Решение по дело №242/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 199
Дата: 14 септември 2023 г.
Съдия: Гергана Огнянова Симеонова
Дело: 20232200500242
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Сливен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М.а Маринова

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20232200500242 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №121/19.05.2023г. по
гр.д. №1347/2022г. на Районен съд Нова Загора, с което на осн. чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ е осъдена ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, *** да заплати на Г. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4
000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, по което обвинение е оправдан с влезли в сила присъди, с които е
признат за невиновен по повдигнатите обвинения, сумата от 800,00 лв. –
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението, както и сумата от 410,00 лв.,
представляваща направени в производството пред първоинстанционния съд
разноски.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като с нея се
обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, в която същата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 4 000,00 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че в хода на
1
съдебните заседания не са били ангажирани достатъчни по обем ясни и
категорични доказателства за негативните последици от процесното
обвинение. Не е била доказана и връзката между повдигнатото обвинение по
наказателното производство и присъдения размер на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца. Сочи се и липсата на достатъчно мотиви на
първоинстанционния съдебен акт, като основание за отмяна на така
постановеното първоинстанционно решение, тъй като РС-Нова Загора се е
позовал на един единствен свидетел, който е пряко заинтересован от изхода
на делото. Излага становище, че продължителността на разглеждане на
делото от неговото образуване на досъдебна фаза до приключването му с
влязла в сила съдебен акт не е в нарушение със стандартите за разумен срок
по см. на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, като в по-голямата част от времето, делото се е
разглеждало в съдебна фаза, а в досъдебното производство едва един месец.
Алтернативно иска от съда, ако се приеме, че е налице причинно-
следствена връзка между вредите и наказателното производство, да се намали
така присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност
до размер от 1 000,00 лв., като искът бъде отхвърлен в останалата му част.
Претендира поради акцесорния си характер, лихвите и разноските да
бъдат отменени или намалени до съответния размер, спрямо уважената част
от иска.
Иска от съда да намали размера на така присъденото адвокатското
възнаграждение, спрямо чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендират се разноски.
С отговора на въззивната жалба, подаден от Г. И. Й., чрез адв. В. Х. М.,
се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира
първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и
моли същото да бъде потвърдено.
Счита, че не е налице необходимост специално да се доказва наличие на
причинна връзка между негативните последици и воденото срещу Й. дело,
като според същият претърпените вреди се презумират.
Относно оплакването за продължителността на срока за разглеждане на
делото, твърди, че прекомерността не се обуславя от продължителността в
години, а се определя според сложността на делото.
Относно показанията на свидетелката, счита същите за достоверни и
непротиворечиви, като същите са дадени от човек, приближен на
въззиваемия, който има непосредствени впечатления от психичното му
състояние.
Счита размера на присъденото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за по-скоро нисък, като оспорва твърденията на
прокуратурата за прекомерност. Относно адвокатското възнаграждение
твърди, че присъденото от районния съд такова е правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
2
В о. с. з. пред въззивната инстанция въззивникът – Прокуратура на
Република България, редовно призован, се представлява от прокурор Д.Г. от
ОП-Сливен. Моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение
като неправилно, противоречащо на закона и немотивирано. Алтернативно
иска от съда да намали присъденото обезщетение до размер не по-висок от
1 000,00 лв.
В о. с. з. пред въззивната инстанция въззиваемият редовно призован,
не се е явил лично и не е представляван.
Въззивната инстанция, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалване, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
Окръжен съд-Сливен, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Същият е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Г. И. Й. против
Прокуратура на Република България при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 800,00 лв. в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като по образуваното
наказателно производство е бил оправдан. Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
Предмет на въззивното производство е само частта от
3
първоинстанционното решение, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Г. И. Й. сумата от 4 000,00 лв.
неимуществени вреди.
Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 800,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.07.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, за да възникне отговорността на Държавата, в случая в
лицето на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато
обвинение в извършване на престъпление; оправдаване на лицето; вреда и
причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и
причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон
/ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностното лице /чл. 4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно е установено, че ищецът в първоинстанционното
производство Г. И. Й. е бил привлечен като обвиняем и впоследствие
подсъдим за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С
Обвинителен акт, наказателното производство е внесено в РС-Сливен на
20.12.2018 г., като Г. Й. е бил оправдан по същото. ОС-Сливен отменя така
постановената присъда и връща делото за ново разглеждане пред първа
инстанция след надлежен протест на прокуратурата. Образува се НОХД
№1579/2019 г., по което подсъдимият Й. отново е бил оправдан. Последва
протест на прокуратурата и ОС-Сливен връща за ново разглеждане делото на
РС-Сливен. Образува се НОХД №347/2021 г., като отново производството
приключва с оправдателна присъда. Делото е протестирано пред ОС-Сливен,
който потвърждава с Решение от 20.07.2022 г. оправдателната присъда на
първоинстанционния съд. Следователно наказателното производство спрямо
ищеца е продължило около 4 години и половина, в които той е имал
качеството обвиняем, респ. подсъдим в съдебната фаза на производството.
Оправдаването на подсъдимия, води до извода за отсъствие на
основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо Г. И. Й. и
характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинението в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
С оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране
4
отговорността на Държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ са
налице, като тя следва да се реализира чрез нейните органи, в случая –
Прокуратурата на Република България.
По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка
между тях и незаконното обвинение, въззивната инстанция споделя напълно
изводите на първоинстанционния съд и приема, че същите са установени от
събраните по делото доказателства. Установи се, че през периода на воденото
срещу ищеца наказателно производство, същият е търпял притеснения,
напрежение и негативни емоции. След повдигане на обвинението, Г. Й. се
променил – бил доста притеснен; спрял да говори и да излиза с приятелите си,
затворил се в себе си; притеснявал се да не загуби работата си; ядосвал се, че
е несправедливо обвинен и изпитвал несигурност, почувствал срам, предвид
факта че е работил като съдебен заседател към Районен съд-Нова Загора и е
бил отстранен от длъжност. Следователно наказателното производство е дало
отражение върху поведението и начина на живот на ищеца. Съдът намира, че
така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена
последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат
обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България. Налице са
всички елементи на фактическия състав, водещ до възникване на правото за
обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен
случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените
вреди, установени от материалите по делото. Целта на законовата разпоредба
е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно
установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него.
В случая такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали
ищецът е оправдан /респ. - наказателното производство е прекратено/ по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на
взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото
5
обвинение чрез медиите и пр.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
установените конкретни неудобства, притеснения и негативни емоции,
търпени от ищеца, довели до негативна промяна в поведението му
/напрежение, притеснение, затвореност в себе си/. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищецът, като човек с чисто съдебно минало е преживял
значително по-тежко процедурите, свързани с повдигане и предявяване на
обвинението. Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе
предвид факта, че ищецът е на 32 години, съответно към момента на
наказателното производство е бил 27-годишен, като прецени възможностите
му за възстановяване след причинения стрес, споделя извода на районния
съд, че е в състояние за сравнително бързо възстановяване от претърпените
негативни емоции, като не са установени трайни увреждащи последици от
преживяното – нито в емоционален, нито във функционален план.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3. вр. с ал.1
НК – се касае за тежко престъпление по смисъла на НК.
Съдът прецени, че тези негативни изживявания са търпени в един
продължителен период от време – около 4 години и половина.
Отчете и факта, че е повдигнато обвинение за едно престъпление, както
и че спрямо ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение –
"подписка", която на практика не променя кардинално начина на живот на
лицето, спрямо което е взета.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при
определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на
сумата от 4 000,00 лв., както правилно и законосъобразно го е определил и
първоинстанционния съд.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който е надлежно и подробно
обоснован и като такъв следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от
ЗОДОВ правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищеца в
пълен размер внесената от него държавна такса и съответна част от
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като
настоящият състав на съда не счита за основателно искането на въззивника за
намаляване на адвокатския хонорар на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да
понесе своите разноски, така, както ги е направил. Въззиваемата страна не е
направила разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да й се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 121/19.05.2023 г. по гр.д.
№ 1347/2022 г. на Районен съд – Нова Загора в обжалваната част, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7