Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Никопол, 24.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски
районен съд …. наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при
секретаря П.В. и в присъствието на прокурора ____, като разгледа
докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№265 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
С наказателно
постановление №17-0305-000245/10.07.2017г. на
началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ на В.Г.М., ЕГН********** с адрес *** и настоящ адрес ***, първи стопански двор на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.;
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 10лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв.; на основание
чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 10лв. и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
Недоволен от
така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя М., който го
е обжалвал. В жалбата не се излагат никакви доводи относно установената
фактическа обстановка, нито относно нарушенията, които са отразени в АУАН и НП.
Жалбоподателят не сочи дали иска съда да отмени обжалваното от него НП.
Жалбоподателят
се е явил в съдебно заседание лично и е взел становище по жалбата.
За
ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да
вземе становище. Актосъставителят С. и свидетелите Ш. и Е. се явяват в съдебно заседание
и дават показания.
НРП е била
редовно призована, но не се е явил представител.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
НП
е било връчено на жалбоподателя на 17.09.’17г., а жалбата е била заведена в РУ
на МВР-Никопол на 18.09.2017г., поради което съдът намира, че жалбата се явява
допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели
и на нарушителя. Отказът на нарушителя да подпише акта и разписката са били
удостоверени по надлежния ред с личните данни на един свидетел. АУАН съдържа
необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити
по чл.57
от ЗАНН.
В съставения АУАН
жалбоподателя не е посочил възражения.
По същество на
визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушения на
жалбоподателя са вменени тези, че на 06.07.2017г.
около 21.45 часа в с.ВЪБЕЛ, общ.НИКОПОЛ по ул.“Ал.СТАМБОЛИЙСКИ“№2 в посока
ул.“Г.ДИМИТРОВ“, като водач управлявал лек автомобил „***“ с ДК№ЕН01-19ВР,
зелен на цвят, собственост на Х.К.Л., ЕГН********** *** не използва
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила; не
носи СУМПС и контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на
МПС част II; полица за сключена ЗЗ“ГО“ на
автомобилистите; не изпълнява разпорежданията на контролния орган да изгаси
двигателя и да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР
7510“ с фабричен №ARDM-0261, напуска мястото на
проверката по време на нейното извършване, като по този начин я осуетява.
На жалбоподателят
в хода на проверката е бил издаден талон за медицинско изследване №0419597 във
връзка, с който в последствие била изготвен протокол от химическа експертиза
№382/12.07.2017г.
От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189,
ал.2 от ЗДвП за констатациите в него се установява гореописаната фактическа
обстановка.
В тази насока са и
показанията на свидетелите С., Ш. и Е..
От показанията на
тези свидетели се установява, че във връзка с план за провеждане на СПО „Битова
престъпност“, утвърден със заповед на началника на РУ на МВР-НИКОПОЛ за
недопускане извършването на кражби на селскостопанска продукция, домашни
животни и птици, проверка на водачи на МПС за употреба на алкохол и
правоспособност, проверки по линия на „Незаконна миграция на чужденци“ на
територията, обслужвана от РУ на МВР-НИКОПОЛ за времето от 03.07.2017г. до
09.07.2017г., те се намирали в района на с.ВЪБЕЛ, където според плана
изпълнявали служебните си задължения. При извършвания от тях обход на с.Въбел
актосъставителят забелязал от дясната страна на патрулния автомобил светлини на
лек автомобил, като в тази връзка наредил на свидетеля Е. да преустанови
движението на патрулния автомобил. След това актосъставителят слязъл от
патрулния автомобил, като наредил на Е. да върне патрулния автомобил назад, за
да може да освети другата кола. След като слязъл, актосъставителят се осветил,
за да се види, че е служител на полицията и със „Стоп“ палка подал сигнал на
водача на другия автомобил да спре. От патрулния автомобил след актосъставителя
слязъл и свидетеля Ш., който застанал до него. Автомобилът, на който
актосъставителя подал сигнал спрял, но нито загасил двигателя, нито светлините.
Актосъставителят се приближил до спрелия автомобил, представил се, като
установил, че той се управлява от жалбоподателя. В това време жалбоподателят
познал актосъставителя и му казал:“С., ти пак ме хвана!“. Актосъставителят поискал от
жалбоподателя в хода на провреката да представи СУМПС, контролния талон, полица
за сключена ЗЗ»ГО», документ за преглед на автомобила, който жалбоподателя
управлява и документ за самоличност. След като не представил никакъв документ,
актосъставителя помолил жалбоподателя да отиде до служебния автомобил и с оглед
задачите на СПО да го изпробва за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят
отказал, като заявил, че му е лошо, не му е добре и се прибира. След това
жалбоподателя се качил в автомобила си и напуснал мястото на проверката. Веднага
след него с включени светлини и звуков сигнал потеглил и служебния автомобил с
тримата свидетели, като пътували след автомобила на жалбоподателя до първи
стопански двор в с.Въбел, където той живеел.
След като пристигнал в двора, жалбоподателя слязъл от управлявания от него
автомобил и влязъл в помещенията, в които живеел. От там се обадил на свой
познат – попа на с.Въбел, който малко по-късно пристигнал с още едно лице.
