№ 3594
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110150070 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца .............” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. ................., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземане срещу ответника „........“ ЕООД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............. за сумата 192,97 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и от
01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.06.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 39,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
20.06.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 31686/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът .............“ ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че за процесния период
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на стойност 192,97 лв. до
собствения на ответника топлоснабден имот, находящ се в гр. ................ Посочва, че
ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че била налице и забава, поради
което ответната страна следвало да заплати сумата от 39,07 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 30.05.2023 г. Претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва исковете при възражения, че е заплатил всичките си задължения
към ищеца, като при плащанията е посочвал изрично кои вземания и за кой период
погасява, което следвало да бъде съобразено. Счита, че представените от ищеца
доказателства включвали суми и за други имоти, обединени в обща договорна сметка.
В условията на евентуалност поддържа, че не дължи плащане, тъй като се касаело за
непоискана услуга. Развива аргументи, че не бил ползвател, а само собственик на
процесния имот, като отдавал същия под наем и именно наемателите следвало да
сключат договор за доставка на ТЕ и да отговарят за заплащането й, каквато уговорка
била налице и в договорите за наем. Твърди, че не е сключил договор с ищеца, тъй като
1
не бил съгласен с предлаганите от последния типови договори и общи условия, а
предложил индивидуален такъв по законоустановения ред, но ищецът не взел
отношение по него. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата
молба доказателства, като развива доводи, че не се установява размерът на доставената
и потребена топлинна енергия. Оспорва претенцията за мораторна лихва с аргументи,
че не е поставян в забава чрез отправена покана за плащане. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „...............” ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 155, том I, рег. № 3350, дело № 141 от 09.11.2012 г.
се установява, че ответникът „........“ ЕООД е придобил собствеността върху недвижим
имот, представляващ Апартамент ............... находящ се на адрес: гр. ........................
както и на други апартаменти в същата сграда.
Представен е протокол от общото събрание на етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. .................., проведено през януари 2011 г., с което е избрано
третото-лице помагач „...............“ ООД (тогава с фирмено наименование „...............
България“ ООД) да извършва дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, както.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от .............“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови клиенти.
По делото е представена справка за дължимите суми за процесния период, както
и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени
от третото лице-помагач „...............“ ООД.
Представени са по делото платежно нареждане в полза на ищеца за сумата от
950 лв. с посочено основание за плащане ДС2200017144, главница по фактури от 2020
г. до 2021 г. без дялово разпределение и ЕИК.................; разписка за извършено
плащане в полза на ищеца за сумата от 1523,95 лв., с посочено основание
ДС2200017144, главница по фактури от м. 1 до м.4 2022 г. без дялово разпределение и
лихви, ЕИК.................; разписка за извършено плащане в полза на ищеца за сумата от
303,30 лв., с посочено основание ДС2200017144, главница по фактури от м. 1 до м.4
2022 г. без дялово разпределение и лихви, ЕИК................. и разписка за извършено
плащане в полза на ищеца за сумата от 1515,90 лв., с посочено основание
ДС2200017144, главница по фактури от м. 5 до м.12 2022 г. без дялово разпределение и
лихви, ЕИК................. и справка за издаваните фактури и кредитни известия за периода
от 31.01.2020 г. до 31.12.2022 г.
Видно от приложения по делото договор за наем от 20.09.2017 г. ответникът е
отдал под наем процесния имот на трето неучастващо в делото лице.
По делото е представено и заявление от ответника до ищеца с предложение за
сключване на индивидуален договор по отношение на собствените му имоти за
доставка на топлинна енергия.
Според първоначалното заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания,
като общият размер на неплатените суми за процесния период е 192,97 лв. Вещото
лице е посочило, че съгласно изравнителните сметки за отоплителния сезон през м.
7.2021 г. ищецът е осчетоводил сума за връщане в размер на 12,68 лв., през м. 07.2022
г. сума за доплащане в размер на 21,49 лв., през м. 09.2022 г. сума за доплащане в
размер на 0,19 лв., през м. 10.2022 г. сума за доплащане в размер на 5,32 лв. и през м.
10.2022 г. сума за доплащане в размер на 0,97 лв., или общо за периода от 05.2021 г. до
30.04.2022 г. сума за доплащане в размер на 27,97 лв. По прогнозни данни за периода
от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. е начислена сума за
2
доставена топлинна енергия в общ размер на 172,09 лв., а след годишното изравнение
сума в размер на 178,57 лв. Според заключението по ССчЕ дължимата закона лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от датата на забавата до 30.05.2023 г.
е в размер на 34,28 лв.
Според допълнителното заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, и след като е взело предвид представени от ответника документи
за извършени плащания и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, е
установило, че общо начислените задължения за топлинна енергия по фактури за
договорна сметка ********** за периода от м.01.2020 г. до м. 12.2020 г. вкл. са в
размер на 2590,19 лв., от които за процесния апартамент 18 е начислена общо сумата
от 248,54 лв. След справка в счетоводството вещото лице е установило, че платените
суми не са отнасяни за погасяване на посочените в платежните фактури, а са
погасявани разноски по различни съдебни дела. При съобразяване на посочените
основания за плащане в платежните нареждания, вещото лице е установило, че за
периода от 01.2020 г. до м. 12.2020 г. е останала неплатена сума в размер на 5,24 лв., но
не може да се установи за кой конкретно апартамент се отнася. За периода от
м.01.2022 г. до 30.04.2022 г. по посочената договорна сметка са начислени суми за
доставена топлинна енергия в общ размер на 1825,45 лв., от които 98,92 лв. са за
процесният апартамент 18. След справка в счетоводството на ищеца, вещото лице е
посочило, че платените от ответника суми, касаещи задължението му за периода от
01.2020 г. до м. 12.2020 г. не е съобразено с посочените в платежните нареждания
основания и ищецът е погасявал задължения за дялово разпределение и задължения за
лихви. Вещото лице е установило, че извършените от ответника плащания ако се
съобразява посоченото в платежните нареждания основания са достатъчни да погасят
цялото задължение по откритата договорна сметка за процесния период, в това число
за процесния апартамент 18.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че
се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите през исковия период, както и обогатяване на ответника,
изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната
през процесния период ТЕ.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
наведените правоизключващи възражения, вкл. и възражението, че е заплатил
процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената
норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда
допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на
сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на
чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
В случая по делото не е спорно, че между страните не е сключен писмен договор
за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно изискването на
3
посочената разпоредба. Същевременно представеното по делото заявление от
ответника до ищеца с изразено несъгласие с общите условия, одобрени от КЕВР и
съдържащо предложени за сключване на индивидуален договор по проект на
ответника, не би могло да се приеме, че замества договор, доколкото личи ясното
несъгласие на ответника с предлаганите от ищеца договорни условия. При тези факти
съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основата на извъндоговорните
източници – чрез института на неоснователното обогатяване.
Между страните не е спорно, а и въз основа на представения по делото
нотариален акт, може да се обоснове извод, че през процесния период ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот. За да бъде ангажирана обаче отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно
да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да
се докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал
доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи, като
доказателствената тежест за това е на ищеца. От представения по делото и неоспорен
от ищеца договор за наем от 20.09.2017 г. се доказа, че ответникът е отдал под наем
процесния имот на трето неучастващо в делото лице, следователно ползвател в имота,
респективно и ползвател на доставяната топлинна енергия е трето на спора лице, който
факт от своя страна изключва твърдението на ищеца, че именно ответникът е ползвал
доставената топлинна енергия. Обстоятелството, че партидата е открита на
собственика не променя този извод. Ето защо, съдът приема, че ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираното вземане за неоснователното обогатяване
срещу ответника.
Дори да се възприеме тезата, че ответникът е ползвал процесния имот,
респективно е използвал доставеното количество топлинна енергия, чиято цена се
претендира в настоящото производство, съдът намира, че по делото беше успешно
проведено насрещно доказване, че цената на доставената топлинна енергия за
процесния период е изцяло платена от страна на ответника. Видно от представените по
делото платежни нареждания и от заключението на ССчЕ, се установи, че ответникът с
платежни нареждания е погасявал месечните фактури, издавани по проценсата
договорна сметка, като изрично е посочил във всяко платежно нареждане какво
конкретно задължение погасява. Пак от заключението на ССчЕ се установи, че ищецът
не се е съобразил с изрично посоченото основание за плащане от страна на ответника,
като е отнасял платените от последния суми за погасяване на други задължения, като
разноски по различни съдебни дела, лихви, дялово разпределение за периоди, които не
са предмет на настоящата претенция. В разпоредбата на чл. 76 ЗЗД е указан реда за
погасяване на задълженията, когато същите са еднородни, както и когато плащането не
е достатъчно да покрие цялото задължение. Така, според чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, кози,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не
е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил
това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Видно е че разпоредбата дава право на
длъжника да избере и посочи кое задължение погасява и само ако същият не е заявил
изрично кое задължение погасява, влиза в действие правилото за най-обременителното
и най-старото. В случая от данните по делото се установи, че ответникът се е
възползвал от предоставеното му право по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да избере кое задължение
погасява, поради което кредиторът е бил обвързан от този избор и е следвало да отнесе
за погасяване платени суми, според избора на длъжника. В този смисъл начина на
осчетоводяване, различен от посочения от длъжника ред за погасяване, му е
непротивопоставим. В допълнение следва да се посочи, че макар разпоредбата на 76,
ал. 2 ГПК да оказва реда за погасяване на лихвоносно задължение, като се започне от
разноските, лихвите и най-накрая главницата, в случая по делото не са събрани
доказателства за съществуване на вземания на ищеца за разноски, които се установи от
ССчЕ, че е погасявал с извършваните от ответника плащания, както и същите да са
4
свързани с процесния имот (Апартамент ..........), нито пък се доказа вземане за лихви,
които е погасявал ищеца според заключението на ССчЕ. Следва да се има предвид, че
в хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД, вземането не е срочно, поради което за
изпадането на длъжника (ответника) в забава е необходима покана, каквито факти нито
се твърдят, нито пък се доказаха от ищеца. Предвид изложеното и с оглед
заключението на допълнителната ССчЕ, според която платените от ответника суми са
достатъчни за покриване на процесните задължения за доставена топлинна енергия,
следователно претендираните суми са погасени.
В случая съдът съобрази също, че погашенията на дължимата цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г., които според заключението
на ССчЕ са в размер на 73,99 лв., както и на изравнителната сметка за период
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 27,97 лв., са извършени в хода на делото.
Плащанията са извършени на 20.07.2023 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на 12.06.2023 г. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да намери Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 на ОСГТК на ВКС, според което при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото
липсват доказателства ищецът да е поканил ответникът да му заплати претендираните
суми, следователно до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът не е бил поставен в забава, поради което искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Както беше посочено по-горе, част от претенцията се отхвърля поради настъпило в
хода на делото плащане, а именно за сумата от 101,96 лв. За този размер отговорността
за разноските е на ответника, тъй като той с поведението си е дал повод за завеждане
на иска в тази му част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство съразмерно на сумата, която
е погасена в хода на делото. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в
размер 25 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно размера
на погасената в хода на делото сума, предмет на предявения иск на ищеца следва да се
присъди съответна част от сторените в заповедното производство разноски, а именно
сумата от 32,96 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете. Същият е сторил разноски в размер 25 лв. държавна такса, 350 лв. депозити
5
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно погасената в хода на
делото сума, предмет на предявения иска следва да се присъди съответна част, а
именно сумата от 208,72 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, за която
същият не е дал повод за завеждане на иска, а именно за сумата от 130,08 лв. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно депозит за допълнителна ССчЕ в размер на 300 лв. и
400 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената
част на предявените искове, за които ответникът не е дал повод за завеждането му,
следва да се присъди сумата от 392,42 лв. В хипотезата на развило се исково
производство по реда на чл. 422 ГПК адвокатско възнаграждение в заповедното
производство за длъжника не се присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца .............” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление: гр. ................., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземане срещу ответника „........“ ЕООД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............. за сумата 192,97 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и от
01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.06.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 39,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
20.06.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 31686/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр. ............. ДА ЗАПЛАТИ НА .............” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. .................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32,96 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 208,72 лв.– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА .............” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление:
........ ДА ЗАПЛАТИ НА „........“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. ............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 392,42 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца .............” ЕАД – „...............“ ООД.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7