№ 70
гр. София, 17.11.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 391,
ал. 1 и чл. 396, ал. 1 от ГПК.
С определение № 16/01.04.2021 г. по ЧНД № 114/2021 г. по описа на
Софийски военен съд е уважено искането на прокурор от ВОП – София
относно налагане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането в
полза на държавата по досъдебно производство № 21-Сл/2021 година по
описа на ВОП – София, като състав от същия съд е допуснал обезпечение и
наложил запор на две банкови сметки, чиито титуляр е обвиняемия полковник
П. Д. П. с ЕГН**********, лична карта № ....., изд. на ..... г. от МВР – София,
както следва:
индивидуална разплащателна сметка на физическо лице в лева № ..... в
„.....” АД, собственост на обвиняемия полковник П. Д. П..
индивидуална разплащателна сметка на физическо лице в лева № ..... в
„..... .... банка” АД, собственост на обвиняемия полковник П. Д. П..
На същата дата, първоинстанционния съд е издал и обезпечителна
заповед, с която е допуснал обезпечение на конфискацията и отнемането в
полза на държавата на принадлежащото на обвиняемото лице П. Д. П.
имущество по досъдебно производство № 21-Сл/2021 година по описа на
ВОП - София, като му е наложен запор на посочените банкови сметки.
Определението е обжалвано с частна въззивна жалба от адв. Д. Хр. –
САК, защитник на обвиняемия полк. П.П.. В нея се сочат съображения, че
съдебния акт е постановен в нарушение на закона. Твърди се, че не са
изложени мотиви, които да налагат обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия полк. П.П. към вменените му обвинения. В
жалбата е посочено, че наложеното обезпечаване е крайно репресивна мярка,
която не съответства на закона и обичайните норми, както и че постановената
1
обезпечителна мярка не отговаря на изискването и необходимостта да се
запази имущественото състояние на обвиняемия, тъй като запорираните
банкови сметки не са имущество, което може да бъде конфискувано. Иска се
определението да бъде отменено.
За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Съдът като провери процесуалната допустимост на частната въззивна
жалба установи, че е подадена в законоустановения срок по чл.396, ал.1 от
ГПК, приложим по аргумент на т. 5 на ТР № 2/11.10.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС за определенията, постановени от
първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК. Жалбата е
подадена по пощата (с пощенско клеймо от 19.08.2021 г.) от лице, имащо
правен интерес адв. Д. Х. - упълномощен защитник на обвиняемия полк. П.П.,
на 20.08.2021 г., след като по разпореждане на първоинстанционния съд по
електрона поща е изпратен незаверен препис от определение № 16/01.04.2021
г. по ЧНД 114/2021 г. по описа на СВС. Недопустимо е неизпълнението на
задължението на ЧСИ по връчване на съобщението, повече от седем месеца,
да възпрепятства правото на обвиняемия и защитата му да обжалват съдебния
акт. Препис от определението е получен по електронната поща на защитата на
обвиняемия полк. П. на 18.08.2021 г., поради което съдът прие, че частната
въззивна жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната въззивна жалба е неоснователна по
следните съображения:
Полковник П. Д. П. е привлечен в качеството на обвиняемо лице по
досъдебно производство № 21-Сл/2021 г. по описа на ВОП-София, за
извършени престъпления по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.104, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.114 ал. 2
от НК за престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а и 109 съдът може да
постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на
държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него,
на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.
Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично
имущество, което може да бъде предмет на това наказание. Не подлежат на
конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за
лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на
занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и
средствата за издръжка на семейството му за една година.
Настоящият съдебен състав намира, че за да допусне обезпечаването
правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на предвидените
предпоставки в чл. 391, ал.1 от ГПК и е извел законосъобразен извод, че от
събраните доказателства, приложени по надлежния ред по досъдебното
производство доказателства е налице обосновано предположение, че
2
обвиняемият полк. П.П. е извършил престъпленията, за които е обвинен.
Налице е и обезпечителна нужда, тъй като без наложената обезпечителна
мярка може да бъде затруднено изпълнението на бъдещ съдебен акт.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя възражението на
защитата, че наложеното обезпечение е крайно репресивна мярка, която не
съответства на закона и обичайните норми. Обезпечителната нужда се
извежда от санкцията, предвидена в нормата на чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
на чл.104, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. За тези престъпления, наред с
наказанието лишаване от свобода, се предвижда наказание конфискация на
цялото или на част от имуществото на обвиняемия, ако бъде признат за
виновен. Първоинстанционният съд не е надхвърлил искането на
представителя на държавното обвинение, а то в случая е единствено за запор
върху банкови сметки. Обезпечаването на наказанието конфискация
гарантира защитата на държавата срещу опасността да се осуети
осъществяването на съдебно потвърдено право по време на наказателния
процес. С налагането на тази мярка за процесуална принуда обвиняемия се
лишава от фактическата и правна възможност да предприеме промени, които
възпрепядстват търсената защита.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя и възражението на
защитата, че по запорираните сметки „хипотетично“ има възможност да
постъпват парични средства, с които обвиняемият полковник П. да задоволи
основните си нужди и тези на семейството си. От материалите по делото се
установява, че е образувано изпълнително дело № 854/2021 г. по описа на
СИС – Софийски районен съд. Изготвено е и запорно съобщение за налагане
на обезпечителна мярка до „.....“ АД, като държавен съдебен изпълнител е
наложил запор върху двете банкови сметки с титуляр обвиняемият полк. П. Д.
П..
Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
несеквестируеми доходи, т. е. наложеният върху тях запор обхваща
единствено секвестируемата част. Какъвто и да е източникът на дохода,
секвестируемата част се определя по различен начин според дохода, като в
тези случаи, компетентен да се произнесе е не първоинстанционния съд, а
държавният съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело и в
неговите правомощията е да зачете несеквестируемостта, когато бъде
уведомен за произхода, източника и размера на постъпленията по сметките.
Наличните секвестируеми суми от възнагражденията за труд, респ. пенсия
и/или други доходи, съгласно чл. 446, ал.1 и чл. 446а, ал.1 от ГПК, остават по
сметката за обезпечаване на наложения запор. При бъдещи постъпления с
този характер, запорът се изпълнява съгласно изискванията на чл. 446, ал.1 от
ГПК, като държавния съдебен изпълнител, следва да уведоми банката
относно частта, която следва да бъде оставяна за обезпечаване на вземането с
оглед спазване на разпоредбата на чл. 446а, ал.5 от ГПК като посочи
конкретния размер на вземането, върху което се налага запорът по
3
изпълнителното дело. По тези съображения, настоящият съдебен състав не
уважи това възражение на защитата.
Наложеното обезпечаване според въззивния съд е пропорционално на
преследваните със закона цели, същото е подходящо и е съобразено с
конкретните обстоятелства по случая, в тази връзка се приема и за
неоснователно, соченото в частната жалба притежаване от обвиняемия полк.
П. на недвижимо имущество, което не е било предмет на настоящото
обезпечаване.
По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че определението на първостепенният съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 72, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 391, ал. 1
и чл. 396, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/01.04.2021 г. по ЧНД № 114/2021
г. по описа на Софийски военен съд, като законосъобразно и правилно.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4