Решение по дело №634/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 487
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20227050700634
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

       ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 634 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.В.М., подадена чрез адв.М. против Решение №91/18.01.22г. по НАХД № 3987/2021г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0819-003100/01.09.2020г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че неправилно е прието в обжалваното решение, че „Капитолия Трейдинг 777“ЕООД с управител наказаното лице И.М., е придобило процесния автомобил чрез сключване на договор за  покупко-продажба на 19.11.2018г., тъй като в действителност сделката се е състояла на 09.11.2018г., когато на същата дата автомобилът е бил поставен под запор. Твърди, че веднага след изповядване на сделката е посетил сградата на ОПП-СДВР, за да регистрира придобития автомобил, но служителите от ОПП-СДВР отказали да му съдействат, тъй като малко преди да пристигне в сградата върху автомобила е бил наложен запор от НАП, поради което не е имал възможност да изпълни задължението си за регистрация на автомобила. Твърди, че впоследствие е върнал автомобила на продавача „Лео експрес 06“ЕООД, като към 04.04.2019г. не е бил в негово владение и е заявил, че няма представа кой е водачът, управлявал автомобила на посочената в НП дата. Твърди, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че не всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени по категоричен начин. Твърди и че въззивният съд не е установил обективната истина по делото и решението му е неправилно като постановено при непълнота на доказателствата, вследствие допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от събраните гласни и писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин вмененото нарушение, като преценката на районния съд е направена при спорни обстоятелства, за установяването на които въззиваемата страна не е ангажирала достатъчно доказателства. Твърди и че неправилно е прието в решението, че са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и не е нарушено правото му на защита. Твърди, че в НП е посочена разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, като тази норма е обща и е следвало да бъдат посочени конкретните разпоредби от Наредба №1-45/24.03.2000г. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в НП нарушението е описано изключително лаконично, както и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото НП, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.

Ответникът по касационната жалба- ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л-А, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС  да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.В.М. против наказателно постановление № 20-0819-003100/01.09.2020г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.11.2018г. между „Лео Експрес 06“ЕООД в качеството на продавач и „Капитолия Трейдинг 777“ЕООД, представлявано от въззивника, в качеството на купувач, е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на л.а. Ауди С 8 с ДК № СВ 5282 ВН, който автомобил бил поставен под запор със запорно съобщение от 09.11.2018г. На 04.04.2019г. около 22.53 часа при изпълнение на служебните си задължения мл. автоконтрольор А- служител  на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна констатирал нарушение на ЗДвП, а именно управление с превишена скорост на л.а. Ауди с рег.№ СВ 5282 ВН, което било заснето със снимка № 0070883 на бул.“///“ в гр.В при движение на автомобила в посока бул.“////“ срещу „Булавто“. При направена справка в АИС АНД е установено, че е бил издаден електронен фиш № К 2650755, а при извършена проверка в информационна система „АИС КАТ-Регистрация“ се установило, че лек автомобил с рег.№ СВ5282ВН  е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП от 10.01.2019г., тъй като в двумесечен срок от придобиването на автомобила собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила. Във връзка със случая е образувано и ДП №156/2019г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК, приключило с посатновление за прекратяване на наказателното производство от 24.08.2020г., предвид приетото, че не са събрани доказателства за умишлено извършване на деянието. Въз основа на материалите, събрани в хода на разследването и постановлението на ВРП е издадено обжалваното НП. В хода на ДП, както и в хода на административнонаказателното производство М. не е посочил лицето, което е управлявало автомобила на посочената в НП дата. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидения от закона срок, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН, направено е пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като не е нарушено правото на защита на нарушителя, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС е приел, че безспорно е установено извршването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е спорно, че на посочената в НП дата автомобилът е бил с прекратена регистрация и че въззивникът в качеството на представляващ дружеството-собственик на автомобила не е посочил лицето, което е извършвало управлението. Прекратяването на регистрацията на МПС е извършено по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, считано от 10.01.2019г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а нерегистрирането в законоустановения срок на придобитото МПС води до последица прекратяване на регистрацията на автомобила. ВРС е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушението, вменено с НП, като твърденията на жалбоподателя, че е предал владението върху автомобила на друго лице с оглед установени недостатъци на вещта във връзка с наложен запор са недоказани. Не са представени доказателства и относно предприети действия по разваляне на договора за покупко-продажба, поради което ВРС е приел, че М. не е изпълнил задължението си по чл.188 ал.1 ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало автомобила и правилно е ангажирана отговорността му като представляващ дружеството – собственик на МПС. ВРС е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които е счел за неоснователни, като е приел и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН.

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

          Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

          Районният съд правилно и законосъобразно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му с НП нарушение, а именно: на посочената дата е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставомерно по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и е санкциониран в качеството му на представляващ дружеството-собственик на МПС.

В хода на производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е осъществило вмененото нарушение.

          Касаторът твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АНО не е посочил конкретната правна норма, която е нарушена, предвид това, че посочената разпоредба на чл.140 ал.1 ЗДвП е бланкетна.

Безспорно е установено по делото, че на посочената дата е управлявано МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, т.е. осъществен е съставът на цитираната в НП норма на чл.140 ал.1 ЗДвП. Безспорно е установено извършеното нарушение и нарушителя- представляващият дружеството, което е собственик на автомобила, нарушението правилно е квалифицирано. Касаторът е бил длъжен да знае реда за регистрация на притежаваното от представляваното от него дружеството МПС. Релевантен за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, съгласно императивната разпоредба на чл.143 ал.15 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба регистрацията се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Не се оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че с договор за покупко-продажба от 09.11.2018г. с нотариална заверка на подписите „Капитолия трейдинг 777“ЕООД, преставлявано от касатора е придобило автомобила, за чието управление без регистрация на посочената в НП дата е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.. Както правилно и законосъобразно е приел и ВРС не са налице доказателства договорът за покупко-продажба да е бил развален, нито за твърдението, че вещта- автомобилът е бил върнат на предишния му собственик. Нарушението е описано в АУАН и НП със съставомерните му белези, правилно е квалифицирано и е наложено наказание на основание приложимата санкционна разпоредба.

Правилни и законосъобразни са и изводите на ВРС относно липсата на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Наложените с НП наказания са в минималния предвиден от санкционната разпоредба размер и с тях ще бъдат постигнати целите по чл.12 ЗАНН. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/18.01.22г. по НАХД № 3987/2021г. на ВРС, ХХХІІ състав.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                         

 

2.