№ 62
гр. София , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000054 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на Ц. У., подадена против Решение № 260352
от 16.11.2020 г., постановено по т. д. № 2036/2020 г. на СГС, ТО, VI – 11 –ти
състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на страната
против отказ № 20201009142419 от 12.10.2020 г. на длъжностното лице при
Агенцията по вписванията по заявление № 20201009142419 от 09.10.2020 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Излага се, че Ц. У. била сред легитимираните да заявят вписване лица, а
изводите на решаващия състав на СГС в обратния смисъл били неправилни.
Налице бил законодателен пропуск поради което приложение по аналогия
следвало да намери разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Отделно, изтъква се,
че незаявяването на вписване на напускането на съдружник засягало
интересите на всяко трето лице, поради което и страната се явявала
легитимирана да подаде заявление за вписване на промяната в персоналния
състав на търговеца.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да
бъде отменено, а на Агенцията по вписванията – указано да впише
заличаването на жалбоподателя като съдружник в „МА БЕЛ“ ЕООД.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на
страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
1
срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, същата изхожда от надлежна страна,
имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване
валиден съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
С приложеното към заявлението, респ. към жалбата
предизвестие, оформено като нотариална покана, Ц. У., на основание чл. 125,
ал. 2 от ТЗ, е отправила волеизявление до дружеството за прекратяване на
членственото си правоотношение, считано от деня, в който изтича 3 –
месечния срок на предизвестието. Видно от надлежно стореното отблязване,
предизвестието е връчено на управителя и законен представител на търговеца
М. Б. на 02.07.2020 г., от която дата е започнал да тече и горепосоченият срок.
Със заявление № 20201009142419 от 09.10.2020 г. Ц. У. е поискала от
длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията вписване
на заличаването й като съдружник.
За да постанови обжалвания пред СГС отказ, последното е приело, че
приело, че напусналият съдружник не е сред легитимираните по силата на чл.
15, ал. 1 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лица, а в ТЗ не регламентирал възможност
напусналия съдружник сам да заяви за вписване заличаването си.
Със същите мотиви решаващият състав е постановил обжалваното пред
настоящата инстанция Решение, с което е потвърдил така постановения отказ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от
правна страна следното:
Лицата, легитимирани да заявят вписване, заличаване и обявяване, са
изчерпателно определени в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно
заявяването от лице извън този кръг е самостоятелно основание за отказ по
чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Напусналият съдружник не е лице, легитимирано да заяви вписване
съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, вкл. по т. 3, съответно да упълномощи
адвокат по т. 4, тъй като липсва специална правна норма в този смисъл,
поради което възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Настъпилото прекратяване на участието на съдружника по реда на
чл. 125, ал. 2 ТЗ не дава право на същия да заяви за вписване това
обстоятелство по партидата на търговеца, при липсата на изрична правна
норма в този смисъл /за разлика от чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно поискалия
заличаване управител на дружеството/, поради което възраженията в жалбата,
основани на твърдения за допустимо приложение на разпоредбата на чл. 141,
ал. 5 от ТЗ по аналогия, са неоснователни. В този смисъл е константната
2
практика на Апелативен съд – София ,като в този смисъл са : Решение №
1515 от 10.11.2020 г., постановено по т. д. № 2286/2020 г. на ТК, 13 –ти
състав, Решение № 2653 от 12.02.2019 г., постановено по т. д. № 4944/2019 г.
на ТК, 15 –ти състав, Решение № 2587 от 25.11.2019 г. по т. д. № 5550/2019 г.
на ТК, 9 –ти състав, и др.
В конкретния случай, с изтичането на 3-месечния срок на
предизвестието - 03.10.2020 г. - жалбоподателят е изгубил качеството
„съдружник“, а подаването на процесното заявление в един по – късен момент
– на 10.10.2020 г. – прави последното депозирано от нелегитимирано лице по
смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид горното, постановения от длъжностното лице при
Агенцията по вписванията отказ се явява законосъобразен, а обжалваното
пред настоящата инстанция Решение – правилно, поради което същото следва
да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352 от 16.11.2020 г., постановено по
т. д. № 2036/2020 г. на СГС, ТО, VI – 11 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3