№ 15337
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110152306 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З........., ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „......“ № 59, представлявано от Орлин
Ценков Пенев и Андрей Бойков Александров, срещу ЗАД „..........“ АД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........, представлявано от ..... и
....., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6 098,12
лв., представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета №
........., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2021
г., до окончателното заплащане; 1 319,57 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.07.2019 г. до 07.09.2021 г.
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско“ на МПС с полица № 18-
0300/332/5001339 със срок на валидност от 07.07.2018 г. до 06.07.2019 г. е изплатил на
застрахования по нея лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350“ с рег. № СА 9779 РН сумата
от 10 603,39 лева като обезщетение за имуществени вреди на застрахования от случило
се на 28.02.2019г. в гр.София ПТП, при което водачът на лек автомобил „Рено Синик“
с рег. № С 7632 ХМ, поради недостатъчен контрол върху автомобила, навлязъл в
лентата за насрещно движение и ударил завиващия наляво нея лек автомобил
„Мерцедес ГЛ 350“, от което за застрахования при ищеца автомобил били причинени
материални щети. По повод на така изплатеното обезщетение и сключена между
водача на виновния автомобил ГО със застрахователя ЗАД „..........“ АД с полица №
BG/30/118003539831 с период на покритие вкл. и датата на възникване на ПТП-то и на
основание чл.411 от КЗ, ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество,
встъпвайки в правата на пострадалия водач до размера на заплатеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че на 21.06.2019 г. е била отправена регресна покана до
ответника, като последвало частично плащане от негова страна. Поради което се
претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 098,12 лв.,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2021 г., до
1
окончателното заплащане; 1 319,57 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.07.2019 г. до 07.09.2021 г. Претендират се и разноски.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че е
налице застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. „Рено“
с рег. № С 7632 ХМ по силата на застрахователна полица № BG/30/118003539831,
валидна и към датата на процесното ПТП. Твърди, че на 09.07.2019 г. е заплатил
сумата в размер на 4 505,27 лв. по щета № ..... Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на застрахования при
ответника водач, като оспорва и наличието на вина у същия. Оспорва да са налице
вреди по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350“, както и причинната връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди. Твърди, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350“, доколкото същият е
навлязъл в лентата за движение на л.а. „Рено“ с рег. № С 7632 ХМ. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Мерцедес ГЛ 350“,
доколкото същият е нарушил разпоредбите на чл. 20 ЗДвП, като се е движел с
несъобразена скорост, на чл. 21 ЗДвП, като се е движел с несъобразена с пътния
участък скорост, на чл. 16 ЗДвП, като е навлязъл в лентата за движение на автомобила,
застрахован при ответника. Твърди, че ищецът е определил обезщетението в завишен
размер, като счита, че процесният автомобил не подлежал на отремонтиране в
официален сервиз на марката, доколкото същият бил в експлоатация повече от 8
години и не е подлежал на гаранционно обслужване. В условията на евентуалност
счита, че с изплащането на сумата от 4 505,27 лв. изцяло е погасил задълженията си
към ищеца. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по
производството.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже: 1.
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане; 2.
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие; 3. претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, които са
причинени от трето за застрахователното правоотношение лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника; 4.размера на вредите; 5. платено
застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
изключителна вина на застрахования при ищеца водач, респективно погасяване на
задължението.
По възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба:
При доказване на посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че
причинените вреди се дължат и на виновно и противоправно поведение на водача на
увредения автомобил.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже:
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на застрахователно
2
правоотношение между ищеца и водача на „Мерцедес ГЛ 350“ с рег. № СА 9779 РН,
със срок на действие включително и към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие, че ищецът е заплатил сумата в размер на 10 603,39 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № ...., че е налице
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. „Рено“ с рег.
№ С 7632 ХМ по силата на застрахователна полица № BG/30/118003539831, валидна и
към датата на процесното ПТП, че на 09.07.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 4 505,27 лв. по регресната претенция на застрахователя по
имуществената застраховка.
За установяване механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка
между претърпените вреди и процесното ПТП, по делото са събрани писмени и гласни
доказателствени средства, изслушана и приета е съдебно-автотехническа експертиза,
която съдът на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира, като приема, че същата е
дадена обективно и в изпълнение на поставените задачи. Съгласно заключението на
вещото лице, на 28.02.2019 г. около 08:15 часа, лек автомобил „Рено Сценик“, с рег.№
С7632ХМ се движел по ул. „Сава Михайлов“ и на кръстовището с бул. „Вардар“, при
маневра десен завой, превозното средство поднесло и водачът реализирал ПТП с
движещия се по бул. „Вардар“ и извършващ маневра ляв завой в посока ул. „Сава
Михайлов“, лек автомобил „..“, с рег.№ СА.........., като се установява, че от така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, щетите по лек автомобил „..“ с
рег.№ СА.......... се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
28.02.2019 г. произшествие в гр. София. Установява се още, че кръстовището,
образувано от бул. „Вардар“ и ул. „Сава Михайлов“ е „Т - образно“, като пътното
платно на бул. „Вардар“ е съставено от две ленти за движение - по една във всяка
посока, без хоризонтална маркировка, а пътното платно на ул. „Сава Михайлов“ е
съставено от две ленти за движение - по една във всяка посока, без хоризонтална
маркировка. Вертикалната пътна маркировка и за двамата водачи е съставена от пътен
знак Б-З („Път с предимство“) и допълнителна табела Т-13 („Направление на пътя с
предимство в кръстовището“). Съгласно заключението на вещото лице мястото, където
е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства е: по
дължина на пътното платно - на около 9,59 метра преди края на пътното платно на бул.
„Вардар“, считано по посоката на движение на лек автомобил „..“, а по широчина на
пътното платно - на около 3,80 метра вляво от десния край на пътното платно на бул.
„Вардар“, считано по посоката на движение на лек автомобил „..“. Установява се, че
първоначалното съприкосновение между двете МПС - та при процесното ПТП е
настъпило между предна лява част в областта на преден ляв калник, фар ляв и предна
броня вляво за лек автомобил „Рено Сценик“ и задна лява част в областта на задна лява
врата и заден ляв панел за лек автомобил. Вещото лице дава заключение, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост
от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради тази
причина не е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „..“ е имал
възможност да предотврати удара, чрез аварийно задействане на спирачната уредба,
като водачът на лек автомобил „Рено Сценик“ е имал възможност да предотврати
произшествието при движение със скорост, при която ще упражнява постоянен
контрол върху превозното средство, без да създава опасност за другите участници в
движението. В открито съдебно заседание от 23.02.2023 г. вещото лице допълва, че
причина за настъпване на произшествието е навлизането на лек автомобил „Рено“ в
лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“, поради което и няма никакво
значение кой от двамата е навлязъл първи и е предприел маневра в кръстовището, че
3
водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа възможност да предотврати удара,
тъй като ударът му е в задната част на управлявания от него автомобил, подминал я е
вече тази точка и няма никакво отношение като предпоставка за пътнотранспортно
произшествие скоростта, с която се е движел той. Опасна зона се изчислява, когато
хипотетично едно МПС може да спре преди удара. В случая водачът на „Мерцедес“ е
подминал мястото на удара с предната си част на автомобила и няма как да се изисква
от него поведение, с което да осуети настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Няма как да промени траекторията на движението си.
Посоченото се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания на
свидетелите Г. П. Г. и Б. Б. Б.. Свидетелят Б. посочва, че през 2019 г. управлявал лек
автомобил „Мерцедес GL“, като се е движел на път с предимство, по който предприел
маневра ляв завой. Сочи, че свидетелят Г. го е ударил в лявата задна част на
автомобила, в прага и джантата, като ударът настъпил, след като свидетелят Б. бил
предприел маневра наляво. Сочи още, че свидетелят Г. му е казал, че колата му се е
подхлъзнала на завоя. Свидетелят заявява, че Г. се е движел срещу него по пътя с
предимство и предприемал маневра надясно. Заявява още, че видимостта е била добра,
но пътната настилка е била хлъзгава, както и че двата автомобила не са се движели с
превишена скорост, доколкото завоят бил остър. Свидетелят установява, че подписът
на водач Б в предявения му констативен протокол от ПТП е негов. От свидетелските
показания на свидетеля Б. се установява още, че от неговата страна на движение е
имало пътен знак „път с предимство“, както и че на пътното платно имало по една
лента за посока на движение. Нямало маркировка по средата на платното, не помни
преди настъпването на пътнотранспортното произшествие и с оглед на предприетата
маневра на другия водач, същият да е подал някаква сигнализация за извършена
маневра. Заявява, че преди да започне маневра наляво, е подал ляв мигач, тъй като
кръстовището било Т-образно, като се е намирал в дясната част на платното си към
момента на извършване на маневрата. Няма спомен непосредствено преди настъпване
на пътнотранспортното произшествие другият водач в коя част на неговото платно се е
намирал, респективно посоката му на движение. Свидетелства, че е видял автомобила,
че го приближава точно преди пътнотранспортното произшествие, но нямало как да го
избегне, възприел го е с периферното си зрение. Сочи, че след удара, неговият
автомобил бил изместен надясно, като предницата на другия автомобил била в
неговата лента. От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че помни,ч е през
февруари 2019 г. е бил участник в ПТП. Свидетелят заявява, че сутринта около 08:00 ч.
управлявал л.а. „Рено Меган“, движейки се по посока „Трета градска“, направил десен
завой, колата му е поднесла, тъй като е било хлъзгаво и се е ударил в л.а. „Мерцедец“,
който е завивал наляво. Посочва, че се е движел с около 20 км/ч., като преди удара, е
задействал спирачната система на автомобила, но колата е поднесла и се е ударила в
другия автомобил. Сочи, че другият шофьор също се е опитал да спре, както и че
двамата водачи подали мигачи при изпълнение на маневрите. От показанията на
свидетеля става ясно, че когато е видял за първи път автомобила на другия водач,
разстоянието между двата автомобила било около три метра, три и малко. Сочи, че
колата му се подхлъзнала, вероятно защото гумите му са били по-стари. По неговата
кола щетите били в леви калник и фар. Заявява, че автомобилът му бил навлязъл в
насрещното. Установява, че подписът за водач А в предявения му констативен
протокол за ПТП е положен от него, като не оспорва, че отразеното в скицата на ПТП
отговаря на действителността.
С оглед на горепосоченото съдът намира за доказани механизмът на настъпване
и наличието на причинно следствена връзка между претендираните вреди и
процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа
4
експертиза се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „..“, с рег.№ СА.........., изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 10 243,55 лв. Установява се, че към датата на застрахователното събитие -
28.02.2019 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 8 години, 7 месеца и 21 дни,
считано от датата на първоначална регистрация - 07.07.2010 г., че стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „..“, с рег.№ СА.........., изчислена по цени на
алтернативни доставчици към датата на ПТП е 10146,35 лв., а действителната стойност
на процесното МПС е в размер на 42 100,00 лв. Доколкото страните нямат спор, че
ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сумата в размер на 4 505,27 лв., то
исковата претенция се явява основателна за сумата от 5 738,28 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 6 098,12 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От събраните и
кредитирани доказателства по делото не може да се направи извод, че водачът на л.а.
„..“ е допринесъл обективно за настъпването на вредоносния резултат, респ. на
вредите, а още по-малко, че поведението му е било противоправно, като е нарушил чл.
20, чл. 21 и чл. 16 ЗДвП. С оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдебно предявеното регресно право на суброгиралия се
застраховател е с източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане,
поради което приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е
срочно – падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен
срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От
приложените на л. 25 и л. 27 по делото регресна покана и известие за доставяне се
установява, че изпратената от ищеца покана за доброволно изпълнение е получена от
ответното дружество на 21.06.2019г., респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3
ответникът е в забава от 22.07.2019 г. Изчислен на основание чл. 162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава възлиза на сумата в размер на 1 241,70 лв. за периода от
22.07.2019 г. до 07.09.2021 г., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния предявен размер от 1 319,57 лв. искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 352,45 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част
от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата в размер на 20,06 лв., представляваща разноски по делото
съобразно за депозит за вещо лице и депозит за свидетел отхвърлената част от
исковете, като доколкото не са представени доказателства за извършени разноски за
адвокатско възнаграждение, то не се следва и присъждането на такова в полза на
ответника.
Така мотивиран съдът,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „........, представлявано от ..... и ....., да заплати на ЗАД „........“ с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „......“ № 59, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 5 738,28 лв., представляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № .... с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. от реализирано на 28.02.2019 г. в гр. София ПТП, вследствие на което
на л.а. „..“, с рег.№ СА.......... са нанесени вреди, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 6098,12 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „........, представлявано от ..... и ....., да заплати на ЗАД „........“ с ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „......“ № 59, на
основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 1 241,70 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до 07.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 1 319,57 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „..........“ АД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........, представлявано от ..... и ....., да
заплати на ЗАД „........“ с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „......“ № 59 сумата в размер на 1 352,45 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „........“ с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „......“ № 59 да заплати на ЗАД
„..........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........,
представлявано от ..... и ....., сумата в размер на 20,06 лв., представляваща разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от събощението до
страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6