РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт Р., против Решение № 1400 от 26.04.2022 г.,
постановено по гр. дело № 17396 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД“
ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер от 20962,92 лв. без ДДС – главница,
представляваща сбор от суми, получени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД без основание в периода от месец декември
2015 г. до месец февруари 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.12.2020 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 2138,52 лв. –
разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Посочва се, че събраните в
хода на производството пред първата инстанция доказателства не обосновават
извод за основателност на предявената претенция. Поддържа се, че
независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно
напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи на крайния
снабдител заплащане както на такса за пренос по електроразпределителната
1
мрежа до обекта на ниско напрежение, така и цена за доставена електрическа
енергия ниско напрежение. Твърди се, че ищецът не е предприел действия
нито за реконструкция на собствените си съоръжения по начин, че те да бъдат
годни за монтиране от мрежовия оператор на измервателна група, която да
измерва енергия на ниво средно напрежение, нито за избор на доставчик на
свободния пазар, който да предлага доставка на електрическа енергия на ниво
средно напрежение, затова той няма как да претендира недължимост на
платената цена за предоставяната услуга – пренос, респективно цената на
електрическата енергия. Искането към въззивния съд е за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат М., в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищеца
„БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД против ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 962,92 лева без ДДС, получена от
ответника без основание в периода от месец декември 2015 г. до месец
февруари 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда - 23.12.2020 г., до
окончателното ѝ погасяване. В исковата молба са наведени твърдения, че през
процесния период ответникът доставял до неговите обекти „Калъчев мост“ и
„Хмела“ електрическа енергия, като последният неправомерно начислявал
електрическа енергия ниско напрежение, която била на по-висока цена, макар
че доставял такава средно напрежение до трафопостовете на ищеца, които
трансформирали енергията от средно напрежение 20 kV в ниско напрежение
0,4 kV. Претендира се разликата между платената сума за пренос през
електроразпределителната мрежа и за остойностено количество електрическа
енергия при измерване на ниво ниско напрежение по фактури, подробно
2
описани в исковата молба, издадени в периода 31.12.2015 г. – 31.01.2017 г., и
сумата, която би била платена, ако измерването е било осъществено на ниво
средно напрежение.
Ответната страна оспорва иска като неоснователен по изложени
съображения.
Между страните не е спорно, че ищцовото дружество е потребител на
доставяна от ответника електрическа енергия за процесните обекти, че за
периода 31.12.2015 г. – 31.01.2017 г. от ответника са му начислени суми за
пренос през електроразпределителната мрежа и цена за доставено количество
електрическа енергия при измерване на ниво ниско напрежение, както и че
начислените суми са изплатени изцяло от ищеца в полза на ответника.
По делото е постъпило писмо от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в
което се посочва, че за обекти с ИТН ***, ИТН ***, ИТН *** и ИТН ***
ищцовото дружество не е подавало искане за промяна на меренето на ел.
енергия от ниско към средно напрежение, както и че на 07.12.2020 г. същото е
подало заявление за смяна на доставчик на ел. енергия за същите обекти, като
смяната е извършена на 01.01.2021 г.
