№ 147
гр. Габрово, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Д., чрез проц. представител адв. Б., против
определение № 1050/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на Районен
съд Габрово.
Твърди се, че определението било нищожно, алтернативно недопустимо,
алтернативно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно. Недопустимо за втори път
бил преграден пътя на жалбоподателя за защита. Съдията докладчик разгледал друго дело,
по което постановил решение № 356/19.11.2021 г., което също било нищожно, алтернативно
недопустимо, алтернативно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно. Постановен
бил акт в полза на лице, което не било правно и процесуално легитимиран субект да
предявява искове в това производство. Жалбоподателят счита, че съдията докладчик не
проявил безпристрастност, постановявайки обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Иска се да бъде прогласено за нищожно обжалваното определение или да бъде
обезсилено и алтернативно отменено от въззивния съд и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия от друг състав на съда.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия,
изразената в него воля е напълно разбираема. Поради изложеното, оплакването за неговата
нищожност е неоснователно.
Определението би било недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е
подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал
непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск
или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на
положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална
предпоставка за възникването и надлежното му упражняване. В разглежданият случай нито
един от изброените пороци не е налице, поради което обжалвания съдебен акт е допустим.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от К. Д.
Д. за признаване за установено, че ответницата С.П. не е придобила и не притежава никакви
собственически права спрямо недвижим имот, подробно описан в молбата. Изложени са
1
твърдения, че не е налице принос от страна на ответницата за придобиване на този имот, тъй
като той изцяло бил придобит, макар и по време на брака, от бившия й съпруг и общ
наследодател Д.Д обжалваното определение, съдът е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на иска.
С исковата молба са представени писмени доказателства за вече предявен иск за делба
по отношение на същия имот и спрямо същите страни. С писмения отговор на исковата
молба за делба, жалбоподателят К.Д. е направил възражение, идентично с искането, по
предявения отрицателен установителен иск – С.П. няма никакви права спрямо делбения
имот, тъй като той е придобит с лични средства на наследодателя на жалбоподателя.
Изложеното дава основание да се приеме, че предмета на настоящото дело е
инкорпориран в предмета на делото за делба. В жалбата се съдържат твърдения за вече
постановено решение по допускане на делба между страните, за което няма данни да е
влязло в законна сила. Въззивният съд възприема приетото с обжалваното определение, че
ищецът по установителния иск за собственост нямат правен интерес от предявяването му в
отделно производство при висящо производство за допускане на съдебна делба върху същия
имот, в което със сила на присъдено нещо ще се установят правата на съделителите, които
следва да се допуснат до участие в делбата и техните квотите. Този извод не влиза в
противоречие с утвърдената съдебна практика, още повече, че в производството по
допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да
оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и
принадлежността на някои от имотите към имуществената общност (чл. 342 ГПК). Такова
оспорване ищецът е направил с отговора на исковата молба. Нормата на чл.344, ал.1 ГПК
определя пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна
делба – между кои лица е налице съсобственост и какви са правата им и кои са
съсобствените имоти, така както е посочено в определение № 45/20.02.2020 г. по ч.гр.д. №
451/20 ВКС II г.о.
Изложеното, съдът намира, че не е в противоречие и с определение № 142/6.07.2016
г. по ч.гр.д.1707/2016 г. ВКС II г.о., където се приема, че правен интерес от предявяване на
самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на
съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение. В делбата съдът
дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е
съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако
приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма
да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Поради това, в
цитираното определение се приема, че за заинтересованата страна е налице правен интерес
да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата
на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.
В случая се претендира изключване на първата ответница от делбата, като се твърди,
че тя не е съсобственик, заедно с ищеца и останалите страни по делото.Ищецът не твърди,
че е изключителен собственик на делбения имот, а че притежава по-голяма идеална част от
него -1/3, заедно останалите съделителки, негови сестри. Поради това, съдът намира, че
цитираната по-горе съдебна практика е неприложима по конкретния правен спор. В този
случай, при уважаване възражението на ищеца в делбеното производство би се достигнало
до допускане на делбата при частите, които той претендира по 1/3 ид.ч. за тримата
съделители, но не и да се отхвърли изцяло иска за делба, а само по отношение на С.П..
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Д. Д. ЕГН **********, чрез проц.
представител адв. Б., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против определение № 1050/29.10.2021
г., постановено по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, като
неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБългария в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3