РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Габрово, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20214200100009 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З.
АР. ИСМ. ,чрез пълномощника адв.Д. срещу Р. АСП. С. за заплащане на
сумата от 16 000 евро, явяващи се равностойност на 31 293,28лв. ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска.
В исковата молба се излагат твърдения ,че страните по делото са
съседи и живеят в един квартал в гр. С.
На 03.05.2017 г. сключили договор за заем, по силата на който
ищецът предал на ответника в собственост пари в размер на 16000 евро, в
брой, а последният се задължи да ги върне в същата валута и размер на
30.11.2017 г.
За това ответникът издал на ищеца запис на заповед, в който се
отразило предаването на сумата, падежа на задължението за връщане и
мястото на изпълнение.
След това ответникът заминал да живее и работи в ФР Г. и при
настъпване на падежа нямало изпълнение от негова страна по връщане на
заетата сума. Налице е пълно неизпълнение от негова страна.
1
На 15.12.2020 г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до Районен
съд- Севлиево. С разпореждане по ч.гр.д. № 1385/ 2020 г. на СРС е отказано
издаване ,като съдът приел, че приложеният документ не отговаря на
изискванията на запис на заповед, съгласно чл. 536, ал.1 ТЗ, тъй като в него
липсва изразът „запис на заповед” и не е редовен от външна страна. По този
начин приложеният документ играе ролята на разписка за предаване на
сумата между страните, размера, вида на валутата и срока за връщане, като
съществени елементи от договора за заем. С разпореждането съдът е указал ,
че може да се предяви осъдителен иск за вземането в едномесечен срок като
се довнесе дължимата държавна такса по общия ред.
Претендира се да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 16 000 евро, явяващи се
равностойност на 31 293, 28 лв. по фиксирания курс на БНБ ,на осн. чл. 240,
вр. с чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане ,както и разноските по
делото, включително по заповедното производство.
Не е постъпил писмен отговор от ответника.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане
, както и заявените в с.з. на 26.10.2021г. уточнения от пълномощника на
ищеца ,че исковата сума се претендира на основание неизпълнение на договор
за заем, който е неформален, сключен на 03.05.2017г., и че записът на
заповед следва да се разгледа като разписка , установяваща предаването на
сумата и срока на връщане, като не се оспорват констатациите на заповедния
съд ,че същият е нередовен от външна страна, в случая предявеният
осъдителен иск е по чл.240,ал.1 ЗЗД. Вземането не се претендира като
произтичащо от менителничния ефект на редовен от външна страна запис на
заповед и не обосновава квалифициране на исковата претенция като
предявен в хипотезата на чл.415,ал.1,т.3 ГПК във вр. с чл.538,ал.1 ТЗ
осъдителен иск в изпълнение на дадени от заповедния съд указания по ч.гр.д.
№1385/2020г. по описа на РС-Севлиево във връзка с постановения отказ да се
издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК -
издаден на 03.05.2017г. запис на заповед.
От приложеното ч.гр.д.№1385/2020г. по описа на РС-Севлиево се
2
установява, че с постановеното разпореждане от 16.12.2020г. заповедният съд
е отхвърлил заявлението на З. АР. ИСМ. срещу Р. АСП. С. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и ИЛ за сумата от 16 000 евро – главница по
запис на заповед, издаден на 03.05.2017г.,ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението. Съдът е приел ,че записът на заповед е нередовен
от външна страна като в текста му не е включено наименованието „запис на
заповед”.
Ищецът по настоящото дело не оспорва констатираната от заповедния
съд нередовност на представения документ като запис на заповед . Твърди
,че следва да се цени като разписка, удостоверяваща предаването на сумата
между страните, размера ,вида на валутата и срока за връщане, като
съществени елементи от договора за заем.
От съдържанието на представения към исковата молба документ
,озаглавен като „запис на заповед” / идентичен с представения в заповедното
производство по ч.гр.д.№1385/2020г. на РС-Севлиево/ се установява, че
подписалият го като издател Р. АСП. С., с него безусловно и неотменимо се
задължава да заплати на З. АР. ИСМ. сумата от 16 000евро, с падеж -
30.11.2017г. Сумата е платима в гр.С., при поемателя З. А. И. по настоящия
му адрес. В документа са вписани като дата и място на издаване :
03.05.2017г., гр.С..
Разпитаната по делото свидетелка Н.С./бивша съпруга на ищеца/
твърди ,че през 2017г. са били женени с ищеца и са живеели заедно. Познава
ответника. В началото на месец май 2017г. дошъл в дома им и искал пари
назаем от ищеца. Последният му услужил, и друг път е правил това. Дал му
16 000 евро, като се договорили до края на ноември 2017г. да му върне
парите, но парите не са върнати. Присъствала когато ищецът извадил парите
на масата и преброил 16 000 евро. Извадил парите от стаята си, не отделна
стая ,а в която си стои ,в обща стая. Държал ги в нещо като секция.
Свидетелката не знае откъде са парите. Ищецът работел. Описва ,че е имало
банкноти по 100 евро, по 200 евро ,по 500 евро- смесено. След това
ответникът заминал за Г. и повече не се върнал.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е доказано от
ищеца съществуването на заемно правоотношение между него и ответника по
силата на сключен неформален договор за заем на 03.05.2017г., по който да е
3
предал на ответника в заем сумата от 16 000евро, при поето от последния
задължение да върне получения заем на 30.11.2017г.
Неоснователно е твърдението на ищеца ,че приложеният към исковата
молба документ, озаглавен „запис на заповед”, играе ролята на разписка ,
удостоверяваща предаването на сумата между страните, размера ,вида на
валутата и срока за връщане, като съществени елементи от договора за заем.
В документа ,на който се позовава ищецът, няма обективирано
волеизявление от издателя Р. АСП. С. за получаване на сумата от 16 000 евро
от З. А. И., предвид на което няма характера на разписка по чл.77,ал.1 ЗЗД и
не удостоверява предадена сума от ищеца на ответника . Съгласно
установената съдебна практика обезщанието за връщане на сума не е
равнозначно на разписка по чл.77 ЗЗД. Разписката се предоставя от кредитора
на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл.77,ал.1
ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по
чл.240,ал.1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в
себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени
и като особен документ за вземането по смисъла на чл.77,ал.2 ЗЗД /р. № 174
от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о.и др./ Също така в
случая ,доколкото процесният документ е издаден като „запис на заповед” с
поето безусловно задължение от издателя за плащане на сумата от 16 000
евро, с падеж – 30.11.2017г. ,без да съдържа изискуемите реквизити по чл.535
ТЗ - т.1 от тази разпоредба ,както и липсата в него на изрично изявление на
издателя Р. А. С. ,че е получил от поемателя З.И. сумата от 16 000 евро и
основанието за плащане, то не е налице конверсия ,доказваща
съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. В
установената съдебна практика се приема, че ако се твърди, че сумата по
нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване
подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите.
Ограничението за свидетелските показания би могло да отпадне, само в
случай на "непълен обратен документ" за съществуване на договор за заем,
при което основанието, на което е предоставена сумата, е установено в
писмен акт. Поради реалния характер на договора за заем за потребление
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради
4
което установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на
изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД.
Представеният по делото документ „запис на заповед” няма характера на
"непълен обратен документ" за съществуване на договор за заем за сумата от
16 000лв., в който да е установено основанието и предоставянето й. По делото
не е представен друг писмен документ с характер на „непълен обратен
документ” за посочените обстоятелства.
Съдът не кредитира показанията на св.С., ценени при условията на
чл.172 ГПК, ,тъй като за някои от твърдените факти дава уклончиви
обяснения ,а за други дава категоричен отговор – спомня си с точност
валутата и стойността на сумата ,а не може да посочи къде точно са били
парите и откъде ищецът е разполагал с такава сума ,като липсват други
доказателства по делото ,които да ги подкрепят и да потвърждават тяхната
обективност и достоверност.
На основание изложеното от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не е доказано възникнало облигационно правоотношение
между страните , основаващо се на договор за заем от 03.05.2017г., по което
ответникът да дължи исковата сума като получен от ищеца заем. Това
обуславя неоснователността и недоказаността на предявения иск по
чл.240,ал.1 ЗЗД ,който следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищецът не са
дължими разноски по делото.
На основание изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от З. АР.
ИСМ. ,ЕГН**********, от гр.С., ул.”С.”№**срещу Р. АСП. С.
,ЕГН**********, с постоянен адрес:от гр.С., ул.”И.”№**, иск по чл.240,ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 16 000евро, явяваща се равностойност на
31293,28лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска .
5
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд–Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника
се връчи на регистрирания в НБД постоянен адрес.
Да се уведоми ответникът по телефон, че връчването на книжа по
делото ще се извършва на регистрирания в НБД постоянен адрес.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6