РЕШЕНИЕ
№ 11157
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110160486 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 313728/06.11.2023 г., подадена от Е. И. И., с ЕГН:
**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето
Д. К. Н., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу К. Д. Н.,
ЕГН **********, бивш съпруг на молителката и баща на детето, за извършени от него
актове на домашно насилие на 14.08.2023г., 03.09.2023г. , 13.10.2023г., 14.10.2023г.,
20.10.2023г. 21.10.2023г., 27.10.2023 г. и 28.10.2023г., изразяващи се във вербална агресия
към първата молителка в присъствието на детето.
В молбата се твърдят, че ответникът е извършил следните актове на домашно насилие:
На 14.08.2023г. в домът на молителката и детето, находящо се в гр. София,
************* в 10.07 минути, ответникът започна да звънни на входната врата,
като детето още от сутринта плачело и не искало да ходи с баща. Детето излязло и
казало на ответника, че не иска да ходи с него и затворило врата. Ответникът натисна
звънецът и така 15 минути на непрекъснато звънял. След като молителката отворила
пак вратата ответникът я избутал и нахлул в антрето. Детето се държало здраво за
единият крак на молителката и не искало да я пусне, пищяло. Ответникът го откъснал
насила, дърпайки го докато детето пищяло, след като го издърпал бутнал
молителката назад, взел детето, стиснал го с всичка сила и изтичал надолу по
стълбите, докато детето пищяло неистово.
На 03.09./неделя/ 2023 г в 12.00 часа, когато ответника звъннал по телефона, на
молителката Е. И. с искане да види детето, но тя му отказала, последния започнал да
крещи да я обижда, с думите: „ изрод, луда, невменяема“, както и че нямам право да му
казвам „не“. След като молителката затворила телефона слязла пред жилището в гр.
*************, да изхвърля боклука, където видяла ответникът, който стоял на пейка
пред блока. Последния започнал да й крещи и да ръкомаха, наричал я с думите „изрод,
1
луда, невменяема и нямам право да му казвам „не“. Докато дойдат полицайте я
обиждал я с думите: „парцал, тъпачка, безмозъчно, слабоумна“.
На 13.10.2023г. в 17:00 часа се сочи, че ответника е дошъл до дома на молителката в
гр. София, Красна поляна, бл. бл.232, вх.Б, ет.8, ап.48, като започнал неистово да
звъни на звънеца на жилището, облягал се на звънеца и не го пускал. Детето
започнало да реве и да каза че: „не искам да ходя с баща ти, защото той ме насилва и
ме лъже“, като когато молителката отворила врата то я затворило, след което
ответникът започнал непрекъснато звънене, от 17:30 до 19:30 без прекъсване. Крещял
следните изрази: “Трябва да дойдеш“ Сега съм дошъл“, както и обиждал молителката с
думите: “парцал, тъпачка, безмозъчно, слабоумна, лоша майка“. Полицаите
дойдоха около 20.45 часа, единият полицай говори с детето. След това разбрах, че
детето е казало на полицая „Баща ти ме насилва, лъже ме, че ще ме върне при мама, а
не го прави. Пред полицаите, които дошли на адреса към 20:45 час ответникът каза на
детето „Трябва да дойдеш с мен“ и тогава детето му казало. “Ти ме насилваш ти ме
лъжеш, ти звъниш непрекъснато на звънеца, боли ме главата, ти буташ мама, и риташ
баба“.
На 14.10.2023 г, в 8:45 часа ответникът дошъл пред апартамента на молителката и
започнал да звъни непрекъснато, като събудил молителката и детето, което излязло и
казало че ответника го насилва, че го боли главата, че иска да спи и затворило вратата,
след което ответника звънял до 11.30 часа непрестанно.
На 20.10.2023 г около 17.00 часа ответникът бил пред вратата на жилището на
молителката и когато я видял започнал да я обижда с думите „ парцал, тъпачка,
безмозъчно, слабоумна“, както и да й нарежда да изведа детето на сила. Детето
излязло на вратата заедно с майката на молителката, молителката се опитала да влезе
в жилището, но ответника запрял вратата с ръка. Детето крещяло молителката да се
прибере и се опитало я издърпа вътре но ответника се опитал да го сграбчи, но детето
изпищяло и се прибрало вътре. Ответникът започнал да крещи през врата на
жилището, но му казвало, че не иска да излезе, защото го лъже, защото го стиска, и
насилва, както и защото бута майка му и рита баба му.
