№ 9008
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № *** по описа за 2023
година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на
„****“ ЕООД да заплати на 163 Основно училище „****“ сумата от 2084.40 лева,
представляваща задължение за връщане на заплатена от последното въз основа на проформа
фактура № 12027/06.12.2022г. и проформа фактура № ***/06.12.2022г. цена на 70 броя
сгъваеми чанти, 70 броя USB- флашки, 80 броя визитници, 100 броя папки по проект за
програма „****“, 100 броя екохимикали по проект „****“ с цветни печати върху всеки от
артикулите, предмет на сключени между страните през м. 12.2022г. договори за изработка,
впоследствие развалени от ищеца 163 Основно училище „****“ поради допуснато от
ответника виновно неизпълнение на задължението му по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2023г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че чрез електронна кореспонденция между страните, проведена чрез
електронните им адреси, възложил на ответника да изработи и да му достави 70 броя
сгъваеми чанти, 70 броя USB- флашки, 80 броя визитници, 100 броя папки по проект за
програма „****“, 100 броя екохимикали по проект „****“ с цветни печати върху всеки от
артикулите. Съгласно уговореното между страните срокът за изпълнение на поръчката бил
между 10 и 13 дни след извършване на плащането от ищеца като възложител, който
заплатил уговорената цена от общо 2084.40 лева въз основа на издадени от ответника
проформа фактура № 12027/06.12.2022г. и проформа фактура № ***/06.12.2022г. с платежни
нареждания съответно от 06.12.2022г. и от 19.12.2022г. Въпреки това и въпреки настъпване
на изискуемостта на задължението на изпълнителя по договора същият не предоставил
поръчаните стоки на ищеца, поради което последният отправил уведомление, с което
предоставил последен срок за изпълнение на задължението, респ. за връщане на заплатената
сума. Ответникът нито изпълнил задължението си да предостави вещите, предмет на
договорите, нито върнал на ищеца заплатеното възнаграждение, поради което в настоящия
процес ищецът претендира същото да му бъде възстановено, законна лихва върху сумата,
1
както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, поддържайки, че
доколкото е изработил в срок поръчаните му вещи, а съгласно договора между страните не е
имал задължение да достави стоките на ищеца, не е допуснал неизпълнение на задължението
си да изработи поръчаното, поради което и не дължи процесната сума. Изяснява, че в
проведената между страните телефонна кореспонденция уведомил ищеца, че може да вземе
стоките от склада на дружеството или да възложи това на куриер, което ищецът отказал да
стори, настоявайки, че вещите следва да му бъдат доставени за сметка на ответника.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така заявената кондикционна претенция с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че между страните е съществувало договорно
правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, вкл. за изработка и доставяне
на посочените в нея вещи, че е заплатил в полза на ответника уговореното възнаграждение,
настъпването на изискуемостта на задължението на ответника да предаде на ищеца
поръчаните стоки, както и че е отправил до последния уведомление в посочения в исковата
молба смисъл, съдържащо покана за изпълнение на задължението в определен срок, респ. за
връщане на платената цена.
Между страните по делото не е спорно сключването помежду им на договори за
изработка през м. 12.2022г., както и съдържанието на насрещните им задължения, както
следва: на ответника като изпълнител по договора- да изработи поръчаните от ищеца като
възложител вещи- 70 броя сгъваеми чанти, 70 броя USB- флашки, 80 броя визитници, 100
броя папки по проект за програма „****“, 100 броя екохимикали по проект „****“ с цветни
печати върху всеки от артикулите, а на ищеца- да заплати цената на същите в общ размер на
2084.40 лева, като не е спорно и реалното изпълнение на последното въз основа на издадени
от ответното дружество профрома фактури с номера 12027/06.12.2022г. и ***/06.12.2022г.
Независимо от това, следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се
установяват от неоспорените от името на ответника и надлежно приобщени като писмени
доказателства профрома фактура № 12027/06.12.2022г. и проформа фактура №
***/06.12.2022г., платежни нареждания съответно от 19.12.2022г. и от 06.12.2022г. за сумите
по тези фактури, от приложената на хартиен носител електронна кореспонденция между
страните, както и от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели- заместник-
директорите на 163 Основно училище „****“- ****, чиито показания, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, съдът намира за правдоподобни, доколкото същите са житейски логични,
вътрешно, а и взаимно непротиворечиви, а и намират опора в останалата доказателствена
съвкупност.
Същевременно, макар на ответното дружество с доклада по делото да е указано, че
негово е процесуалното задължение да установи пълно и главно твърдението си в отговора
на исковата молба, че е изработил вещите, предмет на договорите за изработка, както и че не
сочи доказателства за това, в хода на производството същият не е представил доказателства
и не е заявил доказателствени искания за установяване на това свое твърдение. С оглед на
това в случая ответникът не е провел не само пълно и главно, а каквото и да е доказване на
твърдението, от което извлича изгодни за себе си правни последици. Доказателства- преки
или дори косвени, индициращи, че ответникът като изпълнител е изпълнил непаричното си
задължение по договорите за изработка не се съдържат и в разменената между страните
електронна кореспонденция. А съгласно показанията на разпитаните по инициатива на
2
ищеца в хода на съдебното дирене двама свидетели при провеждани от всеки от тях
многобройни телефонни разговори представител на ответното дружество им е разяснявал
причините, поради които поръчката не е изпълнена- повреда в машина на дружеството,
голяма натовареност във връзка с предстояща предизборна кампания.
С оглед на изложеното недоказаното в настоящия процес обстоятелство по изпълнение
на задължението на изпълнителя по процесните договори да изработи поръчаното следва да
се приеме за неосъществило се в обективната действителност съобразно действащите в
българския граждански процес правила за разпределяне на доказателствената тежест. Това,
от своя страна, обуславя извод, че след настъпването на изискуемостта на това задължение,
която съгласно наличните по делото данни както в приложената към исковата молба
електронна кореспонденция, така и в показанията на свидетелите е настъпила 13 дни след
датата на последното плащане, извършено в случая на 19.12.2022г., ответникът е допуснал
виновно неизпълнение на задълженията си по процесните съглашения, с което в правната
сфера на ищеца е възникнало субективното потестативно право да развали договорите,
което в случая не се спори, че е сторено на 20.04.2023г. с отправена до ответното дружество
на електронния му адрес покана да изработи поръчаното в срок до три дни или да
възстанови заплатеното за него възнаграждение. Независимо от това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че изявлението в този смисъл е достигнало до ответника и в
хода на настоящото производство- с връчване на преписи от исковата молба и приложенията
към нея, поради което дори и да се приеме, че първоначално отправената покана за
доброволно изпълнение, респ. за разваляне на договора не е породила правното си действие,
същото като настъпило в хода на процеса следва да бъде съобразено от съда съобразно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с разваляне на процесните двустранни
договори в правната сфера на ищеца е възникнало вземане за връщане (реституиране) на
даденото от него по развалените договори, възлизащо на общия размер на авансово
заплатените възнаграждения от общо 2084.40 лева, за които по делото не се установява, а не
се и твърди да са заплатени от ответното дружество. Поради това предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в неговата цялост, а като законна
последица от това върху установената като дължима сума следва да бъде присъдена
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане
на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 83.38 лева- заплатена от него държавна такса за разглеждане на иска. В полза на
ищеца не следва да бъде присъждана сумата от 660.00 лева, претендирана като адвокатско
възнаграждение, доколкото в преклузивания срок за това- до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, по делото не са представени доказателства за
реалното извършване на този разход за сметка на ищеца, а именно това е крайният момент,
до който страните биха могли да извършват обвързващи съда процесуални действия по
заявяване на претенции за разноски и по доказването им съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 11 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД „****“ ЕООД,
ЕИК ***, да заплати на 163 Основно училище „****“ сумата от 2084.40 лева,
представляваща задължение за връщане на заплатена от последното въз основа на проформа
3
фактура № 12027/06.12.2022г. и проформа фактура № ***/06.12.2022г. цена на 70 броя
сгъваеми чанти, 70 броя USB- флашки, 80 броя визитници, 100 броя папки по проект за
програма „****“, 100 броя екохимикали по проект „****“ с цветни печати върху всеки от
артикулите, предмет на сключени между страните през м. 12.2022г. договори за изработка,
впоследствие развалени от ищеца 163 Основно училище „****“ поради допуснато от
ответника виновно неизпълнение на задължението му по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2023г.,
до окончателно изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 83.38 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4