№ 179
гр. Смолян, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500337 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 243/13.07.2021г., постановено по гр.д. № 228/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Смолян, първостепенният съд е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР – гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, представлявана от директора да заплати на Б. С. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.Смолян, ул.“Миньорска“ №6 сумата от 1 980,81
лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода 01.01.2018г. – 17.02.2021г..,получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143; сумата от 279,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се
дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-17.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
17.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, първоинстанционният съд е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, представлявана от директора да заплати на Б. С. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.Смолян, ул.“Миньорска“ №6 и парична сума в
размер на 400 лева, представляваща сторени разноски по водене на делото.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
1
№ 4709/30.07.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов –
директор, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Преслав“ № 33, депозирана
чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт С.С..
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се доводи, че районният съд
неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба относно полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР,
като не са отчетени последните изменения на ЗМВР за процесния период от
01.01.2018г. до 15.02.2021г. Жалбоподателят твърди, че като не се е
съобразил с това законодателно изменение, първостепенният съд е
постановил неправилно съдебно решение. В жалбата се излага, че през
процесния период са действали няколко подзаконови нормативни акта, които
уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В жалбата се застъпва, че правоотношенията
по служба, уредени в специален закон са създадени, за да може поради
специфичният статут и служебни задължения на служителите, да се постигне
баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична
функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите
права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по
ЗМВР са установени 8, 12 или 24-часови смени.
В жалбата се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от
Кодекса на труда, максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от
КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е
несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия,
като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР
на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права,
които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.
Излага се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди
изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата
норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал.
3, изр. последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма.
Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по
ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа.
2
Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и
ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът
през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.
Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график,
същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд.
Във въззивната жалба се поддържа и твърдение за немотивираност на
извода на първостепенния съд, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд. Излага се, че първоинстанционният съд не е
направил разлика между нощния труд и извънредния труд по ЗМВР, като в
настоящия случай се претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което всъщност е на труд, положен и попадащ в рамките на
24 - часовите дежурства на служителя. Твърди се, че за работещите по
трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава
иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд. Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд -
при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените
допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в
по- неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от
ЗМВР. Жалбоподателят оспорва депозираното заключение на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение като неправилно и необосновано.
Претендира присъждане и на сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната срана.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Б. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Смолян, ул.
„Миньорска“ № 6, депозиран чрез процесуалния представител – адв. В.Р. от
АК – гр. Смолян.
С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Излага се, че липсата на специално правило, въвеждащо
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, не означава законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава
забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
3
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както правилно е приел
първостепенният съд с обжалваното решение.
Твърди се в отговора, че тази разпоредба от НСОРЗ предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни е
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент
е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7
часа/установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също
се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00
ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Правилно Районният съд е приел, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР.
Неоснователно е възражението, касаещо липсата на разграничение между
нощен труд и извънреден труд. В случая се касае за сумарно изчисляване на
положения труд. Съдът е уважил предявения иск, съгласно заявеното в
исковата молба искане в изведения петитум.
Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно съдебно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР – гр.София – редовно призован,
не изпраща процесуален представител. От пълномощника му –
гл.юрисконсулт С. е постъпило писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемият Б. С. С. – редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуалния си представител – адв. Р. и поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени
във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
процесуално легитимирана страна, като същата е насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
4
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
По делото не е спорно, а и това се установява от представените и приети
писмени доказателства по делото, че между страните е валидно възникнало
служебно правоотношение, по силата на което въззиваемият Б. С. С. полага
труд при жалбоподателя - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“- МВР – гр.София на длъжността „командир на екип“ в РД
„ПБЗН“ – гр. Смолян.
От представените по делото протоколи за отчитане на отработеното
време между 22.00 и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд
по време на официални празници в РС „ПБЗН“ – гр.Смолян за посочения
период се установява, че въззиваемият е работил на 12-часови работни смени
по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00
часа.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ,
която не е оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.01.2018 г.
до 17.02.2021г., ищецът е отработил общо 207 нощни смени и съответно е
положил общо 1654 часа нощен труд. Съгласно методологията по Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент
1,143. При направените изчисления, положените 1654 часа нощен труд,
приравнени към дневни часове, са общо в размер на 1891 часа. Разликата в
часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е общо
в размер на 237 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд за период 01.01.2018г. до
17.02.2021г. е в размер на 1 980,81 лева.
С протоколно определение от 16.06.2021г. Районен съд – гр. Смолян по
молба на ищеца /въззиваем в настоящото производство/ е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск, като
същият се счита предявен за главница в размер на 1980,81 лева и лихви в
размер на 279, 59 лева.
При така установените правнорелевантни факти, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред
Районен съд – гр. Смолян по реда на чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187 ЗМВР
са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд при преизчисляване на положен нощен труд в дневен през периода от
01.01.2018г. до 17.02.2021г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба.
Релевираните от въззивника доводи се свеждат до начина на
5
изчисляване и заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се
превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли
се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд
и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и
подзаконовите актове за неговото прилагане. Поддържат се и оплаквания, че
първостепенният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60 от 07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., касаещо част от процесния
период, с което изменение в чл.187,ал.1 ясно и точно е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период, като съгласно чл.187,ал.4 ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта, който безспорно е единица.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Районна
служба "Пожарна безопасност и защита на населението"- Смолян по смисъла
на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (от 22.00 до 06.00 часа), ведно от приетите по делото протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, а отработеното
работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн.
