Присъда по дело №1454/2020 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1454/2020г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.

Русенска Районна прокуратура е обвинила М. С. Ц. , с ЕГН-**********, в това,
че на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с
Н. К. Й. от гр. Русе, улеснила лице от мъжки пол - С.М.С., роден на ***. и лице от
женски пол - И. Й. Д. , родена на ***г., което не е ненавършило 16-годишна възраст, да
заживеят съпружески, без да са сключили брак, като деянието е извършено с лице
ненавършило 14-годишна възраст - С.М.С., роден на ***.- престъпление по чл. 191,
ал.3, във вр. с ал.2, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Русенска Районна прокуратура е обвинила Н. К. Й. , с с ЕГН-**********, в това,
че на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетен, в съучастие като съизвършител с М. С.
Ц. от гр. Русе, улеснил лице от мъжки пол - С.М.С., роден на ***. и лице от женски пол
- И. Й. Д. , родена на ***г., което не е ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, като деянието е извършено с лице ненавършило
14-годишна възраст - С.М.С., роден на ***.- престъпление по чл.191, ал.3, във вр. с
ал.2, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимите Ц. и Й. се възползват от правото си не дават обяснения в съдебната
фаза на производството. Защитникът пледира съда да оправдае подзащитните му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. М. С. Ц. е родена на *** български гражданин, с начално образование,
неомъжена, безработна, неосъждана.
Подс. Н. К. Й. е роден на *** г. в гр. Русе, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимите Ц. и Й. живеели на семейни начала, като от връзката си имали
родени две деца С.М.С., роден на ***. и С.М.С., роден на 09.05.2009г. През месец
януари 2015г. придобили придобили недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.
Русе, ***, където заживели заедно с децата си. През месец декември 2017г. при
гостуване в гр. Кубрат, обл. Разград по повод новогодишните празници, синът на
обвиняемите св. С. С.ов се запознал със св. И. Й. Д. , р. на ***г. от гр. Кубрат. Тъй като
малолетният и непълнолетната изпитали симпатии един към друг, те започнали да
контактуват чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и се видели на няколко пъти в гр. Русе и
в гр. Кубрат без знанието на родителите им. На неустановена дата, в началото на 2018г.
св. С.С.ов съобщил на подсъдимите, че поддържал приятелска връзка със св. И.Д.,
както и че искал да заживее с нея. На неустановена дата в началото на 2018г.
подсъдимите, заедно със св. М. С.ов Ц., св. С. Ц. Д., св. Д. С. К. и св. В. И. К. отишли в
гр. Кубрат и се срещнали със св. Й. Д. Г. и св. Н. М. К. , родители на св. Д.. След като
провели разговор, обвиняемите и родителите на св. Д. решили да направят тържество
по ромския обичай, като по този начин „оженят“ малолетния и непълнолетната, при
спазване на традициите им, без да определят конкретна дата за тържеството. Основния
мотив роднините да вземат такова решение по отношение на К.С.ово и И.Д. бил, че в
предходен период от време, в гр.Кубрат е имало случай на самоубийство от
непълнолетно лице от женски пол, на което било отказано от родителите да се „омъжи“
по ромските обичаи, респ. да живее с друго непълнолетно лице от мъжки пол. През
периода мес. май – до мес. септември 2018г. св. И.Д. и св. С.С.ов си гостували взаимно
множество пъти при родителите си в гр.Русе и в гр.Кубрат. На 07.09.2018г. подс. Й. и
Ц., както и родителите и роднините на св.И. Д. организирали на малолетния С.ов и
непълнолетната Д. тържество по ромските обичаи, така както се били уговорили
страните, след което двамата подсъдими информирали непълнолетните С.ов и Й.а, че
могат да обитават имота им когато пожелаят - апартамента в гр. Русе. В последствие
1

св. С.С.ов и св.И. Д. обитавали както жилището на подсъдимите, така и ходили на
гости в жилището на родителите на св.И.Д., а след няколко месеца и на неопределена
дата св. С.С.ов и св.И. Д. прекратили да се срещат и живеят по този начин.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства- показанията на
свидетелите Г. П. С., В. И. К. /и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от
НПК/, Д. С. К. /и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Й. Д. Г.
/прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.3 от НПК/, Н. М. К. ; писмени
доказателства и доказателствени средства -протоколи за разпит, социални доклади,
справка за съдимост, декларации и автобиографична справка.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия
в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, не се
установи по несъмнен начин подсъдимите М. С. Ц. и Н. К. Й. да са извършили
престъплението в което са обвинени. Доказателствата, имащи за източник
всяко от доказателствените средства по делото не са съответстващи до такава
степен, че логично да разкриват фактическата обстановка на деянието по
повдигнатото обвинение, поради което съдът е възприел фактическа
обстановка в по-различен аспект от тази описана в обвинителния акт. От
събраните доказателства в съдебна фаза, Съдът е достигнал до единствено
възможния извод за невиновността на подсъдимите Ц. и Й. по повдигнатото
им обвинение чл. 191, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. чл.20, ал.2 от НК, поради
което и ги е оправдал да са го извършили на основание чл.304 от НПК,
поради следното :
За да постанови оправдателен съдебен акт по повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимите Ц. и Й., Съдът следва да анализира следните факти и
обстоятелства:
І. В съдебната фаза на делото, Съдът не може да изведе фактическата
обстановка обективирана с обвинителния акт, въз основа на който е
образувано настоящото производство в съдебна фаза. Това е така, т.к. в
съдебната фаза на производството двамата подсъдими се възползват от
правото си да не дават обяснения, а същите дадени в хода на досъдебното
производство са дадени без участието на защитник, респ. не могат да се
приобщят по делото. Също в съдебната фаза на делото, свидетелите С. Ц. Д.,
М. С.ов Ц. и С.М.С. се възползва от правото си по чл.119 от НПК и отказват
да дадат каквито и да са показания по делото във връзка с повдигнатото му
обвинение.
ІІ. В съдебната фаза не делото, Съдът не може да кредитира в пълна
степен свидетелските показания на св.Г. П. С. – пол. служител, който бил
извършил пол. проверка по случая. От една страна същия не си спомня
подробности по извършените от него пол. проверка, а от друга страна
основния факт който си спомня във връзка с дадените при него обяснения от
двамата подсъдими /когато са нямало качество на обвиняеми по образувано
ДП/ е, че му споделили, че от 24.05.2018г. – до 06.07.2019г. св. С.С.ов и св.И.
Д. живеели в апартамента където и те живеят - гр.Русе, ***. Тези показания на
св.С. не могат да се кредитират безрезервно според трайната съдебна
практика, т.к. от една страна същият е пол. служител извършил като
заинтересовано лице пол. проверка преди да има образувано ДП, а от друга
страна същият преразказва на практика показанията на нямащи каквото и да е
процесуално качество пред него лица, на които в последствие е повдигнато
2

настоящото обвинение. В съдебната настоящото производство се установи, че
обвинителната теза на РРП се крепи единствено на косвените доказателства,
извлечени от свидетелските показания на свидетели, на които дори
прочетените показания по реда на чл.281, ал.3, ал.4 или ал.5, вр. с ал.1 от
НПК не дават насока или основание да се счете, описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт на РРП е такава и е доказана по несъмнен
начин, а изводите в обвинителната теза на РРП остават едно предположение.
ІІІ. В съдебна фаза на делото е частично доказано, че св. С.С.ов и св.И.
Д. за известен период от време /неопределено време като месеци/ са
обитавали апартамента където живеят и двамата подсъдими - гр.Русе, ***.
Доказано е в същия обем обаче и това, че св. С.С.ов и св.И. Д. са гостували
често/многократно на родителите на св.И.Д. в гр.Кубрат, което не било
инцидентно /според св. показания на св.св.И.Д.,Д.К.а, Н.Кала, В.К., Й.Г./.
ІV.Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в НК
липсва. Съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески
начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.Съгласно
т.18 от пар.1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобито имущество, “фактическо съжителство на съпружески
начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две
пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство,
представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от
две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство,
а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България
„фактическо извънбрачно съжителство“ е налице, когато лицата живеят в
едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. В случая тези
дефиниции несъмнено следва да се приложат като относими и в настоящото
производство, без значение дали се касае за пълнолетни или непълнолетни
лица, т.к. в чл.191, ал.3, вр. с ал.2 от НК законодателят борави с фрази и
термини „…да заживеят съпружески, без да са сключили брак….“.
Настоящия съдебен състав счита, че фактическо съпружеско
съжителство е налице тогава когато две лица от различен пол, съжителстват
заедно въз основа на свободната им и независима воля, като поддържат
взаимоотношения по между си и в отношенията с околните, идентични с
взаимоотношенията между съпрузи при съществуващ брак, като признаването
на това състояние не е свързано с някаква правно регулирана процедура.
Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в
общ дом и домакинство, като партньорите следва да са обвързани от взаимно
уважение, разбирателство, подкрепа и грижи, за да осигуряват
благополучието на тази общност.
На доказване при твърдение за наличие на връзка, основана на
съпружеско съжителство, така както е посочено в обвинителния акт, следва да
е налице реално улесняване от двамата подсъдими на непълнолетните лица да
осъществят фактическо съпружеско съжителство, на доказване подлежат
фактите на улеснена за осъществяване от двамата подсъдими на трайна
връзка между непълнолетните С.С.ов и Д.Д., заключаваща се в общо
домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на
общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна
грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат
деца. При доказване на фактическо съжителство, следва да установи, че освен
емоционални и духовни отношения, между двете лица е имало и общо
домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи
3

усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие, т.е. взаимност и обща грижа един за друг. На доказване
подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството,
общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни
събития /в т.см. Решение №126/18.10.2019г. по т.д.№1785/2018г. на ВКС, II
т.о./.
В случая, за установяване на факта, че са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство св. С.С.ов и св.И. Д., прокуратурата е ангажирала в
обвинителния акт приоритетно обясненията на двамата подсъдими
/изключени от доказателствения материал в съдебната фаза на
производството, както бе посочено по – горе/, както и преимуществено на
показанията на св.св. С. Ц. Д., М. С.ов Ц. и С.М.С., които се възползват от
правото си по чл.119 от НПК. Както бе посочено по- горе, от показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Г.С. /пол. служител/, И.Д.,Д.К.а, Н.Кала, В.К.,
Й.Г., както и от прочетените изцяло и/или частично техни показания по реда
на чл.281 , ал.5, ал.4, ал.3 вр. с ал.1 от НПК, не се извличат категорични
сведения за осъществяване на обстоятелства и деятелност на двамата
подсъдими, както е посочено в обвинителния акт от РРП – че /цит./ :
„…двамата подсъдими били предоставили на помещение, дрехи, храна и
издръжка непълнолетните, като по този начин били ги улеснили да
създадат отношения наподобяващи тези, които възникват между съпрузи,
без да са сключили граждански брак…“. Законодателят не борави с термина
„наподобяващи отношения между съпрузи“. Напротив от събрания по делото
в съдебна фаза доказателствен материал по делото, се извлича единствено
извода, че св. С.С.ов и св.И. Д. са живеели приятелски за период от няколко
месеца както в жилището на подсъдимите М. С. Ц. и Н. К. Й. , така и в
жилището родителите на св. И. Д. в гр.Кубрат, поради което и не може де се
изведе категоричен извод, че подсъдимите умишлено са улеснили двете
непълнолетни лица да реализират и осъществят с действията си пълноценно
фактическо съпружеско съжителство. Тук следва да се отбележи също, че
както е посочено в обвинителния акт от РРП, изначало не може да има
еднократно събитие във връзка с повдигнатото обвинение по настоящото
производство /на 07.09.2018г.- когато било се провело тържество по ромски
обичай/, по повод „улесняване“ на непълнолетните лица да „заживеят
съпружески, без да са сключили брак“, а следва да се посочи и докаже
съществуването във времето на един продължителен период на
изпълнителното деяние /продължено престъпление/ и за двамата подсъдими,
какъвто не е посочен от РРП в обвинителния акт.
Посочените по-горе факти и обстоятелства не обективират по какъвто и
да е начин извод за несъмнено доказано по делото в съдебната му фаза, че с
деянието си подсъдимите М. С. Ц. и Н. К. Й. са осъществили престъплението
по повдигнатото им обвинение, а именно в това, че :
1.М. С. Ц. , на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител с Н. К. Й. от гр. Русе, улеснила лице от мъжки пол -
С.М.С., роден на ***. и лице от женски пол - И. Й. Д. , родена на ***г., което
не е ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като деянието е извършено с лице ненавършило 14-годишна
възраст - С.М.С., роден на ***.- престъпление по чл. 191, ал.3, във вр. с ал.2,
във вр. чл.20, ал.2 от НК.
2. Н. К. Й. , на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетен, в съучастие като
съизвършител с М. С. Ц. от гр. Русе, улеснил лице от мъжки пол - С.М.С.,
4

роден на ***. и лице от женски пол - И. Й. Д. , родена на ***г., което не е
ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като деянието е извършено с лице ненавършило 14-годишна
възраст - С.М.С., роден на ***.- престъпление по чл.191, ал.3, във вр. с ал.2,
във вр. чл.20, ал.2 от НК.
По-гореизложеното и на основание чл.304 от НПК, Съдът е признал и
двамата подсъдими М. С. Ц. и Н. К. Й. за невинни и ги е оправдал изцяло в
извършване на престъплението за което им е повдигнато обвинение.
Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.

Районен съдия :
5

Номер на акта:	1
Дата:	21 януари 2021 г.
Съдия:	Александър Симеонов Станчев

Дело:	20204520201454
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 август 2020 г.

Присъда по дело №1454/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите