№260000
гр.
Силистра, 24.07.2020 год.
Силистренският
окръжен съд – наказателен състав - в закрито заседание на двадесет и четвърти
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
АНЕЛИЯ
ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
мл. с-я
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Великова
ВЧНД № 164/20 г. по описа на СОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 243, ал.7 от НПК.
С
определение № 116 от 26.06.2020 г. по ЧНД № 325/20 г. СРС е потвърдил
постановление на РП Силистра за прекратяване на наказателното производство по ДП № 79/20 г. по описа на РУ Силистра за
извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Недоволен
от определението е останал Д.Н., който в жалбата си твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Счита,че ПИС си е позволил да санира
Постановлението за прекратяване, като е възприел и описал една фактическа
обстановка, която не се съдържа в прокурорския акт - а именно не било ясно „къде, как и защо се
намира“ процесната вещ ,но пък в
ревизираното определение вече имало отговори на тези въпроси. Твърди, че по
безспорен начин е установено, че св. П.Т. се е разпоредила с чужда вещ и
правните изводи на СРС за липса на престъпление и наличие на гражданско-правен
спор са неправилни.
Прави
искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на подадената жалба,
без да е конкретизирано коя жалба се има предвид - вероятно тази депозирана пред РС Силистра, тъй като само в нея
е налице искане за отмяна на постановлението за прекратяване и връщане на
делото за допълнително разследване.
Извършвайки
проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящата инстанция не намери
основания за отмяна или изменение на същия.
В кръга на
правомощията си СРС е разгледал делото по реда на чл. 243, ал.4 и 5 от НПК,
като правилно е преценил, че обжалвания прокурорски акт не страда от пороци,
напротив същият е обоснован и
законосъобразен, поради което го е потвърдил.
ПИС е
изнесъл в подробности установената фактическа обстановка и не се налага нейното
детайлно преповтаряне.
Изградените
правни изводи почиват изцяло на събрания доказателствен материал, а възраженията от страна на Н. са свързани с твърдението, че не е извършено
пълно и всестранно разследване за престъпления по чл. 206, както по ал. 1, така
и по ал. 2 от НК, за да се направят правни изводи за липса на престъпление.
Твърденията
му в тази насока,обаче, не почиват на
доказателствата по делото.
Видно е, че
правният извод за липса на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е направен ,
след анализ на доказателства. Следва да бъде пояснено, че при едно разследване
не е необходимо да бъдат извършвани всевъзможни следствени действия, за да се
направи извод в полза, на която и да било от страните в наказателното
производство. В настоящия случай са извършени достатъчно необходими и допустими
по НПК процесуално-следствени действа за разкриване на обективната истина.
Направените правни изводи са правилни, ако и същите да не се харесват на Д. Н..
Видно от
доказателствения материал Н. и Т. са поддържали много добри отношения по време
на съвместното им съжителство, а след прекратяване на същото са останали приятели. По тази причина двамата се уговорили Н. да
сключи договор за стоков кредит за закупуване на климатик, а Т. да изплаща
месечните вноски до окончателното погасяване на кредита и така да стане собственик на процесната вещ.
Вещта била
монтирана в помещение, което се използвало от Т., а всички документи останали
при нея. Към момента на закупуване Климатикът струвал 1028 лв. От банковите
документи се вижда, че Т. лично е внасяла месечните вноски по договора за
стоков кредит и е изплатила общо 1005лв., след което е продала климатика на
трето лице. За неплатените последни вноски
Н. разбрал през лятото на 2019 г. и като „собственик“ на процесната вещ
подал сигнал за извършено престъпление по чл. 206 от НК.
Безспорно в
този случай се касае за сделки, визирани в разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД. При
сключените договори за стоков кредит и покупко-продажба се е стигнало до
подмяна на действителните участници в тях, т.е. до така наречена „персонална
симулация“, ако и за същата да няма
изрична уредба, то тя следва да
се разглежда като частен случай
на привидната сделка и спорът за
собствеността на вещта подлежи на разглеждане по гражданско - правен
ред.
В настоящия
казус е прието /макар и да не е дословно изписано/, че владението, което Т. е осъществяла върху вещта е именно поради привидността на двата договора, а не поради конкретното поверяване на
климатика на определено правно
основание. Последното е елемент от обективната страна на престъплението
"обсебване", като именно по силата на дадено правно основание чуждата
вещ се намира във владение на дееца временно и той дължи нейното връщане по
определен начин.
Изпълнителното
деяние на престъпното своене може да се реализира чрез валидно правно действие
или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта, а може да се изрази и с
бездействие, каквото съставлява отказът да се върне чуждата вещ.
Сам по себе
си отказът на дееца да върне вещта не може дефинитивно да бъде третиран като
акт от имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. За да бъде
осъществен съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, отказът да бъде
върната вещта следва да е противозаконен – поведението на дееца да не е
съвместимо с правното основание за владеене или пазене на вещта, в резултат на
което тя обективно да премине в негова полза или на другиго.
В
настоящият случай релевантните фактически констатации сочат, че Т. не е променила отношението си към намиращата
се в нейно помещение вещ. Изначално между Н. и Т. е имало уговорка тя да стане
собственик на климатика, като изплащана кредита. Нарочен договор за прехвърляне правото на собственост върху
такава вещ или някакъв друг специален ред, е законодателят не е предвидил.
Безспорно, Т. е изплатила една
изключително голяма част от дължимата за
климатика сума, като остатъка от неплатени вноски и дължими лихви е
предоставила на ръка на св. Н../макар за това да няма нарочен документ и да се
оспорва от жалбоподателя/. В съзнанието на Т. не е съществувал субективен
елемент за разпореждане с чужда вещ. Именно
поради наличието на привидните сделки и фактът на изплатените от Т.
суми, у нея се изгражда увереност,че е собственик на вещта.
За да е
налице съставомерност на престъпното
деяние по чл. 206 от НК не е достатъчно да е налице само и единствено
разпореждане с вещ. Известно е, че интелектуалният момент на умисъла за
обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е
чужда движима вещ, че той я владее или пази на конкретно основание и че му е
позволено да върши само определени
действия с нея. В разглеждания случай при наличната доказателствена съвкупност;
обсъдената и от прокурора и съда поредица от сделки, води до извод, че Т. е възприемала вещта като своя, поради което липсва интелектуалният
момент на прекия умисъл
Възражението на жалбоподателят, че наблюдаващият делото
прокурор и състава на ПИС са приели безрезервно, че Т. е собственик на
процесната вещ, не почива на обективните
находки – напротив и в Постановлението и в Определението са направени изводи за
субективна несъставомерност на деянието, което води до липса на престъпление.
Този извод е законосъобразен и доколкото има спор за право на собственост върху
климатика, правилно е посочено, че той
следва да бъде решен по гражданско правен ред, а не чрез използването на Прокуратурата
като инструмент.
Без
значение в конкретния случай е „къде, как и защо се намира“ климатикът, наличието само на акт на
разпореждане с процесната вещ, не е достатъчно да обоснове извод за
съставомерност , от обективна и субективна страна, на престъпление по чл. 206
от НК.
В горния
смисъл проверяваният съдебен акт е правилен и обоснован и следва да бъде
потвърден.
Предвид изложеното и на осн. чл. 243, ал.7 от НПК Силистренски окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116 от 26.06.2020 г. , постановено по ЧНД № 325/20
г. по описа на СРС, ИЗЦЯЛО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
-