МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против А. С. И. ***
за престъпление по 195,ал.1,т.3,5,7,вр. чл.194,ал.1 ,вр. чл.28,ал.1
от НК и против С.Б.А. *** за престъпление по
чл.195,ал.1,т.3,4,т.5,вр. чл.194,ал.1 , ,вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК.
В
с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимите,
като счита, че същите са доказани от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни,като наказанията и
на двамата да се определят при условията на чл.55 от НК.За подс. А. прокурора предлага наказанието
да бъде Пробация,
по размер съобразен с личността на дееца ,а за
подс. И. единадесет месеца лишаване от свобода
, което да изтърпи ефективно.
Подсъдимите участват в с.з. и по реда на чл.371,т.2 от НПК изцяло признават
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подс.А.
- адв.К.счита обвинението за доказано, но с
оглед ,че производството е проведено по
диференцираната процедура по глава 27 от
НПК и подсъдимият е непълнолетен, моли съда
при определяне вида и размера на наказанието да се
приложи разпоредбата на чл.58а,ал.4,вр. чл.55,ал.1 от НК и на същия да се определи наказание
пробация.По отношение на конкретните мерки и
тяхната продължителност се пледира да се
приложат само задължителните пробационни мерки към
минималния им размер.
Защитника
на подс.И. – адв.М.,
заявява ,че подзазищтния му се
признава за виновен , съжалява за
извършеното и в този смисъл моли да му
се наложи най- лекото наказание.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимия
А.С.И. и непълнолетния подсъдим С.Б.А.,***, решили да извършат кражба на вещи
каквито намерят в къща находяща се в ***, които в
последствие да продадат и по този начин да си набавят парични средства. Имота
бил собственост на роднини на подс.А. и той знаел, че
не се обитава от собствениците му.
В
изпълнение на така взетото решение за времето от 20.00 часа на 23.03.2018 г. до
12.20 часа на 24.03.2018 г., двамата подсъдими отишли до частен дом, находящ се в ***. На адреса се намирала триетажна жилищна
сграда. Пътната врата била заключена със заключващо устройство пит „резе“,
монтирано от вътрешната страна. Подс.А. промушил
ръката си пред дупка на пътната врата, достигнал резето и го дръпнал. По този
начин отворил пътната врата. След това двамата подсъдими отишли до един от
прозорците на първия етаж на къщата. Подс. А.
натиснал с ръка крилото на прозореца, в резултат на което същото се отворило.
През прозореца двамата подсъдими проникнали в стая на къщата, ползвана за хол.
От тази стая преминали в коридор, а по стълбището в него се качили на втория
етаж на къщата. На втория етаж имало стая оборудвана, като спалня, вратата на
която била заключена. До вратата на спалнята, на стената към коридора имало
двукрилен прозорец от ПВЦ профил, който бил затворен. Подс.И.
нанесъл удар с ръка по едно от крилата на прозореца, в резултат на което
изкъртил заключващия механизъм на прозореца и същият се отворил. През този
прозорец подсъдимите влезли в спалнята. В нея намерили и взели следните вещи:20
бр. дамски парфюми« без наименование 50 мл.,50 бр. дамски лакове за нокти различни
цветове,20 бр. дамски червила различни цветове,5 бр. дамски кремове за лице,1
бр. пътека от текстил с дължина 237 см./70 см.,1 бр. пътека от текстил с
дължина 240 см./79 см.,1 бр. пътека от текстил с дължина 113 см./69 см. Отново
през прозореца изнесли вещите в коридора.
От
друга стая на втория етаж намерили и взели следните вещи:1 бр. червен килим с
размери 217 см./155 см.,1 бр. пътека с размери 114см. / 0.70с м.,1 бр. килим от
текстил с размери 217 см./155 см.,3 бр. пътеки бежови 2x1 м.,1 бр. пътека бяла
с размери 1x1 м.,1 бр. пътека бяла с размери 2x1 м.,От коридора на втория етаж
подсъдимите взели следните вещи:1 бр. пътеки с дължина 7 м. и ширина 1 м.,
бежова,3 чф. дамски маратонки от марките Найк и Адидас,2 чф. дамски чехли.
В
коридора имало врата водеща към тераса. В секретния патрон на същата
подсъдимите намерили и взели 2 бр. секретни ключове.
След
това с вещите слезли на първия етаж. От една от стаите в него подсъдимите
намерили и взели следните вещи:1 бр. постелка тигрова с размери 194см./90 см.1
бр. постелка тигрова с размери 1м. х 1м.1 бр. килим персийски с размери 4м. х
4.5 м.1 бр. син килим с размери 2м. х 2 м.
От
друга стая ползвана като спалня подсъдимите намерили и взели следните вещи:1
бр. дънкено дамско яке употребявано,1 бр. черно
дамско яке от плат,1 бр. дамски елек от плат,1 бр. черно шушляково
яке със цип,10бр. дамски парфюми без име 100 мл.,1
бр. пътека от текстил с дължина 490 см./79 см. От коридора на първия етаж взели
следните вещи:1 бр. пътека с дължина 7 м. и ширина 1 м. бежова,4 чф. дамски сандали от естествена кожа,1 чф.
дамски сандали от плат.
На
една от стените в хола бил захванат телевизор „Телефункен“.
Подсъдимите издърпали с ръце телевизора и по този начин го свалили и взели. На
маса в стаята намерили и взели дистанционното на телевизора.
След
това през прозореца на хола изнесли от къщата всички отнети вещи, които били
собственост на А.А.Т. ***. Отнетите вещи занесли в
дома на подс. АВРАВМОВ.
След
като извършили кражбата двамата подсъдими занесли отнетия телевизор до дома на
М. П.П.от гр.Ямбол и му казали, че го продават. П.одобрил
телевизора и след като подсъдимите го убедили, че не е краден го купил за
сумата от 70 лв.
На
24.03.2018 г. подс. А. при разговор със сестра си М.Б.А.
признал за извършената кражба и й предал отнетите 2 бр. секретни ключове.
По-късно
А. отишла при Л. М. А. *** /майка на А.Т./. казала и *** й заедно с А. са
извършили кражбата и й предал отнетите 2 бр. секретни ключове, които преди това
получила от брат си.
На
24.03.2018 г., около 12:00 ч., С. К. К. от гр. Ямбол / живущ на съпружески
начала *** А.Т./ посетил къщата и установил, че от същата била извършена кражба.
Незабавно съобщил за това на Л. М. А. ***. Последната незабавно посетила имота
и подала сигнал в полицията.
На
24.03.2018 г. за времето от 14:20 ч. до 16:10 ч. бил извършен оглед на взломената къща, при който била описаната и фотографирана
установената фактическа обстановка.
В
резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия било установено, че извършители на престъплението са подсъдимите А.С.И.
и С.Б.А.. При проведените беседи с полицейските служители двамата признали за
извършената кражба и посочили как са се разпоредили с отнетите вещи.
На
24.03.2018 г., с протокол за доброволно предаване подс.
И. предал част от отнетите вещи, както следва:Пътеки с дълж.114с
м. и шир. 0.70с м. - 1бр.,Пътека от текстил с дължина 490 см./79 см. - 1бр.,Пътека
от текстил с дължина 237 см./70 см. - 1бр.,Пътека от текстил с дължина 240
см./79 см. - 1бр.,Пътека от текстил с дължина 113 см./69 см. - 1бр.,Постелки
тигрови с разм.194см./90 см. - 1бр.,Килим от текстил
с размери 217 см./155 см. - 1бр.,Черно шушляково яке
със цип - 1бр.
На
26.03.2018 г., с протокол за доброволно предаване П. предал 1 бр. Телевизор „Телефункен“ с дистанционно.
На
04.06.2018г. бил извършен оглед на веществени доказателства -предадените вещи,
при който същите били подборно описани и фотографирани.
На
05.06.2018 г. с разписка всички върнати вещи предмет на престъплението били
предадени на собственика им А.Т..
Видно
от заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, всички отнети
вещи, предмет на гореописаното престъпление собственост на А.Т. *** са на
общата стойност обща стойност 1761 лева.
Видно
от справката за съдимост към момента на извършване на престъплението И. е осъждан с присъда по НОХД № ***. по описа на ЯРС, вл.
в сила на 05.02.2016г.год., за престъпление по чл.195, ал.1,т.З и 5вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 вр.чл.63, ал.1,т.З от НК на осем месеца лишаване от свобода , отложено на осн.
чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
От
справката за съдимост на подс. А. се установява ,че е
неосъждан.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на ВЛ по стоково-оценъчната експертиза ,.протоколите за оглед на
местопроизшествие ,за оглед на
веществени доказателства, за доброволно предаване ,разписки,както и всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна фактическият състав на
престъплението , за което им е предявено
обвинение , тъй като за времето от 20.00 часа на 23.03.2018 г. до 12.20 часа на
24.03.2018 г., в гр. Ямбол, от частен дом, находящ се
на ***8, действайки в съучастие след предварителен сговор като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - разбиване заключващо устройство на прозорец, са
отнели чужди движими вещи на обща стойност 1761 лева, от владението на
собственика им А.А.Т. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като А. макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
а И. е действал в условията на повторност и деянието
не представлява маловажен случай.
Авторството
се доказа по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказани безспорно са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимите са имали представа за всички елементи от обективна
страна на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите
признаци.Подсъдимите при осъществяване
на деянието са съзнавали ,че за да си осигурят достъп до помещенията разрушават прегради здраво направени за
защита на имот- заключващо устройство на прозорец, без което
извършването на престъплението – отнемането на владението на чуждите движими
вещи, би било невъзможно или значително затруднено.
Съдът
прие ,че при осъществяването на инкриминираното деяние подсъдимите са действали
в условията на предварителен сговор.Подсъдимите са взели предварително решение
за извършване на кражба, в сравнително спокойна обстановка, действали са с
умисъл за задружно осъществяване на
конкретното престъпление, като всеки един от тях е съзнавал ,че участва в извършването му , заедно с
другия.Общността на умисъла между тях се е явявала като в резултат на
предварителното им сговаряне за извършването на престъплението, така и в
резултат на мълчаливото координиране
на проявите на всеки един от
тях.Изложеното по- горе определя съставомерността на извършеното по квалифицирания състав на чл.195,ал.1,т.5 от НК.
Процесното
деяние извършено от подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина, времето, мястото на
извършване на престъплението.
При
осъществяване на деянието подс.И. е действал при условията на „повторност“,
по смисъла на чл.28, ал. 1 от НК, тъй като преди това е бил осъждан за същото по вид престъпление – НОХД
№ ***. по описа на ЯРС, преди да е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл.Те са съзнавали всички елементи от състава на
престъплението, и че лишават от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно
това. Действали са и с намерението
противозаконно да ги присвоят,като са
разбирали противоправния
характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимите наказание.
Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато
едновременно са налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по- благоприятен за
дееца.За извършеното от подс. И. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до десет
години, а за подс.А.,с оглед редукцията на
чл.63,ал.1,т.3 от НК до три години.
В
тази рамка съдът наложи на подс.И. наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода ,на подс.А. Пробация
със задължителните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок
от една година с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Съдът
определи размера на наказанието на подс. И. при условията на чл.54 от НК към минималния,
предвиден в закона размер,като прие че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства- съдействие за разкриване
на обективната истина и в двете фази на
процеса и частичното възстановяване на инкриминираните вещи. Като
отегчаващо вината обстоятелство се
отчете, че към момента на извършване на процесното деяние е
осъждан за същото по вид престъпление.
С
оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът осъди подс.И. на една година и шест месеца
лишаване от свобода , което наказание ,с
оглед чл.58а,ал.1 от НК намали с една трета на една година .
Предвид
предходното осъждане на подс.И. са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане.Затова и на основание чл.57,ал.1 . от ЗИНЗС, съдът определи наказанието
да изтърпи при строг режим.
Съдът
счете, че наказанието на подс.А. следва да се
определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК и в хипотезата на чл.55, ал.1,
т.2, б. „б” от НК – чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, и с конкретни пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. За да приложи
разпоредбите на чл.58а, ал.4 и на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК при определяне
вида на наказанието на непълнолетния подсъдим, съдът отчете многобройните
смекчаващи отговорността му обстоятелства –дадените в досъдебното производство
обяснения, с които е допринесъл за разкриване обективната истина по делото,
признанието на вината, проявената критичност към извършеното, чистото му
съдебно минало и няма наложени
възпитателни мерки по ЗБППМН и намери, че спрямо него и най-лекото предвидено в
закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно
тежко. От друга страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност
на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона и намери, че спрямо него не е оправдано определяне
на наказанието пробация в законовия минимум.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят
направените по делото в размер на 46,92 лв. за всеки един от тях в
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол.
По
тези съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: