Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХVІІІ състав,
в публичното заседание на четиринадесети септември 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Галина Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 223/2021г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.112 ал.1 т.4 от ЗЗдр, вр. чл.144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.Г.Л.,
ЕГН **********,***, против Експертно решение /ЕР/ № 3527/09.12.2020г. на
специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ към МЗ, с което е
потвърдено ЕР на ТЕЛК № 3261 от 160/29.02.2020г.
В жалбата по подробно
изложени съображения се поддържа незаконосъобразност на оспорваното решение на
НЕЛК, като постановено при съществени нарушения на производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Основно твърденията се свеждат до
неправилно интерпретиране на медицинската документация от страна на ТЕЛК,
довело до неправилно определяне на водещата диагноза и общо заболяване на
жалбоподателката, респективно – до незаконосъобразно определянето на по-нисък процент
намалена работоспособност. На изложените основания се моли отмяна на решението
и връщане на преписката с указания да бъде извършено коректно и адекватно ЕР от
НЕЛК ведно със задължителни указания относно определяне на искания процент.
В съдено заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощник адв.Цв.Л. жалбата се поддържа и се моли
нейното уважаване, като се излагат подробни доводи за основателност. Пледира
се, че събраните по делото доказателства с категоричност установяват, че НЕЛК
неправилно е определил окончателната диагноза. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът - НЕЛК, в
депозирани по делото, чрез процесуален представител – ю.к.А. писмени становища, оспорва жалбата. Счита, че обжалваното
решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма е
валиден акт. Сочи, че същото е постановено при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния
закон, доколкото решението е взето след обсъждане на представеното медицинско
експертно досие /МЕД/, съобразно наличните към него момент документи. На
изложените основания моли за оставяне в сила на оспореното решение и отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица: ТЕЛК
към МБАЛ „****“ - Варна; Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна;
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна; и Агенция
за хора с увреждания - гр. София, редовно призовани – не изпращат представител
и не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
През 2018г. на Ж.Г.Л. е
извършена лапароскопска хистеректомия с двустранна андексектомия. С епикриза от
19.01.2018 г. е поставена окончателна диагноза С 53.1 - Ca colli uteri
mikcroinvazivum 1А1/II. С епикриза от 31.01.2018 г., издадена след извършване
на тотална лапароскопска хистеректомия с аднексите е поставена окончателна
диагноза С 53.1 - Ca colli uteri mikcroinvazivum 1А1/II; pT1a1 № Mo, Myoma
uteri et adenomuosis uteri. Fibroma ovarii sinistra.
С Решение на Обща клинична
онкологична комисия/комисия по хематология № 2157/16.04.2018 г. на
жалбоподателката е поставена диагноза „Екзоцервикс. Статус пост тотална
лапароскопска хисторектомия с аднексите“, МКБ 10 С53.1.
След явяване на преглед пред
ТЕЛК за общи болести към МБАЛ „Св. Анна“ - Варна АД и при анализ на
представената медицинска документация е издадено ЕР № 1689 от зас. №
088/20.06.2018г., в което е направена оценка на работоспособността – 50% ТНР за
срок от 1 година, с оглед проследяване на състоянието. Като диагноза е посочена
- Екзоцервикс с код по МКБ С 53.1; Общо заболяване: Карцином на
маточната шийка ин ситу, хистеректомия, аднексектомия. Прието е, че лицето е
работоспособно при противопоказен тежък физически труд и токсични нокси.
През 2019 г. Л. се е явявала
за преосвидетелстване пред Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна. Издадено е ЕР № 1404 от зас. №066/15.05.2019г., с което й е
дадена оценка на работоспособността – работоспособен. Като диагноза е посочено
Екзоцервикс с код D 06.1; Общо заболяване: Карцином на маточната шийка
ин ситу, хистеректомия, аднексектомия. Експертното решение е обжалвано пред
Специализиран състав по Хирургични и ортопедични болести на НЕЛК – София.
