Решение по дело №138/2022 на Административен съд - Ловеч

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   № …

 

           гр. Ловеч, 10.06.2022 г.

 

           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 138/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Административното дело е образувано по жалба от П.В.П., ЕГН ********** *** против Разпореждане № 4506-40-27 от 16.03.2022 г. издадено от  директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, с което й е отказано изплащане на гарантирано вземане по нейно заявление вх. № 4502-10-2/17.02.2022 г.

В жалбата се сочи, че поисканата от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ФГВРС) сума в размер на 1830,40 лв. представлява трудови възнаграждения за месеците декември 2020 г., януари и февруари 2021г., за която съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР жалбоподателката счита, че има право на гарантирано вземане и за което в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР е подала заявление по образец – приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата).

Развиват се доводи за неправилно определяне от страна на административния орган на периода, през който работодателят „Агротаб БГ“ ЕООД е извършвал дейност, като според жалбоподателката издателят на процесното разпореждане неправилно е определил, че дружеството е извършвало дейност в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., позовавайки се единствено на подадената от „Агротаб БГ“ ЕООД декларация обр. Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Счита, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно в частта, с която е постановено, че не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР.

Моли съдът да отмени атакувания административен акт и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за определяне на дължимото й обезщетение.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя представени писмени бележки по съществото на правния спор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, а и се установява от доказателствата по делото (л. 15), че жалбоподателката П.В.П. е била в трудовоправни отношения с „Агротаб БГ” ЕООД гр. Ловеч, ЕИК *********, като е била назначена на длъжността „Пълнач“ в периода от 01.09.2020 г. до 22.02.2021 г., както и че за месеците декември 2020 г., януари и февруари 2021 г. са й били начислени, но неизплатени трудови възнаграждения.

С Решение № 6/25.01.2022 г. по т.д. №20214300900079/2021 г. на Ловешки окръжен съд (л. 17-28) е обявена неплатежоспособността на „Агротаб БГ” ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността 30.04.2021 г. Със същото решение е открито производство по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност „Агротаб БГ” ЕООД, като е постановено и прекратяване дейността на предприятието.

Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-10-2 от 17.02.2022 г. (л. 11-12) П.П., в тримесечния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР – неизплатени възнаграждения от обявеното в несъстоятелност дружество. Заявлението-декларация е било попълнено по образец на Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 и подадено до директора на ТП на НОИ - Ловеч, като към него са били приложени удостоверение за банкова сметка, *** на начислените, но неизплатени възнаграждения.

Извършена е проверка в осигурителя „Агротаб БГ“ ЕООД, гр. Ловеч - в несъстоятелност. Резултатите от проверката на контролен орган на НОИ са обективирани в констативен протокол № КГ-5-10-01084067 от 25.02.2022г. (л. 16). Съгласно посоченото в протокола, въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, представените извлечения от банките за финансова активност, ведомостите за заплати, писмени обяснения и други документи, е установено, че работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността - 30.04.2021 г., като това обстоятелство е удостоверено с документи по чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Било установено, че няма лица, за които възниква правото на гарантирани вземания, тъй като работодателят не е осъществявал дейност най-.Г.Д. в Регистъра на осигурените лица има данни за осигуряване в „Агротаб БГ“ ЕООД за периода от 01.09.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл.

Представена е била и декларация вх. № 1004-10-3 от 17.02.2022 г. (л. 78), попълнена върху бланка по образец Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, като в същата било посочено, че представляваното от Д. дружество е осъществявало дейност от 01.06.2020 г. до 31.03.2021 г., т.е. по-малко от 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността (30.04.2021 г.).

С обжалваното Разпореждане № 4506-40-27 от 16.03.2022 г. на Директора на ФГВРС на П.П. *** е било отказано изплащането на гарантирано вземане от фонда, тъй като не е правоимащо лице по смисъла на ЗГВРСНР. В случая АО е приел, че с оглед нормативната уредба, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, т. 1 от ЗГВРСНР, изпълнението на условието работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, се явява необходима предпоставка за правото на гарантирани вземания по този закон от работниците и служителите.

Направен е извод, че по отношение на П. не са налице предпоставките в чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР за възникване на право на гарантирано вземане по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР. Разпореждане № 4506-40-27 от 16.03.2022 г. на Директора на ФГВРС е връчено на П.П. на 24.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне на лист 10 от делото, а жалбата е изпратена на 04.04.2022 г. – видно от пощенското клеймо върху плика на лист 8 от делото, като е заведена в НОИ на 05.04.2022 г. с вх. № 4504-40-100. Оспореният административен акт съдържа волеизявление на неговия издател, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателката като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая ТП на НОИ Ловеч, предвид седалището на дружеството, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Разпореждането на Директора на ФГВРС е издадено от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, в установената от закона форма, с излагане на правни и фактически основания, което означава, че е мотивирано. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпореждането е издадено и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, относим към предмета на спора.

Гарантирани вземания на работниците и служителите по ЗГВРСНР са начислени за неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (чл. 3).

Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.

Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР е лично имуществено право, което възниква по силата на закона от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР, гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.

Анализът на цитираните правни норми, отнесен към конкретния случай, очертава условията, при наличието на които едно лице има право да му бъде изплатено гарантирано вземане по ЗГВРСНР – работодателят му да е с открито производство по несъстоятелност; лицето да е било в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време; работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6; лицето да има начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт; да заявление-декларация по образец до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6.

По делото е установено, че П.П. е била в трудовоправни отношения с „Агротаб БГ“ ЕООД гр. Ловеч от 01.09.2020 г. до 22.02.2021 г., има начислени и неизплатени трудови възнаграждения за месеците декември 2020 г., януари и февруари 2021 г., „Агротаб БГ” ЕООД гр. Ловеч с решение № 6 на ОС Ловеч от 25.01.2022 г. (вписано на същата дата) е с открито производство и е обявено в несъстоятелност с начална дата 30.04.2021 г., П.П. е подала заявление-декларация за изплащане на гарантирани вземания на 17.02.2022 г. в тримесечния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Всички тези факти са възприети и от административния орган, посочени са в разпореждането му и по тях не се спори.

Спорът по делото се концентрира във въпроса работодателят„Агротаб БГ” ЕООД осъществявал ли е дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността – 30.04.2021 г., посочена в решението на Окръжен съд - Ловеч. Следователно, релевантният период за установяване правото за получаване на вземането от Фонда е 30.04.2020 г. – 30.04.2021 г.

От доказателствата по делото се установява, че при работодателя е била извършена служебна проверка, резултатите от която са отразени в констативен протокол № КГ-5-10-01084067 от 25.02.2022 г. (л.16). Заключението, че работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, като условие за възникване на право на гарантирано вземане на освободените от работа лица съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР, е направено не само въз основа на подадената от управителя на „Агротаб БГ” ЕООД декларация по образец Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата с вх. № 1004-10-3 от 17.02.2022 г., каквито доводи са изложени в жалбата на П., но и въз основа на другите документи по чл. 5, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, а именно - въз основа на данните от данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, представените извлечения от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и др.

Видно от приложените по делото справки за трудовите договори, сключени от дружеството работодател (л. 30-36), най-ранно сключените са от дата 31.08.2020 г., т.е., по-малко от 12 месеца преди 30.04.2021 г. – началната дата на неплатежоспособността на работодателя. Справката от РОЛ (Регистъра на осигурените лица) също сочи, че управителят на „Агротаб БГ” ЕООД е започнала своето осигуряване по договор за управление и контрол, считано от 01.09.2020 г. (л. 73-77).

Също видно от получената информация от ТД на НАП, дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 06.03.2020 г., като за периода от м. март 2020 г. до м. юни 2020 г. са подавани ежемесечни справки декларации и дневници по ЗДДС, но същите са с нулева стойност (л. 56-60).

По данни от информационната система на НАП касовият апарат има регистрирани продажби за периода от 08.09.2020 г. до 15.03.2021 г. (л.37-гръб), също по-малко от 12 месеца преди 30.04.2021 г. – началната дата на неплатежоспособността на работодателя.

С оглед гореизложеното, всички описани периоди от време са с продължителност, която е по-кратка от 12 месеца. Условието по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР не е изпълнено и лицата с прекратени трудови правоотношения не могат да ползват права по този закон.

При това положение директорът на ФГВРС обосновано е приел, че в случая не е налице едно от кумулативните условия за ползване на права по този закон, а именно това по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР – работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. С оглед на това е без значение обстоятелството, че в случая са изпълнени предпоставките на чл. 4, ал. 1 и чл. 25 от ЗГВРСНР.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.П., ЕГН ********** ***, подадена против Разпореждане № 4506-40-27 от 16.03.2022 г. издадено от  директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, с което й е отказано изплащане на гарантирано вземане по нейно заявление вх. № 4502-10-2/17.02.2022 г.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: