Решение по дело №198/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.С.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0442-000273/ 23.08.2023 г., издадена от началник сектор към ОДМВР- Варна, РУ 04 Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон и при нарушения на установените в закона изисквания за форма. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на 23.08.2023 г., по повод постъпил сигнал за ПТП в района на гр. Бяла, обл. Варна, полицейски служители (св. М.А. и св. Д.Н.) извършили проверка на жалбоподателя С.С.И., който при управлението на собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** предизвикал инцидента. Водачът бил тестван с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARKA0045, което показало положителен резултат за амфетамини. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение той е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите са отразени в надлежно съставен и връчен АУАН серия GA № 991109/ 23.08.2023 г. Издаден е и талон за лабораторно изследване, по което все още не са постъпили резултати.

Във връзка с деянието, за което е уличен жалбоподателят, е образувано досъдебно производство (ДП) № 4050/2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да анализира иззетите проби с кръв на водача, но все още няма изготвено заключение по нея.

Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед № 365з- 8226/ 30.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Варна.

Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тестове, които се определят със заповед на министъра на вътрешните работи (по арг. на чл. 1, ал. 5 от Наредба № 1).

Събраните писмени и гласни доказателства установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и му е извършен тест с техническо средство Drug Test 5000, което е определено със Заповед № 8121з-329/ 22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи като уред, с който следва да се извършват проверките за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачите на ППС. При извършения тест е отчетено, че той е употребил амфетамини, които са наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ са включени амфетамините.

Тези факти са установени от приложения АУАН, който е редовно съставен от компетентни длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 1. Посоченото доказателство съставлява официален писмен удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт.

В този случай той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок. В казуса със ЗППАМ е определен срок на действие от 6 месеца на наложената ПАМ, който е в минималния размер, предвиден от закона и в съответствие на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 160 лв., от които 60 лв. заплатен депозит за явяване на разпитаните свидетели и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда и на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същите своевременно предявени и доказани по размер.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0442-000273/ 23.08.2023 г., издадена от началник сектор към ОДМВР- Варна, РУ 04 Варна.

ОСЪЖДА С.С.И. *** да заплати на ОДМВР- Варна сумата от 160 (сто и шестдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/