Р Е Ш Е Н И Е
№4403/21.10.2019г.
Гр.Варна,21.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 6534 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба с вх. рег. № 30 984/30.04.2019
г. от ищцата П.Д.Ж., ЕГН**********,
с настоящ адрес: ***, чрез адвокат С.Д. ***,
със съдебен адрес:***, против ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***.Отправеното със сезиращата съда искова
молба искане е: Да бъде постановено
Решение, по силата на което, да бъде прието за установено, че ищцата П.Д.Ж., ЕГН ********** не дължи претендираната
от „Е. П. П.“ АД сума в размер на 782,80 лв. (седемстотин осемдесет и два
лева и осемдесет стотинки) по издадена фактура №**********/16.04.2019г. за
обект на потребление находящ се на адрес: * (*) за период на потребление от 10.01.2019
г. до 09.04.2019 г. по клиентски номер: *с абонатен номер: *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата
претендира и заплащане на сторените в производството разноски.
Исковата
си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства: Ищцата
твърди, че е клиент на „Е.П.“ АД по партида с клиентски номер *с абонатен номер*.
През месец април 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на
ответника П. Ж. узнала, че от нея се претендирала сумата в размер на 782,80 лв.
по издадена фактура №**********/16.04.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в * за период на потребление от
10.01.2019г. до 09.04.2019 г.В последствие й били изпратени писмо с изходящ
номер 52196_КП1105354_1/15.04.2019 г. В цитираното писмо било посочено, че на
дата 09.04.2019г.била извършена проверка на електромера и в резултат на
констатирано неточно измерване било направено преизчисление
на количествата потребена електрическа енергия. Приложен бил и протокол за
проверка 1105354/09.04.2019г., чиито констатации относно констатирано
неправомерно въздействие върху електромера ищцата оспорва. Ищцата твърди, че не
е консумирала електрическа енергия в размер на количествата обективирани
в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не
следвало да бъде заплащана, тъй като липсвало правно основание, което да
обосновава претендирането й от ответника. Оспорва се и сумата да била
определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е била одобрена
цена в размер приложена към процесната фактура, като
твърди, че сумата била произволно определена от електроснабдителното дружество.На
следващо място ищцата посочва в исковата си молба, че за релевантния за спора
момент - датата на извършената проверка, следвало да бъде отбелязано, че
липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира
едностранно сметките на потребителите: Преди извършеното изменение в Закона
за енергетиката и по специално чрез приемането на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ (обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 юли 2012г.) за
ответника не съществувала нормативна възможност, която да предоставя правото на
същия да извършвал едностранна корекция на сметките на потребителите. След
цитираното изменение тази възможност се обвързала с приемането на Правила за
измерването на количествата електрическа енергия, които били обнародвани в
Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013 г. Преди влизането в сила на ПИКЕЕ, сочи
ищцата, електроразпределителните дружества коригирали сметките на потребителите
на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от собствените си
Общи условия, което било потвърдено в: „стотици решения на ВКС“. Към датата на процесната проверка,подчертава ищцата било налице Решение
№1500/06.02.2017 г. по адм. дело №2385/2016г. на
Върховен административен съд, с което били отменени Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия приети по т. 3. от Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. Това
решение било публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от
дата 14.02.2017 г. Налице било и
решение №2315/21.02.2018г. по адм. дело №3879/2017 г.
на Върховен административен съд, с което били отменени чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой
98 от 12.11.2013 г., което било потвърдено, влязло в законна сила и обнародвано на основание чл. 194 от АПК в
Държавен вестник брой 97 от 23.11.2018 г.Ищцата се позовава на чл. 195, ал. 2 от АПК, като подчертава
в исковата си молба, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждали служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от
три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен
орган по смисъла на цитираната разпоредба се явявала КЕВР, на която съобразно
нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ били делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Комисията, твърди в исковата си молба ищцата П.Ж., не била приела
нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не била изпълнила
вмененото й с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците
от отмяна на подзаконовия нормативен акт.Поради изложеното, ищцата обобщава,
че към момента на проверката /а и понастоящем/ липсвал приложим материален
закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. На следващо място
ищцата заявява, че било налице Решение
№798 от 20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на
Върховен административен съд, с което било отменено Решение №ОУ-6 от
21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е. П. П.“ АД. Налице било и Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело
№2719/2016г. на Върховен административен съд, с което било отменено Решение
№ ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите условия за
достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М.“ АД (със сегашно
наименование „Е. С.“ АД). В този смисъл към датата на издаването на становището за начисление на електрическа енергия и протокола за проверка,според ищцата,
нямало действащи Общи условия или ако е имало- то това били Общите условия на „Е.
П. П.“ АД и „Е. С.“ АД приети в 2007г. Това било така, т.к., съгласно чл.21,
ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия
предвидени в този закон, които след одобряването трябвало да бъдат публикувани
в най-малко един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на
чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката (за „Е. П. П.“ АД) и чл.104 а, ал.З от
Закона за енергетиката (за,,Е. С.“ АД). Тоест, за да бъде в сила Общите условия
на двете дружества от 2014г. следвало да бъдели осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение
на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един
централен и един местен всекидневник. След като били налице решения на Върховния административен съд, с които
били отменени решенията на КЕВР, с които били одобрени Общите условия от 2014г.
, то липсата на една от императивните предпоставки за действието йм била отпаднала,
считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не можело
да бъдат прилагани.Общите условия от 2007 година обаче, твърди от друга
страна ищцата, не били съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“ АД) от Закона за енергетиката,
където било посочено, че Общите условия трябвало да съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Във връзка
с изложеното,сочи ищцата, следвало да бъде обърнато внимание и на практиката на
Върховния касационен съд, която
разгледала възможността да бъде коригирана едностранно сметката на
потребителите от доставчика на електрическа енергия, след измененията на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (съгласно редакцията на нормата, в сила след
измененията, обнародвани в Държваен вестник бр.54 от
17 Юли 2012г.).В този смисъл ищцата се позовава и цитира мотивите на решение
№104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, за да
изведе извода, че липсват и двете кумулативно приети предпоставки цитирани в
решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС даващи основание да
коригира сметката на ищеца.Липсвали, твърди ищцата, действащи Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсвали и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на
чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а,
ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“ АД) от Закона за
енергетиката. Наред с горното твърди ищцата, че по отношение на
процесния електромер не била извършвана периодична проверка в
нормативно определения срок/ съгл. 43, ал.4 от Закона за измерванията ;т.26 от
Заповед №А-102/05.03.2010 г., която на основание чл.43, ал.З от Закона за
измерванията посочвала, че последващи проверки на
средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири
години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от
мощността ./В задължение на „Е. С.“ АД, като собственик на ел. съоръженията и в
частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и
по силата на Общите условия на това дружество, заявява ищцата, било да извършва
такива периодични проверки. В тази връзка, според ищцата, „Е. С.“ АД, не било
проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по
смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме, че неизправността в
измервателния уред била причинена от потребителя на електрическата
енергия/ищец, а напротив: същата се дължала на неизпълнение на цитираното дружество.
Поради което нямало как от потребителя да бъдела търсена отговорност за процесната сума. В
случай, че ответната страна се позовяла на някоя от разпоредбите си от
Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е. С.“
АД приети през 2007г., според ищцата следвало да се има предвид практиката на
ВКС посочена в исковата молба, която отричала възможността ответното дружество
да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно
основание следвало да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба се
явявала нищожна. Неравноправният
характер на така извършената корекция от ответника следвал от липсата на предвидена както на нормативна
в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност да бъдела проведена корекционна
процедура в полза на потребителя - в случаите на неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3. Изрично в чл.104а,
ал.2, т.5, б. „Б“ от ЗЕ било указано, че Общите условия на „Е. С.“ АД и в
чл.98а, ал.2, т.6, б. „Б“ от ЗЕ (относно Общите условия на „Е. П. П.“ АД)
следвало да съдържат възможност за корекция на сметка както в полза на крайния
снабдител, така и в полза на потребителя. Това обаче не било предвидено нито
нормативно, нито договорно, а на практика - никога не се случвало.Ето защо,
на това основание, но и не само, счита ищцата Ж., че разпоредбите на чл. 38 от
ОУ на „Е. С.“ АД от 2007г. изм. през 2009г. били нищожни, противоречащи на
императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска
при продажба на родово определени вещи, освен това противоречали на интереса на
потребителя. Твърди се,че за потребителя не е съществувала обвързваща
действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната
сума, а и потребителят не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно
доставената и отчетена посредством средството за търговско измерване
електрическа енергия. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми“ върху вече платени месечни сметки,
възразява още ищцата, че била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни
норми. Общите условия на „Е. С.“АД в чл. 38, според ищцата в най-висша степен
представлявали пример за неравноправни клаузи в потребителски договор по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Те представлявали част
от Общи условия, които не били индивидуално уговорени клаузи, а били изготвени
предварително и поради това потребителят нямал възможност да влияе върху
съдържанието им, което влечало и тяхната нищожност по аргумент на чл.146, ал.1
и ал.2 от ЗЗП. Корекцията на сметка по смисъла на чл.38 от Общите условия на „Е.