На 21.10.2023 г, около 10.00 сутринта ответника отново започнал да звъни
непрекъснато, детето излязло на врата пищяло и казало на ответника да си ходи, че
иска да си почине, да го остави. Ответникът започнал да крещи, че молителката е
длъжна да му предаде детето на сила. Обиждал я с думите „парцал, тъпачка,
безмозъчно, слабоумна.“
На 27.10. 2023 г в 17.00 часа пред дома на молителката ответника отново дошъл и
искал да вземе, започнал да звъни на звънеца. Молителката изляла заедно с детето,
което казало на ответника да се маха. Ответникът му казал „ела мама е съгласна да
дойдеш“, но детето отказало и му казало: „ти ме лъжеш, каза че ще ме върнеш, а ме
стисна насила, и ме закара в Бургас“ „Ти ме насилваш, ти ме лъжеш“, след което
затворило вратата.Ответникът звънял до 20:30 часа.
На 28.10.2023 г. ответника бил пред жилището на молителката, като от 9:00 часа
звънял и крещял до 11:30 часа. На молителката крещял „парцал, тъпачка, безмозъчна,
слабоумна“, както и се обръща към детето: „Джими излез, майка ти е съгласна, ти
трябва да дойдеш, длъжен си да дойдеш“.
По делото ответника е депозирал становище от 12.12.2023г. в което оспорва твърденията
за осъществено насилие спрямо молителката както и спрямо детето. Твърди, че никога не е
обиждал молителката, както и че никога не е дърпал и стискал детето си. Оспорва
твърденията в сезиращата молба да използва психотропни вещества. Излага подробно
своите твърдения за фактите на процесните дати. Сочи, че на 03.09.2023г. действително е
отишъл пред блока на молителката, след като двамата разговаряли по телефона, като
желанието му е да поговорят, за думите изречени от молителката : „ако е баща като тебе, по
2
–добре без теб“. Сочи, че разговаряли 10 минути преди да дойде полицията. Сочи, че е бил
задържан, тъй като е отказал да подпише предупреждението, което полицаите са били
написали. Сочи, че датите 13.10 и 14.10.2023г. са съгласно режима на виждане със детето,
поради което отишъл на 13.09.2023г., за да вземе детето към 17:00 часа и позвънил, но не
неистово както се твърди. Към 17:40 часа отново позвънил, като в резултат излязла
молителката, която го уведомила, че детето не желае да излезе. Не оспорва, че на този ден е
дошла полиция. Сочи, че на 14.10.23г. отново е посетил адреса на молителката в опит да
вземе детето, но детето отказало и казало, че ответника го лъже. Сочи, че отново е било
дошла полиция и детето пред полицаите му казало, че ще отиде с него другата седмица.
Предвид това ответника отишал пред дома на молителката отново на следващата седмица на
20.10.2023г. към 17:30 часа, но детето му казало ,че е променило решението си, както и на
21.10.2023 г. също. Сочи, че на 27.10.2023г. е установил, че молителката е взела детето по-
рано от детска градина, поради което отишъл до дома на молителката отново в режима на
лични отношения, за да вземе детето, но то отново казало, че не иска да тръгва с ответника,
тъй като не му купил часовник –телефон. На следващия ден – 28.10.2023г. отново потърсил
сина си с искане да го види, тъй като от два месеца не бил осъществявал режима на лични
контакти. Сочи, че майката по никакъв начин не му оказва съдействие за осъществяване на
режима на лични контакти с детето, а напротив настройва детето срещу ответника.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от лице, което е бивша съпруга на
ответника, които също така се намира в родство по права линия с малолетно пострадало
лице, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това
лице съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН. Това становище на съда съответства с практиката на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.11.2020 г. на ОСГК по тълкувателно дело
№ 2/2019 г., в което е прието, че страни в производствата по реда на ЗЗДН са молителят или
лицето, за което се твърди, че извършил домашно насилие, а при подадена молба от лицето
по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът служебно конституира и пострадалото лице. Между страните
не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства /заверени копия на
удостоверение за раждане и решение № 286253/26.11.2019 г., постановено по гр. дело №
25817/2019 г. по описа на СРС/, се установява, че от една страна, ответникът и молителката
са бивши съпрузи и имат общо дете, а от друга – ответникът и пострадалото малолетно дете
са роднини по права линия /баща и син/, поради което ответникът попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН /по отношение на молителката/, респ
/по отношение на детето/. Това обстоятелство като безспорно е отделено, като такова и с
протоколно определение от 14.12.2023г. на настоящия съдебен състав.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН /съгласно изм. от 06.08.2023г./, отправена е до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото са постъпили допълнителни молби от 22.01.2024г. и от 08.02.2024г., с
3
твърдения за продължаващи актове на насилие, по начина по които са изложени и в
сезиращата молба, като с молбата от 08.02.2024г. е посочено, че ответника е извършил нов
акт на насилие, вече физически такъв към детето Д. Н. на 30.01.2024г. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че производството по делото е започнало при действието на ЗЗДН
преди измененията Обн. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.., в сила от 01.01.2024 г. В тази връзка и
доколкото производството е започнало при действието на ЗЗДН, преди изменението и с
оглед предвиденото изрично от законодателя в § 30 от ПРЗ на ЗЗДП, че "Производствата по
молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по
досегашния ред."Предвид това в настоящото производство съдът не следва и неможе да
разгледа твърденията на молителката за настъпили нови актове на домашно насилие. Още
повече, че по отношение на тези актове на насилие е образувано друго производство по
ЗЗДН, пред 139-ти състав на СРС./видно от представения заверен препис от ЗНЗ №68 от
01.03.2024г./
По делото на 06.12.2023г. е постъпил социален доклад от ДСП Възраждане, които са
посочили, че информацията посочена доклада е по данни на молителката Е. И., както при
извършен разговор и наблюдение на детето Д., получени данни от детското заведение което
посещава детето, както и данни от доставчика на соц. Услуга ползвана от г-н Н., от
доставчика на соц. Услуга към която са насочени майката и детето. Сочи се, че на 06.11.23г. е
получено писмо от ответника, че от един месец не може да вижда сина си в определените от
съда дни за контакти. В доклада е отразено, че молителката е посочила, че тя и детето са
подложени на непрекъснат психически тормоз, тъй като ответника Н. по ¾ дни стои пред
жилището им или на между етажната площадка, звъни по три, четири часа без прекъсване
на звънеца, а когато отвори ответника желаел да види детето започвал да го дърпа, а нея
бутал и обиждал, всичко завършвало с викане на полиция. При разговор с детето, то
споделило на социалния работник, че баща му го кара да лъже , като например, че иска да
остане с него. Детето е споделило, че го е страх от баща му, че не иска да остане с него,
защото бутал майка му, а него го дърпал и стискал, от което го боляло много, както и че
бутал баба му в асансьора. Детето е разказало, че баща му го е оставял сам с Моника, която
не му е никаква и е малка. Детето е съобщило, че го е страх, че ако го вземе може да не го
върне на мака му, както и че го е страх за майка му и баба му да не му направи нещо.
Отбелязано е, че детето е започнало от 19.10.2023г. да отказва да остава при баща си с
преспиване. По данни от детската градина която посещава детето, а именно ДГ №54 „Дъга“,
за отглеждане на детето са ангажирани, майката, бабата по м.л., прабабата по м.л., както и
бащата. Посочено е , че детето не е коментирало информация във връзка със семейството си
както и за конфликти, на които да е бил свидетел. Не е забелязано признаци, че върху детето
да е оказано насилие, физическо или психическо такова. При разговор директорката е
посочила, че ответника ги е атакувал с редица жалби. При посещението е наблюдавана силна
емоционална връзка между детето и майката. В доклада се изразява се становище, че
родителите не трябва да въвличат детето в конфликта помежду им, тъй като това влияе
негативно върху реализирането на родителската отговорност, както осигуряването на
спокойна, сигурна и стабилна среда за детето.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на
насилие от 14.08.2023г., 03.09.2023г. , 13.10.2023г., 14.10.2023г., 20.10.2023г. 21.10.2023г.,
27.10.2023 г. и 28.10.2023г. по дата време и място, така както са описани и в сезиращата съда
молба.
По делото е постъпила и приета докладна записка (л. 394 от делото) в която е описано
развоя на събитията от полицай К.. От докладната записка се остановява, че на дата 13.10
бащата е искал да взима детето, но последното не е искало да тръгне с баща си и пред
полицаите е заявило, че не желае и няма да тръгне с баща си и че той го е излъгал. По
делото са приложени и докладно записки от 14.10.23г. (л. 396 ) от 20.10 .23г. (л. 398-399), от
27.10.23г. (л. 400), 28.10.23г. (л. 401) от които също се установява, че бащата е посещавал
4
адреса на молителката във връзка с осъществяване на режима на лични контакти но детето е
отказвало да тръгне с бащата.
По делото е представено и писмо от института по социални дейности и практики
адресирано до ДСП Възраждане, към което е приложена и индивидуална оценка на
потребностите, като заключението на екипа е, че детето бива въвличано в конфликта на
родителите което крие риск за неговото психо-емоционално състояние.
По делото е постъпила и докладна записка видно от която полицейските екипи
многократно са посещавали адреса на страните в периода от 14.08.2023 г. до 26.11.2023г.
включително и на процесните дати, с изключение на 14.08.23г. за която и няма такива
твърдения. В докладната е отразено, че адреса на молителката е посещаван на процесните
13.10.23, 14.10.23г., 20.1023г., 27.10.23г., 28.10.23г. във връзка със сигнали подавани от
ответника К. Н. като при всички посещения е посочено, че детето отказва да тръгне с баща
си. На процесините дати 03.09.23г. и 21.10.23г. е посочено, че молителката Е. И. е подавала
сигнали. По делото е представена заповед за задържане на лицето, К. Н. на 03.09.2024г. във
връзка с неизпълнение на полицейска заповед. (л. 166-167 от делото). Заповедта е била
отменена с решение № 3479 от 26.07.2024 година на СРС, 97 състав.
По делото са представени и други документи във връзка с образувани сигнали и
производства между страните, които са не относими към предмета на настоящото
производство поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.
В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитан полицейския служител Д. М., които
сочи, че може би е виждал ответника, както и че е посетил адреса на молителката в гр.
************* Сочи , че страните са имали спор във връзка с предаването на детето, но не
помни дали майката не го е давала или детето не е искало да тръгне с баща си. Свидетеля
сочи, че ответника е продължавал да притеснява майката и се държал арогантно и след
предупреждението на полицаите, поради което и в тази връзка те са го задържали.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно показания на
разпитаните свидетелите: Й.А. А. и Д. Цветанова. Г. Б. Н.а /съпруга на ответника/ и Т. Д. Д.,
доведени от ответника. Свидетелката Д. Ц., майка на молителката и баба на детето Д. Н.,
която заявява, че живее заедно с дъщеря си и внука си, както и че е свидетел на всички
случки развили сме между страните. Цв.твърди, че първия случай между страните е на
14.08.2023г. когато бащата е трябвало да вземе детето за вторите 15 дни от споразумението.
Свидетелката разказва, че когато бащата е дошъл в жилището са били само свидетелката и
детето, както и че детето е било разстроено и не е искало да тръгва, тогава свидетелката е
помолила ответника да изчака малко, за да успокои детето, но той постоянно настоявал и
казвал, че времето му тече. В това време се е прибрала молителката и детето я гушнало, не е
искало да я пусне, но тогава ответника сграбчил детето и го издърпал, от което то започнало
да плаче и трепери, като го притиснал към тялото си и хукнал на долу по стълбите, като
върнал детето на 29.08.2023г. Свидетелката сочи, че следващия случай е бил на 13.10.2023г.
когато ответника е дошъл пред жилището им, детето е отказала да тръгне с него, а бащата
звънял на звънеца четири часа, както и обиждал свидетелката и молителката. Твърди, че
молителката се е обадила на полицията която дошла към 20:00-21:00 часа. Сочи, че на
следващия ден сутринта ответника пак дошъл на адреса им с искане да вземе детето, но то
отказало. Свидетелката сочи, че ответника е дошъл извън режима му на виждане с детето
пред жилището им отново на 20.10.2023г. когато викал, крещял и обиждал молителката с
думите „Малоумна“, „Бавно развиваща се“ и „Майка която не полага грижи за детето си“.
Разказва, че на тази дата молителката е слизала от асансьора, когато ответника я е изблъскал
и запречил пътя й, и поставил ръката си, за да не може молителката да затвори вратата.