Жалбоподателят провел и втори разговор с ЕЕН 112, като с оглед твърденията му на
място при него пристигнал екип на «Спешна помощ» при ЦСМП-Никопол. На
жалбоподателя бил извършен медицински преглед, като с оглед оплакванията му и
претърпяна медицинска интервенция, лекарят от екипа предложил да бъде
транспортиран до ЦСМП-Никопол за изследвания и ЕКГ. През това време
актосъставителят съставил на място АУАН и след медицинския екип запознал
жалбоподателя с констатациите в акта, като му ги прочел. Жалбоподателят отказал
да подпише АУАН, който отказ бил удостоверен с личните данни на друг свидетел –
шофьора на автомобила на «Спешна помощ» - свидетеля Б.. Жалбоподателят отказал
да бъде изследван с техническо средство, но му бил издаден талон за кръвни
изследвания, който той получил, а след това с автомобила на «Спешна помощ» бил
транспортиран до ЦСМП, където дал кръв. Във връзка с това бил изготвен протокол
за медицинско изследване, от който е видно, че жалбоподателят не е употребил
алкохол.
Показанията на
свидетелите съда кредитира и обсъжда със събраните по делото писмени
доказателства, тъй като са логични, последователни, отразяват личните
впечатления на свидетелите и спомагат за разкриване на извършителя на нарушенията,
при каква фактическа обстановка са били извършени и кои са били участниците.
Установената от
съда фактическа обстановка и показанията на свидетелите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства, а именно АУАН
бл.№091070/06.07.2017г., НП№17-0305-000245/10.07.2017.; справка за съдимост; справка
за сключена ЗЗ“ГО“; справки от АВ – ТР; справка от НРС за всички дела, по които
участва М.;***, справка за собствеността на лек
автомобил „***“ с ДК№ЕН01-19ВР; писмо от ЦСМП-Никопол; справка за нарушител/водач на В.М. справка от
ТД на НАП Варна, офис Русе; копие на талон за медицинско изследване; докладна
записка на ПлПИ Ш.; копие на месечен наряд за месец юли 2017г.; седмичен график
за периода 03.07.2017г. – 09.07.2017г. в РУ Никопол; план за провеждане на СПО;
заповед за провеждане на СПО; заповед за провеждане на СПО от 29.06.2017г.; копие
на справка за обаждане на тел.112 и диск с два записа; протокол за химическа
експертиза; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол; Заповед
№8121з-746/01.06.2017г.
Следва за яснота
да се посочи следното.
Не се спори, че
във връзка с претърпян инфаркт на миокарда от 1998г. жалбоподателят е бил
лекуван в различни лечебни заведения, като във всички епикризи, които са му
били издавани е посочено, че има исхемична постинфарктна кардиопатия,
триклонова коронарна болест. Това е отразено в издаденото на жалбоподателя и представено по
делото копие на медицинско направление. В тази връзка е и изложеното от
жалбоподателя възражение в последното съдебно заседание, че е разполагал с
надлежен документ, удостоверяващ правото му да не слага обезопасителен колан.
Това възражение
съдът счита за неоснователно. Действително от описаното физическо състояние в представеното
медицинско направление, копие на документ за временна нетрудоспособност и
рентгенови изследвания се установява, че през 1998г. жалбоподателят е претърпял
инфаркт на миокарда. Следва да се посочи, че представеното в последното съдебно
заседание на съда медицинско направление, издадено от ЕТ“д-р НЕЛИ ЙОТОВА“ от
05.03.2017г. няма характер на документ, удостоверяващ наличие на условията на чл.
137а, ал.2, т. 2 и 3
от ЗДвП и чл. 183 от ППЗДвП. Същият е наименуван
медицинско направление. Действително провеждането на профилактика и
рехабилитация се ползва след преценка на лекуващия лекар, която се отразява в
медицинско направление (бл. МЗ № 119, както е посочено в долния десен ъгъл на
документа в конкретния случай). Медицинското направление се издава от лекуващия
лекар в два екземпляра и в него той документира заболяването, за което е необходимо
провеждане на профилактика и рехабилитация, придружаващите заболявания, ако има
такива, медицинските мотиви за рехабилитацията, както и съответните медицински
изследвания. Медицинското направление трябва да е издадено не по-рано от 30
календарни дни преди датата на постъпване при съответния изпълнител на
дейността по профилактика и рехабилитация. Същото има срок на валидност 30 дни,
т.е. документът на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 05.04.2017г.
и към датата на нарушението - 06.07.2017г. не е удостоверявал медицинска пречка
за носене на обезопасителен колан по време на управление на МПС-то. Липсват
доказателства, кое е дало основание на лекаря в края на самото направление да посочи,
че жалбоподателят има право да получи медицинско удостоверение за срок от една
година, за времето от 05.03.2017г. до 05.03.2018г. Такова удостоверение нито по
делото, нито пред АНО е било представено.
От така изложеното
съда достига до извода, че АНО е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя
е извършил нарушенията, за които по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му било
наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП било наложено административно наказание
глоба в размер на 10лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв.; на основание
чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 10лв. и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от два месеца. Видно от справката за нарушител е, че това са поредни нарушения
на жалбоподателя на ЗДвП, като наложените му санкции до този момент, независимо
от заболяванията му и възрастта му не постигат своя поправителен и
превъзпитателен ефект. Отделно от това АНО правилно е преценил и размера на
санкциите с оглед имотното състояние на жалбоподателя.
В допълнение
следва да се посочи, че в жалбата пред съда липсват доводи, които да фиксират
правно значими и относими към конкретния казус нарушения от страна на АНО,
които да са довели у последния до формиране до неправилен извод за това кой е
нарушителя, какво нарушение е извършил и какво административно наказание по
размер следва да му се наложи.
Поради изложеното
съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди.
Предвид
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №17-0305-000245/10.07.2017г. на началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ, с
което на В.Г.М., ЕГН********** с адрес ***
и настоящ адрес ***, първи стопански
двор на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 10лв.; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 10лв.; на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца,
като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО на
съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред ПлАдмС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: