№ 4647
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110161818 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Л. против Ю.Л. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 5775,80 лева – заплатено
обезщетение на трето лице по застраховка Каско, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 2033,18 лева – мораторна лихва върху
тази сума за периода от 13.05.2023 г. до 26.08.2024 г. Ищецът твърди, че на
18.06.2020 г., около 18:20 часа на магистрала Тракия на около 120м преди 8-ми
км в посока София водачът на л.а. Тойота Авенсис с ДКН *** реализирал ПТП
със спрелия поради друго ПТП л.а. СЕАТ с ДКН *** като причинил
имуществени вреди по последния. За настъпилото пътно - транспортно
произшествие бил съставен Констативен Протокол №*** от 18.06.2020г. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ищеца била образувана
щета № *** по имуществена застраховка полица № ***, със срок на валидност
от 28.01.2020г. до 27.01.2021г. Били констатирани щети като в полза на
застрахованото лице било определено застрахователно обезщетение в размер
на 5760,80 лева с включени 160,80 лева разходи за репатриране , изплатено с
платежно нареждане № ***/08.12.2020 г. Към датата на събитието лек
автомобил Тойота Авенсис с ДКН *** имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника. С писмо изх,№***/08.06.2022г. ответникът
отказал да възстанови претендираната сума от общо 5775,80 лева. Ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните
суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
1
Тойота Авенсис, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
застраховка „Каско“ за лек автомобил СЕАТ, изплащането от страна на ищеца
на сумата от 5760,80 лева, наличието на ПТП. Оспорва механизма на ПТП,
видът и размерът на причинените вреди, стойността на същите, причинно-
следствената връзка между тях и ПТП, вината и противоправното поведение
на водача на л.а. Тойота Авенсис. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на наличието на валидно застрахователно правоотношение със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил Тойота
Авенсис, наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застраховка „Каско“ за лек автомобил Сеат, изплащането от страна на ищеца
на сумата от 5760,80 лева, наличието на ПТП. По делото е представен
Констативен протокол от 18.06.2020 г. (л. 8-л. 10 от делото), от който се
установява, че на същата дата около 18:20 часа л.а. Тойота, управляван от К.
П. се е движила по Автомагистрала Тракия с посока от гр. Пловдив до гр.
ми
София и на около 120 метра преди 8 километър реализира ПТП със спрелия
аварийно от друго ПТП на платното за движение л.а. Сеат, управляван от Д.
Т., като от удара л.а. Тойота се отклонява и реализира ПТП с аварийно спрелия
в аварийната лента л.а. Ауди, управляван от Иван Йорданов. От собственика
на л.а. Сеат е подадено заявление към ищеца и е образувана щета – л. 16-л.35
от делото. Определено е изплащане на обезщетение на в размер на 5760 лева.
Поради невъзможността л. а. Сеат да се придвижва на собствен ход след удара
от ищеца също така е определено обезщетение за репатриране в размер на
160,80 лева, включено в глобалната сума. Заплащането на обезщетението не се
оспорва между страните.
Като свидетел по делото е разпитан Д. Т. Т. – водач на л.а. Сеат. Заявява,
че си спомня процесното ПТП. Движел се по автомагистрала Тракия в посока
към София. Един автомобил пред него спрял, набил спирачки рязко и той се
ударих в него. Това бил първият инцидент. След това излязъл от колата.
Включил аварийните светлини, но не можал да сложи аварийния триъгълник.
Тръгнал по банкета. В рамките на съвсем кратко време друг автомобил се
завъртял и тръгнал към него и се ударил в трети автомобил, който бил спрял
да ни помогне. Неговият автомобил се завъртял и ударил леко четвъртия
автомобил, който бил спрял, за да му окаже помощ. Първият автомобил бил
спрял рязко, тъй като пред него също били спрели рязко. Свидетелят се
движел със съобразената скорост. Инцидентът станал на самата магистрала и
разрешената скорост била 140 км/ч. Нямало друга катастрофа, освен тази
верижна катастрофа. Другият водач бил спрял рязко, извинил се на свидетеля
и казал, че пред него имало други автомобили, които също били спрели рязко.
След удара между първия и неговия автомобил, му се счупил картера, излезли
въздушните възглавници. На другия автомобил нямало значителни щети.
Неговият автомобил бил с големи щети след втория удар. Бил на половина
смачкан. Задната половина на автомобила била сериозно засегната. ПТП-то
било посетено от служители на КАТ. За него имало глоба за първия инцидент.
Първото ПТП било с Шкода. Шофьорът на първия автомобил отбил в ляво и
изчакал. Съставили протокол за първото ПТП. Автомобилът на свидетеля не
2
можел да се движи след първото ПТП. Цялата предница била изкривена,
радиатора и картера били спукани и въздушните възглавници излезли. Не
можал да реагира и постави светлоотразителен триъгълник. Пуснал само
аварийните светлини. Изтеглил се настрани на пътното платно.