От заключението по изслушаната пред първата инстанция
съдебнотехническа експертиза се установява, че силовите трансформатори
20/04 кV, електрозахранващи обектите на ищцовото дружество, са
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво 20 кV - средно
напрежение. Силовите трансформатори са присъединени на страна 20 кV чрез
присъединителни клеми към електроразпределителната мрежа 20 кV на ЕР
Юг ЕАД. Мястото на присъединяване на ТП „Булгарцвет“ и ТП „Луковица“
към електроразпределителната мрежа е там, където са присъединени
кабелните накрайници на съответните захранващи кабели 20 кV към шинната
система на двата трафопоста. Мястото на присъединяване на ТП
„Оранжерии“ към електроразпределителната мрежа е там, където
проводниците на въздушна линия 20 Кv „Мрамор“ преминават през
проходните изолатори на трафопоста. Доставяната електрическа енергия от
ответното дружество до присъединителните клеми на силовите
трансформатори е с ниво на напрежение 20 Кv. Според заключението в
периода 2015 г. – 2017 г. има разлика в цената за пренос на електрическа
енергия, доставяна до обекти на средно напрежение и тази, доставяна на
обекти на ниско напрежение. В процесния период в действие са били
утвърдени от КЕВР цени за пренос ел.енергия по нива на напрежение: за
периода м.12.2015г.-м.06.2016г. – Ср.Н. -0,00780/ лв./ kwh, Н.Н - 0,03043
лв./kwh; за периода м.07.2016г. – м.02.2017г. - Ср.Н. -0,00805 лв./ kwh, Н.Н -
0,03127 лв./kwh. През този период електрическата мрежа ниско напрежение,
присъединена към процесните силови трансформатори и захранваща
потребители на ищеца, се поддържа от него. В периода 2015-2017 г. е
съществувала разлика в измерването на електрическата енергия на ниво
средно напрежение и на ниво ниско напрежение и тази разлика е както по
3
отношение на количествата измерена електрическа енергия, така и в начина
на техническа реализация на схемите на измерване. При изслушване в
съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице е уточнило, че в
случая присъединяването е на ниво средно напрежение, а измерването – на
ниво ниско напрежение. Посочило е, че за преминаване от средно към ниско
напрежение се изисква направата от страна на собственика реконструкция на
уредбата, а ЕВН да достави измервателни уреди като електромер, три
напреженови трансформатора 20 Kv и три токови трансформатори за 20 Kv.
От заключението на изслушаната съдебнооценъчна експертиза се
установява, че цената на пренос през електроразпределителната мрежа се
заплаща от всички потребители съобразно ниво на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обектът (средно или
ниско напрежение) и отразява всички разходи, които „Електроразпределение
Юг“ ЕАД извършва за физическо пренасяне, трансформация и разпределение
на консумираните от потребителите количества енергия. В обектите на
ищеца измерването е осъществявано на ниво ниско напрежение, поради което
по отношение на тях в процесния период е прилагана изчислената съгласно
НРЦЕЕ и одобрена от КЕВР цена за пренос до обект на ниско напрежение.
Според заключението разликата в цената за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа до обектите на ищцовото дружество за
процесния период при измерване на ниво средно напрежение и при измерване
на ниво ниско напрежение е: в периода м.12.2015г. – м.06.2016г.: 0,03043
лв./kwh – 0,00780 лв./kwh = 0,02263 лв./kwh; за периода м.07.2016г.-
м.01.2017г.: 0,03127 лв./kwh – 0,00805 лв./kwh = 0,02322 лв./kwh. Цената за
електрическата енергия, доставена до процесните обекти е съставена от: цена
на самата ел.енергия, определена от КЕВР и прилагана за потребители с
тризоново измерване на електрическата енергия на ниво ниско напрежение;
цена за пренос по е.р.м. до обект на ниво ниско напрежение; цена за пренос и
достъп до електропреносната мрежа; цена за достъп до е.р.м.; 10% надбавка
по чл. 7 от НРЦЕЕ; цена за балансиране. В заключението е отразено, че от
изброените само цената за достъп до електроразпределителната мрежа е
определена въз основа на договорената предоставена мощност за обекта и не
зависи от количеството на консумирана през месеца ел.енергия и от нивото на
напрежение, на което тя се измерва. Останалите мрежови цени, надбавки,
както и цената на самата енергия по тарифни зони се прилагат към всички
квтч. измерена ел.енергия. В процесните фактури за периода 01.12.2015г. –
31.01.2017г. консумираната електрическа енергия е остойностявана, като към
измерените количества електрическа енергия са приложени утвърдените от
КЕВР цени по компоненти. При изслушване в съдебно заседание пред
първата инстанция вещото лице е уточнило, че през процесния период е
нямало регулирани цени за измерване на 20 Kv. По отношение на цената за
пренос е посочило, че е имало решение на комисията както за ниско, така и за
средно напрежение.
От заключението по изслушаната допълнителна съдебнотехническа
4
експертиза се установява, че последната определена от държавния регулатор
КЕВР цена на ел.енергия по тарифни зони: върхова, дневна и нощна на
средно напрежение, е публикувана с Решение № Ц-17/28.06.2012г. и е била в
действие от 01.07.2012г., като съдържа следните цени по тарифни зони:
върхова 0,15887 лв./квтч без ДДС; дневна: 0,08302 лв./квтч без ДДС;
нощна:0,2279 лв./квтч без ДДС. Вещото лице посочва, че разликата между
заплатените суми от ищеца за ел.енергия общо за процесния период и сумите,
които биха били платени, ако измерването е било осъществено на ниво
средно напрежение, прилагайки определените с Решение № Ц-17/28.06.2012г.
