Решение по дело №1191/2023 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
Ц.М.К. от ******************, с ЕГН ********** е обжалвал НП №53 от
01.07.2021г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Враца към ОД на
МВР- Враца, с което за извършено нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева, на основание чл.257 ал.1
от ЗМВР. В жалбата и в съдебно заседание чрез адв.********** САК се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му.
Ответникът в придружителното писмо по делото ангажира становище за
потвърждаване на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН вр. Закона за
МВР.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
В периода от 11.06.2021г. от 19.00ч. до 07.00ч. на 12.06.2021г. на работа бил
екип в състав - полицейските служители Св.********** и Св.******************.
Около 20,00 часа същите били изпратени от дежурен ОДЧ при РУ Враца на сигнал за
силна музика в с.********** обл.Враца на ул.**********. При пристигането си на
място установили, че живущите на адреса се намирали в двора на домът си, заедно с
техни гости, където слушали силна музика, и се веселели.Полицейските служители
предупредили собствениците на имота - семейство ********** да намалят силната
музика, защото ако още един път дойдат по същият повод ще им бъдат съставени
АУАН, след което си тръгнали.След около половин час дежурният при РУ Враца
отново изпратил същият полицейски екип в същото населено място и адрес отново на
сигнал за силна музика в с.**********.
Когато пристигнали на адреса, които им бил посочен, наистина имало силна
музика и в двора на къщата, се били събрали много хора и празнували нещо. Като при
пристигането на полиция вторият път част от хората излезли пред адреса, като един от
тях бил св.******************, които пред полицейските служители заявил, че той е
диджея и че той пуска музиката.Възприемайки тази информация полицейските
служители започнали да му съставят АУАН по наредбата на община Враца, за това, че
пуска силна музика и че вече веднъж са били предупредени да преустановят това си
действие. Като лицето, на което бил съставен акта нямало никакви възражения за това.
Докато съставяли акта на св.********** се появил и настоящият жалбоподател
**********. При това приближаване на жалбоподателя ********** полицейските
служители усетили, че той лъха на алкохол и е в нетрезво състояние. Последният
оспорил компетенциите на полицейските служители и основанията за проверката, като
заявил на полицаите, че нямат право да съставят акт на св.**********, понеже той не
живеел на този адрес. На това свидетелите полицейски служители отговорили с устно
разпореждане към жалбоподателя да преустанови действията си и да не им пречи, но
независимо от това жалбоподателя ********** застанал плътно до служебният
автомобил откъм шофьорската страна, с което продължил да пречи на изготвянето на
документите, които в този момент се съставяли от полицейските служители като по
този начин с действията си им пречил да си свършат работата, като включително
заявил, че ще ги снима и извади телефона си и започнал да ги записва. След като
няколкократно било разпоредено на жалбоподателят да спре да пречи и той не спрял,
му поискали документи за самоличност, но същият отказал да даде, същият бил
1

приведен зад автомобила на земята, за да му бъдат поставени помощни средства, след
което бил качен в полицейският автомобил и откаран в РУ Враца, където на
жалбоподателя бил съставен процесният АУАН.
Въз основа на констатираната фактическа обстановка свидетеля ********** на
длъжност полицай При РУ Враца към ОДМВР ВРАЦА, съставил в присъствието на
свидетеля Св.****************** и на жалб. ****************** - Акт за
установяване на административно нарушение - АУАН №53 от 12.06.21г. серия АВ бл.
№121383, за това че на 12.06.2021г. около 00:35 часа в с.********** обл.Враца на
ул.*********** лицето в явно нетрезво състояние не изпълнява полицейско
разпореждане, отправено му по надлежният ред писмено с №1795р-13671
от полицейски орган, направено в изпълнение на функциите му, изразяващо
се в отказ да преустанови арогантното си поведение към орган на МВР, с
което виновно е нарушил: чл. 64, ал.4 от ЗМВР.
Описаното поведение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на
чл.64 ал.4 от ЗМВР. Последвало е издаването на обжалваното НП№53 от
01.07.2021г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ Враца към ОД на
МВР- Враца, в което дословно са пренесени изложените в акта фактически
констатации и правна квалификация на нарушението и на основание чл.257 ал.1
от ЗМВР за извършено нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100/сто/ лева.Нарушителя
бил потърсен за връчване на издаденото НП, което му било, връчено на 03.11.23г.
видно от оформената разписка. Научавайки за издаденото му НП и недоволен от него
жалбоподателя обжалвал същото.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
доказателства: Жалба, АУАН, НП, СМУ№238.06 от 12.06.2021г., Сигнал, Договор за
правна защита, Заповед №8121з – 1371 от 11.11.2015г. на МВР, писма, Разпореждане
на полицейски орган №1795р-13671, Молби, снимков материал, пълномощно,
показанията на свидетелите **********, Св.******************,
Св.******************, Св.Иван Котов Иванов разпитани по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения :
При извършената проверка касателно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон настоящата инстанция констатира, че наказателното
постановление е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентни
орган и е налице редовна процедура по връчването му на жалбоподателя. Нарушението
е констатирано с АУАН №53 от 12.06.21г. серия АВ бл.№121383, които е съставен в
писмена форма и от лице, притежаващо компетентност да го изготви.
Изложените по горе фактически обстоятелства не са спорни между страните и
се извличат еднопосочно от приобщените по делото свидетелски показания на двамата
полицейски служители ********** и ****************** както и на свидетелите
****************** и Иван Котов Иванов, както и от писмените материали по
приложената преписка.
Остават спорни единствено фактите, имащи значение за обективната
съставомерност на вмененото нарушение и свързани с броя и конкретното съдържание
на отправените и съответно неизпълнени устни или „писмени„ полицейски
2

разпореждания от страна на жалбоподателя.
Съгласно свидетелските показания на самия актосъставител - ********** в
случая той на практика е издал множество устни разпореждания към жалбоподателя,
започващи от изискване на личните му документи за проверка и минаващи в това да не
пречи на съставянето на акта по отношение на св.Иванов, по повод първоначално
констатираното нарушение за силна музика, минаващи през разпореждания „да
преустанови арогантното си поведение спрямо полицейските служители и да не пречи
на работата им.“
Вторият разпитан по делото свидетел – ****************** потвърждава
заявеното от колегата му Филипов като твърди, че жалбоподателят на няколко пъти
устно е бил предупреден да преустанови действията си и да не им пречи на работата,
както и че ако не преустанови действията, с които им пречи ще бъде задържан, като
издаденото и неизпълнено разпореждане, за което е и съставен акта е било
жалбоподателят да „преустанови арогантното си поведение спрямо полицейските
служители и да не пречи на работата им.“ Именно поради това, че жалбоподателят е
продължил с действията си да им пречи е бил задържан и приведен в РУ- Враца.
Следва да се посочи, че приложените от защитата на жалбоподателя - 2 бр.Сведения на
двамата полицейски служители потвърждават изложеното в показанията им пред
настоящият съдебен състав.
Третият свидетел ********** на свой ред твърди, че жалбоподателя изобщо не е
пречил на полицейските служители, нито ги е обиждал, а че само им е заявил да не
съставят на ****** акт и понеже ги снимал с телефона си това ги било подразнило и
затова го задържали.
Четвъртият свидетел ********** твърди, че жалбоподателят дошъл в домът му
към 22.00 часа след като полицейските служители били идвали веднъж заради силна
музика. Твърди, че към 22.30 часа полицейските служители отново дошли и започнали
да му съставят акт за това. Жалбоподателят ********** се възпротивил на това
понеже ********* не живеел на адреса и започнал да снима полицаите.Първият от
полицаите се ядосал и започнал да удря жалбоподателя, след което двамата го
задържали сложили му белезници и го откарали.
Други доказателства в подкрепа на изложените в АУАН и в НП фактически
констатации и позволяващи отстраняване на констатираните по-горе противоречия в
свидетелките показания относно въпросните спорни факти, не са ангажирани по
делото от страна на наказващия орган, в чиято тежест е това.
Въз основа на възприетите фактически положения и изложен доказателствен
анализ, съдът намери от правна страна следното:
На първо място съгласно разпоредбата на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН - АУАН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва да съдържат – дата
на извършване на нарушението в конкретният случай, посочената в текстовите части
на двата документа дата - 12.06.2021г. визира датата на съставянето на Акта за
нарушението, която не може да се отъждествят с датата на извършването му.
Това е така защото в АУАН и в НП е посочено, че на 12.06.2021г. около 00:35
часа жалбоподателят не е изпълнил дадено му полицейско разпореждане. В тази
връзка нито св.**********, нито св.****************** извършили проверката
твърдят, че това се е случило на посочената в АУАН и НП дата. Същевременно
останалите свидетели ****************** и Иван Котов Иванов твърдят, че това се е
3

случило на 11.06.2021г. малко след 22.30 часа, а не както е посочено в АУАН и в НП.
При така дадените показания от всички свидетели следва, че действителната дата на
извършване на нарушението е датата 11.06.2021г. а не на датата посочена, в АУАН и
в НП.
В конкретния случай, е без значение причината поради, която тя не е отразена
вярно доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.
Отделно от изложеното до тук следва да се отбележи и че дори и свидетелите в
показанията си да сочат факти и обстоятелства досежно датата на нарушението,
респективно да са единни в твърденията си относно този задължителен реквизит на
нарушението то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като датата на
нарушението е реквизит, които не следва да се предполага, нито да се извлича по пътя
на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП,
като липсата на отразена дата на нарушение, води до порочна неяснота на релевантни
относими факти, които са от съществено значение за - описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при който е извършено.
Извода е един в АУАН и в НП липсва посочване на точната датата на
извършване на нарушението, поради което следва, че не може да се приеме, че датата
на съставянето на А12.06.2021г. АУАН – 12.06.2021г. е и датата на извършване на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
При това положение следва, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42
т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва точно посочване на
датата на извършване на твърдяното нарушение.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП,
и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Като липсата на дата на извършване на нарушението лишава привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво нарушение е
обвинено и в частност на коя дата го е извършило. Датата на извършване на
нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава фактическата
рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на нарушението
опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е нарушено
правото на защита на наказаното лице - жалбоподател.
От друга страна от приложеното по делото копие на лист 20 от делото на
визираното в АУАН и НП - Писмено полицейско разпореждане №1795р-13671 от
12.06.2021г. се установява, че същото е съставено в 00.30 часа по което време и
жалбоподателя и полицейските служители съгласно гласните доказателства събрани по
делото не са били на територията на с.**********.
Съгласно отразените по идентичен начин в АУАН и НП факти, жалбоподателят
е санкциониран за това, че не изпълнява даденото му писмено с конкретно съдържание
разпореждане на полицейски орган около 00:35 часа на 12.06.2021г., то и доколкото
от показанията на всички свидетели по делото се изяснява, че докато са били в село
********** пред дома на последният от свидетелите, полицейските служители не са
съставяли на жалбоподателя писмено полицейско разпореждане, то и се изяснява, че
на място в с.********** на жалбоподателя са издавани само устни полицейски
4

разпореждания, което по същество противоречи на фактическата обстановка отразена
в АУАН и НП.
Съобразно чл.64 ал.1, от ЗМВР - "Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено или устно.". С разпоредбата на ал.2 е
предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които съгласно
указаното в чл.64 ал.4, от ЗМВР са задължителни за изпълнение, "разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.". Безспорно
неизпълнението на разпореждането представлява административно нарушение по
смисъла на чл.257 ал.1 от ЗМВР, в която норма е предвидено: "Който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв."

