№ 332
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 111/29.08.2022 г. по гр. д. № 101/2022 г. М. районен
съд е осъдил „Горубсо – М.“ АД да заплати на Х. Р. Т. на основание чл. 200 от
КТ сумата от 150 653, 20 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по причина на
получените вследствие на трудовата злополука от 12.01.2020 г., настъпила на
промишлена площадка „К.Д.“ – между битовия корпус и паркинга за
автомобили, травматични увреждания: политраума, контузия на тялото и
гръдния кош, счупване локализирано в тялото на 11 гръден прешлен с
разместване на счупените костни фрагменти. Компресия, контузия и
прекъсване на гръбначния мозък, долна плегия, счупване на V, VІ, VІІ, ІХ
леви ребра; както и сумата от 33 363, 32 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – претърпени загуби вследствие на злополуката,
изразяващи се в разходвани средства за лечение, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на злополуката – 12.01.2020 г., до
окончателното им изплащане; иска за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата над присъдения размер от 160 653, 20 лева до пълния предявен
размер от 800 000 лева.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 55, 33 лева разноски за превод на документи по съразмерност с
уважената част от иска; ответникът е осъден да заплати на „Адвокатско
дружество Саръев и партньори“ сумата от 4 003 лева за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА по съразмерност с
уважената част от иска; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – М.
ДТ в размер на 7 360, 66 лева, както и сумата от 101, 20 лева, представляващи
заплатени от бюджета на съда разноски за СМЕ и свидетели, по съразмерност
с уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
280, 80 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с
1
отхвърлената част от иска.
Това решение в частта, с която е уважен иска за неимуществени
вреди за разликата над 100 000 лева до 150 653, 20 лева, се обжалва от
ответникът „Горубсо – М.“ АД, чрез юрисконсулт Я.К., с оплаквания, че е
неправилно.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е спазил
принципа на справедливостта, намерил отражение в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, като не е взел предвид присъжданите обезщетения по подобен род дела.
Твърди се, че обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на
действително претърпени от ищеца вреди. Излагат се доводи, че уредбата на
чл. 200 от КТ има репаративен, а не репресивен характер. Твърди се, че съдът
не е отчел обстоятелствата, че ищецът е стабилизиран, със зараснали рани и
леко подобрена сетивност след проведената рехабилитация, изведен е от
болнична среда и е обслужван в дома му от близките му хора при създадени
условия за това. Сочи се, че предвид младата възраст на пострадалия, реално
никой, дори вещото лице по СМЕ не може да каже дали в бъдеще не би се
появила възможност за успешна интервенция, водеща поне до частично
подобрение. Според жалбоподателят съдът не е съобразил обстоятелството,
че след като лицето е живо, съществува и възможността за положителна
промяна в състоянието му.
Твърди се в жалбата, че съдът не е отчел възражението на
ответника за допринасяне от страна на работника за настъпване на трудовата
злополука, проявявайки груба небрежност. Твърди се, че напускайки
работното си място 35 минути преди края на работното време, работникът
сам се е поставил в ситуация с повишен риск; нарушил е разпоредбата на чл.
33 от ЗЗБУТ. С оглед показанията на свид. П. се сочи, че той не е задължил
никой да напуска битовия корпус преди края на работната смяна; ако някой е
излезнал в зимната утрин от битовия корпус 35 минути преди края на смяната
и е бързал към колата си, това е риск, който е предприел на собствен риск.
Твърди се, че работодателят е осигурил автобуси от гр. М. до всички
участъци и обратно при съответното разписание, съобразено с работните
смени; работниците, които пътуват с автобуса /в 7, 30 ч./, обезателно трябва
да изчакат да свърши работната смяна в 6, 45 ч., за да могат да пътуват с него;
работодателят е осигурил автобус, но не може да задължи никой да го ползва.
Сочи се, че от свидетелските показания се установява, че някои от
работниците пътуват със собствен транспорт, при което е възможно
недобросъвестно да излизат от битовия корпус и да си тръгват преди края на
установеното работно време, избирайки необичайни маршрути, за да избегнат
монтираните в района на корпуса камери за видеонаблюдение, поставени
точно за целта; работниците може да не са били инструктирани изрично по
кой маршрут да преминават от битовия корпус до паркинга за автомобили, но
несъмнено са били инструктирани за спазване на установеното в предприето
работно време и спазване на правилата за безопасност.
Твърди се, че предвид факта, че злополуката се е случила зимно
време, в тъмната част на денонощието, когато районът е бил мокър,
заскрежен и хлъзгав, пострадалият е бил длъжен да се съобрази с
обстановката навън и да се погрижи за собственото си здраве, като избере
подходящ маршрут за преминаване до паркинга за автомобили; дори и при
липсата на инструктаж за преминаване от битовия корпус до паркинга и
липсата на обозначителна табела, забраняваща преминаването на пешеходци
по релсовия мост, Т. е бил длъжен да се съобрази със зимната обстановка и
условията навън при избора си на маршрут. Твърди се, че в случая работникът
освен нарушения на нормативните актове е допуснал и нарушения на
житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки човек.
По отношение възражението за проявена груба небрежност се
2
прави позоваване на Решение № 19/18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на
ІV г.о. на ВКС.
По повод приетото от районният съд, че съоръжението, по което е
преминал Т., е било обезопасено с парапети след настъпване на злополуката,
се прави позоваване на Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на
ІV г.о. на ВКС. Сочи се, че ищецът е предпочел за преминаване през реката
именно този маршрут – съоръжение за избутване на вагони, с релсов път, без
обезопасителни парапети, зимно време, когато навън е тъмно, мокро,
заскрежено и хлъзгаво; ищецът е предприел това преминаване с ясно
съзнание и при наличието на два обезопасени маршрута съвсем наблизо до
въпросното съоръжение – метален пешеходен мост и бетонен мост за
автомобили. Прави се позоваване на приетото с Решение № 218/15.03.2021 г.
по гр. д. № 1092/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, че в случай на знание от страна на
пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за
изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни
правила за безопасност, т.е. когато не е положил дължимата грижа, каквато и
най-небрежният би положил, е налице съпричиняване от страна на
пострадалия при трудова злополука.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението
за разликата от 100 000 до 150 653, 20 лева, а ако се приеме, че работодателят
дължи обезщетение за разликата над 100 000 лева, същото да бъде намалено в
съответствие с разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ с оглед степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Прави се
искане адвокатското възнаграждение и ДТ да бъдат определени по
съразмерност с уважената част от иска; претендират се разноски съобразно
отхвърлената част от иска и за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът
Х. Р. Т., чрез пълномощник адв. Ф.С., с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата; сочи се, че твърдените в нея отменителни
основания не се обосновават от доказателствата по делото.
По отношение твърденията във връзка с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД в отговора се възразява срещу становището, че състоянието на ищеца е
стабилизирано и с леко подобрена сетивност след проведената рехабилитация
– напротив, от СМЕ се установява, че при извършения на 02.06.2022 г.
преглед на ищеца, вещото лице е констатирало обективното състояние на
ищеца: „Под пъпа няма чувствителност и нищо не се усеща; не може да
движи краката; пареза от пъпа надолу; липса на сетивност и чувствителност
от пъпа надолу“. Сочи се, че вещото лице е констатирало, че при ищеца има
изведени анус и уретер, по повод на които е заключил, че „Здравето е
разстроено за цял живот; постоянно има опасност от настъпване на инфекции
от отделителните системи, които да доведат до сепсис и последваща смърт“.
По отношение твърденията в жалбата, че съдът не е съобразил
вероятността в бъдеще да се появи възможност за успешна интервенция,
която би довела поне до частично подобрение се сочи, че това твърдение би
могло да бъде предмет на изследване от теория на вероятностите, още повече,
че вещото лице категорично заявява, че ищецът ще остане в инвалидна
количка за цял живот.
По отношение твърденията за груба небрежност в отговора се
сочи, че районният съд е анализирал всички доказателства и е стигнал до
единствено възможен извод за липса на принос от страна на пострадалия.
Сочи се, че ответното дружество е следвало да докаже, че трудовата
злополука е настъпила поради проявена от работника груба небрежност;
такава би била налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е
настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати – от ангажираните
3
от работодателят доказателства не може да се направи извод, че пострадалият
е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, като се е надявал,
че той няма да настъпи.
Твърди се в отговора, че по категоричен начин е установено, че
ищецът не е допуснал нарушения нито на трудовата дисциплина, нито на
ЗЗБУТ; в жалбата неправилно се интерпретират показанията на свид. П. –
същият недвусмислено е заявил, че се приключили по-рано задачите и цялата
смяна излезнала на повърхността и си тръгнали по-рано.
Сочи се в отговора, че във въззивната жалба за първи път се
излага твърдение за осигурен от работодателя транспорт, като цитираната
заповед не е приобщена като доказателство по делото, както и че е сведена до
знанието на работниците. Твърди се, че дори и да има такава заповед, същата
няма отношение към настъпилата с ищеца злополука, нито пък към
установяване твърденията за проявена груба небрежност от страна на ищеца.
С отговора се прави искане да бъде оставена въззивната жалба без
уважение.
В срок е предявена насрещна въззивна жалба от ищецът Х. Р. Т.,
чрез пълномощници адв. Ф.С. и адв. Д.С., срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди до
пълния му предявен размер, с оплаквания, че в тази част решението е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
на материалния закон при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че районният съд не е
извършил точна преценка и в недостатъчна степен е съобразил всички
конкретно обективно установени факти и обстоятелства, относими към
правно-релевантните факти и в недостатъчна степен правилно е оценил
тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението, а
взетите предвид не е съобразил съответно на действителните вреди. Твърди
се, че в резултат на това не е оценил в максимална степен: получените от Т.
тежки травматични увреждания с траен характер, в резултат на което
здравето на ищеца е разстроено за цял живот и всички последващи от тези
увреждания неудобства в здравен, битов и социален план; че пострадалият е в
активна възраст, а увреждането, изразяващо се в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, осакатяване на долните крайници
и трайно затрудняване движенията на снагата, неизбежно се е отразило на
качеството му на живот, както и на вида дейности, които може да упражнява
занапред; дългия и мъчителен лечебен период, свързан с неудобства, болки и
неразположения, свързани с проведените четири оперативни интервенции в
страната и пета в Сърбия за трансплантация на стволови клетки; дългия и
мъчителен път, който пострадалият е извървял и усилията, които е положил,
за да възвърне способността си да стои седнал, без да пада; че въпреки
извършените в максимална степен рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури, същият не може да се обслужва сам и според СМЕ ще остане в
инвалидна количка завинаги.
Твърди се, че районният съд е определил занижен размер на
обезщетението, който не е точен паричен еквивалент на претърпените вреди.
Сочи се, че с оглед динамичните инфлационни процеси именно
претендираният размер на обезщетение би бил в състояние в някаква степен
да компенсира изключително тежките по обем и степен вреди.
С насрещната въззивна жалба се прави искане за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с
което да се уважи пълния претендиран размер на иска за неимуществени
вреди от 800 000 лева, ведно със законните последици от това досежно
законната лихва, разноските и адвокатски хонорар за две инстанции
съобразно уважената част от иска.
4
В срок е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба
от ответника „Горубсо – М.“ АД, чрез юрк. Я.К., с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се иска нейното отхвърляне.
В отговора на работодателя се твърди, че решението в
обжалваната част от ищеца е правилно и законосъобразно. Твърди се, че
районният съд е съобразил всички изложени обстоятелства, като е отчел не
само болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези
неудобства – емоционални, физически, психически и такива от битово
естество, които ги съпътстват; районният съд е обсъдил подробно
заключението на вещото лице по СМИ, като е отчел в достатъчна степен
установените в експертизата обстоятелства.
По отношение твърдението, че има постоянна опасност от
настъпването на инфекции, които могат да доведат до сепсис и последваща
смърт, се сочи, че евентуалните бъдещи усложнения не са предмет на
настоящото производство, тъй като не може с категоричност да се твърди, че
те ще настъпят; при ексцес за пострадалия възниква ново взимане за
обезщетение.
Излагат се в отговора доводи, че динамичните инфлационни
процеси влияят също толкова и на дейността на „Горубсо М.“ АД, колкото и
на пострадалия; определянето на обезщетение в размер, по-голям от
присъдения от районния съд, би довело до сериозни финансови затруднения
за дружеството, а жалбоподателят би се обогатил неоснователно за сметка на
стотиците работници, които продължават да изкарват прехраната си в мините
на ответника.
С отговора се прави искане да бъде отхвърлена насрещната
въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Т. не се явява и не
изпраща представител. От пълномощникът му адв. Ф.С. е постъпило писмено
становище, с което поддържа насрещната въззивна жалба, прави възражение
за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
насрещната страна.
Жалбоподателят „Горубсо – М.“ АД чрез юрк Я.К. поддържа
въззивната жалба на дружеството и оспорва насрещната въззивна жалба на
ищеца.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежни страна, ДТ е внесена от
работодателя, а по същество съобрази следното:
За механизма на настъпилата на 12.01.2020 г. трудова злополука с
ищеца Т., който не се и оспорва от страните, районният съд е изложил
подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание
чл. 272 от ГПК.
С Разпореждане № 5104-20-9/20.02.2020 г. на НОИ – ТП гр. С.,
злополуката с ищеца е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 2 от КСО.
Работодателят е атакувал това разпореждане, като с Решение №
107/28.05.2020 г. по адм. д. № 134/2020 г. на Административен съд гр. С.,
оставено в сила с Решение № 13531/02.11.2020 г. по адм. д. № 8025/2020 г. на
Върховен административен съд, окончателно е разрешен въпроса относно
характера на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55 ал. 2 от КСО.
5
Относно възражението на работодателят за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца:
Възражение за съпричиняване е направено своевременно от
ответникът в отговора на исковата молба. Обстоятелствата, с които
работодателят основава възражението си за съпричиняване са: напускане 35
минути по-рано на работното място; преминаване от ищецът по релсовия път,
който не е предназначен за движение на работниците, при наличие на два
други, обезопасени маршрута – метален пешеходен мост и асфалтиран път за
автомобили и пешеходци, при които обаче има монтирани камери за
видеонаблюдение, които вероятно ищецът е искал да избегне. Допълва се, че
избирайки да премине през релсовия път, ищецът е проявил груба небрежност
– липса на елементарно старание и внимание, неполагане на грижа за
собствената си безопасност, тъй като ищецът е съзнавал реалната опасност от
подхлъзване и падане с оглед метеорологичните условия /районът бил покрит
със слана/, както и фактът, че все още е било тъмно и той не е имал добра
видимост.
Работодателят не изяснява как тръгването на ищеца по-рано от
работа – в 6. 10 ч., а не в 6, 45 ч., е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Предвид ранния час, не се установява само по себе си това
обстоятелство да е от значение и предвид метереологичните условия. Освен
това, в показанията си свид. Е.П. – началник-смяна, установява, че не само са
приключили по-рано задачите и цялата смяна излезнала на повърхността, но и
си тръгнали по-рано, т.е. работниците били освободени от началник-смяната
да си тръгнат по-рано.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е
приманавал през дървения релсов път. Безспорно е установено, че от битовия
корпус до паркинга има метален пешеходен мост и асфалтиран път за
автомобили и пешеходци. Безспорно установено е също така, че част от
работещите в участъка преминават и по дървения релсов път. Свидетелят
Б.У., „старши-началник смяна“ в ответното дружество, в показанията си сочи,
че е виждал да преминават хора през това съоръжение – дървеното
съоръжение с релси, преминават и по време на работа и след като приключат
работа. Свидетелят А.Х. също в показанията си сочи, че и през моста, който е
само за вагонетки, е виждал да преминават пешеходци преди и след работа.
От показанията на всички разпитани пред районния съд свидетели се
установява, че не е имало табела или друга сигнализация, която да забранява
преминаването през това съоръжение; не е бил проведен инструктаж или по
друг ред работодателят да е забранил достъпа на това съоръжение. В
показанията си свидетелят Б.У. сочи, че работници по време на работа
преминават през това съоръжение, „преминават с вагони, с каквото има
нужда; от другата страна на съоръжението има работилница“. Т.е. имало е
случаи по това съоръжение да преминават работници не само за да стигнат до
паркинга, а и във връзка с изпълняваната от тях работа. От друга страна се
установява, че едва след инцидента от работодателят са поставени предпазни
6
парапети на това съоръжение.
С оглед на това настоящата инстанция споделя извода, че от
страна на ищеца не е проявена „груба небрежност“, поради което не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. С оглед
установеното, че не е бил извършен инструктаж на работниците относно
преминаването между битовия корпус и служебния паркинг, липсата на
обозначителна табела или друга сигнализация, забраняващи преминаването
на пешеходци по релсовия мост, преминаването и на други работници по
релсовия пет до паркинга, както и липсата на обезопасителни парапети, няма
основание да се приеме, че ищецът е проявил „груба небрежност“. При
всички тези установени обстоятелства няма основание да се приеме, че
ищецът е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпили или ще го
предотврати, в които случаи би била налице проявена „груба небрежност“.
Няма основание да бъдат обсъждани наведените доводи за
осигурен служебен транспорт от работодателя, тъй като такива доводи не са
въведени с отговора на исковата молба и в хода на първоинстанционното
производство, още повече, че не е въведено задължение за задължително
ползване на служебния транспорт.
По повод позоваването във въззивната жалба на работодателя на
Решение № 19/18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, следва
да се посочи, че това решение касае случай, при който работникът е допуснал
нарушение на нормативно установени превила – забрана за преминаване през
железопътните линии. В настоящия случай не се установява нормативно
въведена забрана за преминаване през процесното съоръжение, нито
работодателят е забранил изрично това преминаване. В Решение №
60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че
когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени
машини и съоръжения или без да е проведен инструктаж, поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато
от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия
могат да доведат до злополука. В решението се приема, че при работа с
технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за
правилата за безопасност при работа с машината, настъпването на
злополуката не е резултат от проявена от работника груба небрежност. В
настоящия случай нито е проведен инструктаж, нито е въведена забрана за
преминаване през процесното съоръжение, което съоръжение не е било
обезопасено с предпазни парапети. Не би могло да се направи сравнение
между настоящия случай, при който ищецът е подценил метеорологичните
условия – влага и скреж, и трудовата злополука, разглеждана в Решение №
218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, при която
работниците в нарушение на изрични нормативни изисквания – осъществяват
влизане в шахта, без ръководителят на групата по ремонта да се убеди в
отсъствието на вредни газове и пари чрез газоанализатори или биологичен
7
експеримент, без обезопасителни средства като колани, каски и въжета и без
присъствие на двама наблюдаващи работници на повърхността.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема за
недоказано и неоснователно възражението на работодателя за проявена
„груба небрежност“ от ищеца, която да е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
По отношение размера на дължимото обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди:
Според настоящата инстанция определеното от районния съд
обезщетение в размер на 250 000 лева съответства на принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и на установените от
доказателствата по делото конкретни обстоятелства за вида и естеството на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
От писмените доказателства и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че в резултат на трудовата злополука
на 12.01.2020 г. на ищеца е било причинено: политраума; контузия на тялото
и гръдния кош; счупване локализирано в тялото на 11-ти гръден прешлен с
разместване на счупените костни фрагменти; компресия, контузия и
прекъсване на гръбначния мозък; долна плегия; счупване на V, VІ, VІІ и ХІ
леви ребра. Съдебно-медицинската експертиза сочи, че компресията,
контузията и прекъсването на гръбначния мозък е довело до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота; долната плегия е довела до
осакатяване на долните крайници; счупуването локалирано в тялото на 11-ти
гръден прешлен с разместване на счупавените костни фрагменти е довело до
трайно затрудняване движенията на снагата. Счупването на V, VІ, VІІ и ХІ
леви ребра е довело до трайно затрудняване движенията на снагата;
политраумата, контузията на тялото и гръдния кош по отделно и по
съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на средна и
тежка телесна повреда.
Въззивната инстанция счита, че не е завишен така определения
размер на обезщетение с оглед установеното от СМЕ, че здравето на ищеца е
разстроено за цял живот; постоянно има опасност от настъпването на
инфекции от отделителните системи, които да доведат до сепсис и
последващата смърт. Експертизата установява, че здравето на ищеца е
разтроено за цял живот и пълно възстановяване не може да има; от тук
нататък ще трябва да се полагат ежедневни грижи от друг човек за ищеца –
същият не може да се обслужва без чужда помощ. Ищецът ще остане в
инвалидна количка завинаги.
Така установеното от съдебно-медицинската експертиза относно
причинените увреждания и прогнозата за състоянието на ищеца и
установеното от показанията на свид. М. Т.а – съпруга на ищеца, относно
неимоверните болки, които ищецът търпял непосредствено след злополуката,
продължителното и мъчително лекуване на декобиталните рани и
8
извършените хирургични намеси, за да се изчисти инклузиралата тъкан,
преценени в съвкупност, дават основание за тези болки и страдания да се
присъди обезщетение в размера, определен от районния съд. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на този размер на обезщетение районният съд
е отчел и отраженията върху психиката на ищеца, които продължителността
на лечение и осъзнаването, че остава неподвижен, са нанесли.
По повод доводите във въззивната жалба на работодателя следва
да се допълни, че не може да даде основание за определяне на по-малък
размер на обезщетение сочената от жалбоподателят хипотетична възможност
за в бъдеще да се появи възможност за успешна интервенция, водеща поне до
частично подобрение. Обезщетението се основава на настъпили конкретни
увреждания и състояние, като няма механизъм при неговото определяне да се
предвидят евентуално бъдещи нововъведения в медицината, които да доведат
до някакво подобрение.
Настоящата инстанция счита, че няма основание и искането в
насрещната въззивна жалба на ищеца за определяне на обезщетение в един
по-висок размер от определените 250 000 лева. Така определения размер на
обезщетение във възможно най-пълна степен отчита сочените в насрещната
въззивна жалба обстоятелства – вида и естеството на получените травматични
увреждания, дългия и мъчителен лечебен период, липсата на благоприятни
прогнози за възстановяване, неблагоприятните отражения върху психиката на
ищеца, необходимостта пострадалият постоянно да бъде обгрижван и
обслужван от близките си, както и обстоятелството, че ищецът е в активна
възраст, а увреждането го осакатява за цял живот и неизбежно са отразява
особено отрицателно върху качеството му на живот.
Неоснователен е довода, че е останало недооценено от районният
съд емоционалното страдание на ищеца – млад, здрав, жизнен и активен мъж
на 46 години, остава прикован за инвалидна количка до края на дните си.
Районният съд е отчел, че получените травматични увреждания безспорно са
оказали негативно влияние върху психиката на ищеца; преди инцидента
същият е бил работоспособен, активен, весел и спокоен човек; след
инцидента ищецът се сринал психически, бил отчаян и приемал
изключително тежка състоянието си, което било свързано и с ангажирането
на друг човек, който да го подпамага при извършването на ежедневни битови
дейности.
Всички тези обстоятелства са отчетени в максимална степен.
Определянето на обезщетение над определените 250 000 лева би излязло
извън обезщетителните функции по смисъла на чл. 200 от КТ. Според
настоящият състав така присъденото обезщетение съответства и на съдебната
практика относно размера на присъжданите обезщетения, доколкото е
възможно сходство на отделните случаи. Така присъденото обезщетение
съответства на икономическите условия в страната както към момента на
злополуката, така и към настоящия момент.
9
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед
неоснователността на жалбите и на двете страни разноски не се дължат.
Поради това С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 111/29.08.2022 г. по гр. д. №
101/2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10