Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ................
гр.
Карлово, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
двадесет и пети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при
секретаря Красимира Божакова, като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 602 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** от ***
г. на Директора на РИОСВ гр. П..на А.Х.Х., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС - глоба в
размер на 2000 лв., за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр.
с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата
за излезли от употреба МПС.
Недоволен от наказателното постановление
е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на същото като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се твърдяното нарушение. Излагат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в задължителното съдържание на АУАН
и атакуваното наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично. Представлява се от адв. Г. – надлежно
упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Органът, издал наказателното
постановление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х., която счита
наказателното постановление за обосновано, правилно и законосъобразно. Пледира
за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели Д. Г., Н. А., А.. К. и
Кр.С., както и приобщените писмени доказателства – НП
№ 49 от 21.07.2019 г., АУАН № 35/02.07.2019 г., известие за доставяне на
наказателното постановление, констативен протокол № ***г., констативен протокол
№ ***., договор за покупко-продажба на недвижим имот, възражение, покана за
съставяне на АУАН, известие за доставяне, становище относно възражение, писмо
от РУП Карлово, заповед № ***г., заповед
№ ***г., заповед № ***г., пълномощно, писмо от РУ на МВР гр. Карлово, съдът
намира за установено следното:
На 11.04.2019 г. била извършена
съвместна проверка от служители на РУ на МВР гр. Карлово и служители на РИОСВ
гр. П.. относно спазване изискванията на ЗУО и Наредбата за излезли от употреба
МПС. Един от проверените на посочената дата обекти била площадка за
разкомплектоване на излезли от употреба МПС, находяща
се в с. В.Л., обл. П., на ул. „**“ № *, представляваща
УПИ № ** от кв.54 по плана на селото. При проверката в имота присъствал
жалбоподателя Х., който бил в гаража в имота и работел по л.а. Ауди, като
извършвал ремонт по автомобила. Х. заявил на контролните органи, че част от
имота е негова собственост, а друга - собственост на общ.Карлово, но със
стартирана процедура за закупуване от него.
При проверката било установено, че на
площадката се извършвало събиране,
съхранение и разкомплектоване на излезли от употреба МПС. Били установени на
площадката 14 бр. леки автомобила, 5 бр. от които без регистрационни табели, 7
бр. с регистрационни табели и 2 бр. в движение. Част от автомобилите били
частично разкомплектоване със свалени гуми, джанти, двигатели и други части.
При извършения обход от контролните органи се установило, че на площадката се
извършвала дейност по разкомплектоване на МПС. Установени били и омаслени
участъци по земята. Х. заявил, че находящите се в
имота МПС били негови и били предназначени за разкомплектоване, с цел ползване
на частите им при ремонт на други автомобили.
Били поискани от Х. документи -
разрешение за извършване на дейности с отпадъци, издадено от РИОСВ, документи
за регистрация на юридическо лице, но не били представени такива.
За установеното от проверката бил
съставен констативен протокол № ***., с който било издадено предписание на Х. да
премахне всички автомобили, които са дерегистрирани и
със служебно прекратени регистрации, както и да не извършва автосервизна
дейност до извършване на регистрация в търговският регистър и узаконяване на
дейността.
Така съставения констативен протокол Х.
подписал без възражения.
В последствие, на 07.05.2019г. била
извършена контролна проверка в същият обект, при която се установило, че Х. е
изпълнил изцяло предписанието за което бил съставен констативен протокол № ***.
Въпреки това на Х. била изпратена
покана за съставяне на АУАН.
На 02.07.2019г. жалбоподателя се явил и
оправомощено длъжностно лице съставило процесния АУАН, с който било прието, че Х. като физическо
лице е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.133, ал.3, т.3, вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС, тъй като на
11.04.2019 г., при извършена проверка от служители на РИОСВ П.., във връзка с
писмо на ОД на МВР- гр. П.., РУ- гр. Карлово, с вх. № ЕП *** г., съвместно с К.С.
*** се установило, че А.Х.Х., като физическо лице,
извършва съхраняване на отпадъци от ИУМПС /дейност с код R13/ до извършването
на дейност по разкомплектоване на автомобилите /дейност по предварително
третиране с код R12/ на площадка с местонахождение: община К.., с. В..Л.., ул.
„**“ №4, УПИ ** от кв. 54 по плана за регулация на селото.
В АУАН било отразено и, че на упоменатия
терен имало позиционирани 14 бр. леки автомобила, от които 5 бр. дерегиегрирани - без регистрационни табели, а именно ***,
Рено Сценик, Фолксваген Шаран, Тойота Рав 4 и Опел Астра. 7 бр. от
леките автомобили по информация па представителите на РУ Карлово, са със
служебно прекратени pегистрации, а именно Фиат Браво ***,
Рено Меган ***, ***, Джип Чероки
***, Опел Acтpa ***. Рено Лагуна *** и Рено Сценик ***, както и 2 бр. автомобили в движение - Фолксваген
Шаран *** и Рено Клио ***. На същия терен има
разпръснати части от автомобили - брони, калници, части от ходовата част,
автомобилни гуми и джанти. Част от автомобилите без регистрационни номера са
частично разкомплектовани. Навън, на открито има
разположени 2 бр. варели - единият с отработено масло, а другият с антифриз н
нафта по думи на присъстващия на проверката г-н Х.. В дворното място на частния
имот има помещение - гараж, в който видимо се извършва автосервизна
дейност. Оборудвано е с канал и инструменти - гаечни
ключове, метална работна количка с чекмеджета е инструменти и компютри за
диагностика. В момента па проверката на канала има разположен лек автомобил
Ауди АЗ - ***, който по думи на г-н Х. не е негов и е за ремонт. По терена има омаслени
участъци.
Посочено е в АУАН, че съхранението на
отпадъци от излезли от употреби МПС, материали и компоненти от тях е операция с
код R13, съгласно Приложение №2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО. Същото
представлявало дейност по оползотворяване на отпадъци.
Според §1, т.44 от ДР на ЗУО „третиране
на отпадъци“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
За извършването на дейност по съхранение
на излезли от употреба МПС, материали и компоненти от тях, според чл.35 ал.1
т.1 и чл.67 ал.1 от ЗУО се изисквало разрешение, издадено от Директора на
РИОСВ. А.Х. нямал регистрация по ТЗ и не притежавал разрешение за дейности по
третиране с отпадъци от излезли от употреба МПС, издадено от Директора на РИСВ-
Пловдив.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя, който не направил възражения по отразените в него констатации.
Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му, както и данни за извършителя, на Х.
било наложено административно наказание на основание чл.133, ал.3, т.3, вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17 от Наредбата за
излезли от употреба МПС- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.133,
ал.3, т.3, вр. с чл.35 ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 22.08.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на
27.08.2019 г.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Гореизложената фактическа обстановка и
целият доказателствен материал в своята съвкупност
обуславят следните правни извод, че с деянието си жалбоподателя не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във
вр. с чл.35 ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС, като на
11.04.2019г. е съхранявал 14 броя моторни превозни средства, като за извършване
на дейности с отпадъци няма издадено разрешение съгласно чл.35 от
ЗУО.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в рамките на материалната и териториалната им компетентност. НП е
съставено в сроковете по ЗАНН, но
вмененото на жалбоподателя административно нарушение не бе доказано в
настоящето производство от административно-наказващият орган, чиято е тежестта
за доказване. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейностите по
третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 се изисква разрешение, издадено по реда
на глава пета, раздел I, т.е. от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите въз основа на подадено заявление по чл.68, ал.1 и сл. ЗУО.
В разрешението се посочват местонахождението на площадката за третиране на
отпадъците; видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на
отпадъците, които ще се третират, дейностите по третиране на отпадъците, за
всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците - техническите и
всякакви други изисквания, свързани с разглежданата площадка; методите и
технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на
отпадъците; съоръженията и инсталациите, които се ползват, както и техният
капацитет; мерките за безопасност и превантивните мерки, които се предприемат;
мерките за извършване на мониторинг и наблюдение при необходимост; изискванията
за закриване и след експлоатационни грижи при необходимост; категориите ЕЕО,
уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл.13,
ал.1, когато се извършват дейности с ИУЕЕО или НУБА; изискване за постигане на
висока степен на енергийна ефективност при оползотворяване на отпадъци за
получаване на енергия в случаите на извършване на дейност по оползотворяване на
отпадъци за получаване на енергия, обозначена с код R1; изискване съоръженията
за рециклиране на кораби да отговарят на условията на чл. 13, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите, когато е приложимо; условия за
извършване на дейностите по отпадъците. Разрешението на основание чл.72, ал.1
от ЗУО е безсрочно, а за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013 - за срок не по-дълъг от 5 години. Съгласно чл.133,
ал.3, т.3 от ЗУО наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което
извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския
закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление. В Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ в параграф 1 са дадени легалните определения на
отделните дейности, осъществявани с отпадъци. Съгласно § 1, т.41 от ДР на ЗУО,
"събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното
сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им
до съоръжение за третиране на отпадъци. Според § 1, т.42 от ДР на ЗУО
"съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от
събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година -
при последващо предаване за обезвреждане. Според § 1,
т.43 от ДР на ЗУО, "транспортиране" е превозът на отпадъци,
включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване,
когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. В ЗУО е дадена
легална дефиниция и на термина "предварително съхраняване" в § 1, т.27 от ДР на ЗУО, а именно - дейност по
съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в
съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо
транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане. В
конкретния случай, "съхраняването", установено от проверяващите
служители на РИОСВ - Пловдив, е дейност по "оползотворяване на
отпадъците" с код R 13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя
от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им, посочена изрично в
Приложение № 2 към § 1 т.13 от ДР на ЗУО, а не "съхраняване" на
отпадъците за конкретно определен период от време, по смисъла на § 1 т.42 от ДР
на ЗУО.
„Съхраняването" на отпадъци, посочено в
обжалваното наказателно постановление, предполага престояването на същите на
определено място за определен период от време.
В случая, според съставения на
11.04.2019 г. констативен протокол с № 0008513, на мястото на извършената
проверка несъмнено е установено наличието на отпадъци от ИУМПС. При последващата проверка на мястото на наличието на отпадъците
обаче такива не са намерени, което е удостоверено с констативен протокол с №
0008519 от 07.05.2019г. Т.е. не е установено наличието на отпадъци на
стопанисваната от жалбоподателя площадка за периода от време между двете
проверки, като само наличието на такива би предпоставил
извод за извършвано съхранение на отпадъци на това място.
Поради изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че по делото не е несъмнено установено наличието
на отпадъци на площадката, стопанисвана от жалбоподателя за период от време
по-дълъг от 1 ден, нито са събрани безспорни доказателства, че същата се стопанисва от
жалбоподателя, за да се приеме за несъмнено доказано, че е налице
съхраняване на отпадъци, като част от дейността по третиране на отпадъци, при
липсата на издадено разрешение за целта, съобразно изискването на чл.35, ал.1,
т.1 от ЗУО. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран по предположение, а
именно че с осъщественото събиране ще извършва дейност по съхранение, поради
което е необходимо да има издадено разрешение по чл.35, ал.1 от ЗУО.
Обвинението не може да почива на предположения, поради което наказателното
постановление е незаконосъобразно. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че
е налице неправилно приложение на материалния закон от страна на
административно-наказващият орган. Липсват доказателства за осъществен признак
от обективна страна на административното нарушение /изпълнителното деяние –
„съхранение” по смисъла на § 1, т 42 от
ЗУО/. Следва да се отбележи и обстоятелството, че административно-наказващият
орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани
в наказателното постановление в случая „съхраняване” на отпадъците. Дори да се приеме, че
административно-наказващият орган е възприел съхранението, като част от
дейността по оползотворяване на отпадъците, то административно-наказващият
орган е следвало текстово да отбележи това обстоятелство в НП, както и да
конкретизира разпоредбата на §1, т.44 от ДР на ЗУО, а не да използва термина
„съхранение”. Не е налице и временно съхранение поради липса на доказателства
за целта, с която са събрани вещите. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че
следва да отмени изцяло обжалваното НП, както незаконосъобразно и неправилно.
Не се установява към датата на първата проверка жалбоподателят да е собственик
или ползвател на имота, нито се доказва, че съхраняваните в посочения поземлен
имот автомобили в различна степен на разкомплектованост
са негова собственост. В хода на административно-наказателното производство не
са събрани и доказателства за обстоятелството, че конкретните автомобили са
излезли от употреба. Констатациите в акта се основават единствено на
свидетелските показания на контролните органи, чиито изводи са на база дадените
при проверката сведения от жалбоподателя, без да е извършена справка относно
собствеността и ползването на имота, както и справка в регистрите на МВР
относно собствеността и регистрацията на намерените в имота автомобили. Твърдението
за устно извършени такива справки не се подкрепя от писмени доказателства. Ето
защо неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за съхранението
на излезли от употреба МПС без разрешение за дейности с отпадъци, без да е доказано
по несъмнен начин от обективна и субективна страна, че той е извършил деянието,
както и не е индивидуализирано какво точно е изпълнителното деяние –
съхранение, разкомплектоване, третиране или оползотворяване на отпадъци.
В този смисъл е и решение № 806 от 10.04.2019
година по КАНД №620 по описа за 2019 год. на Административен съд - Пловдив, XXIV
състав.
Съдът счита, че има и друго нарушение, а
именно неправилно са приложени и изписани нарушената и санкционни норми в АУАН и
в НП. Така разпоредбата на чл. 133, ал.3 от ЗУО касае санкция, а не нарушение и
въобще определена форма на задължително поведение, което да не е било спазено. Като
е описал като нарушена нормата на чл.133, ал.3 от ЗУО фактически актосъставителя е вменил за нарушена норма, нормата, която
предвижда санкция. Правилно по принцип е описана като нарушена и нормата на
чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, но като основна нарушена норма се сочи чл.133, ал.3 от
ЗУО, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. Така според
съда неправилно е била определена нарушената норма по чл.133, ал.3 от ЗУО.
По абсолютно идентична правна
конструкция - чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/, във вр. с чл.17 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства наказващия орган е преценил, че
следва да приложи санкционната норма. По принцип правилно е определена за
санкционната норма тази по чл.133, ал.3 от ЗУО, но тя е самостоятелна правна
норма и няма чисто санкционна връзка с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17 от Наредбата
за излезлите от употреба моторни превозни средства. Всъщност неправилно
наказващия орган и актосъставителя са възпроизвели
санкционната и нарушената норма по абсолютно идентичен начин като нарушение и
санкция. Така фактически не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран
нарушителя. С това се е стигнало до нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН което в случая влече незаконосъобразност на наказателното постановление
и същото ще следва да бъде отменено.
С оглед изложеното са налице основания
за отмяна на наказателното постановление и съдът счита че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № **от
21.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. П., с което на А.Х.Х.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.133,
ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС
- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците и чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.