№ 22929
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110162217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца **************, ЕИК *********, срещу ответника
************* , ЕИК *********, обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2348,89 лв., представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
***********, ведно със законна лихва за период от 11.08.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 96,94 лв., представляваща мораторна лихва за период от
09.04.2023 г. до 10.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2023 г. по ч. гр. д. № 45403/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът **************, ЕИК *********, твърди, че на 19.09.2022 г. в района
на с. *******, при управление на лек автомобил марка и модел „*******“, рег. №
********, водачът предприема маневра „завой наляво“, като не се съобразява с
изпреварващия го лек автомобил марка и модел „*********“, рег. № ********, в
резултат на което удря последния, който, от своя страна, се отклонява и се удря в
метален контейнер за боклук. Вследствие на удара били реализирани щети на
застрахованото при ищеца по сключен договор за застраховка „Каско”, обективирана в
застрахователна полица № **************/ 11.01.2022 г., валидна към датата на ПТП.
За процесното ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП от 19.09.2022 г. Твърди
се, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС *******“, рег. № ********,
била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на
причинените вреди на лек автомобил марка и модел „*********“, рег. № ******** ,
при ищеца е била заведена Щета № № ***********, като било определено
застрахователно обезщетение в размер на 4697,79 лв. в полза на увреденото лице,
което било изплатено с преводно нареждане от 15.02.2023 г. по сметка на сервиза,
1
отремонтирал вредите. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното
дружество за сумата от 4697,79 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като
ответникът възстановил частично претендирата от ищеца сума със заплащането на
2348,89 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* , ЕИК *********, депозира
отговор на исковата молба, чрез юрк. Ц. Д., с който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за лек автомобил „*******“, рег. № ********. Поддържа, че е погасил частично
регресната претенция поради наличието на вина у двамата водачи- участници в
процесното ПТП. Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната
стойност на причинените вреди, доколкото има завишаване на сумите за доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила. Счита, че в обезщетението били
включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими,
респективно- за дейности и части, които не били увредени в резултат на процесното
събитие. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са допустими. За уважаване на иска с правна
квалификация по 411, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е
встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето
лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на
щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране
на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респективно- да
обори презумпцията за вина на водача на МПС „*******“, рег. № ********, или да
установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увреденото МПС, за
които обстоятелства е указано, че не се сочат доказателства. За уважаване на иска по
чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните по делото са отделени за безспорни следните факти и
обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № **************/ 11.01.2022 г.,
спрямо МПС „*********“, рег. № ******** , при ищцовото дружество; Ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по Щета № *********** в размер на 4697,79
лв. с преводно нареждане по сметка на сервиза, отремонтирал вредите; Наличие на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „*******“, рег. № ********;
Ответникът е удовлетворил частично регресната претенция, като е заплатил сумата от
2348,89 лв.
От двустранният констативен протокол за ПТП от 19.09.2022 г. и заключението
на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено се
установява, че на 19.09.2022 г. около 10:20 часа лек автомобил *******, с рег. №
******** се движи по път в с. ******* с посока от гр. Главиница към гр. *******,
където водачът предприема маневра ляв завой, като не пропуска и реализира ПТП с
2
попътно изпреварващия го отляво товарен автомобил „*********“ с рег. № ********.
Вследствие на удара, „*********“ напуска пътното платно, преминавайки през ров в
крайпътна канавка. Вещото лице заключава, че щетите по лек автомобил „*********“
са в пряка причинна връзка с настъпилото на 19.09.2022 г. произшествие в с. *******.
От техническа гледна точка вещото лице прави заключение, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „*******“ с
рег. № ******** , който при маневра ляв завой не пропуска и реализира ПТП с
попътно изпреварващия го отляво товарен автомобил „*********“. Водачът на л.а.
„*******“ е могъл да предотврати произшествието, ако е пропуснал изпреварващия го
отляво товарен автомобил „*********“, след което завърши маневрата ляв завой.
Вещото лице сочи, че стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил
„*********“ с рег ******** изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 5191,24 лева, а на база средни пазарни цена с нови части от алтернативни доставчици
към датата на ПТП е 5214,71 лева.
От събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Я. Я., които съдът
възприема като логични, последователни и достоверни се установява, че този ден
управлявал автомобил „*****“ модел „*****“ и се прибирал към ***** преди *******.
На пътя нямало много коли. Другият автомобил /пикап/ излязъл без да спре от черен
път в платното, в което пътувал свидетеля. Свидетелят намалил и тръгнал да кара след
пикапа, но тъй като се движел бавно, решил да го изпревари. Вече го бил задминал
почти и пикапът направил маневра за ляв завой без да даде мигач. ПТП се случило на
прав участък. Водачът на автомобил марка „****“, модел „*****“ ударил управлявания
от свидетеля автомобил „*********“ в предна дясна врата и го изблъскал в канавката.
Не се обадили на КАТ, тъй като водачът на „*******“ признал вината си. Съставили
двустранен протокол. На Я. Я. не е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Въпросният ден бил светъл слънчев и имало ясна
видимост. При маневрата изпреварване подал сигнал. Свидетелските показания се
възприемат изцяло от съда, доколкото взаимно се допълват със събрания по делото
доказателствен материал.
От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателствени
средства по делото се доказва наличието на виновно противоправно поведение на
водача на „*******“ с рег. № ********, настъпване на вреди на автомобил
„*********“ с рег.№ ********, както и наличието на причинно-следствена връзка
между него и настъпилите вреди на процесния автомобил при ПТП на 19.09.2022 г. Не
могат да бъдат споделени възраженията на ответната страна за вина и на двамата
водачи, доколкото видно от двустранно подписания протокол, ПТП се е случило на
прав участък от пътя, обозначен с единична прекъсната разделителна линия между
двете ленти за движение, т.е. предприетата маневра изпреварване е била позволена.
Водачът е подал светлинен сигнал и почти е задминал автомобила „*******“, чийто
водач обаче без да подаде светлинен сигнал предприел маневра наляво /показания на
св. Я./. Следователно нарушението на ЗДвП е извършено от водача на л.а. „*******“,
който е могъл да пропусне попътно движещия се автомобил и да извърши
безпрепятствано маневрата, но не го е сторил. Предвид горното, възражението на
ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. В хода на производството е
прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от
което се установява, че средната пазарна стойност на ремонта на лек автомобил,
марка „*********“ с рег. ******** към датата на ПТП е 5191,24 лева, от които между
страните безспорно е платена сумата от 2348,89 лева. Принципът на диспозитивното
начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от
3
ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като съобрази, че искът с правно
основание чл.411, изр.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД е предявен за сумата от 2348,89 лева с
включени ликвидационни разноски от 15 лева, то същият се явява основателен до този
размер.
Основателна се явява и претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ,
вр.чл. 378, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
предявената главница за периода от 09.04.2023 г. до 10.08.2023 г. в размер на 96,94
лева. По делото е представена регресна покана до ответника, получена от същия на
09.03.2023 г., следователно е установена по основание и изчисление с помощта на
интернет калкулатор е в размер на 96,94 лева. Исковете следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. За заповедното производство сторени разноски са в размер на 48,90 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Същия е извършил
съдебни разноски за исковото производство пред СРС в общ размер от 348,90 лева, от
които 48,90 лева държавна такса, 200,00 лева депозит за САТЕ, 50,00 лева депозит за
свидетел и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **************, ЕИК
********* срещу ответника ************* , ЕИК ********* обективно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ************* , ЕИК ********* дължи на **************, ЕИК *********
сумата от 2 348,89 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2022 г. и разходи за определянето
му по щета № ***********, ведно със законна лихва за период от 11.08.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 96,94 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 09.04.2023 г. до 10.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2023 г. по ч. гр. д. №
45403/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответника ************* , ЕИК *********
да заплати на **************, ЕИК ********* сумата от 98,90 лева – разноски за
заповедното производство и 348,90 лева – разноски за исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4