Издадено е ЕР № 1665, от зас. № 140/29.07.2019 г., с което решението на ТЕЛК е
отменено и върнато за ново разглеждане.
След новото разглеждане е
издадено ЕР № 3243, от зас. № 164/09.10.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***“ –
Варна, в което е направена оценка на работоспособността – 50% ТНР за срок от 3
години, с оглед проследяване на състоянието. Като диагноза е посочено
Екзоцервикс с код С 53.1; Общо заболяване: Карцином на маточната шийка
ин ситу, хистеректомия тоталис кум аднекси, посткастрационен синдрим. Решението
е обжалвано пред НЕЛК – София, с ЕР № 0122, от зас. № 010/15.01.2020 г.
оспореното решение е отменено и върнато за ново освидетелстване.
След новото освидетелстване
е издадено ЕР № 0762, от зас. № 032/05.03.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, с което е направена оценка на
работоспособността – 50% ТНР за срок от 3 години, с оглед проследяване на
състоянието. Като водеща диагноза е посочено следпроцедурно разстройство на
функциите на яйчниците с код Е 89.4; Общо заболяване: посткастрационен
синдрим при лице под 50 г., карцином на маточната шийка ин ситу, хистеректомия,
аднексектомия. Решението е обжалвано пред НЕЛК – София, с ЕР № 1408, от зас.
111/16.06.2020 г. оспореното решение е отменено и върнато за ново освидетелстване.
Междувременно на
жалбоподателката са направени следните изследвания: В Национален център по
остеопороза – ДКЦ „Св. Климентина“ – Варна на 27.02.2020 г. с резултат T-scure
“-2,8” Z-score “-2,6”’ – /л.98-101 от делото/. Издаден е Амбулаторен лист №
000648/04.03.2020 г. от д-р М. Х. – /л.108
от делото/, относно диагноза на Л. – остеопороза след менопауза М81.0,
придружаващи заболявания и усложнения: нетоксична дифузна гуша, неуточнена МКБ:
Е049, проведени са изследвания, описани в амбулаторния лист, дадено е
становище, че се касае за дифузна струма и постменупаузална остеопороза,
предписана е терапия с лекарства. Издадена е Етапна епикриза към лист №
000648/04.03.2020 г. от д-р М. Христова на Л., дадена е диагноза – остеопороза
след менопауза и нетоксична дифузна гуша, нетоксична гуша, неуточнена /л.109 от
делото/. Издаден е Амбулаторен лист 000194/29.02.2020 г. /л.176 от делото/ на Л.
от д-р Ц.Ж.,
относно основна диагноза – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност; анамнеза – преглед на пациентка по повод явяване на ТЕЛК с
известна ХБ провеждаща терапия със Витоприл 10 мг, задоволителен контрол;
обективно състояние – везикуларно дишане без застой, ритмична сърдечна дейност
ЕКГ – нормофреквентен синусов ритъм без реполарицзациионни промени от исхемичен
тип в покой ФР – 94 удара в минута RR-105/65, предписана е терапия с лекарства.
Направена е на 28.02.2020 г. електрокардиограма на Л. – /л. 174 - 175 от делото/.
След връщането е издадено ЕР
№ 3261, от зас. №160/29.09.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***“ ЕАД, с което е
направена оценка на работоспособността – 50% ТНР за срок от 3 години, с оглед
проследяване на състоянието. Като водеща диагноза е посочено следпроцедурно
разстройство на функциите на яйчниците с код Е 89.4; Общо заболяване:
посткастрационен синдрим при лице под 50 г., карцином на маточната шийка ин
ситу, хистеректомия, аднексектомия. Като мотиви е посочено: Посткастрационен
синдрим при лице под 50 г. обуславя 50 % ТНР по т. 3.3., Р. 11, Ч.8, С53.1 –
карцином на маточната шийка ин ситу, хистеректомия, аднесектомия не обуславя %
ТНР след първата година по т. 7 Р12, Ч. 8. Остеопороза след менопауза на
системно лечение ОБ 30% ТНР по Ч 9, Р 10 Т 1 М81.0 Нетоксична дифузна гуша
неуточнена с 1 амбулаторен лист /28.09.2020 г./ за лечение с тирозол 1-0-1 при
ТСН 0,267 не обуславя % ТНР и Ехо образ на дифузна струма при хроничен тиеоидит
процент 50% ТБР с дата на инвалидизация установена. Посочено е, че лицето може
да изпълнява настоящата длъжност при спазване на противопоказаните условия на
труд.
Л. е оспорила решението по
административен ред с жалба вх.№ 12314/20.10.2020г. по описа на НЕЛК, в която е
формулирала искане за преразглеждане на решението от ТЕЛК по отношение на №
ТНР.
С писмо изх. №
НЕЛК-32662/03.11.2020г., адресирано до Ж.Л., с копие до ТЕЛК към УМБАЛ „***“ -
Варна, Агенцията за хора с увреждания гр.София, ТП на НОИ - Варна и РДСП -
Варна, Председателят на НЕЛК е уведомил адресатите, че в НЕЛК е образувано
административно производство по чл.112 от Закона за здравето против ЕР № 3261/29.09.2020г. С оглед на това и на
основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройство и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), Л. е уведомена, че производството по НЕЛК ще бъде приключено по
документи, като е планирано разглеждането им на 25.11.2020 година.
След запознаване с
представената медицинска документация Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и ССЗ при НЕЛК е постановил оспореното в настоящото производство ЕР
№ 3527 от зас. 235 от 09.12.2020г., с което е потвърдил оспореното ЕР на ТЕЛК
по определената 50 % ТНР. В същото е посочено, че се взема по документи.
Изложени са мотиви, че представените документи и тези, съдържащи се в
медицинското досие, в т.ч. резултатите от извършените при вземане на ЕР № 3261
от зас.№160/29.09.2019г. на ТЕЛК изследвания, определя се Карцином in situ на
шийката на матката с код D 06.+. Посоченото общо заболяване е
състояние след ЛХТ двустранна аднексектимия по повод на Са ин ситу на маточната
шийка. Посткастрационен синдром. Артериална хипертония II ст. Дифузна
нетоксична гуша с код D 06.+. За да определи водещата диагноза, специализираният
състав на НЕЛК се е позовал на част 8, раздел XII, т. 7 от НМЕ, като е посочил,
че след първата година от клиничното наблюдение % не се следва ТНР по НМЕ.
Посочено е също, че в хистологичните резултати от епикризите не се коментира
нито един „плоскоклетъчен карцином, микроинвазивен“, коментиран в решението на
онкокомитета. По втората диагноза Посткастрационен синдром на жена под 50
години е определена оценка по част 8, раздел XII, т. 3.3 от НМЕ – 50 % ТНР по
НМЕ/2018 с код по МКБ 95,3. По третата диагноза Артериална хипертония II ст. е
определена оценка по част 4, раздел VI, т. 2.2 от НМЕ – 30% с код МКБ 11.2. По
отношение на остеводензитометричното изследване, проведено на 27.02.2020 г., е
посочено, че не се следва % ТНР, определен код по МКБ М 81. За диагноза дифузна
нетоксична гуша се сочи, че не се следва % ТНР, определен код по МКБ Е 04. В заключение НЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК по 50% ТНР.
Решението е съобщено на Ж.Л.
на 05.01.2021 г., която го е оспорила пред съда с жалба от 28.01.2021 година.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателката е назначена съдебно – медицинска
експертиза. От заключението по същата се установява, че в състава на ЛКК,
определилиа диагнозата и кодовете в оспореното решение на НЕЛК, не са участвали
лекари онколози – гинеколози. Възприетата като водеща диагноза карцином „ин
ситу“ /0/ не се води злокачествен тумор по МКБ, докато Ca colli uteri mikcroinvazivum
T1A1/II, означава злокачествен тумор на маточната шийка, втора категория, т.е.
подлежащ на диспансерно наблюдение, без необходимост от допълнителна терапия. Сочи,
че на диагноза Ca colli uteri mikcroinvazivum T1A1/II съответства код по МКБ С
53.1, а при диагноза карцином на маточната шийка „ин ситу“ съответства код D
06.+, като дава заключение, че и при двете диагнози лечението е еднакво –
оперативно. При Ca colli uteri mikcroinvazivum T1A1/II обаче не се налага
прилагането на лъчетерапия или химеотерапия, докато при карцином на маточната
шийка стадият е основният фактор, определящ вида на лечението. Вещото лице дава
заключение, че водещата диагноза в експертното решение на НЕЛК следва да бъде
Ca colli uteri mikcroinvazivum T1A1/II с код С 53.1 по МКБ, тъй като това е
окончателната диагноза от епикризата от 19.01.2018 г. на УМБАЛ „***“ – Плевен. Пояснява
разликата в двете поставени диагнози, като сочи, че „карцином на маточната
шийка“ с код D 06.+ не се води злокачествено, докато Ca colli uteri
mikcroinvazivum T1A1/II с код С 53.1 е злокачествено. Разликата между двете
диагнози се установява след тъканен анализ (хистологично) на отстранен орган
(маточна шийка или матка с маточна шийка). Според експертизата определянето на
процента на трайно нарушение на работоспособността на жалбоподателката към
датата 20.06.2018 г. трябва да е въз основа на МКБ С 53.1 (злокачествено
заболяване на маточната шийка – екзоцервикс), тъй като това е окончателната
диагноза от епикризата от 19.01.2018 г. от УМБАЛ „***“ – Плевен и
допълнителната епикриза от 31.01.2018 г., издадена от същата болница. Вещото
лице дава заключение, че ако критерият за определяне на процент трайно
нарушение на работоспособността е кодът на поставената диагноза по МКБ,
двугодишният период между издадената епикриза и ЕР на НЕЛК не оказва влияние. В експертизата е посочено, че веднъж
поставена диагнозата Ca colli uteri mikcroinvazivum T1A1/II с код С 53.1
означава, че пациентката се води на диспансерно наблюдение като онкоболна, без
да е необходимо допълнителни лечение към проведената хирургична интервенция,
промяна в медицинския статус би настъпила, ако отново се появи злокачествено
заболяване, т.е. рецидив.
В съдебно заседание вещото
лице прави следните уточнения: Заключението му е направено въз основа на
хистологичен резултат от епикризата на УМБАЛ „***“ от м. юни 2018 година. В
същата е записано, че се представя картина на карцином на маточната шийка или
„ин сито“ с минимална струмална инвазия и желязно засягане. Този хистологичен
резултат дава основание да се постави окончателната диагноза Ca colli uteri
mikcroinvazivum T1A1/II, а не „Карцином ин сито“. По
неясни за вещото лице причини в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е прието като водеща диагноза
само първата част на хистологичния резултат, а именно: „Ca colli uteri in
situ“ т.е. карцином на маточната шийка 0 стадий, което не е онкологично
заболяване по МКБ. Вещото лице пояснява, че се позовава на хистологичен
резултат № 365 пролиферативен ендрометриум и ленти диспластичен епител. К № 9/18 маточна шийка – „Са in situ“
– вътреепителна и вътрежлезна форма с ранна стромална инвазия (по малко от 1
мм) и ангажиране на рез. ленти. Т1
А-означава микроинвазивен, т.е. инвазия до 5 мм карцином, а „in situ“ е
карцином, но няма инвазия. В заключение сочи, че при определяне на процента нетрудоспособност на Ж.Л., ТЕЛК са възприели
неправилна диагноза.