Свидетелката заявява, че след 29.08.2023г. режима е изпълняван до 13.10.2023г. когато
детето е спряло да иска да тръгва с баща си, като свидетелката сочи, че не знае причината за
това нежелание от страна на детето.
5
От показанията на свидетелката Й. А., която е съседка на молителката се установява, че
страните имат конфлик във връзка с режима на лични контакти между детето и бащата.
Сочи, че обичайно нещата протичат по един и същи начин и че ответника идва на адреса
звъни на всички звънци и които му отвори влиза, след което се качва на техния етаж и звъни
на звънеца на Е. и ако не му отвори стои с часове наред на стълбите и чака. Твърди, че
лично е възприела случай при които е виждала детето облечено, но същото е отказвало да
тръгне с баща си. Свидетелката сочи, че ответника го убеждавал детето да тръгне с него,
като му казвал, че ще се забавляват и че ще си прекарат добре. Свидетелката завява, че
начина по които говори ответника е настоятелен, но че не повишава тон на детето. В същото
време посочва, че е имало случаи в които ответника е крещял на молителката с думите „Коя
си ти“, „Тъпачка“ ,“ Безмозъчна“. Разказва за случай на 13.10.2023г. за конфликт между
страните случил се на площадката пред апартамента на молителката, когато ответника искал
да вземе детето, но то отново не е искало и ответника е започнал да обижда молителката с
тези думи. Свидетелката сочи, че всеки един от случаите завършва с полиция, тъй като не е
възможно по друг начин ответника да си тръгне.Твърди, че е чувало детето да плаче при
тези ситуации. Разказва, за случай при които ответника е седял цял ден с плакат пред блока
на молителката.
Свидетелят Татарлиев сочи, че е съсед на молителката Е. И., с която живее врата до врата.
Твърди, че от половин година има проблеми между страните, като разказва за случаи през
октомври/ноември при които К. отива на площадката пред апартамента звъни на звънеца на
молителката и иска да вземе детето Д., но Е. му казвала, че не може да вземе детето. Сочи,
че в един от случаите детето било по домашни дрехи на прага на вратата. Твърди, че в един
случай детето се е държало за молителката и не е искало да тръгва, като било уплашено.
Заявява, да не е чул крясъци и обиди между страните.
По делото е разпитана и свидетелката Н.а, която е настоящата съпруга на ответника К. Н..
Свидетелката разказва, че отношенията на страните са все по обтегнати, тъй като ответника
от 5 месеца не е виждал детето. Твърди че е присъствала само на една случка като сочи това
да е било на 14.08.2023г. когато е трябвало да пътуват, тъй като на свидетелката и на
ответника им е предстояла сватба. Сочи, че ответника се е качил да вземе Д., а тя и дъщеря
са останали в колата. След 10 минутки ответника се обадил и я помолил да се качи между
двата етажа, като свидетелката сочи, че е имала пряка видимост към апартамента, но е
чувала какво се говори. Чула е как К. казва на детето, че ще пътуват до Бургас. Бабата на
Митко му казала да тръгва, защото ще закъснеят за сватбата и че свидетелката ще го остави.
След 5 минутки детето тръгнало, като Крил го гушнал. Свидетелката сочи, че не познава
бабата на детето, но заявява, че това със сигурност не бил гласа на майката.
От показанията на свидетеля Дойчев се установява, отново се установяват обстоятелства
свързани с режима на лични контакти между бащата и детето и нежеланието му да тръгне с
баща си. Свидетеля разказва за случай при които свидетеля отишъл с ответника да му
съдейства да си вземе детето. Твърди, че ответника е звънна на звънеца, отворила е майката,
която е казала, че ще извика детето, кто му е казале, че то ще тръгне с него само, ако то
самото поиска. Ответника е помолил майката да излезе, за да поговорят, но тя е отказала,
казала е че ответника лъже след което и детето го е повтори. Свидетеля твърди, че в един
момент детето е попитало майка му дали да тръгне с баща си, но тя му е казала да направи
това което сам прецени и че е достатъчно голям. Свидетеля заявавя, че не е чул викове, както
и че разговара е бил малко напрагнат, но нормален разговор. Сочи, че в един от случайте
кагато е бил с К. е дошла полиция, че това е било средата на месец октомври. Твръди, че
отново разговора между страните е бил нормален и без викове. Тогава детето е обещала, че
следващия път ще тръгне с баща си.
От съвкупния анализ на показанията на свидетели по безспорен и категоричен начин се
констатира, че между страните Е. И. и К. Н. е налице конфлик във връзка с осъществяване на
6
режима на лични контакти между детето и бащата. От показанията на свидетели
последователно и безпротиворечиво се установява обстоятелството, бащата посещава адреса
на които живее детето, майката и бабата по майчина линия, с цел да вземе детето, но отказва
и не желае да тръгне с него и режима не се осъществява. По отношение на тези
обстоятелства както твърденията на страните така и показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и еднопосочни. Не е начие и противоречие досежно датите и часавия
диапазон в които бащата е отишъл в дома на майката с намерие да вземе детето за
осъществяване на режима на лични контакти както и че всички посещения с изключение на
тези на 20-ти и 21-ви октомври 2023 година са били съгласно режима на лични контакти,
одобрен от съда. Различията в показанията на свидетелите се съотнасят към поведението на
молителката и ответника при тези срещи, съответно свидетели се разграничават в две групи.
От една са свидетелтите на молителката, които сочат, че поведението на ответника било
агресивно, крещял и звънял продължително време на звънеца на врата на молителката(като
за последното са налице твърдения единствено в показанията на свидетелката Цветанова,
които съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка межу
свидетелката и молителката), поради което съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката в тази част, тъй като те не се подкрепят от останалата доказателствена
съвкупност. От друга страна са показанията на свидетелите на ответника, които твърдят, че
разговорите между страните са протичали нормално и ответника не е обиждал молителката,
но потвърждават, че детето е отказвало да тръгне с баща и че на място е пристигала
полиция, както и че разговорите са били напрегнати, но в добрия тон, което е нормално с
оглед обстоятелствата. Установява се противоречие в изложеното в сезиращата молба и
изложените от св. Цветанова и св. Н.а за развоя на събития на 14.08.2023г. Това е така, тъй
като на първо място в молбата за защита се сочи, че именно молителката е отворила вратата
на апартамента, докато от показанията на св. Цветанова, която е майка на молителката се
установява, че молителката не е била в жилището когато и пристигнал ответника, а дошла
по – късно, докато пък от показанията на св. Н.а се установява, че на тази процесна дата е
чула гласа на бабата, която е предала детето. Изцяло противоречиви са и показанията на
свидетелките Цветанова и Н.а досежно последващите обстоятелства, тъй като свидетелката
Н.а, твърди, че детето е тръгнало с баща си които го е бил гушнал, но не е плакало. Докато
св. Цветанова твърди, че детето е било сграбчено от бащата, след което последния е взел
детето за 15 дни през лятото. Същевременно от показанията на св. Н.а се установява, че
детето е било разстроено, като когато вече са стигнали до гр. Бургас, то се е било успокоило.
Предвид това съдът не кредитира показанията на свидетелката Н.а в тази част, тъй като те
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, а освен това в тях се
установява вътрешно противоречие. В случая от показанията на свидетелите може да се
достигне до извод, че отново, че детето с известно нежелание е тръгнало с баща си, но не се
установява по безспорен начин на процесната дата ответника да е бутал и обиждам
молителката пред детето, както и да го сграбчвал детето. По отношение на останалите
актове на домашно насилие през октомври месец, от показанията на свидетели в това число
и в докладните записки се установява, че ответника е ходил на адреса на майката с цел да
вземе детето съгласно определения режим, като е престоявал няколко часа, но поради
нежеланието на детето да тръгне с него режима не се е осъществявал.
По делото е изготвена и приета СПЕ, вещото лице по която е сочи, че детето е свързано
емоционално и психологически със всеки един от родителите си. В случая след раздялата
основни грижи за детето полага майката, като детето прекарва и време с бащата. Детето не е
фурстрирано. Прави впечатление, че в коментарите след изполваните методолигии вещото
лице е посочило детето има нагласа да реагира отрицателно при споменаване на думата
„баща“ или „татко“ и казва, че не го иска и че той е лош, а на въпроса кой ти каза, че е лош
детето отговаря „мама ми каза ... не го искам той бие мама“ Вещето лице е посочило, че
това поведение на детето може да бъде изградено само и единствено чрез намеса от
7
възрастните ангажирани с неговото отглеждане. Посочено също, че детето възприема
възгледите и вижданията на отглеждащия родител, което е и във връзка с подсъзнателнато
желание да не го загуби, да му остане верен. Това води до тежка натоварване на психиката.
Детето е тревожно, понякога агресивно, винаги със стаено чувство за вина. По отношение на
въпроса дали е налице данни за извършено по отношение на детето акт на насилие, вещото
лице е посочило че са налице косвени данни, получено най- вероятно от агресивни вербани
послания отправяни от бащата към майката. Вещото лице е посочило още, че доминиращата
фигура в преживяванията на детето, отразяващо се в социалния му опис е майката и то
изпитва загриженост и страх за нея. От преживяванията на детето които са се натрупали то е
изгардило отричателно отношение към баща си. По делото вещото лице е депозирало и
дъплнително заключение след извършена интервю с родителите и детето от които вещото
лице с категоричност е заключило, че конфликта между родителите води до натоварване на
емоционлната, ценостната и мотивационната система на детето. Вещото лице при
заключението си е препоръчало родителите да намерят стратегии за излизане от тази
конфликта ситуация.
По делото е депозирана съдебно – психиатрична експетиза, като вещото лице с
категоричност е заключило, че при ответника К. Н. не се констатира психично разстройство.
Посочено единствено, че личностовата му структора се характеризира д особености в
границите на широкта норм, няма основание да се обсъжда дисхармонично личнастоно
развитеие.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема за установено по
безспорен и несъмнен начин, че на процесните дати 14.08.2023г., 03.09.2023г., 13.10.2023г.,
14.10.2023г., 20.10.2023г. 21.10.2023г., 27.10.2023 г. и 28.10.2023г., бащата е посещавал
адреса на молителката Е. И. във връзка с определения, утвърден със решение на съда режим
на лични контакти между детето на страните Д. Н. и ответника К. Н..
Настоящия състав на съда намира, че в случая доколкото не е приложима и разпоредбата
на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН /поради наличието на други доказателства/ не се установява по
безспорен и категоричен начин бащата да е извършил актовете на домашно насилие по
отношение на молителката Е. И. И. и на детето Д. К. Н.. В случая от доказателствата по
делото се установява, че отношенията между молителката и ответника са изострени и
напрегнати предвид отказа на детето да прекарва време с баща си. Съдът намира, че в случая
бащата е посещавал адреса на майката и е звънял на звънеца/но не непрекъснато с часове
както се твърди в молбата/, стоял е пред жилището на майката с цел да вземе детето за
определения му режим на лични отношения. Действително поведението на ответника може
да се определи като изключително настойчиво и не адекватно на ситуацията и
обстоятелствата, тъй като това поведение е довело до задълбочаване на нежеланието на
детето да прекарва време с бащата. Като цяло родителите са дали възможност и сами са
способствали за въвличането на детето в този междуличностен техен конфликт и
неразбирателство / както се установява от СПЕ/. По делото с категоричност се установи, че
детето не желае да тръгне с баща си съгласно определения режим на лични контакти, както
и извън него. От заключението на вещото лице изготвило СПЕ, прието по делото се
установява, че при детето е констатирано негативно отношение към бащата което обаче е
породено от отношението на майката към бащата. Съзнателно или несъзнателно майката
като отглеждащия го родител е повлияла на възприятията усещанията и най - вече на
отношението на детето към неотглеждащия го родител, а именно към неговия баща, които от
своя страна също с агресивното си и настъпателно поведение и отношение също е създал
предпоставки и е засилил отрицателното отношение на детето към него. Следва само за
изчерпатеност да се отбележи, че поначало манипулирането, настройването на детето
против другия родител, изобщо – възпитаването му по начин, вреден за неговото нормално и
8
физическо, умствено, нравствено и социално развитие, е основание за промяна мерките на
упражняване на родителските права (арг. от чл. 59, ал.9 СК), а не за защита по ЗЗДН. В
случая между родителите на малолетното дете Д. са налице влошени отношения и спорове
относно осъществяването на режим на лични отношения на бащата с детето, но тяхното
описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Освен
това, този закон няма за цел да реализира изпълнението на съдебни актове по отношение на
мерките за осъществяване режим на виждане на родител с дете. Поначало при влязъл в сила
съдебен акт, с който е определен режим на лични отношения на ответника с детето, то
същият подлежи на принудително изпълнение, ако молителката препятства правото му да
осъществява контакти с детето си, съобразно с предвидения в закона начин за изпълнението
на съдебни актове по реда на изпълнителното производство, а не чрез сезиране на съда по
реда на производството по ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали
действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или
за режим на лични отношения между децата и родителите – за това разрешаване
законодателят е предвидил друг ред (в този смисъл Решение № 4006 от 2.07.2020 г. на СГС
по в. гр. д. № 5874/2019 г., II бр. възз. състав; Решение № 266421 от 4.11.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 4409/2021 г. I бр. възз. състав; Решение № 2717 от 5.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
16759/2015 г., I бр. възз. състав). Предвид това от констатациите в заключението на СПЕ
отново не може да се направи извод, че тревожното състояние на детето е провокирано само
и изключително от поведението на ответника.
Настоящият състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита, и в отговора,
не предсатвляват акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй
като в случая се установи, че бащата е посещавал адреса на молителката и детето, за да
вземе детето съгласно определения му режим на лични контакти. С изключение на
20.10.2023г. и 21.10.2023г., които не са били дни на контакти, но видно от докладната
записка от 14.10.2023г. бащата и детето са се разбрали режима да бъде осъществен
следващата седмица, като бащата отново е отишъл на адреса да вземе детето и да прекара
време с него. Отделно от това в хода на съдебното дирене не бе установено по категоричен и
безспорен начин, че ответника е обиждал и бутал молителката пред детето. Единствено се
установи, че същия е престоявал няколко часа пред жилището им звънял е на звънеца, като
действията са били насочени и водени от желанието да вземе детето Д. съгласно режима му
на виждане. Действителна както съда вече отбеляза действията на ответника могат да бъдат
определени като настъпателни и непорпорционални, не съответстващи на ситуацията, но
съдът намира, че не биха могли да бъдат субсумирани под състава на акт на домашно
насилие поне към момент.
Предвид всичко гореизложено настоящия състав счита, че в случая ответната страна не е
извършила твърдените актове на домашно насилие по отношение на молителката и детето,
поради което молбата на молителката следва да бъде отхвърлена изцяло. Тук съдът намира,
че следва да подчертае, с оглед констатираното от вещото лице, състояние на тревожност,
агресивност, стаено чувство за вина при детето, което в тази възраст, а в хода на
израстването му крие сериозен риск за психо-емоционалното състояние на детето, както и
родителите да обърнат внимание на препоръките на вещото лице в тази връзка .
По разноските.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С оглед
изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Е. И. И. дължи направените от ответника
разноски. В предвидения срок е депозирано списък по чл. 80 ГПК /л. 78/. С оглед
направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, съдът
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
9
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал.
2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на
Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба №
1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение -
то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната
наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския
съюз (СЕС/Съдът) - Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по
Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери
дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната
цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на
качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите
на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез
приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към
изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран
подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните
дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с
покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в
Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на
адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които
да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради
което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като
съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с
оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ
като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може
да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като
единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства,
характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи
се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое
последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС
изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при
прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения
- Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Следователно, дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на
извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с
обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо
10
овъзмезден (така и решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на
размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да
бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства,
свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, както и ориентировъчния размер, определен като минимален с неприложимата
вече норма на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г., счита, че същото следва да бъде намалено
до 1200, 00 (хиляда и двеста ) лева за адвокатското представителство /л. 441 от делото/,
както и 625,00 лева за напрвените в хода на процеса разноски за експертизи.
При този изход на делото Е. И. И., с ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН с вх. № 1907/10.05.2021 г., депозирана от Е.
И. И., ЕГН **********, действащ в качеството си на майка и законен представител на
детето Д. К. Н., ЕГН ********** /конституиран в производството на основание чл. 9, ал. 2
от ЗЗДН/ срещу К. Д. Н., ЕГН **********, по повод твърдян акт на домашно насилие от
05.03.2024 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОЪСЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Е. И. И., ЕГН **********, да заплати на К. Д.
Н., ЕГН **********, разноски в размер на 1825,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Е. И. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11