С.“ АД припокривала в абсолютна степен хипотезата на чл.143 от ЗЗП, където се
посочвало, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представлявала всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице, обобщава ищцата, били и трите
предпоставки посочени в чл. 143 от ЗЗП. Наред с изложените аргументи, твърди ищцата, че въпросните клаузи
попадали и в приложното поле на следните хипотези от чл.143 от ЗЗП детерминиращи понятието неравноправни
клаузи: „т. 2.; т. 10; т. 12.; т. 14;
т. 18. – цитирани и като текст. Като допълнение към гореизложеното следвало
да бъде обърнато внимание, конкретизира още ищцата,че действащите Общи условия
на ответното дружество и на „Е. С.“ АД били приети през 2007г. и не били съобразени
с измененията на Закона за енергетиката в сила от 2012г., което съгласно
цитираното решение на ВКС от исковата молба, обосновавало неоснователността и
незаконосъобразността на претендираната сума от ответника. В обобщение на
гореизложеното счита ищцата, че процесната сума се
явява недължима и не следвало да бъде заплащана от ищцата на ответника.Изрично
е вписано в исковата молба, че в случай, че ищцата или нейния процесуален
представител не се яви на първото по делото съдебно заседание, че желае да бъде
даден ход на делото, поддържа настоящата искова молба и доказателствените
искания в нея.В подкрепа на изложеното в исковата молба ищцата представя и
желае да бъдат приети по делото представените с исковата молба: писмо с изходящ
номер 52196_КП1105354_1/15.04.2019г.; извлечение от сайта на ответника за
задълженията на ищцата и протокол за проверка 1105354/09.04.2019г.
В
срока по чл.131 ГПК
ответното дружество, чрез адвокат М. Л. от ВАК, преупълномощена
от *, с адрес на кантората: *, представлявано от адв.
Г. В. В. от САК и адрес за призоваване и съобщения: * изразява
следното писмено становище по предявената искова молба:1. Предявеният иск
ответната страна намира за допустим.2. Предявеният иск според ответното
дружество бил изцяло неоснователен. Този извод е обоснован с твърдението,че
било налице правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищцата, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищцата за потребена
електрическа енергия на стойност 782,80 лв., конкретизирано по размер с фактура
№ **********/16.04.2019г. и се дължало от ищцата на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД,
одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с
Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.3. В отговора на искова молба е изразено и
становище по обстоятелствата на които се основава исковата молба: Ответното дружество не оспорва, че
между ищцата и „Е. П. П.“ АД съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия.Потвърдено е обстоятелството, че била извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран
в констативен протокол. В резултат от направените констатации, сочи ответната
страна, била извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия
в сметката на абоната, за което ответникът издал фактура за процесната
сума.4. В отговора на искова молба са
наведени и следните Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се
основават: Разпоредбите на Общите условия, твърди от своя страна ответникът,
имали обвързваща сила между страните. Страните по настоящия спор се
намирали в продажбено провоотношение относно
продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждали
от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети с Решение П-1 от 10.04.2007г. на ДКЕВР, Общите условия на
ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР) и Общите условия
на ДПЕЕ на „Е. П. П.“ АД (одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.).Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“
АД били годен източник на облигационни задължения между ищцата и двете
енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото
им действие, равнозначно на силата на закона, било последица от следните
юридически факти:Общите условия били съставени, а след това и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, чл.89, ал.1 вр. с чл.94, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.) и чл. 45 от ПИКЕЕ. Общите
условия са действащи към датата на извършване на проверката на средството за
търговско измерване биле издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите
били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и
в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество. Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по
реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите
условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление
с предложение за други специални условия в30-дневен срок от влизането им в
сила. Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били
задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да бъдело
необходимо изричното му писмено съгласие.Налице било основание за възникване
на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Извършена
била едностранна корекция, като бил спазен реда по констатиране на неточното
отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото
на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура, според
ответника, били изпълнени като бил осъществен правопораждащият
фактически състав: Ищцата и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в *, с абонатен № * и клиентски № *. На
09.04.2019г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищцата от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Е. С.“АД било
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а „от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него,твърди и ответното дружество
/така както и ищцата/. Дружеството, сочи ответникът, следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Е. С.“ АД, отново сочи ответникът, изпълнявало договорните
си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД, като за
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1105354. Твърди се
ясно, че при проверката било констатирано наличието на извършено неправомерно въздействие върху
правилната схема на свързване на СТИ, осъществено чрез монтиране на меден проводник „шунт“ между
входяща и изходяща фаза в клемореда на СТИ. По
този начин на свързване част от консумираната ел. енергия не преминавала през
СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала.Сочи се още в отговора
на искова молба, че Констативният протокол за техническа проверка отразявал
действителното фактическо положение, същият бил съставен в присъствието на
двама независими свидетели- т.е. извършената проверка на електромера, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност,
а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, бил годно основание за изготвяне на становище за начисляване на
електрическа енергия на начислените суми за потребена електрическа енергия.
Безспорно за ответника било, че в имота на ищцата била консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена и ако абонатът потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка.На следващо място и ответникът
сочи в отговора си ,че „Е. С. „ АД съставило Справка за корекция номер 52196 от
10.04.2019г. за периода от 10.01.2019г. до 09.04.2019г. - 3960 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане.Поради
невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъдела точно измерена, заявява ответната страна, била приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката
90 дни. Използвана била, пояснява ответната страна, правилната, одобрена от
ДКЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 38, действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД.На 16.04.2019г. „Е.П.“ АД , не отрича ответната
страна, издало фактура № **********, с което била определена цената на
електрическата енергия, потребена от 10.01.2019г. до 09.04.2019г., а именно
782,80 лв., след което с писма от „Е. С.“ АД (с изх. № 52196/15.04.2019г.) и от
„Е. П.“ АД (с изх. № 52196/16.04.2019г.) били приложени констативния протокол
от техническата проверка и фактурата.При така описаната фактическа а и правна страна на спора , изрично в отговора
на искова молба ответното дружество подчертава, че принципът за изготвяне на
сметката въз основа на реално енергийно потребление бил приложим само при нормално
развитие на отношенията.Т.е. корекционната
процедура по своята правна същност не била относима и
практически съизмерима с продажбата на движима вещ за да носело ответното
дружество доказателствена тежест за установяването на
точното количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
електрическа енергия. Електрическата енергия, подчертава ответникът, като
родово определена движима вещ обуславяла прехвърлянето на собствеността върху
нея след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско
измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия
не можело да бъде измерена, то потребителят
усвоил чужда вещ без правно основание, увреждал имотния интерес на
ответното дружество и дължал заплащането на цената на вещта. Засегнато било
правото на ответното дружество, установено в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи
стойността на цялото пренесено до обекта на ищцата количество електроенергия и
за да бъдело възстановено равновесието между доставено и заплатено количество
електроенергия, обобщава ответната страна била предвидена корекционната
процедура.
С оглед изложеното ответникът сочи, че
процесното вземане се дължало от ищцата на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД, одобрени с
Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение
ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР,поради което се желае ВРС да отхвърли предявения
от П.Д.Ж. иск като неоснователен и недоказан и да присъди сторените в
производството съдебно - деловодни разноски от ответника ,вкл. и тези за
адвокатско възнаграждение. В случай, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца надхвърляло минимума, определен в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адв. Лечева прави възражение за прекомерност.На последно
място в отговора на искова молба е изразено становище по доказателствените
искания на ищеца: Ответната страна не се противопоставя представените с
исковата молба писмени доказателства да бъдат приложени по делото. От своя
страна ответното дружество е направило искания за събиране на доказателства,
които са уважени от съда.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.09.2019 г. ищцата представлявана от адв.Д. желае ВРС да уважи иска като й присъди сторените по
делото съдебно деловодни разноски.В хода на спора по същество адв.Д. сочи,че релевантния за правилното разрешаване на
казуса момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба е датата на
съставяне на протокола за проверка – 09.04.2019 г.В тази връзка процесуалният
представител на ищцата сочи, че преди извършване на изменението в Закона за
енергетиката и по-специално разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6, която е
обнародвана в Държавен вестник от 17.07.2012 г., за ответника не е съществувала
нормативна възможност, която да
предоставя право за едностранна корекция на сметка на потребители.
Електроразпределителните дружества коригирала сметките на база на собствените
си Общи условия. След цитираното изменение тази възможност била обвързана с
влезли в сила Правила за измерване на количествата ел.енергия. В тази връзка адв.Д. поддържа становището, изложено в исковата молба, че
за ответника не е възникнало право да коригира сметката на ищцата, тъй като към
датата на извършената проверка не е имало действащи в сила ПИКЕЕ. В тази посока
конкретизира процесуалният представител на ищцата ,че е посочил и практика на
ВКС в исковата молба, която обвързва възможността за корекция на сметка с
кумулативно наличие на предпоставки, а именно влезли в сила ПИКЕЕ и предвиден
ред за уведомяване на клиентите в Общите условия на двете дружества. И двете
предпоставки, според процесуалния представител на ищцата – в случая не били
налице.На последно място според адв.Д., ответното
дружество не можело да обоснове претенцията си за получаване на процесната сума на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, защото
в конкретния случай нито било установено
точно количество ел.енергия, нито бил установен точен период и въобще не било
установено да са налице обстоятелствата, които ответното дружество твърдяло, че
били установени с протокола, който ищцовата страна е оспорила в първото открито
съдебно заседание .
Ответното
дружество, представлявано от адв.Г.желае ВРС да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан,препращайки
към подробните си аргументи – изложени в отговора на искова молба, като моли
съда да ги възприеме, присъждайки сторените от ответното дружество съдебно
деловодни разноски .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск с цел да бъде установено със СПН, че ищцата П.Д.Ж. не дължи на ответното „Е.
П. П. „ АД исковата сума която се претендира за плащане за потребена ел.енергия
- 782,80 лева . При така изложеното по делото, при яснота
относно предметните предели на спора, с проекта
за доклад по делото,обявен за окончателе, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е обявил на страните, че е БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, че:ищцата П.Д.Ж., ЕГН ********** има качество
потребител на ел.енергия за битови нужди и че ответното дружество й доставя
ел.енергия на адрес: *; че за обекта на потребление на ел.енергия на посочения
по – горе адрес по повод проверка на СТИ
от дата 09.04.2019 г.,резултатите от
която проверка са били обективирани в КП на „ЕРП
СЕВЕР“АД е била издадена от „Е. П. П.“ АД процесната фактура №**********/16.04.2019г. за сума в размер на 782,80 лв.
(седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки) за период на потребление от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. по клиентски номер: *с абонатен номер: * и
че исковата сума ищцата не е заплатила
на ответника.Отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от
приобщените по делото писмени доказателства (представени основно с отговора на
искова молба )
заверени
за вярност с оригинала копия на: Констативен
протокол № 1105354/09.04.2019
г.; справка № 52196_72F2/10.04.2019 г.
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия; фактура № **********/16.04.2019
г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
10.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение
за фактури и плащания към дата 10.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх. № 52196_КП1105354_1/15.04.2019
г. от „Е. С.” АД; писмо изх. №
52196_КП1105354_2/16.04.2019 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне от 17.04.2019 г.; известие за доставяне.За цялостното
изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно електротехническа експертиза, възложена
на вещото лице инж.Н.В..
Поставените към вещото лице въпроси очертават
спорните по делото обстоятелства между страните.Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи от 51 –ви до 54
–ти .От констативно- съобразителната част на СТЕ /л.52/ се вижда, че вещото
лице е изготвило заключението си въз основа на материалите по делото;
действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“
АД, както и с Правила за измерване на количеството електрическа енергия -
ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013
г. и в частност Констативния протокол
за проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото
лице сочи,че от приобщения по делото Констативен
протокол на „ Е. С. „ АД № 1105 354 от
09.04.2019 г. се установява, че проверяваният електромер /СТИ – средство за търговско измерване /
е с фабричен №* тип
* с
ток 5/60
А, монофазен, статичен,
произведен през 2017 г.
В протокола констатациите на
служителите на електропреносното дружество,сочи и
вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са вписали, че е установено
неправомерно въздействие върху правилната схема на свързване на СТИ.Същото било
осъществено чрез монтиране на меден проводник – шунт
между входяща и изходяща фаза в клемореда на СТИ,
като по този начин на свързване голямата част от консумираната ел.е енергия не
преминавала през електромера,не се измервала от СТИ и не се заплащала.
Изводите
които прави инж. В. са,
че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на голяма част от
преминалата по захранващия проводник към електроконсуматорите на абоната ел.енергия в следствие на
установеното –монтиран мост между входящ и изходящи фазови проводници.В.л.В.,
въз основа и на цитираните по-горе
писмени доказателства в 4 от заключението си сочи, че са начислени служебно 3 960 кВТч ел.енергия за
процесния период от 10.01.2019 г. до
09.04.2019 г. или за 90 дни от датата на проверката . При действащите към
момента /т.е. момента на проверката на СТИ /цени на електроенергията,утвърдени от ДКЕВР,
вещото лице дава заключението, че се получава общата сума за плащане в размер
на 782,80 лева с начислен ДДС , при цена на ел.енергията 0,19767 лв. за 1 кВТч , определена от ДКЕВР . В обобщение , заключението на
инж.В. е че извършените математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и в съответствие с утвърдената методика .В т.5
от заключението си вещото лице сочи, че в Протокола на Е. П. М.не е било
записано с какво сечение е неправомерно присъдения проводник,поради което
в.л.приема минималното сечение от 4
мм на тоководещето
жило и съгл.Наредба № 3 за устройството на електропроводните линии заключава, че
допустимия продължителен ток на горния проводник е 41 ампера – съгл.Таблица 5 ,
стр. 20 от същата Наредба .Изчисленията направени от в.л. за монофазно захранване
при умножаване на 90 дни х 8 часа при проводимост
41 ампера и 63 ампера дават количество ел.енергия съответно 6 494 кВТч и 9 979 кВТч , като на
последно място в.л. сочи ,че на абоната и ищца по делото са начислени съгласно корекцонна
справка 52 196 – 10.04.2019 г. 3 960 кВТч
.При тези констатации, според вещото лице, количеството ел.енергия по корекционната справка може реално за бъде доставено до
абоната, с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения
проводник от 4 мм2 и тази на
присъединителното съоръжение – автоматичен предпазител.Извън обективираното в СТЕ, вещото лице Н.В.,на конкретно поставени въпроси в
откритото съдебно заседание обяснява, че процесното
количество , което е отразено във фактурата и в справката е изчислено по
хипотетична формула , залегнала в ОУ и ПИКЕЕ,при максимален период на корекция
90 дни по ОУ и ПИКЕЕ , без да мое да се приеме със сигурност ,че посочения в справката и във фактурата начален период на
потребление е точно този /л. 68 от делото / .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата П.Ж.
*** отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него П.Ж. цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното
дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на сумата от 782,80 лв. -служебно начислена ел. енергия по фактура № **********/16.04.2019 г./л.27/,за
периода от 10.01.2019г. до 09.04.2019 г. за обект на потребление на ел.енергия находящ се в гр.* , на адрес - един и същ адрес – вписан и в самата
фактура по два начина - * и
* , с клиентски № * и абонатен № *, на която партида
титуляр е ищцата
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. С проекто
–доклада по делото, обявен за окончателен,настоящият съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните
като е отделил безспорните факти и обстоятелства . Факт е по делото а и не се и
спори, че страните по делото се намират в договорна връзка, както и че ищцата има
качеството потребител на ел.енергия за битови нужди с обект на потребление находящ се
в гр. Варна, на посочения по –горе адрес /макар и изписан два пъти поради
промените в наименованието на адреса / и че потребяваната
от ищцата ел.енергия се е отчитала и плащала по партида водена на нейно име при
ответника с посочените по –горе номера .
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 09.04.2019 г./ л.24,25/От приобщеното по делото
копие на КП от проверка се констатира, че същата е била извършена в
присъствието на две лица посечени с по три имена от Варна,като от първа
страница на този КП се установява,че лицата са от същия вход в който живее
ищцата от други апартаменти.
Проверката на СТИ не се и
спори,че е извършена без участието на абоната а и този факт е отразен в КП .
Установено е по несъмнен
начин, че при проверката не е присъствал представител на полицията, като този
извод се налага дори само от прочита на
първата страница на протокола съдържащ данни за подаден сигнал на тел. 112.
Спорно е по делото е :как, на какво основание е определена на ищата едностранно от ответника за заплащане исковата сума и
имал ли е правно ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия за битови нужди –ищцата П. А.и
то за исковия период определен като 90 дни . Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът намира, че
този частен документ не обвързва ищцата с
констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на
ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.
Отделно от горното в
първото открито съдебно заседание адв.Д., в качеството
си на процесуален представител на ищцата е оспорил протокола с дата 09.04.2019 г., като
твърди ясно, че посочените в т. 2 на втора страница от него констатации за
наличие на неправомерно въздействие на електромера, са неверни и че по отношение
на електромера не е имало неправомерно вмешателство, изразяващо се в наличие на
монтиран меден проводник (шунт) между входяща и
изходяща фаза. В тази връзка адв.Д. е оспорил съдържанието
на този документ. Доказателства за опровергаване на оспорванията
на ищцовата страна - ответното дружество,чрез процесуалния си представител е
заявило, че няма да ангажира. В тази връзка и доказателствената
стойност на самия КП относно съдържанието му следва да се приеме, че е
разколебана . На
второ място, видно и от материалите по
делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за 90 дни
.
От изложеното до тук се
налага извод, че първоинстанционния съд следва да
анализа писмения доказателствен материал събран по
делото в частност да съобрази датата на извършване на проверката на СТИ, доказателствена сила на констативния протокол,липсата на
представител на полицията при самата проверка, относимите
правни норми,създадената до момента практика на ВКС за да изведе правилни
правни изводи.
В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди изменението му със Закона за
изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012
год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети
за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004
г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била предвидена корекционна процедура,
включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия - преди *
а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е.
Р. С. „ АД. В тази връзка и по повод извършваните на това основание корекционни процедури ВКС
многократно се е произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са
правилата за корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните
дружества.
Постановената,
задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за едностранна корекция на
сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия,
както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите
нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането
на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото и без да е доказано неправомерно
виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. е предвидено законово
основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след
доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Предвидените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена на 09.04.2019г. и корекцията от ответника, обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били
отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ,
бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са
отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК). В по–късен момент, но отново преди датата на проверката на
електромера и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са
отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ
бр. 97/23.11.2018 г.
Т.е.
към датата на проверката на процесното СТИ,обслужващо обекта на потребление на
ел.енергия ползван от ищцата, са действали само общите условия на двете
енергийни дружества –
ответното Е. П. П. АД и третото на спора
лице Е. С. АД . Същите ОУ могат да бъдат прочетени на интернет страницата
на ответното дружество поместени в РDF формат
: Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени от ДКЕВР
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на Е. С. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и
доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.
При така действащите ОУ на „Е. П. П. „ АД се налага извода,че
потребителят по тези общи условия има две основни задължения спрямо ответното
дружество , визирани в чл.17: 1.да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец,
ведно с изискуемите от „Е.П.” АД документи и
2. да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. На потребителя на
ел.енергия не му е вменено по действащите ОУ на двете енергийни дружества да
следи за изправността на електромера , който обслужва обекта на потребление на
ел.енергия. Впрочем ,такива задължения потребителят
на ел.енергия, няма и по действащите ОУ на „*“ АД. В ОУ на “ *
„ АД обаче са
разписани задълженията на това трето на спора лице, което е собственик на вещта
– СТИ. Проверката на СТИ е разписана в
ОУ на „*“ АД . Съгласно чл.34, ал.
(1) от ОУ на „*„ АД - На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към
него.ал.(2) По искане на ползвателя или по инициатива на „Е. С.” АД, последните
извършват контролни проверки на
средствата за търговско измерване на мястото на тяхното ползване, за което се
съставят констативни протоколи.ал. (3) „Е. С.” АД извършва и проверки за нарушения на целостта и
функционалността на средствата за търговско измерване и свързващите ги
електрически инсталации, както и за съответствие на електрическите инсталации
на изискванията за безопасност и/или техническите норми. ал.(4) Проверката на
средствата за търговско измерване се извършва с преносим измервателен уред с
необходимия клас на точност. Когато проверката е поискана от
ползвателя, „Е. С.” АД се задължава да я извърши в срок до 10 (десет) дни след
писмено заявление на ползвателя и заплащане на съответната такса. Ал.(5) Отчитането на показанията на
средствата за търговско измерване не се счита за проверка по смисъла на
настоящия член. Ал.(6) В случай че при проверка по реда на настоящия член
се установи несъответствие с нормираните характеристики, „Е. С.” АД съставя констативен протокол по реда на тези Общи
условия, а средствата за търговско измерване се демонтират и на тяхно място „Е. С.” АД монтира изправни такива. Демонтираните средства за търговско
измерване се запечатват с допълнителни знаци, описани в констативния протокол и
се съхраняват от „Е. С.” АД в продължение на 3 (три) месеца, а в случай на
възникване на спор в рамките на този срок – до приключването на спора. От така подробно цитираните ОУ на „*“ АД , заключението на в.л. В. се
налага единствения извод,направен и от вещото лице, че не е доказано виновно
поведение на абоната за неизмерване и или неправилно измерване на ел.енергия в
частност и поставяне на шунт
Установено несъмнено според настоящият
състав по конкретното дело е че ответното дружество черпи права от неизпълнение
на задължения вменени по силата на действащите към момента ОУ на ДПЕЕ от трето
на спора юридическо лице – елекроразпределителното
дружество *АД. Както бе подчертано на няколко пъти до тук констатациите на *вписани
в КП от 09.04.2019 г. за наличие на шунт сами по себе си не дават право на ответника да
коригира сметката на ищцата за потребление на ел.енергия за минал период от
време.Нещо повече-съдържанието на КП бе оспорено в откритото съдебно заседание
а ответникът заяви, че няма да ангажира доказателства за установяване на
верността на вписванията в КП. С оглед изложеното по-горе ВРС приема,че не е
доказано по несъмнен начин, че при
проверката на СТИ от дата 09.04.2019 г. служителите на *АД са установили
вписаното в КП нарушение на правилната схема на свързване на СТИ посредством шунт.Дори и да се приеме,че е имало поставен шунт, то не може да бъде отчетен факта,че на проверката не
е присъствал представител на полицията,каквото участие би било необходимо при
подобни неправормерни вмешателства съгласно вече
отменените ПИКЕЕ .Ето защо и липсата на представител на полицията при
провеждане на проверката на СТИ прави протокола от проверка отново негодно
писмено доказателство въз основа на което ответното дружество не може да черпи
права и да претендира за заплащане от ищцата исковата сума .
В контекста на изложеното по-горе ВРС
не обсъжда последната съдебна практика обекивирана в Решение № 124/18.06.2019 г.
постановено от ВКС, Трето Г.О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по
гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК, станала известна на съда, т.к.това Решение е неотносимо към настоящия казус, при
който за да се начисли служебно ел.енергия не са използвани вече отменените
ПИКЕЕ. В същия смисъл е неотносима
към спора и практиката на същото отделение, обективирана в Определение №11/07.01.2019 по
дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о., с докладчик съдията Светла Д., т.к.касае
намеса в параметризацията
на средството за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, но също
при действието на ПИКЕЕ.
В обобщение настоящият състав счита, че
съобразно доказателствата по делото, в частност заключението на вещото лице по
допусната СЕТЕ, което съдът кредитира напълно и като обективно и като
безпристрастно, съставено на база данните по делото, се налага единственият
извод,че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
установи както че СТИ обслужващо обекта на потребление на ел.енергия към дата
09.04.2019 г. е било шунтирано, така и че за период
от точно 90 назад във времето на абоната е било доставено иначе доставимото количество ел.енергия на стойност 782,80 по издадена от ответника към ищцата данъчна
фактура от дата 16.04.2019 г. След като в съдебното производство не е
доказано по несъмнен начин че за 90 дни ищцата е получила и потребила
ел.енергия на стойност 782,80 лв., то
тази сума не се дължи както поради факта, че не е установен началния момент от
който СТИ е започнало да не отчита правилно, така и поради това,че неизмерването
и или неправилно измерване не установено по несъмнен начин.
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищцата и
в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са представени
доказателства за реалното им извършване .
В
Списъка по чл. 80 ГПК,
приобщен на лист 55 – ти ищцата претендира точно два разхода доказани и по
основание и по размер – 51,50 лева
за заплатена държавна такса и 300 лева
за адвокатско възнаграждение. Тези два реално извършени разхода в общ размер на
351,50 лева (триста
петдесет и един лева и петдесет стотинки ) с
оглед изхода на спора съдът следва да присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцата П.Д.Ж., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, , със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Д. *** и ответното дружество
„Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет – П. С.,
Г. К.и Я. Д., че ищцата П.Д.Ж., ЕГН ********** не дължи претендираната
от „Е. П. П.“ АД ЕИК *, СУМА в размер на 782,80 лв.
(седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки) по издадена фактура
№**********/16.04.2019г. за обект на потребление находящ
се на адрес: * (*) за период на
потребление от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. по клиентски номер: *с абонатен
номер: *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К.и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Ж.,
ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, , със съдебен адрес:***, чрез адвокат
С.Д. *** СУМАТА
от общо 351,50 лева (триста петдесет и един лева и петдесет стотинки )сторените от ищцата съдебно- деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :