№ 13901
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110127011 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., срещу Ю. М.
Х., с която се иска да бъде признатоза установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми
- сумата от 8250 лева, представляваща главница по договор за заем
от 10.07.2018 г. ;
- сумата от 3212,93 лева, представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 8250 лева за периода от 26.07.2018 г. до 27.05.2022 г.
- направените в заповедното производство разноски в размер на 230
лева - държавна такса ;
- направените в заповедното производство разноски за адвокат в
размер на 300 лева.
Ищецът твърди, че между страните е налице писмен договор в който е
уговорено, че сумата се предава от заемодателя на заемополучателя с
подписването на договора и по този начин договора удостоверява предаването
на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявените искове. Оспорва да е получил в заем
сумата предмет на иска. Сочи, че предвид характера на договора за заем
подписването на договор не удостоверява предаването на сумата. Оспорва
истинността на представения договор.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
1
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор. Той се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието едната страна да получи сума срещу
задължение да върне на другата и сумата бъде предадена от заемодателя на
заемателя. За да има валидно правоотношение по договор за заем следва освен
да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на
договора, то следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на самата
сделка. Договора за заем се счита за сключен от момента в който заемодателят
даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата вещ, а не от момента на
постигане на съгласието. Основанието на което се сключва един договор не
може да се презумира, не се презумира основанието на което е дадена сумата.
То подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са
постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума
пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена.
(В този смисъл: Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во
Т. О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.;
Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О., всички
те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
От контекста на изложеното следва, че ищецът следва да докаже че е
предоставил на ответникът процесната сума срещу задължението на
ответника да я върне.
По делото е приложен договор за заем от 10.07.2018г. по силата на който
ищецът в качеството му на заемодател се задължава да преведе на ответникът
в качеството му на заемател сумата от 8200 лева, а ответникът се задължил да
върне заетата сума до 25.07.2018г.
Спорните по делото въпроси се свеждат до обстоятелствата дали
процесният договор за заем е подписан от ответника и дали същият е годен да
удостовери че сумата е предадена.
Във връзка с първият въпрос съдът е разкрил производство по реда на
чл. 194, ал.1 ГПК за проверка на представеният документ.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест по искане на
ответника съдът е допуснал изготвяне на съдебно-почеркова експертиза. От
заключението по експертизата, защитено в съдебно заседание, което съдът
кредитира като пълно подробно и безпротиворечиво, се установява, че
подписът, положен в графа „ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ“, на втора страница от
Договор за заем за сумата от 8250 лева, датиран от 10.07.2018г., сключен
2
между Р. Г. П. и Ю. М. Х., е положен от Ю. Х. и ръкописният текст - „Ю. М.
Х.“, изписан в полето под графа „ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ“, на втора страница от
Договор за заем за сумата от 8250 лева, датиран от 10.07.2018г., сключен
между Р. Г. П. и Ю. М. Х., е изписан от Ю. Х.. Вещото лице е заключило, че
изследваните обекти, не са прерисувани, пренесени или откопирани от
подписа и текста, положен и изписан в същата графа в Договор за заем за
сумата от 7460 лева, датиран от 25.01.2019г., сключен между Р. Г. П. и Ю. М.
Х.. Същите са автентично положен и изписан от своят автор с привични за
същият проявления на писмено - двигателният му навик.
Ето защо съдът намира, че процесният договор за заем е подписан от
ответника - Ю. М. Х..
По отношение на следващия спорен въпрос.
Съдът намира, че в случая фактът на предаване на сумата от заемодателя
на заемателите се установява по безспорен начин. В самия договор е посочено,
че същият служи като разписка за предоставянето в брой на заетата сума от
заемодателя на заемателите. Автентичността на договора като документ е
установена както беше посочено по-горе. В частта, че същият служи за
разписка за предоставянето в брой на заетата сума, договорът има характер на
частен свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ се ползва
с доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за него
факти. В случая с полагане на подписа си под договора заемателят е
потвърдил неизгодния за него факт, че е получил заетата сума.
Ето защо искът следва да се уважи.
Предвид уважаването на главния иск на уважаване подлежи и
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД в размер на 3212,93 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1710 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че ответникът Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.......,
ет.2, ап.5 ДЪЛЖИ на ищеца Р. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. С...........
основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 8250 лева,
представляваща главница по договор за заем от 10.07.2018 г. и сумата от
3212,93 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 8250
лева за периода от 26.07.2018 г. до 27.05.2022 г., във връзка с които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 28722/2022г. по описа на СРС 168
състав.
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С......., ет.2, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Р. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. С........... основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1710 лева разноски в производството.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4