В ДВ бр. 81/2016г., действаща за част от процесния период, (сега ал.7 на
чл.187) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи
на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й обн.в
6
ДВ бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи според чл.187, ал.9(
сега ал.10) от ЗМВР.
За част от процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн. ДВ, бр. 60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Преди това
са действали Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете
на чл. 3, ал. 3 от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., както и в издадените впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в
сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от
01.01.2021г. последните четири приложими за процесния период 01.01.2018г.
до 17.02.2021г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. В последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021г. в
чл.21,ал.3 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187,ал.4
от ЗМВР.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова ал.4 на
чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работното време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Доколкото в действащите за процесния период наредби липсва изрична
норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в
дневен, за разлика от чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г. ,регламентираща, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент
1,143, в цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден
редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с
изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Поради това правилно
7
районният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче
не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени
в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба-
чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч. и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който предвижда, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на
посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и предвид чл.179,ал.1 от ЗМВР и препращането на
чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по
специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо
положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период , след като
с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗВМР изрично предвижда допълнително
доплащане на нощния труд, а разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР изрично
препраща към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в
чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се
твърди във въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби
не се съдържа текст, който да предвижда заплащането на положен нощен
труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се
приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се
равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до лишаване
на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от
КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа,
нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици,
които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане
на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от
КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
8
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна
практика с Разпореждане от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело №
1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:
"При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва
да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият,
приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с
изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014г., липсва правна
регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в
отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време, което
според тези съдебни състави е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация. В същия смисъл е и Решение №
311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл. 290
от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува
закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно
е, че единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на
труда на служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на чл. 48,
ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на
извършената работа. Нощният труд, положен от служителите на МВР,
безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система,
обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за
здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от
очевидно е, че предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на
час нощен труд нито има характера на допълнително трудово
възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на
положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от
24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално
запитване от РС- Луковит по дело със същия предмет на спора. Не може да
има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен по
настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на
трудовите правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в
МВР, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива
9
норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че
съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-
голяма част от българскитесъдилища (в това число и настоящият) до този
момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива
2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично
да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд,
задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците,като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Както е
установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки
не са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността
положения труд да бъде адекватно възмезден. В тази връзка сочените от
процесуалния представител на въззивника "компенсационни механизми“ като
това, че служителите, които са първа категория труд ползват привилегиите по
чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40 дни годишен
отпуск, че получават обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение, че получават допълнително възнаграждение за прослужено
време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд, че
имат право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и
почивка в празнични дни, че получават допълнително възнаграждение за
храна и ободряващи напитки, не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради
което на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не
са насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд,
нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им
през нощта. Следователно с оглед даденото в решението на СЕС разрешение
нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде
обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е
предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест
на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова
обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г.
Изводите на въззивния съд не се променят и от възприетото в т.2 от
10
посоченото решение на СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий ,т.е е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съизмерима с тази цел. В мотивите на
решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за
преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от
правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме,
тъй като такива съображения от икономически, политически ,социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В
решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея
цел(решение от 6 октомври 2021г. Sumalq С-882/19, EU:C: 2021:800, т.71).
С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено
по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл.
неравенството в третирането на държавните служители в МВР по
чл.142,ал.1,т.1,полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е
съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на
Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.179,ал.1
от ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение и с разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По
този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и
държавните служители по ЗДСл.,полагащи нощен труд. В случая разликата в
третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и
пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий,поставен от
законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае
11
по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в
публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е посочено
в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че обяснението за
липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в
специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не
могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ
интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121- 407/11.08.2014г. тези
служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители,
полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези,
работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното
изменение на чл.187 от ЗМВР,обнародвано в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по
неговото прилагане, държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са
поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в
третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че
бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите
на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на
определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в
сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно
положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува
тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта
на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно
право,уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно
чл.179,ал.1 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право,като те имат
предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има
предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза
на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179,ал.1 от
ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на
нощен труд, а чл.188,ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща
към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187,ал.4 от ЗМВР с
посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да се
приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2 от НСОРЗ и
преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с
коефициент 1,143.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице
по приетата СИЕ, като сумата от 1980, 81 лева за периода 01.01.2018г. до
17.02.2021г. се явява дължима от въззивника, както и сумата от 279, 59 лева,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца,
следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата
12
на предявяване на иска-17.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска-17.02.2021г. до окончателното й
изплащане.
Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл. 81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 450 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед цената на иска и разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 399
лева, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от 450 лева,
съобразено с фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че не е
завишено и не следва да бъде намалявано.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/13.07.2021г., постановено по гр.д. №
228/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 71,
представлявана от Главен комисар Николай Николов – директор да заплати на
Б. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Смолян, ул. „Миньорска“ № 6
парична сума в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева, представляваща
сторени разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13