Решение по дело №922/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от ВПД Началник група в ОД МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, срещу Решение № 252/26.02.2025г., постановено по АНД № 21/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-8703-001370/30.11.2023г., издадено от началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на К. Ц. Г., [ЕГН], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН; твърди, че начинът на управление на МПС от Г. при потегляне чрез умишлено и целенасочено подаване на повече газ, форсирайки двигателя, води до превъртане на задните колела и поднасяне на задната част на автомобила, допълнително излага, че и навлизане на автомобила в съседна пътна лента не може да се възприеме за нормално движение на МПС по отворен за обществено ползване път с цел да се включи в платното за движение, не е отчетен факта, че процесното място представлява оживен булевард, който повишава обществената опасност на действията на Г., сочи, че от свидетелските показания на полицейските служители се установява безспорно установеното нарушение. Отправено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна, чрез пълномощника си в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Изложени са съображения, че описаните от административнонаказващия орган факти не се доказват от показанията на разпитаните свидетели. Пояснява, че Г. не е форсирал двигателя, както и не е въртял гуми на място, а само автомобилът му се е поднесъл. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 12.11.2023г. около 21.45 ч. в гр. Варна, от [улица], при извършване на маневра десен завой, Г. включвайки се по [улица]с л. а. „БМВ 323 С“, рег.№ [рег. номер] – лична собственост, умишлено чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта задните задвижващи колела, в следствие на което привежда автомобила в неконтролируемо състояние чрез преплъзване на задната част на автомобила, с които действия водачът не използва пътя, отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречка за движението и непосредствени предпоставки за ПТП. С. Г. бил съставен АУАН Серия AД № 0511740, в който фактите са квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. На 30.11.2023г. е било издадено и процесното НП.

За да отмени НП, ВРС е приел, че от показанията на разпитаните четирима свидетели се установява, че отклонението от нормалното движение на превозното средство е било мимолетно, както и че незабавно е било овладяно от водача с продължаване в права посока с нормална скорост. Пояснил е, че свидетелите са единодушни, че маневрата не е била предхождана от характерните за дрифт действия по предварително форсиране на двигателя на място с превъртане на колелата на задвижващата задна ос и превъртане на задните гуми по време на поднасянето при завоя. Позовал се е на свидетелските показания на И., Р. и С., според които не си спомнят при маневрата да се е стигнало до превъртане на задните задвижващи колела на автомобила. Направен е извод, че именно мимолетния характер на страничното поднасяне на автомобила с рязко форсиран двигател и незабавното му овладяване и възстановяване в нормално движение, отличаващо от действията характеризиращи се като „дрифт“. Посочено е, че дрифт е налице, когато превозното средство бъде управлявано известно време в посоченото състояние извън контрол и когато е постигнато управление на автомобила при липса на сцепление на гумите от задвижващата задна ос. Въззивният съд се позовава на свидетелските показания, според които управлявания от Г. автомобил се състои в рязко и с форсиран двигател осъществен завой с поднасяне на задната ос, незабавно последвано от овладяване на поднасянето и възстановяване на нормалното движение, без загуба на сцепление с пътното платно и превъртане на гумите на задната ос на автомобила. Направен е извод, че Г. не е осъществил фактическия състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на закона.

Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неизпълнението на посоченото нормативно предписание води до налагане на две административни наказания - " лишаване от право да управлява моторно превозно средство " за срок 12 месеца и "глоба" от 3000 лева. Фиксираният и завишен размер на посочените санкции свидетелства за високата обществена опасност при подобен вид управление на МПС, както и за законодателна воля да се преустановят прояви на управление на превозни средства по пътната мрежа на страната. Въведеният с цитираната разпоредба състав на адм. нарушение преследва легитимна цел- съблюдаване правилото на чл.2 от ЗП- пътищата да се използват за превоз на хора и товари. Споменатата административнонаказателна норма охранява особено важни обществени интереси - не само здравето, но и живота на гражданите , които като пешеходци, като водачи, като пътници, участват в пътното движение.

Събраните гласни доказателства от преките очевидци на нарушението, които са полицейски служители със служебни задължения по осъществяване на пътен контрол, сочат за рязко навлизане на управлявания от Г. лек автомобил от [улица]бар „ХЕИ“ включвайки се по [улица], при форсиране на двигателя, поднасяне на автомобила и с превъртане на гумите. Подобен начин на управление на моторно превозно средство не кореспондира с предписанието на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Достоверността на показанията на полицейските служители се потвърждават и от разпита на водения от самия нарушител свидетел. Последният потвърждава, че Г. „подаде газ на автомобила…леко се изнесе в може би към средната лента със задницата“. Следователно доказана е съставомерността на деянието от обективна страна.Нито при предявяване на акта, нито в подадените жалби до съда Г. не твърди, че поднасянето на автомобила е поради техническа неизправност. Налага се извод, че това е маниер на шофиране на К. Г., а това от своя страна сочи на съждение за умисъл при реализиране на вмененото нарушение.

Дори да се приеме тезата, че липсва умисъл при осъществяване на деянието, то субектът на това нарушение отново подлежи на санкциониране, защото изрично в чл. 7, ал.2 от ЗАНН е разписано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Няма такова нормативно въведено изключение при непредпазливо извършено нарушение по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП. Действията на Г. на 12.11.2023г., като водач на МПС, обосновават съждение за извършено адм. нарушение в условията на самонадеяност / форма на вина по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН /. След като на посочената дата Г. е управлявал МПС, тъй като е преминал успешно изпит за придобиване на такава правоспособност, същият е имал умения за потегляне. Той е привел автомобила в движение с рязко подаване на газ, при форсиране на двигателя, като твърди, че го е направил, за да се включи в пътното платно, с цел да избегне настъпването на ПТП. Изключена е възможността то да съставлява избягване на ПТП, предвид показанията на св. И., според които два други автомобила в това време минаваха по тази лента, както и че са се разминали „на косъм“ със същите. Направените в този смисъл твърдения от Г. следва да се възприемат единствено като опит за изграждане на защитна теза, с цел избягване на административнонаказателната отговорност, предвидена за този вид нарушения. Подобно поведение свидетелства за неговата самонадеяност, която както бе посочено по-горе е форма на вина и обосновава съставомерност на нарушението и от субективна страна.

В контекста на изложеното управлението на МПС от Г. на 12.11.2023г. с форсиране на двигателя, вследствие на което превежда автомобила в неконтролируемо състояние, възприето от всички разпитани свидетели, без това да се дължи на лоши метеорологични условия или на техническа неизправност, подлежи на административнонаказателно санкциониране по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП.Деянието не представлява маловажен случай, тъй като е с висока обществена опасност, застрашавайки не само здравето, но дори живота на водача, на неговия спътник, на другите участници в движението. Изгубеният временен контрол върху превозно средство създава и висок риск от материални щети по превозното средство, от увреждане на елементите от пътя в процесния участък. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че деецът не следва да бъде освободен от отговорност, за да се спази правилото на чл. 12 от ЗАНН- постигане на специалната и генерална превенция.

В обобщение обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна поради неговата неправилност и вместо него следва да се постанови потвърждаване на издаденото от касационния жалбоподател наказателно постановление.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи претендираното от касатора юриск. възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв., което е в минимален размер предвид регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д , ал.4 от ЗАНН .

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 252/26.02.2025г., постановено по АНД № 21/2024г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-8703-001370/ 30.11.2023г., издадено от началник сектор „СПС“ ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на К. Ц. Г., [ЕГН], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца“ на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗдВП.

ОСЪЖДА К. Ц. Г., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 80лева.

Решението е окончателно.