Съдът кредитира
изготвеното заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза като
изготвено компетентно, безпристрастно и съответстващо на останалите
доказателства по делото. Същото не е оспорено от страните по делото.
С допълнителна молба от
ответната страна са представени дипломите за завършено висше образование, ведно
със свидетелствата за специалност на лекарите от специализирания състав на
НЕЛК.
За послужване е прието и
приложено по настоящото дело адм. дело № 1616/2020 г. на Административен съд –
Варна, XXIX състав, с предмет ЕР № 1408/16.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ към МЗ, послужило като основание за постановяване на ЕР № 3527/09.12.2020г.
на специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и ССЗ към МЗ
оспореното, потвърдено с оспореното решение на НЕЛК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Жалбата е
депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице,
чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт.
Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът
приема, че жалбата инициирала настоящото производство, е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
При извършената служебна
проверка съдът констатира, че оспореното Експертно решение е постановено от
компетентен орган /Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ при
НЕЛК, в състав - председател и двама членове, съответно със специалности - хирург
и кардиолог, ВБ/; и в установената от закона писмена форма, поради което не
страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Същото е прието, след анализ
на представената медицинска документация по реда на чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, след предварително уведомяване на освидетелстваното
лице и на заинтересованите по чл.112а от ЗЗдр страни, за откритото
административно производство и за начина на провеждането му. Решението съдържа
изискуемите от чл.49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви.
Предвид горното, съдът
приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения
от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на
жалбоподателката, които да обосноват незаконосъобразност на оспореното
експертно решение на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспореното ЕР настоящият съдебен състав приема, че при
определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената
работоспособност, административният орган е допуснал нарушение на
материалноправни норми. Принципите и критериите на медицинската експертиза и
редът за нейното извършване са регламентирани в нарочна наредба, приета на
основание чл.101 ал.7 от Закона за здравето. Приложима към конкретния случай, с оглед датата на
извършеното освидетелстване от ТЕЛК, е Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от
23.06.2017г., ДВ
бр.51/2017г., в сила от 27.06.2017 година. Според чл.62 от нея, в приложимата
редакция, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа
на представената медицинска документация, обективизираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1 /чл.63 ал.1/.
При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в
приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) в проценти съгласно приложение № 2 /ал.3 на чл. 63/.
Данните в представеното
медицинско досие на Ж.Л. сочат, че неколкократно ТЕЛК е определял различна
водеща диагноза на жалбоподателката, без за това да са изложени конкретни
мотиви. При постановяване на оспореното ЕР, НЕЛК са се позовали на отправната
точка, регламентирана в част 8, Раздел XIІ, т.7 от Приложение № 1 към НМЕ. В т. 7 от раздел XII е уредено, че за
злокачествено заболяване „ин ситу“ (код „D“ по МКБ) – 50 % за една година след
санирането и в този смисъл са потвърдили решението на ТЕЛК.
От събраните по делото
писмени доказателства и от заключението по назначената СМЕ, се установи с
категоричност, че НЕЛК неправилно е определил водещата диагноза в оспореното
експертно решение. Съгласно представените епикризи с изх. № 169/19.01.2018 г. и
изх. № 544/31.01.2018 г. от УМБАЛ „***“ – Плевен поставената окончателна
диагноза е Ca colli uteri microinvasivum T1A1/II с код по МКБ С 53.1. Диагноза
е поставена на жалбоподателката след проведен тъканен анализ на взет материал
за изследване. Идентична е диагнозата, поставена на Л. с Решение на Обща
клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология № 2157/16.04.2018
г., където е посочена диагноза Екзоцервикс. Статус пост тотална лапароскопска
хистеректомия с аднексите. Тази диагноза се потвърждава и от обясненията на
вещото лице по СМЕ, дадени в открито съдебно заседание. Вещото лице пояснява,
че единственият възможен начин да се постави окончателна диагноза е именно въз
основа на хистологичния резултат. Разликата в двете поставени диагнози, се
установява от отговорът на въпрос 8 - „карцином на маточната шийка“ с код D
06.+ не е злокачествено заболяване, докато Ca colli uteri mikcroinvazivum
T1A1/II с код С 53.1 е злокачествено.
