Р Е Ш
Е Н И Е № 158
гр.Кюстендил, 04.11.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от
съдия Стойчева кас. адм.
дело № 278 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на В.В.А.,
към момента в затвора – гр. Бобов дол, предявена чрез адв. Й.Т., против решение № 100 от 16.06.2022г., постановено по
адм. дело № 334/2021г. по описа на Административния съд – Кюстендил. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон и необоснованост. Налице са
доводи за доказаност на предявения иск по основание и размер, с оглед на което
се прави искане за отмяна на решението и уважаване на
исковата претенция. Твърди
се, че вследствие на незаконосъобразната дейност на администрацията в
следствения арест в гр. Кюстендил, ищецът е поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на мярката за неотклонение, с което е извършено нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и се следва парично
обезщетение за причинените неимуществени
вреди през исковия период.
В
съдебното заседание и в представени писмени бележки, назначеният процесуален
представител на ищеца - адв. Т., заявява
становище за поддържане на жалбата и искане за уважаване на предявения иск,
който счита за доказан.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ст. юрисконсулт Д. Й., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е допустима – подадена е от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора В.А. срещу
ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000,00лв., причинени
вследствие незаконосъобразна дейност на администрацията в следствения арест в
гр. Кюстендил във връзка със задължението за
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в
следствения арест в гр. Кюстендил в периода 08.03.2021г. – 08.08.2021г. Ищецът претендира лоши санитарно-хигиенни и битови условия в ареста, изразяващи се
конкретно в: недостатъчно санитарни
помещения спрямо броя задържани лица, а именно само едно, което включва баня и тоалетна и е без
непрекъснат достъп; недостатъчно количество топла вода за къпане и пране;
недостатъчно количество дневна светлина и лошо осветление в помещенията;
невъзможност за проветряване на помещенията; липса на отопление в помещенията;
наличие на дървеници в помещенията; недостатъчна жилищна площ в спалните
помещения; липса на отделни помещения за непушачи. Горното
ищецът счита за нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в резултат
на което твърди, че е претърпял
неимуществени вреди – увреждане на физическото и психическо здраве,
свързано със заболявания на бъбреците, дихателната система, високо кръвно
налягане, обриви по кожата и депресия.
От фактическата страна на спора, въз основа на събраните
доказателствени средства, съдът е
установил, че ищецът е задържан в следствения арест в гр. Кюстендил на
09.03.2021г. въз основа на Постановление № 806/2021г. на РП – Кюстендил, ТО –
Дупница във връзка с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е пребивавал в ареста до 09.08.2021г.,
когато е преведен в затвора – гр. Бобов дол; че в ареста има медицински кабинет с фелдшер,
който обслужва арестантите, вкл. при нужда и в почивните дни; че при
първоначалния медицински преглед в ареста, същият е съобщил за нелекувана
артериална хипертония с давност от няколко години и за проблеми с бъбреците; че
на 18.05.2021г. по повод оплакване от
болки в кръста, на ищеца е извършен преглед от екип от ЦСМП, който е
установил бъбречна криза и е назначил лекарствена терапия; същото се е
повторило на 27.05.2021г. и 01.06.2021г., а
във връзка със зачестили бъбречни кризи, по предложение на фелдшера
ищецът е преведен в СБАЛЛС към затвора в гр.София за лечение, продължило в периода 03.06.2021г. – 18.06.2021г. с диагноза
„левостранна бъбречна криза и левостранен орхиепидидимит“, а в издадената епикриза като минали /придружаващи/
заболявания, е посочена артериална хипертония; че по време на престоя в ареста
ищецът не е имал оплаквания от страна на дихателната система, а при
постъпването си е уведомил фелдшера в ареста - свид.Г., че от години има високо кръвно и не се е
лекувал.
Във връзка с условията в ареста, съдът е приел писмени и
гласни доказателствени средства, от които се установява, че арестът разполага с 13 килии, 2 броя
тоалетни, баня и умивалня, които се помещават извън килиите; че килии №№ 1 – 11
са с площ 6.77 кв.м. всяка, а килии №№
12 - 13 са с площ 9.82 кв.м. всяка, като килия 8 е определена за непушачи, но
ищецът не е имал претенции да обитава тази килия, а и е закупувал цигари /свид.
Б./; че през исковия период ищецът е обитавал
килии самостоятелно / килия 7 – от 09.03.2021г. до 15.03.2021г.;
килия 5 - от 13.04.2021г. до 15.04.2021г.; килия 11- от 05.08.2021г. до 09.08.2021г./, с друго
лице /килия 3 – от 15.03.2021г. до
13.04.2021г. и от 15.04.2021г. до
20.05.2021г.; килия 6 – от 20.05.2021г. до 03.06.2021г.; килия 8– от
09.07.2021г. до– 05.08.2021г./, както и с още две лица /килия 13 – от 21.06.2021г.
до 09.07.2021г./; че в спалните
помещения няма течаща вода и самостоятелен санитарен възел, а за целта се използва
общ санитарен възел с течаща топла и студена вода, като ползването е по график,
задължително три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, а в останалото време
достъпът е по желание на лицата по всяко време на денонощието /свид. А.че
санитарното помещение се състои от две тоалетни, една баня и коридорче, като
банята разполага с един бойлер от 100л., който стига за къпане на приблизително
три лица, след което е необходимо технологично време за затопляне на водата
отново; че в коридора на санитарното помещение има обособено място за
простиране на изпраните дрехи с
постоянно отворен прозорец за вентилация, а отделно от това има монтиран и
вентилатор за целта; че къпането се извършва по график, като през исковия период ищецът е имал право
на къпане, съотв. през м. март - 7
пъти, но е осъществил 4; през м. април – 8 пъти, но е осъществил 4; през м. май
– 9 пъти, но е осъществил 5; през м. юни – 4 пъти, които е осъществил; през м.
юли – 8 пъти, но е осъществил 6 и през м. август /до 08.08.2021г./ - 3 пъти,
като е осъществил 2; че
хигиенизирането на спалните помещения, вкл. на санитарните възли е задължение и
грижа на задържаните лица; че спалните помещения са оборудвани със система за отвеждане
на замърсения въздух и са осветени от два прозореца и имат изкуствено
осветление, че прозорецът, който гледа навън
е с размери приблизително 1.15/0.50м и същият през летните месеци е постоянно отворен за да
влиза свеж въздух, а през другото време
вентилацията се осъществява от монтирани на таваните вентилатори; че отоплението
на килиите се осъществява от изградена локална парна инсталация, а в коридора
на ареста има климатична система и калорифер, които работят постоянно.
Във връзка с наведените оплаквания за наличие на дървеници в
спалните помещения в ареста, съдът е събрал писмени доказателства /дневник за
проведени ДДД мероприятия в ареста,
протоколи-инспекционни листа за извършена ДДТ обработка от фирма
„Фаворит“ – гр.Варна/ и е разпитал
свидетели / Н.и Т./, а анализът на
изложените данни сочи, че през исковия период са осъществени мероприятия
/планови и извънредно/ на 11.03.2021г.,
13.05.2021г., 07.06.2021г., включващи дезинсекция и дератизация срещу вредители,
между които дървеници, с препарати, разрешени за употреба, които не са вредни
за хората и се използват за обработка на различни обществени сгради, магазини и
други обекти, като преди обработка задържаните лица са извеждани от
помещенията, а след обработка, достъпът до помещенията в ареста е възобновяван
по преценка на надзирателите в рамките на 1 час или по-рано, ако се проветрява
и не се усеща специфична миризма на препаратите, в съответствие с указанията за работа с препаратите.
Съдът е приел и заповед №Л-1321/10.03.2020г. на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите, според
която вътрешният ред в арестите включва правото на задържаните лица на
медицински преглед, хипотезите на незабавен такъв, обзавеждането на спалните
помещения, правото на достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко време на
денонощието, възможност за къпане най-малко два пъти седмично, а през летния
период по възможност ежедневно по график, създаване на условия за изпиране и
изсушаване на наличното облекло и задължението на органите за дезинфекция на
спалните помещения два пъти годишно и
допълнително при необходимост.
При тези фактически установявания, съдът е формирал правен
извод за допустимост, но неоснователност на иска и с оспореното решение го е
отхвърли изцяло. Решаващите мотиви са за недоказаност на кумулативните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и конкретно за недоказаност на нарушение на
чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. По
отношение на релевирани в исковата молба
оплаквания, съдът е констатирал изпълнение на задълженията от страна на
администрацията на затвора, както следва: на задълженията по чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС вр. с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС и т.20.1 от заповедта на директора на ГДИН,
за осигуряване на достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко време на
денонощието при отчитане на факта, че следственият арест е самостоятелно звено, не е част от затвора в гр.Бобов дол, поради
което отсъства нормативно изискване за монтиране на санитарни възли в спалните
помещения; на задълженията по чл.151,
ал.1, т.3 във вр. с чл.240 от ЗИНЗС и т. 24
от заповедта на директора на ГДИН
за осигуряване на условия за
къпане на задържаните лица по възможност всеки ден, но най-малко два пъти
седмично, а и ред в ареста, който е осигурявал условия
на ищеца за пране и сушене на дрехите;
на задълженията по чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС във вр. с чл.43, ал.5 и чл.240
от ЗИНЗС за пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на спалните помещения; на
задължението по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС за обособяване на спални
помещения за непушачи, каквато в случая е
килия с №8; на задължението
по чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС за отопление в
спалните помещения, независимо, че исковият период обхваща пролетния и летния
сезони; на задължението по чл.151, ал.2
от ЗИНЗС за ежемесечно извършване на дезинфекция на спалните помещения и
помещенията за общо ползване посредством санитарно-хигиенни препарати,
независимо, че отсъстват доказателства за наличие на дървеници. По горните
мотиви, съдът е приел липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС като елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът е установил въз
основа на събраните доказателства, неизпълнение от страна на ответната администрация на задължението по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за
всеки задържан за част от исковия период,
но при прилагане на въведения от ЕСПЧ цялостен подход към оценката на условията
за задържане на ищеца /условия за спане с индивидуално място, най-малко 3кв.м.
жилищна площ, свободно движение, ползване на тоалетна при необходимост в
условията на уединение, достатъчен достъп до естествена светлина и въздух,
достатъчно време за душ, липса на вредители, осигуряване на адекватни
дезинфекционни мерки и редовно обезпаразитяване/, е формирал изводи за
отсъствие на изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, респ. за това, че кумулативното въздействие на условията
на задържането не прекрачват неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързани със самото задържане на лицето.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установява сочената от касатора необоснованост на
решението.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ.
на фактически установеното и на относимите
правни норми, съответстват формираните
изводи за неоснователност на предявения иск. Съдът е изяснил релевантните за исковата
претенция факти, като е обсъдил писмените доказателства, свидетелските
показания и съобразявайки приложимата
правна уредба, е мотивирал доводите си по съществото на спора.
Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда. Съдът, с оглед преценката на събрания доказателствен материал по делото, счита предявения иск за недоказан и неоснователен, а решението за отхвърлянето му – за обосновано и правилно.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая
ищецът свързва нарушенията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС с лоши хигиенно-санитарни и
битови условия в следствения арест, а именно:
Претенцията за обезвреда се
обосновава с твърдения за недостатъчни санитарни помещения
спрямо броя задържани лица, а именно само едно,
което включва баня и тоалетна и е без
непрекъснат достъп. Съдът е приел недоказаност на горното фактическо основание
на исковата претенция. Формираните мотиви в този смисъл в оспореното решение са обосновани от
доказателствата и правилни с оглед приложимия закон. Съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС във
вр. чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Няма спор по делото, че в спалните помещения в следствения арест
няма санитарни възли и течаща вода, а такива съществуват в общо помещение. В
случая ищецът е пребивавал в арест, който е самостоятелно звено, т.е. извън
затвора, с оглед на което липсва нормативно задължение за ответната
администрация за монтиране на санитарни възли в спалните помещения. От друга страна, от показанията на свидетелите Б.
и Апостолов, е видно, че ползването на общите
санитарни възли е извършвано по график и
отделно при нужда на арестантите, което сочи на изводи за спазване на горното
нормативно изискване за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
респ. за липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Недоказани от анализа на събраните доказателства са и наведените
в исковата молба твърдения за недостатъчно количество топла вода за къпане и
пране; недостатъчно количество дневна светлина в помещенията и лошо осветление;
невъзможност за проветряване на помещенията и
липса на отопление в тях. Най-общо
ищецът претендира неблагоприятни условия
за изтърпяване на задържането под
стража, която претенция не се подкрепя от писмените и гласни доказателствени
средства, както обосновано е констатирал административният съд. Изискванията за
осигуряване на благоприятни условия са
нормативно предвидени и в случая се установява надлежното им изпълнение. Видно е, че в следствения арест в гр.
Кюстендил, на задържаните лица е осигурена възможност за минималното
количество седмично къпане съобразно
утвърден график
за къпане, който е приложен по делото, като
за целта е ползвано общо помещение, оборудвано
с бойлер, който при непрекъснат режим е подгрявал водата, така, че поетапно да бъде ползвана от задържаните
лица. Документите по делото сочат, че през месеците от исковия период, ищецът е
имал право на 8 или 9 къпания за пълен месец и че реално е осъществил всички
или по-голямата част от тях, като е отказал 2 къпания през м. март и м. април 2021г.
Установеният начин на изпълнение от
ответника на нормативното задължение по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, не лишава
ищеца от упражняване на правото на къпане, а от доказателствата по делото е
видно, че редът в ареста е давал възможност и за пране в обособеното място за
това, вкл. за сушене на дрехите.
Обратно на твърденията в исковата молба, събраните писмени и
гласни доказателства установяват наличие на
достатъчно количество дневна светлина и осветеност в килията, както и на възможности за проветряване. Правилото на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС във вр. с чл.43, ал.5 и
чл.240 от ЗИНЗС, задължава ответника да
осигури в спалните помещения пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. В случая от документите по делото и от показанията на
свид. Б. е видно, че спалните помещения в ареста са оборудвани с
прозорец с пряк достъп на дневна светлина, както и с осветителни тела, а проветряването
се извършва от прозореца, който се отваря, и чрез действаща вентилационна
система. Следват изводи за нормални условия
в ареста във връзка с достъпа на светлина и на чист въздух, како и с
осветеността на килиите, противно на
твърденията на ищеца, който в нито един момент от престоя си не е се оплакал за
причинени неудобства.
Идентични констатации за липса на нарушение на изискванията на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС обосновават
доказателствата във връзка с начина за отопление на помещенията в ареста. Безспорно е установено по делото, че същите са
оборудвани с отоплителни тела, свързани
в локална парна инсталация, а при нужда се включва и калорифер.
Във
връзка с хигиенно-битовите изисквания в помещенията в арестите, са и
твърденията в исковата молба за наличие на дървеници. Както обосновано е приел
съдът, горните оплаквания са недоказани. От една страна, доказателства за
наличие на дървеници липсват, а от друга страна се установяват ежемесечно провеждани
мероприятия от администрацията при
ответника по дезинсекции
и дератизации, както и допълнителни такива при възникнала необходимост. Както правилно е приел съдът, в
случая е доказано, че дейността за борба с вредителите е провеждана въз основа
на договор с външна фирма, а в показанията на свидетелите Н.и Т., както и в протоколите
за извършените услуги, се съдържа информация за вида и количеството на
ползваните химически препарати, както и
реда за прилагане на мерките. Налице са
доказателства, че ответникът е създал
организация и е осигурил периодични и извънредни действия за борба с
вредителите, както и за създаване на нормални от гледна точка на заявената
претенция, условия в спалните помещения.
По отношение на
претенцията за липса на килия за непушачи, обосновано съдът е приел
недоказаност на същата. С разпоредбата
на чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС е предвидено
задължение за обособяване на спални помещения за непушачи, което в случая е
изпълнено от страна на ответника. Установява се, че определената в ареста в гр.
Кюстендил килия за непушачи е килия № 8,
в която ищецът е пребивавал през периода 09.07.2021г. – 05.08.2021г. Освен, че
същият не е имал претенция за изтърпяване на задържането в килия за непушачи,
но си е купувал и цигари, видно от
показанията на свид. Б. и от приложените фискални бонове.
На последно място, правилни
са констатациите на решаващия съд
за недоказаност на релевираните от ищеца
твърдения за причинени вреди
от неизпълнение на задължението
от страна на ответника по чл. 43, ал.4
от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. С преценката на доказателствата съдът е обосновал наличието
на съставомерно поведение на ответната
администрация за част от исковия период - през
1/3 от времето в ареста ищецът е имал на разположение повече от предвидената в
националното законодателство минимална жилищна площ, а през останалите 2/3 от
времето е разполагал с площ, близка до законовата - 103 дни на площ 3.39кв.м. и
19 дни на площ 3.27кв.м. Независимо от
горното, съобразно изискването по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът е преценил
кумулативното въздействие върху
ищеца на условията в килията и обосновано е приел, че извън нарушението на
минималната жилищна площ, спалното помещение е отговаряло на всички останали
изисквания за нормално обитаване - количество дневна светлина, отопление,
проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода. Въз основа на горния анализ, правилно е установено, че нарушението на чл.3
от ЗИНЗС вр. с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от
ищеца неимуществени вреди. Понесените от
същия ограничения при пребиваването му в ареста, не са достигнали онази степен
на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и
психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване.
Обосновани от доказателства и правилни с оглед приложимия закон са изводите в
оспореното решение за липса на съществен
дискомфорт по отношение на
обитаваната площ, причинен на ищеца, а здравословните проблеми на същия са със
значителна давност и безспорно не са следствие от престоя му в ареста в гр.
Кюстендил.
Изводите
в оспореното решение за липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС като
предпоставка за отговорността на
ответника за вреди, са обосновани и законосъобразни. Предявеният иск е неоснователен и
дължимото решение е за отхвърлянето му, както е постановил първоинстанционният
съд.
По изложените
съображения касационният състав на Административен съд – Кюстендил, счита оспореното решение за
правилно, постановено при
отсъствие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.
Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Същото не е дължимо с оглед разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, която е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 100
от 16.06.2022г. на Административен съд –
Кюстендил, постановено по адм. дело № 334/2021г.
Решението е
окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.