямам против да бъдат освободени.
АДВ. Е.: Също нямам
против да бъдат освободени.
ПОДС. К.: Също.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание,
като съобрази становищата на страните и въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
намира, че делото, с което е сезиран, е подсъдно на Районен съд - Пловдив. Не
са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното
производство, но установи, че на досъдебна фаза са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия.
На първо място от фактическа
страна съдът установи, че по фактите сочени от обвинението, а именно: за това
че на 12.01.2019 г. около 12:55 мин в
гр. Пловдив на кръстовището на бул. 6ти септември и бул. Васил Априлов З.Б.К.,
с ЕГН ********** при управлението на лек Автомобил Ситроен Ц5 с рег. № *** при
извършване на маневра „ляв завой“ не пропуска и удря стъпил и преминаващ
пешеходец И.Т.Т. на пешеходна пътека и допуска ПТП с пострадало лице, с което
виновно бил нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП и други норми на ЗДвП, е било
проведено и е завършило с влязъл в сила съдебен акт административно наказателно
производство. Същото е започнало с издаването на АУАН с бланков № 0632318 от
12.01.2019 г., на база на него е издадено наказателно постановление №
19-1030-000247 от 29.01.2019 г. При съдебното му обжалване същото било отменено
с решение № 1361/17.07.2019 г., на
Пловдивски районен съд, влязло в сила на 10.08.2019 г., с мотивите, че
фактическата обстановка описана по-горе не се доказвала, както и категорично не била доказана
вината на нарушителя. Според настоящия състав на съда това представлява
недвусмислено нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като влезлият в сила
отменителен акт на съда по съществото си представлява оправдаване по фактите и
не следва след като не се е удало на държавата да реализира отговорността на З.Б.К.
по административен ред, то държавата да се опита да поправи пропуските си в
наказателно производство. Мотивите на съда са следните:
Настоящият съд изцяло
споделя тълкуванията дадени от върховната инстанция в Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСНК,
които намериха и законодателно решение в измененията на НПК от 2017 г.
Принципът ne bis in
idem препятства повторението на наказателно производство. Той има прекратителен
ефект върху наказателно производство, образувано в нарушение на правилото „не
два пъти за едно и също нещо“ срещу лице, по отношение, на което за същото
деяние е било проведено административнонаказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Този акт е
подписан от Република България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон,
приет от ХХХVІІІ Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000
г., в сила е за Република България от 1 февруари 2001 г., следователно
Протоколът е част от вътрешното право на страната. Освен закрила за лицето,
срещу което се прилага правомощието на компетентните държавни органи да
реализират наказателно преследване и да налагат санкции за извършено
престъпление, принципът е важна гаранция за правната сигурност. Признаването на нарушението по чл. 4, § 1
от Протокол № 7 е санкция за пропуските и неизпълнението на задълженията на
компетентните власти. Рискът от грешка на обвинителната власт или на съда се
понася от държавата и не може да бъде преодоляван за сметка на интересите на
засегнатия обвиняем
Правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. Следователно, първото производство се
счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла
на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление). За този извод са без значение видът на акта (наказателно
постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за
прекратяване на наказателно производство), или
неговият характер на акта (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др).
Според изискванията на чл. 4
от Протокол № 7 към Конвенцията обаче приключилото първо по ред
административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и
провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото
деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. В тези
случаи проведеното административнонаказателно производство пряко се конфронтира
с принципа ne bis in idem, което противоречие е процесуално нетърпимо и следва
да бъде отстранено. С оглед на изложеното ОСНК на ВКС намира, че наказателно
производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7. Именно като внася в съда
един недопустим обвинителен акт, който дава начало на едно изначално
недопустимо наказателно производство в съдебна фаза, което е следвало да бъде
прекратено още на досъдебна фаза, държавното обвинение сериозно ограничава
правата на подсъдимото лице.
По настоящия случай е видно,
че въпреки гаранциите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, след приключване на
административнонаказателно производство се е стигнало до преследването му за
същото деяние и по реда на НПК. Когато административнонаказателното
производство се е развило първо във времето, се поставя въпросът за
допустимостта на последващото ангажиране на наказателната отговорност и
наказването на дееца от гледна точка на принципа ne bis in idem.
Когато съгласно критериите
„Енгел” административнонаказателното производство и нарушението се определят
като наказателни по смисъла на Конвенцията, какъвто характер безспорно има
административно- наказателното производство завършило с наказателно
постановление № 19-1030-000247 от 29.01.2019 г. и описаното в него нарушение,
образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото
деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem. Това е така, защото
правата на извършителя са защитени в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от
Протокол № 7, забраняваща не само повторното му осъждане, но и повторното му
наказателно преследване за същото деяние. Именно тук те са ограничени.
Независимо от изхода на първото по време производство (постановяване на осъдителна
или оправдателна присъда и т.н.), процесуално опорочен е именно вторият процес,
тъй като е образуван или е продължил движението си срещу дееца след
окончателното приключване на административнонаказателното производство с
наказателен характер по повод същото деяние, а това съставлява нарушение на чл.
4, § 1 от Протокол № 7. В този смисъл ако настоящият съд продължи разглеждането
на делото в този му вид , то процесът ще бъде опорочен.
При действащата
регламентация на ЗАНН и НПК прекратяването на второто по ред производство,
независимо дали е наказателно или административнонаказателно с характер на наказателно
по автономното значение на Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се
явява единственият съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален
инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението на едно от
основните човешки права - никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване
за едно и също деяние.
Изложеното не се отнася до
случаите, когато преди образуването на наказателното производство
административнонаказателното производство с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН или
възобновено на основание чл. 70, б. „а” - „в” от ЗАНН. Именно тези две хипотези гарантират, че равен по степен съд
няма да преразглежда, оценява и анализира едни и същи факти и лицето да бъде
наказателно преследване два пъти. В конкретния случай
административно-наказателното производство е приключило с отмяна на издаденото
Наказателно постановление, поради НЕДОКАЗАНОСТ на ФАКТИТЕ и ВИНАТА, т.е. съдът
е разглеждал именно общите за нарушението и соченото престъпление факти и се е
произнесъл по тях с влязъл в сила съдебен акт. В тази хипотези има пречка за
развитието на последващо наказателно производство, тъй като е накърнен bis
елементът - недопустимо дублиране на производствата, тъй като нито
производството е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, нито е било
възобновено на основание чл. 70 от ЗАНН, като и в двата случая общото е, че
следва на нарушителя да се укаже, че са установени факти за извършено
престъпление, а не административно нарушение.
Въпреки задължението за
прекратяването на образуваното в нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 второ
по ред наказателно производство възможността
за реализация на наказателна отговорност спрямо дееца не всякога е безусловно
пропусната. Ако резултатите от проведената административнонаказателна
процедура бъдат елиминирани, наказателното производство може да се проведе
безпрепятствено, който подход осигурява възможност за приоритетна реализация на
наказателната отговорност.
Правните последици от
първата незаконосъобразно проведена в нарушение на чл. 33 от ЗАНН процедура
могат да бъдат отстранени чрез възобновяване на окончателно приключилото
административнонаказателно производство на основание чл. 70, от ЗАНН, отмяна на
постановените по него актове и прекратяване на административнонаказателното
производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, както и е указано в ТР 3/2015
г.
С измененията в НПК,
осъществени с ДВ, бр.63, в сила от 5.11.2017г. и приемането на чл. 25, ал.1,
т.5 НПК и чл. 24, ал.1, т.8а НПК се въведе компенсаторен механизъм, който от
една страна спомага за избягване на нарушване на принципа ne bis in idem, а от
друга позволява реализиране на примата на наказателната отговорност пред
административно-наказателната и дисциплинарната.
Според цитираните новели,
ако в рамките на висящ наказателен процес се разкрие наличие на влязъл в сила
акт, с който е реализирана административно-наказателната отговорност на същия
деец за същото деяние, то наказателното производство се спира. На прокурора се
предоставя едномесечен срок да поиска възобновяване на административно
наказателното производство и отмяна на влезлия в сила акт, с който е
реализирана административно наказателната отговорност на подсъдимия. Ако
прокурорът не упражни това си правомощие в предоставения месечен срок или ако
възобновяването бъде отказано наказателното производство се прекратява.
В случая още на досъдебно
производство са били събрани доказателства за наличието на влязъл в сила акт, с който е била реализирана административно-наказателната
отговорност на подсъдимия за същото деяние, макар и отменена от въззивната за
административнонаказателния орган, инстанция тя не изключва произнасянето по
същество. Безспорно административно наказателното производство е имало характер
на наказателно и наложената санкция е била наказателна. Тоест съществувала е
забрана за продължаване на настоящия наказателен процес.
От всичко гореизложено
следва, че при наличие на влязло в сила решение, с което окончателно е
приключил административно–наказателното произвдство спрямо подсъдимия за
деянието описано в обвинителния акт, прокурорът вместо да внася направо
обвинителен акт в съда е следвало да упражни правомощията си по компенсаторния
механизъм, предвиден в чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК и чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК. С
неупражняването му е допуснато развитието и пренасянето на съдебна фаза на един
изначално порочен наказателен процес. По този начин съществено е нарушено
правото на защита на подсъдимия, доколкото спрямо него се е провел един на този
етап недопустим наказателен процес.
Допуснатото нарушение не
може да бъде отстранено без връщане на делото на прокурора. Аргумент в тази
насока е обстоятелството, че съгласно чл. 251 НПК съдията докладчик в
разпоредително заседание може да спре наказателното производство само на основанията
посочени в чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 НПК, но не и за да приложи
компенсаторния механизъм предвиден в чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. В настоящия
случай поради невъзможност на съдията
докладчик сам в разпоредително заседание да приложи компенсаторния механизъм,
той следва да върне делото на прокурора, в чиито правомощия е прилагането му.
Не може да бъде аргумент
срещу връщането на делото на прокурора, възможността компенсаторния механизъм
да се приложи на съдебна фаза, но на по-късен процесуален етап – съдебно
следствие по реда на чл. 290 НПК, доколкото тази разпоредба ще е приложима,
именно ако основанията за прилагане на компенсаторния механизъм се разкрият на
етап съдебно следствие.
Именно в настоящото
производство и с оглед изявлението на страните, че са постигнали параметри на
споразумение и молят делото да бъде насрочено за разглеждане веднага след
разпоредително заседание, във случая съдебно следствие няма да се проведе, а
ако съдът одобри постигнатото споразумение това ще доведе до постановяване на
един незаконосъобразен акт. Съдът не следва да отказва да одобри постигнато
споразумение поради противоречието му
със закона тъй като е нарушен принципът ne
bis in idem тъй
като така за втори път би ограничил правата на обвиняемото лице (в този случай
да сключи споразумение) поради допуснато нарушение още на досъдебното
производство.
Да се приеме, че ако тези
основания са били известни още на досъдебно производство, съдията докладчик не
може да върне делото на прокурора, а следва да пренесе порочния процес на
следващ процесуален етап, за да може на този следващ етап да отстрани сам
нарушението, като през цялото това време подсъдимият търпи ограниченията на
едно порочно наказателно производство, съществено би противоречало на
принципите за справедливост на процеса и приключване на делата в разумен срок.
По изложените съображения
настоящия състав намира, че съдебното производство следва да се прекрати и
делото да се върне на прокурора за прилагане на компенсаторния механизъм,
предвиден в чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК и чл. 24, ал. 1, т.8а НПК, съответно
процедурата по чл. 70 на ЗАНН.
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните, че на
досъдебно производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 7170/2020 г.
ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на нарушенията, констатирани в мотивната част.
Определението подлежи на
обжалване и протест по реда на глава ХХII от НПК, пред ПОС.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 14:01 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.