Вещото лице –
лекар-специалист по „Акушерство и гинекология“ и „Онкология“, /какъвто не е
имало в състава на ТЕЛК, видно и от представените от ответника доказателства
/л.235-239/
дава заключение /неоспорено
и неопровергано от ответника/, че определянето на процента на трайно нарушение
на работоспособността на Л. към 20.06.2018 г. трябва да бъде именно въз основа
на диагноза с код по МКБ С 53.1 – Злокачествено заболяване на маточната шийка –
екзоцервикс, както и че веднъж поставена диагнозата „Ca colli uteri
microinvasivum T1A1/II“ с код по МКБ С 53.1 означава, че пациентката се води на
диспансерно наблюдение като онкоболна, без необходимост от допълнително
лечение. Промяна в медицинския статус би настъпила, ако отново се появи
злокачествено заболяване, т.е. рецидив.
Въз основа на заключението и
дадените от в.л. обяснения, съдът счита, че двугодишният срок между издаването на
епикризите през 2018 г. и постановяването на експертното решение на НЕЛК през
2020 г., не оказва влияние на състоянието на жалбоподателката, тъй като няма
промяна в медицинския й статус.
По делото не се доказа да са
налице фактите и обстоятелствата, послужили за издаване на процесното Експертно
решение на НЕЛК, определящо като водеща диагноза, такава с код по МКБ D 06.+ и
процент на трайно нарушение на работоспособността 50 %. Следва да се приеме, че
при определяне на този процент не са съобразени в съвкупност всички относими
към случая обстоятелства – състоянието на лицето, водещото заболяване,
съответно и придружаващите заболявания.
По изложените съображения,
жалбата се явява основателна. Оспореното решение като постановено в
противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени, а преписката да се върне на НЕЛК, Специализиран състав по Хирургични,
Ортопедични и ССЗ за ново произнасяне посредством изготвяне на нова експертна
оценка на жалбоподателката, при правилно прилагане на НМЕ и съобразяване със
заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото, неоспорена от
страните, съдебно-медицинска експертиза.
При този изход на спора
съдът преценява като основателно своевременно направеното искане от
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК, се претендират в размер на 1 665,00 лв., от които 1 200
лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие, 300 лв. депозит за вещо лице, 200 лв. заверяване на преписи от
жалбата, 45 лв. за ЕР на НЕЛК, 45 лв. ЕР на ТЕЛК, 25 лв. Епикриза от 19.01.2018
г., 25 лв. писмо на зам. министъра на здравеопазването, 15 лв. адв. пълномощно.
Съдът намира, че сумите, претендирани от жалбоподателката за заверяване на
жалба, ЕР на НЕЛК и ТЕЛК, епикриза и писмо на зам. министъра на
здравеопазването нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което същите не следва да се присъждат. По отношение размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, процесуалният представител на
ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на същото. Съдът
намира това възражение за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, за да намали
размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че
фактическата и правна сложност на делото не съответства на размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението в размер на
1200 лв., което е заплатено реално за настоящото производство, надвишава
значително специалния минимум от 500 лв. по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.204 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита че същото следва да
се намали на сумата от 1 000 лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Г.Л., ЕГН **********,***, Експертно решение №
3527/09.12.2020г. на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия по Хирургични, Ортопедични
и ССЗ към МЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 3261 от 160/29.02.2020г.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска
комисия – гр. София за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия– гр.
София, да заплати на Ж.Г.Л., ЕГН
**********,*** сума в размер на 1 310.00 /хиляда триста и десет/ лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: