№ 170
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500075 по описа за 2023 година
Производство е образувано по частна жалба депозирана от „Банка
ДСК“ АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С...... чрез
юрисконсулт М.П.Д. срещу разпореждане № 1890/08.11.2022 г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 1119/ 2022 г., с което частично е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу П. В. Б. с ЕГН ********** от с. М...., в частта за сумата от 120 лв.,
представляваща дължими разходи за изискуем кредит и за пълния размер на
претендираните разноски. Жалбоподателят счита, разпореждането за
неправилно и моли съда да го отмени и да постанови издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, както и да му бъдат
присъдени заплатените в настоящото производство разноски за държавна
такса. Сочи се като довод, че претендираната сума в размер на 120 лв. –
представлява разход по изискуем кредит и е регламентирана в Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, който „БАНКА ДСК“ АД прилагала по
извършените услуги на клиентите. Същевременно съобразно т. 5 от Общите
условия към Договора за креди, кредитополучателят заплаща такси, съгласно
горната тарифа, които банката прилага при извършвани услуги на клиента.
Сочи, че използваното от банката наименование на вземането (такса или
разход) не било определящо за правната му природа, както и включването му
в случая в Тарифата на Банката. Предвидената в Тарифата на банката сума в
размер на 120 лв. не представлявала такса за управление на кредита, тъй като
не е свързана с предоставяне на допълнителна услуга, за която потребителя да
дължи възнаграждение. Спирането на плащанията представлява усложнение,
което преустановява нормалния ход на правоотношението и поражда
преобразуващото право на банката по чл. 60 от ЗКИ. Пристъпването към
предсрочна изискуемост не е услуга предоставяна от банката, а съвкупност от
1
действия насочени към отнемане на преимуществото на срока, поради
допуснато от длъжника договорно неизпълнение. Налагало се извода, че в
Тарифата на банката е извършена предварителна оценка на вредите, които
биха настъпили от неизпълнението на задължението на кредитополучателя за
осигуряване на необходимото съдействие по получаване на изходяща от
кредитора кореспонденция и изискуемостта на посоченото вземане
настъпвала при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. С клаузата
предварително се определя размера на имуществените вреди, поради което
същата не попадала в ограничителния режим предвиден в чл. 10а от ЗПК за
такси по усвояване и управление на кредита. Освен това с оглед доказване на
заплатения размер разходи по уведомяването на длъжника, извършено от
нотариус Тонка Славова, към заявлението била приложена и фактура с №
00000012432/28.08.2022 г. издадени от нотариуса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 т. 2
от ГПК подадено от „Банка ДСК“ АД против П. В. Б. с ЕГН ********** от с.
М.... за парично вземане, произтичащо от договор за кредит за текущо
потребление от 15.03.2017 г. Със заявлението са поискани, сумите както
следва: 5 160. 60 лв. – главница; 729. 85 лв. – договорна лихва за периода
25.01.2021 г. – 26.08.2022 г.; 39. 42 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.02.2021 г. – 26.08.2022 г.; 98. 91 лв. – законна лихва за периода от
27.08.2022 г. – 04.11.2022г.; 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда – 04.11.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за д.т. и
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил
заявлението, само в частта за сумата от 120 лв. – дължими разходи при
изискуем кредит и за сумата от 2. 40 лв. – разликата от платената държавна
такса съразмерно на отхвърлената част от претенция, като за останалите суми
претендирани със заявлението, съдът е издал Заповед № 519/08.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК. Заповедният съд е приел, че искането за разходи при предсрочна
изискуемост е нищожно, тъй като противоречи на чл. 10а ал. 2 и ал. 4 от ЗПК
тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Исканите
разходи според заповедния съд противоречали и на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК, според която при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Въззивната инстанция приема изводите на районния съд. Заповедният
2
съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411
ал. 2 т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за
това, за което съда следи служебно. Правило на чл. 411 ал. 2, т. 3 от ГПК и
защитата на правата на потребителите, изисква от съда да изясни въпроса
относно валидността на уговорките, създаващи задължения за потребителя,
дори и да няма възражение от длъжника - потребител. За специфичните
сделки, какъвто е договора за потребителски кредит, законодателят е
преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен най-общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне ( чл. 146, ал. 1 от ЗЗП)
са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната
свобода, като засилена защита на потребителя кредитополучател по Закона за
потребителския кредит. В случая следва да се съпоставят твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, както и да се изследва и въпроса за
наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника Б. и „Банка ДСК“ АД
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9 ал. 1 от
ЗПК, поради което, в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
3
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В настоящия случай – в сключеният между банка ДСК и П. Б. договор,
не е предвидено заплащането на разходи при изискуем кредит, каквито се
претендират със заявлението от длъжника в размер на 120 лв. Жалбоподателя
- заявител обосновава тази си претенция единствено въз основа на
регламентираните такси в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
която Банката прилагала по извършвани услуги на клиентите и е направил
възражение, че съда е отхвърлил заявлението в тази му част, без да се е
мотивирал.
Тъй като, нито в договора, нито в заявлението е посочено за какво са
начислени тези разходи (такси), а само е посочено основанието: дължими
разходи при изискуем кредит, без да са подробно описани по основание и
размер, заповедния съд е приел, че това са дължими такси и правилно е
отхвърлил претенцията, като неравноправна, противоречаща на чл. 10а ал. 2
и ал. 4 от ЗПК и на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Поради това въззивната инстанция
напълно споделя изводите на заповедния съд.
Жалбоподателя обосновава претенцията си в депозираната частна жалба
за сумата от 120 лв. въз основа на Тарифата на Банката, а за дължимоста й,
сочи представена към заявлението фактура от Нотариус на стойност 139. 20
лв. с ДДС. В заявлението и в извлечението от счетоводните книги на банката,
като основание за претенцията е посочено – разходи при изискуем кредит –
120 лв., а по делото се представя като основание и доказателство за
дължимоста им - фактура от нотариус за извършени разходи по уведомяване
на длъжника в общ размер на 139. 20 лв. с ДДС - за заплатени от заявителя,
такси за връчване на длъжника на нотариална покана, съдържаща
уведомление за предсрочна изискуемост, поради което не става ясно на кое
основание се претендира сумата от 120 лв. на Тарифата на Банката или по
фактурата.
Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е посочена в договора и
този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса
(разход) фигурирала в Тарифата на Банката. Дори и да се приеме, че разхода
(таксата) е начислена по повод на неизпълнението от страна на длъжника на
условията по договора, то същата е неравноправна, тъй като съгласно чл. 33
ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
4
Предвид гореизложеното въззивната инстанция приема, че възлагането
в тежест на потребителя на каквито и да е допълнителни такси за управление
на договора/кредита в случай на забава, за които по правило потребителят
дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречат на
разпоредбите на чл. 10 ал. 2 от ЗПК и чл. 33 ал. 1 от ЗПК и са неравноправни,
поради което атакуваното в настоящото производство разпореждане, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 417 т. 2 от ГПК за
сумата от 120 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против
същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. След като
съда приема, че разпореждането следва да се потвърди, то неоснователно е и
искането в частната жалба за присъждане на заплатените от жалбоподателя
разноски за държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1890/08.11.2022 г. постановено по
ч.г.д. № 1119/2022 г. по описа на НПРС, с което частично е отхвърлено
заявлението на „Банка ДСК“ АД с ЕИК .... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу П. В. Б. с ЕГН ********** от с. М..., в
частта за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи за изискуем
кредит, както и за държавната такса за разликата над 120. 58 лв. до платените
122. 98 лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за държавна
такса във въззивното производство.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5