Първоначалният удар, който бил с автомобила пред него станал в крайна лява
лента – скоростната. Пред него беше Шкода и се изтеглил в аварийната лента.
В крайна дясна лента. А неговият автомобил останал в скоростната лента. Той
не можел да се движи. И там настъпил удара от другия автомобил.
Като свидетел по делото беше разпитан и К. Н. П. – водач на л.а. Тойота
Авенсис. Заявява, че си спомня за процесния инцидент. Пътувал в посока
София. Управлявал автомобил Тойота Авенсис, комби, сив. Преди София, по
спомен 8-9 километър имало ляв завой. Успял да види, че имало спрял
автомобил в лявата лента пред него. Опитал се да го избегне завивайки на
дясно. Употребил спирачки, но не успях. Ударил се в автомобила. Първо се
ударил в черна кола Сеат и после имало втори удар, който свидетелят не помни
тъй като изгубил съзнание. Този автомобил се намирал в лявата лента. Не
видял да има хора извън автомобила. Станало бързо. Свидетелят не бил видял
нито да са включени аварийни светлини, нито триъгълник. Освен тези два
автомобила Сеат и Ауди няма спомени да е имало други автомобили. Имало
малко по-надолу на 400- 500 метра други автомобили. В последствие разбрал,
че е станала катастрофа. Движел се с около 120 км/ч. Спрелият автомобил бил
с предницата напред и леко диагонално, косо по посока на движението. Ударът
бил отпред, от ляво. Забелязал автомобила, в който се ударил на около 15-20
метра пред него. Не помни вторичния удар. Вече, като слязъл от колата видял,
че е в аварийната лента. За самия удар няма никакви спомени. Следите от
вторичния удар били от дясно на вратата. Имало наранявания по вратата.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Описва нанесените на л. а. Сеат щети и установява, че са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Определя тотална
щета на стойност 5460 лева и общ размер на вредите след репатриращ
автомобил и застрахователни разноски на 5635,80 лева. Причинените на л. а.
Пежо 508 щети не са позволявали този автомобил да се придвижва на
собствен ход след реализирането на удара.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него,
наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на
вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и
заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания, от
протокола за ПТП, както и от приетата експертиза съдът намира, че то се е
осъществило, като л. а. Тойота Авенсис, движейки се зад л. а. Сеат не е
оставил достатъчна дистанция между себе си и този автомобил. Вредите,
настъпили по л. а. Сеат, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди,
3
свидетелските показания на свидетеля Т. и съдебно-техническата експертиза,
от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези
увреждания, които са описани в нея. Деянието и противоправността се
установяват от свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза и
протоколът за ПТП, на база на които съдът достига до извода, че причина за
сблъсъка са действията на водача на л. а. Тойота Авенсис, който не е оставил
достатъчна дистанция между себе си и л. а. Сеат, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Всички необходими юридически факти са
осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение на
размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно заключение
същият възлиза на сумата от общо 5635,80 лева. До тази сума искът е
основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
пълният размер от 5775,80 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото писмо (л. 37 от делото) се установява, че ищцовата
регресна претенция е приета от ответника на 12.05.2021 г. С получаването на
същата, ответникът е бил длъжен за изпълни задължението си и тъй като това
не е сторено, към 13.05.2021 г. същият е бил в забава и следва да заплати
мораторна лихва за периода от 13.05.2021 г. до 26.08.2024 г. върху
основателната главница. Съдът изчисли служебно този размер и установи, че
той е 2152,26 лева. Доколкото предявената от ищеца сума е по-ниска, този иск
е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 312,36 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 250 лева – депозит за експертиза, 150 лева – депозит за
свидетел, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото
съдът определя на общо 200 лева. Пълният размер на интереса на ищеца
възлиза на 7808,98 лева, а общата стойност на уважената част от него – на
сумата от 3213,86 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете е 896 лева. От ответника са доказани
разноски за депозит за експертиза в размер на 250 лева, 70 лева – депозит за
свидетел, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото
съдът определя на общо 200 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете
на ответника се дължат 9,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Л., ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. ***, дължи на З.К. Л., ЕИК: *** с адрес на управление
гр. *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 5635,80
лева –изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, репатриране на автомобил и обичайните разноски за неговото
определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 18.06.2020 г., около 18:20 часа
на магистрала Тракия на около 120м преди 8-ми км в посока София между лек
автомобил Тойота Авенсис с ДКН *** и лек автомобил СЕАТ с ДКН ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2024 г. до
4
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над сумата от 5635,80 лева до пълният предявен размер от 5775,80
лева като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Л., ЕИК *** дължи на З.К. Л.,
ЕИК: *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
2033,18 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.05.2021 г.
до 26.08.2024 г.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК *** да заплати на З.К. Л., ЕИК: *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата: 896 лева – разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.К. Л., ЕИК: *** да заплати на Ю.Л., ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата: 9,32 лева – разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Д.З.И.О
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5