Решение по дело №7861/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              06.12.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7861 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 31.01.2019г., гр.д.50127/16г., СРС, 26 с-в признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. В. К. и Д. К.К. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 2 214,68 лв. – главница за доставена през периода м.05.2013г. - м.04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 266548,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2016г. до изплащане на вземането и сумата 346,76 лв. - законна лихва за забава през периода 30.06.2013г. – 16.06.2016г., отхвърля исковете в останалите им части и осъжда ответниците да заплатят на ищеца сумата 670,74 лева – разноски по исковото производство и сумата 105,51 лв. – разноски в заповедното производство по гр д. 36109/2016 г., СРС, 26 състав.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете, постъпва въззивна жалба от ответниците по тях Г. В. К. и Д. К.К.. Считат, че не дължат исковите суми, защото не се доказва да са потребители на топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Обстоятелството, че ответниците Г. В. К. и Д. К.К. са потребители на топлинна енергия се установява с притежаваното от тях право на собственост върху топлоснабдения обект, при условията на съпружеска имуществена общност. По силата на договор за покупко-продажба от 25.06.1998г., обективиран в нот. акт № 18, т.ХХХ, д.7411/1998г., I н-с при СРС, ответникът Г.К. придобива топлоснабдения имот. Безспорно е, че по време на сделката ответниците имат сключен граждански брак помежду си. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца. След като ответниците са потребители на топлинна енергия през процесния период, без правно значение за изхода на спора е доколко фактически използват топлоснабдения имот. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решениието в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.01.2019г., гр.д.50127/16г., СРС, 26 с-в признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. В. К. и Д. К.К. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 2 214,68 лв. – главница за доставена през периода м.05.2013г. - м.04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 266548,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2016г. до изплащане на вземането и сумата 346,76 лв. - законна лихва за забава през периода 30.06.2013г. – 16.06.2016г., по заповедно производство по гр.д. 36109/2016 г., СРС, 26 състав.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.