№ 326
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100411 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата Я. И. М. твърди, че на 19.01.2021 г. около 11:40 ч. в гр.Русе, бул.
„Васил Левски“, в района срещу пощенски клон №15, настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ***, управляван
от Н. Н. Н., който я блъснал при пресичане на пътното платно в качеството й
на пешеходец. Местопроизшествието било посетено от „ПП-КАТ“ Русе, за
което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4/13, в
който били описани участниците и обстоятелствата, около инцидента. По
случая било образувано и водено ДП №19/2021 г. по описа на ОДМВР-Русе,
пр.пр.№ 392/21 г. по описа на РП-Русе. Твърди, че ПТП настъпило изцяло
поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
който не съобразил поведението си с правилата на ЗДв.П- чл.116, която норма
задължавала водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към глухо- слепите,
които се движат с червено- бял бастун и към престарелите хора. След
инцидента била транспортирана от ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД.Русе,
където постъпила с оплаквания от спонтанна и палпаторна болка в областта
1
на лява ТБС, крайник- скъсен и външно ротиран, с положителен симптом на
„закована пета“. След извършени прегледи и консултации със съответните
специалисти й била поставена диагноза: Фрактура петрохантерика феморис
синистра- петрохантерно счупване на лява бедрена кост. Фрактура на 2-ри и
4-ти лумбални прешлени. Предвид тежестта на получените травматични
увреждания, била приета в болничното заведение под активно наблюдение за
провеждане на лечение. Под обща анестизия била извършена остеосинтезис
металика- открито наместване и репозиция на фрактурата. Била поставена на
постелен режим, с включена консервативна терапия. По време на престоя си
изпитвала силна тревожност и напрежение като след консултация с
психиатър било установено, че се касае за ситуативна тревожност и били
включени медикаменти. След дълъг болничен престой, обхващащ периода
19.01.2021 г.- 01.02.2021 г. била насочена за продължаване на лечението със
стационарна рехабилитация с дадени указания за щадящ режим на покой и
прием на лекарства. Още в деня на изписването й от УМБАЛ „Канев“
постъпила на лечение във физиотерапевтична болница „Медика“ за
рехабилитация при водеща диагноза- последици от счупване на бедро.
Приложена й била медикаментозна и рехабилитационна терапия, а след
завършването й била изписана за продължаващо домашно лечение с дадени
указания за щадящ режим. Получените от ПТП травматични увреждания й
причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет през
първия месец след инцидента. Възстановителния период бил продължителен
и не бил приключил до момента. Предвид получените травми, следвало да
спазва щадящ режим, без натоварване. Това я изправило пред
невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности като хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които
получавала помощ от близките си. Изпитвала непрестанни силни болки,
усилващи се при леко движение и трудно повлияващи се от обезболяващи.
ПТП довело до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, до
насилствено ограничаване на социалната й и семейна ангажираност.
Възвръщането към обичайното положение й коствало време, търпение, болки
и провеждане на активна рехабилитация. Инцидентът се отразил силно
негативно и на емоционалното й състояние- станала тревожна, напрегната,
неспокойна, чувствала се безпомощна и в тежест на близките си. От ПТП
изживяла стрес и душевни страдания, които ще я съпътстват до края на
2
живота й. По отношение на лекия автомобил била налице сключена
застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество със срок на действие 28.09.2020 г.- 27.09.2021 г., поради което
ответникът следвало да обезщети причинените й вреди, чийто размер
възлизал на 90 000 лв. Сезирала ответника с писмена претенция- вх.№
3693/17.03.2021 г. с искане за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. По искането й нямало произнасяне в
законоустановения 3- месечен срок, което пораждало и правният й интерес от
предявяване на иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата в размер на 90 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021 г. до
окончателното плащане. Претендира направените разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София счита предявеният иск за
допустим. По същество оспорва основателността му по изложените в
отговора съображения. Оспорва твърденията, че при осъществяване на
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: фрактура на 2-ри
и 4-ти лумбални прешлени с доводи, че в представената медицинска
документация няма посочени такива телесни повреди Оспорва
продължителността на посочения възстановителен период. Оспорва
твърдението, че в резултат на получените травми ищцата е била в
невъзможност да посреща обикновените си битови потребности като твърди,
че ако е имало такава невъзможност, то същата се дължи на множеството
придружаващи заболявания, от които ищцата страда. Оспорва изцяло
фактическите твърдения, че инцидента е довел до насилственото й
ограничаване, както и че е станала тревожна, напрегната и неспокойна, като
твърди, че последните се дължат на заболяването, от което страда-
Параноидна шизофрения. Оспорва твърденията, че била в тежест на близките
си, както и че грижите преди и след инцидента са се променили. Твърди, че
към момента е налице пълно възстановяване на получените травматични
увреждания. Оспорва посочения механизъм на ПТП, както и обстоятелството,
че пътният инцидент е настъпил по вина на водача на лекия автомобил.
Твърди, че пряката причина за ПТП били преките действия на ищцата, която
пресичала пътното платно на място, където не било разрешено и блъснала в
правомерно движещия се автомобил. Твърди, че именно ищцата се е блъснала
3
в автомобила, което пораждало сериозни съмнения на опит за самоубийство.
Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като
твърди, че ищцата е виновна за ПТП, както и че получените травматични
увреждания са в резултат на собственото й поведение, тъй като е нарушила
правилата на ЗДвП- не е пресичала платното за движение по пешеходна
пътека и внезапно навлязла в него. Твърди също, че е налице случайно Д.ие.
Оспорва претенцията и по размер като твърди, че претендираната сума е
силно завишена и не кореспондира с принципа за справедливост по чл.52 от
ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2021г., около 11:14 часа, през светлата част от денонощието, на
бул. „Васил Левски“ в гр. Русе, в района на пощенски клон 7015, в посока към
бул. „Даме Груев“ се е движил л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от
Н. Н. Н. със скорост около 29,52 км/ч. Когато автомобилът се е намирал на
около 73,40 метра преди мястото на удара, Я. И. М. е започнала да пресича
булеварда със спокоен ход, отляво на дясно, гледано по посоката на движение
на автомобила. В този момент видимостта между ищцата и Н. Н. е била
ограничена от неизвестен товарен автомобил, тип „бус“. М. се е движила със
спокоен ход около 9,0 секунди и за това време е изминала около 6,0 метра, за
останалите 2,0 секунди се е движила с бърз ход и е изминала около 2,2 метра
до мястото на удара. Видимостта между пострадалата пешеходка и водачът на
автомобила се открива около 6,0 секунди преди удара. В този момент
автомобила е бил на около 31,55 метра преди мястото на удара, а
пострадалата е била на около 1 метър преди да навлезе в средната лента (на
около 5,7 метра преди мястото на произшествието). При описаните движения
между автомобила и пострадалата е настъпило съприкосновение. Ударът е
настъпил изцяло в лентата за движение на процесния лек автомобил. За
автомобила ударът е настъпил в областта на предния му ляв калник, а за
пешеходката – в предната част на тялото й. Автомобилът е преустановил
движението си в мястото на удара, а Я. М. е направила няколко крачки назад
и е паднала със задните си части на пътната настилка. Както преди
произшествието, така и по време на него автомобила се е движил в крайната
дясна лента, гледано по посоката му на движение.
4
В района на произшествието бул. „Васил Левски“ е гладък и без видими
неравности. Разделен е на три ленти за движение, като две ленти са
предназначени за движение на ППС, движищи се по посоката на движение на
автомобила и една лента е за насрещно движение – към бул. „Христо Ботев“.
Лентите за движение, предназначени за движение по посоката на движение на
автомобила са разделени помежду си с единична прекъсната линия. Лентите
за насрещно движение са разделени с двойна непрекъсната линия. Общата
широчина на платното за движение е 10,50 метра, като всяка от лентите е с
широчина по 3,50 метра. От двете страни на платното за движение има
асфалтирани тротоари, отделени от булеварда с бордюри с височина до 10 см.
В областта на тротоарите има стълбове от преносната мрежа на градския
транспорт и дървета. В дясната част, гледано по посоката на движение на
автомобила, след тротоара има „велоалея“. В района на произшествието
булеварда е в десен завой и е с наклон на изкачване – около 2% по посока на
движение на автомобила.
Преди мястото на произшествието за водачът на автомобила е установен
пътен знак „Д17 – Пешеходна пътека“. В огледният протокол е записано, че в
района на ориентира и на л.а. „Форд Фокус“ не е установено наличието на
пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка. На схемите на
организацията на движението, предоставени от Община Русе се вижда
наличието на пътния знак „Д17 – Пешеходна пътека“ за водача на процесния
лек автомобил. За движещите се насреща превозни средства има пътен знак
„А18 - Пешеходна пътека“. Върху схемите, в района на произшествието не се
забелязва очертаване на пешеходна пътека с маркировка.
Техническа причина за произшествието е пресичането на траекториите
на движение на процесния лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***,
управляван от Н. Н. и пострадалата пешеходка Я. М. в един и същ момент.
Водачът на автомобила Н. Н. е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на произшествието.
От материалите по ДП 19/2021г. по описа на ОД на МВР – Русе е видно,
че е приложен видеозапис на камера, намираща се в района на
произшествието, на който се виждае, че процесният автомобил се движил с
постоянна скорост. Когато се намира на около 16 метра преди мястото на
удара, отчетено по пътната маркировка, същият започнал да спира служебно -
5
с нормално спирачно закъснение закъснение. Автомобилът спрал в момента
на удара на пострадалата. Скоростта, с която се е движил процесния лек
автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ***, преди произшествието е около 29,52
км/ч. В момента на удара с пешеходката, автомобила е преустановил
движението си. Пострадалата е започнала да пресича платното за движение
със спокоен ход, като скоростта й е била около 2,41 км/ч. След това е
тръгнала с бърз ход, със скорост 3,96 км/ч.
Разстояние, на което се намира автомобила преди мястото на удара,
когато пешеходката започва да пресича булеварда е сбор от разстоянието,
което автомобила изминава закъснително – 16 метра и разстоянието, което
автомобила е изминал с постоянна скорост – 57,40 метра и се равнява на 73,40
метра.
На база сравняване на разстоянието, на което се е намирал автомобила
преди мястото на удара, когато се е открила видимостта между пострадалата
и водачът на автомобила – 31,55 метра с опасната зона на автомобила с
установената скорост и при конкретните пътни условия – 21,05 метра, следва
извода, че водачът на автомобила Н. Н. е могъл да спре автомобила преди
мястото на удара.
При ПТП Я. М. е получила следните увреждания: Счупване в горната
трета на лявата бедрена кост. Счупване на втори и четвърти поясни прешлени
в областта на телата. Установените травматични увреждания следва да се
преценяват по медикобиологичния признак:Трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник. Трайно затрудняване на движенията на
снагата.
Травматитчните увреждания диагностицирани след произшествието в
УМБАЛ „Канев“- Русе са: Счупване в горнната трета на лявата бедрена кост.
Счупване на втори и четвърти поясни прешлени в областта на телата.
Прешлените са с изразени дегенеративни промени. Касае се за счупване на
бедрената кост в горната трета към основата на шийката и тялото на костта с
разместване на костните фрагменти, което наложило оперативно
възстановяване с метална синтеза.
При този вид травми болки с изявен интензитет е имало при получаване
на травмата, след оперативната интервенция, при раздвижването и при
извършвани манипулации.
6
Установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с пътно транспортното произшествие на 19.01. 2021 г.
Счупванията на прешлените са били установени след приемането в
УМБАЛ „Канев“- Русе и същите в причинно- следствена връзка с процесното
ПТП.
Ищцата е била на лечение в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе за периода
19.01.2021 г.- 01.02.2021 г., през който са й били направени множество
изследвания и консултации със специалисти, както и е била извършена
оперативната интервенция. Лечението й е продължило във
физиотерапевтична болница „Медика“ Русе, където е била приета на
01.02.2021 г. и изписана на 08.02.2021 г. след завършване на
рехабилитационната програма с подобрение.
Обичайният възстановителен период по отношение на счупването на
бедрената кост е около една година за физически труд, а за функционалност е
около осем месеца. Към момента основната функция е възстановена. Не се
очакват състояния, които да останат до живот. Установени са и и
дегенеративни промени в колянните стави, които не са във връзка с
процесното ПТП.
По време на болничния си престой ищцата се оплаквала от силни болки,
плачела, не можела сама да се обслужва, не можела да се движи
самостоятелно. Този период продължил около два месеца след изписването й
от рехабилитационната клиника като грижи за нея полагали синът й,
съпругата му и съседка на ищцата. Ищцата била обездвижена, ползвала
пелени като близките й помагали за къпане, тоалет, обличане. През този
период продължавала да изпитва силни болки, не можела да спи. Синът й
закупил проходилка, с която в период от два месеца започнала да се
раздвижва, а интензитетът на болките намалял, но били силни, по цялата
дължина на крака. До момента не била напълно възстановено, придвижвала се
с бастун, но започнала да се обслужва самостоятелно, посещавала близкия
магазин. В състоянието й и поведението й настъпила промяна. Била енергичен
и жизнен човек, помагала в църквата, която посещавала като се предвижвала
пеша. Сега не била такава, а за посещенията си в църквата ползвала такси. И
до момента синът й помагал в ежедневието й.
По повод на процесното ПТП било образувано ДП№392/2021 г. по описа
7
на РП-Русе. Видно от приложеното ДП същото е прекратено и е изпратено по
компетентност на ОДМВР. Издадено е НП №21-1085-002781, с което на Н. Н.
е наложено наказание за това, че на 19.01.2021 г.не е съобразил скоростта си
на движение с характера и интензитета на движение, за да може да спре прид
всяко предвидимо препятствие, като не е спрял след като е възникнала
опасност за движение- пресичащата пешеходка Я. М., в резултат на което я е
блъснал.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на приетата по
делото комплексна СМАТЕ, която съдът кредитира като компетентно и
обосновано дадена и неоспорена от страните, обясненията на ВЛ, дадени в
съдебно заседание, приетите по делото и по приложеното ДП писмени
доказателства, показанията на св.И. М.- очевидец на инцидента, които съдът
кредитира, тъй като същият установява непосредствено възприети факти,
както и въз основа на показанията на св.и. к.- син на ищцата, които съдът
цени през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като кореспондират
с приетата по делото медицинска документация и заключението на
комплексната експертиза.
С приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза се установява, че Я. М. страда от Шизофрения- параноидна форма,
което заболяване датира от 210 г. и е наложило трикратното й
хоспитализиране. Заболяването й протичало с налудности за въздействие и
преследване, както и с коментиращи слухови халюцинации и довело до
личностова промяна, без съзнание за психична болест, некритична към
състоянието и поведението си. Преживяното ПТП е стресогенно за нея
събитие, което било свързано както с нормална психологична тревожност,
така и като стресогенно събитие, водещо до влошаване на наличното
хронично психиатрично заболяване. Вещите лица сочат, че е възможно при
прегледа от психиатър на 20.01.2021 г. М. да е дисимулирала психотични
преживявания.
Безспорно е установено, че към момента на ПТП за лекият автомобил е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество. На 17.03.2021 г. Я. М. е предявила писмена
претенция за изплащане да обезщетение пред ЗК „Лев инс“ АД-София.
До момента на ищцата не е платено застрахователно обезщетение.
8
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
специалните предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на
пострадалия за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ, респ.
наличие на отказ да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 17.03.2021 г.
В установения в закона срок ответното застрахователно дружество не се е
произнесло по искането, което следва да се приравни на отказ да се плати
застрахователно обезщетение. Изтичането на установения срок и липсата на
произнасяне по искането е породило правният интерес от исковата защита.
Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са
налице както общите, така и специалните процесуални предпоставки,
визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
9
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: Д.ие, вреда, противоправност на
Д.ието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Д.ието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка,
а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
10
виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
предпоставки, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение и на двамата участника в движението.
Механизмът на ПТП, опасните зони, както и техническите причини за
произшествието са конкретно описани в приетото по делото заключение,
изготвено на база данните от приложеното досъдебно производство. Съдът
възприема изцяло заключението на експерта, поради което приема, че водачът
на лекият автомобил виновно и противоправно е причинил процесното ПТП.
Същият в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20 от ЗДвП и
чл.116 от с.з. не е предприел спиране на МПС в момента, в който е
възникнала опасността за движение- пресичащата пешеходка.
Опасността за движението е възникнала от момента, в който се е открила
видимостта между него и ищцата. В експертизата въз основа на добективно
установените данни относно движението, скоростта, както и конкретните
пътни условия ВЛ е посочило, че когато се е открила видимостта между
пострадалата и водачът на автомобила – 31,55 метра съпоставена с опасната
зона на автомобила с установената скорост и при конкретните пътни условия
– 21,05 метра, следва извода, че водачът на автомобила Н. Н. е могъл да спре
автомобила преди мястото на удара. Като не е осъществил дължимото
поведение и не е спрял преди мястото на удара, водачът виновно и
противоправно е блъснал пешеходката.
Извод в подкрепа на гореизложеното може да се изведе и от НП, с което
на същият е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Поради това съдът счита, че възраженията на ответника за наличие на
случайно Д.ие, както и липса на виновно и противоправно поведение от вода
на автомобила са неоснователни.
Установи се по делото, че в резултат на ПТП Я. М. е получила следните
увреждания: Счупване в горната трета на лявата бедрена кост. Счупване на
втори и четвърти поясни прешлени в областта на телата. Установените
11
травматични увреждания следва да се преценяват по медикобиологичния
признак:Трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. Трайно
затрудняване на движенията на снагата.
Касае се за счупване на бедрената кост в горната трета към основата на
шийката и тялото на костта с разместване на костните фрагменти, което
наложило оперативно възстановяване с метална синтеза.
При този вид травми болки с изявен интензитет е имало при получаване
на травмата, след оперативната интервенция, при раздвижването и при
извършвани манипулации.
Установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с пътно транспортното произшествие на 19.01. 2021 г.
Счупванията на прешлените са били установени след приемането в
УМБАЛ „Канев“- Русе и същите в причинно- следствена връзка с процесното
ПТП. С оглед на това възражението на ответника, че тези увреждания не са
получени в пряка причинна връзка с ПТП сае явяват неоснователни.
Ищцата е била на лечение в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе за периода
19.01.2021 г.- 01.02.2021 г., през който са й били направени множество
изследвания и консултации със специалисти, както и е била извършена
оперативната интервенция. Лечението й е продължило във
физиотерапевтична болница „Медика“ Русе, където е била приета на
01.02.2021 г. и изписана на 08.02.2021 г. след завършване на
рехабилитационната програма с подобрение.
Обичайният възстановителен период по отношение на счупването на
бедрената кост е около една година за физически труд, а за функционалност е
около осем месеца. Към момента основната функция е възстановена. Не се
очакват състояния, които да останат до живот. Установени са и и
дегенеративни промени в колянните стави, които не са във връзка с
процесното ПТП.
По време на болничния си престой ищцата се оплаквала от силни болки,
плачела, не можела сама да се обслужва, не можела да се движи
самостоятелно. Този период продължил около два месеца след изписването й
от рехабилитационната клиника като грижи за нея полагали синът й,
съпругата му и съседка на ищцата. Ищцата била обездвижена, ползвала
12
пелени като близките й помагали за къпане, тоалет, обличане. През този
период продължавала да изпитва силни болки, не можела да спи. Синът й
закупил проходилка, с която в период от два месеца започнала да се
раздвижва, а интензитетът на болките намалял, но били силни, по цялата
дължина на крака. До момента не била напълно възстановено, придвижвала се
с бастун, но започнала да се обслужва самостоятелно, посещавала близкия
магазин. В състоянието й и поведението й настъпила промяна. Била енергичен
и жизнен човек, помагала в църквата, която посещавала като се предвижвала
пеша. Сега не била такава, а за посещенията си в църквата ползвала такси. И
до момента синът й помагал в ежедневието й.
Получените травматични увреждания, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния период и свързаните с
него неудобства и негативни преживявания са установени както с приетата по
делото експертиза, така и с показанията на св.к..
Към момента основната функция на крайника е възстановена.
По повод проведеното лечение ищцата е била 13 дни в УМБАЛ Канев
АД- Русе, след това в клиника Медика за провеждане на рехабилитация в
период от един месец, а след това лечението и възстановителния процес е
продължил в домашни условия. За период от два месеца същата е била
неподвижна, излозвала е пелени, получавала е грижи от близките си и от
съседка.
Ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след травмата и след
операцията, оплаквала се е, че не може да стане от леглото и да се обслужва
самостоятелно. Това състояние продължило и след изписването й за период
от около два месеца като самостоятелно не е можела да се обслужва и е
ползвала помощта близки. Св.к. установи, че и след това болките
продължили, но не били така силни, същата започнала да се движи сама с
помощни средства. Настъпила промяна в поведението й. Преживиният стрес
от ПТП се отразил негативно и на хроничното психиатрично заболяване,
доказателства за което е приетата по делото експертиза, както и
удостовереното в медицинската документация.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е отразило и на
13
нейната психика, емоционално състояние и начин на живот, поради което
подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай ищцата е получила сериозни телесни увреждания,
приета е по спешност в лечебно заведение, където са й направени множество
изследвания и консултации със различни специалисти, вкл. и с психиатър с
оглед констатираната тревожност , претърпяла е операция. Същата е имала
силни болки след травмата, след оперативната интервенция, при
манипулациите, при раздвижванията, за период около три месеца. Болки е
изпитвала и след този период.
Нормалният възстановителен период е около една година. Към
настоящият момент основната функция на крайника е възстановена, но
ищцата продължава да се движи с помощна на бастун.
Получените от ищцата телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности. Същите са били съпроводени и с
психически дискомфорт и страх, отразили се негативно на хроничното й
психиатрично заболяване.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни интервенции,
наличието на хронични заболявания, възрастта й и възрастовите промени в
областта на гръбначния стълб, установените силни болки и страдание през
целия период на лечение и възстановяване, като отчита, че към момента е
налице пълно възстановяване на основната функцията на крайника, както и
14
стресът, който е изживяла, промяната в начина й на живот, социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 50 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е основателно.
По делото се установи по категоричен начин с приетата комплексна
СМАТЕ, както и с показанията на св.М., че ищцата като пешеходец е
присичала пътното платна на място, на което няма пешеходна пътека. Такива
са налице в двата края на отсечката, които са регулирани и със светофарна
уредба. ПОтделно еот това същата е променила и темпа си на движение-
започнала е да пресича бавно пътното платно, след което е ускорила хода си.
При навлизането си на пътното платна същата е имала обективна възможност
да възприеме движението на автомобила и да предотврати произшествието
като изчака преминаването на абтомобила. Като не се е съобразила с
нормативните си задължения за пресичане на пътното платно на определените
за това места и е предприела пресичане на място, на което няма обективирана
със съответната маркировка пешеходна пътека и то с различен темп на
движение, ищцата е допринесла за настъпването на ПТП.
Отчитайки горните факти, съдът приема, че от страна на ищцата е налице
съпричиняване в размер на 50%, поради което определеното обезщетение
следва да се намали на 25 000 лв.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява основателна и следва да бъде уважена до размер на 25 000 лв., а над
тази сума искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
15
датата на писменото уведомяване- 17.03.2021 г. Ищцата е претендирала
присъждане на мораторна лихва от по- късен момент, поради което лихвата
следва да се присъди така, както е претендирана.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството и не е направила такива, поради което не следва да й се
присъждат. По делото е представлявана от адвокат безплатно. На
процесуалния й представител следва да бъде определено възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1500 лв.
Ответното дружество е направило разноски в 600 лв.- възнаграждения за
ВЛ и 15 лв. за съдебни удостоверения. По делото същото е представлявано от
адвокат въз основа на пълномощно /л.43 от делото/. По делото обаче не е
представен договор за правна защита, въз основа на който да се установи
налице ли е уговорено възнаграждения и начина на плащане, поради което
извод че такова е платено само въз основа на платежното нареждане не може
да се обоснове. В последното е посочено само „превод хонорар за 01.22 г.“,
поради което не може да се обоснове извод, че е платено по конкретното
дело. С оглед на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 170.83 лв.
Ответникът дължи държавна такса върху уважаната част от иска в размер
на 1000 лв., както и 340 лв. разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление „Черни връх“ 51Д да заплати на Я. И. М., ЕГН
********** от гр.Русе, ул.“*** сумата в размер на 25 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
18.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в останалата му част над сумата от 25 000 лв. до размер на 90 000 лв.
16
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление „Черни връх“ 51Д да заплати на адв. Я. Д.- АК-София на
основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Я. И. М. от гр.Русе да заплати на ЗК Лев инс АД- гр.София
сумата в размер на 170.83 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление „Черни връх“ 51Д да заплати по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 1000 лв., както и сумата от 340 лв.
разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17