на ДКЕВР цени, е в размер на 13807,25 лева без ДДС. Разликата между
заплатената от ищеца цена за пренос на ел.енергия в периода от месец
декември 2015г. до месец февруари 2017г. при измерване на ниско
напрежение и сумата, която би била платена, ако измерването е осъществено
на ниво средно напрежение, е в размер на 7155,67 лева без ДДС.
Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ електрическата енергия, доставена до крайни
клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на
оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на клиента. Разпоредбата на ал. 2
на чл. 120 предвижда, че границата на собственост на електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят
съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83
ал. 1 т. 6. Последно посочените правила (ПИКЕЕ), в редакцията, действаща
през процесния период, предвиждат (чл. 14, ал. 1), че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В
настоящия случай от заключението на съдебнотехническата експертиза и от
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, може да направи
извод, че в обектите на ищеца са изградени трафопостове, в които се намират
силови трансформатори, преобразуващи доставяната електрическа енергия
средно напрежение (20 kV) в такава ниско напрежение (0,4 kV). Безспорно е
по делото, че процесните силови трансформатори и присъединената към тях
електрическата мрежа ниско напрежение се поддържат от ищцовото
дружество. По делото се установи още, че силовите трансформатори са
присъединени чрез присъединителни клеми към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на страна 20 kV, както и че
доставяната от ответното дружество електрическа енергия до
присъединителните клеми на силовите трансформатори е с ниво средно
напрежение. Измерването на електрическата енергия в процесните обекти
обаче е осъществявано на ниво ниско напрежение. Обстоятелството, че
средствата за търговско измерване са отчитали електрическата енергия ниско
5
напрежение, сочи, че те не са били поставени на страната с по-високо
напрежение съобразно изискванията на цитираните по-горе правила. В този
случай те е следвало да бъде монтирани на страната с по-високо напрежение
на понижаващите трансформатори (преобразуващи ел.енергия средно
напрежение в ел.енергия ниско напрежение), където е присъединяването към
електроразпределителната мрежа. Вярно е, че за промяна на мястото за
измерване се изисква реконструкция на уредбата от страна на нейния
собственик, в какъвто смисъл разяснения дава вещото лице. В случая
действия в тази насока не се твърди и не се установява да са извършени от
страна на ищцовото дружество, но в тази връзка следва да се отбележи, че в
разпоредбата на чл. 120, ал. 3 ЗЕ изрично е посочено, че операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди.
По тази причина решаващи в тази насока са не действията на потребителя, а
на оператора на мрежата (в този смисъл Определение № 538 от 4.11.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 61241/2016 г., I г. о., ГК).
Следователно на практика до обектите на ищеца е доставяна енергия
средно напрежение, а е измервана и остойностявана такава от ниско
напрежение. Тъй като ответникът не е установил да е налице основание за
това, предявеният иск следва да се приеме за доказан по основание –
ответникът е получил от ищеца суми, представляващи разликата в цената на
заплатените такса пренос през електроразпределителната мрежа и доставено
количество електрическа енергия при измерване на ниво ниско напрежение и
цената, която би била платена, ако измерването е било осъществено на ниво
средно напрежение, при липса на основание за това. Според заключението на
допълнителната съдебнотехническа експертиза разликата в цената на
доставеното количество енергия и на таксата за пренос при тези два начина на
измерване – ниско и средно напрежение за процесния период е общо 20962,92
лв. без ДДС, до който размер правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество
„БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК: *********. Същото претендира
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1500 лв. От страна на ответника
своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от адвокатско възнаграждение, което се явява основателно.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и неговия
материален интерес и съобрази обема на извършените процесуални действия
пред въззивната инстанция, както и обстоятелството, че е проведено едно
открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
6
прекомерно и същото следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г.) минимум от 1158,89 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1400 от 26.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 17396 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, да заплати на „БУЛГАРЦВЕТ ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 1158,89 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7