Предвид цитираното по-горе съдържание на процесните АУАН и НП, същите
се явяват съставени в нарушение и на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изискващи
пълно, точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните му
индивидуални обективни и субективни признаци и обстоятелствата на извършването
му. В случая в обстоятелствените части на двата акта липсва такова надлежно
описание като са използвани само общи формулировки и дословен препис на
законовата разпоредба на чл.64, ал.4 ЗМВР, вменяваща задължение за гражданите да
изпълняват издадените им от полицейските органи при изпълнение на съответните им
функции разпореждания. При тези общи формулировки, остава неясно какво в крайна
сметка е било конкретното съдържание на отправеното писмено полицейско
разпореждане към задълженото лице, съответно имало ли е това лице поведение, което
в действителност да е в разрез с даденото му полицейско разпореждане.
От друга страна, единствено посочения в АУАН и в НП конкретен факт за „не
изпълнява полицейско разпореждане, отправено му по надлежният ред писмено с
№1795р-13671 от полицейски орган, направено в изпълнение на функциите му,
изразяващо се в отказ да преустанови арогантното си поведение към орган на МВР,”
внася пълно съмнение и неяснота относно точния вид на вмененото нарушение и
неговата правна квалификация именно по посочения чл.64, ал.4, вр.чл.257, ал.1
ЗМВР, а не като друг вид нарушение – напр. за осуетяване на полицейска проверка и
противозаконно пречене на полицейски функции по чл.264, ал.1 ЗМВР.
Така констатираните процесуални нарушения, свързани с надлежното и
минимално необходимо съдържание на АУАН и НП, имат характер на съществени,
тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя и възпрепятстват съдебния
контрол.Това от своя страна е достатъчно за отмяна на обжалваното НП, без
разглеждане на спора по същество.
Въпреки горното и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи, че в случая процесното НП се явява и необосновано. Предвид гореописаното
състояние на наличния доказателствен материал, по делото безспорно се установиха
единствено данните, че на посочените в АУАН и в НП място, но не дата и час между
жалбоподателя и полицейските служители ******* и ******* е възникнала спорна
ситуация, в рамките на която последните са издали множество последователни и
различни по съдържание устни разпореждания, следващи „грубото и арогантно
5

поведение” на жалбоподателя по оспорване на правомощията и разпорежданията им.
Остават спорни и изцяло недоказани по несъмнен начин, всички останали
съставомерни факти на твърдяното нарушение, свързани с това какво в крайна сметка е
било конкретното разпореждане, отправено от полицейския орган; в изпълнение на
какви негови функции е било отправено то, съответно било ли е това разпореждане
нарушено и чрез какво конкретно действие или бездействие от страна на
жалбоподателя.
Спорни и изцяло недоказани са часът и датата когато се твърди това да се е
случило, защото в АУАН и НП се твърди това да се е случило на 12.06.2021г. около
00:35 часа докато жалбоподателя в жалбата и свидетелите ****************** и
************, твърдят това да се е случило преди 00:00 часа на 12.06.2021г. и по скоро
около 22:30 часа на 11.06.2021г. докато свидетелят ******************, твърди, че
това се е случило след 22:00 часа.
На последно място, ако се приеме, че жалбоподателят е санкциониран поради
неизпълнение на задължително разпореждане на орган на МВР следва да бъде
посочено, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи издават
разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни функции, за да се прецени
законосъобразно ли е било издадено визираното писмено разпореждане. Мотивирането
на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо
основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на
разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския
служител функции и дали процесното разпореждане е издадено при наличието на
предвиденото в чл.64 от ЗМВР материалноправно основание.
Затова и съдът ОТМЕНИ НП №53 от 01.07.2021г. на Началник сектор
„Охранителна полиция“ при РУ - Враца към ОД на МВР- Враца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	114
Дата:	22 април 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420201191
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 ноември 2023 г.

Решение по дело №1191/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите