Решение по дело №107/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 16.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 107 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от К.Ц.М., с ЕГН **********, с адрес: *** против ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на следните суми: 100 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане и 2 182,42 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение и медицински изделия, извършени във връзка с лечение на получените увреждания от същото ПТП), ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане.

В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че на 08.03.2019 г., на ПП 1-4, при км. 29+780, в посока гр. С., водачът С.Б.К., на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, движейки се на прав пътен участък и при суха пътна настилка, предизвикал ПТП - навлязъл в лявата пътна лента, излязъл от пътното платно и самокатастрофирал. Посочва се, че К.Ц.М. била пътник в управлявания от С.Б.К. лек автомобил, че се возела на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан от качването ѝ в автомобила до настъпване на произшествието, че водачът С.Б.К. починал, а К.Ц.М. пострадала тежко, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/08.03.2019 г. и е образувано досъдебно производство № 33/2019 г. по описа на РУ У..

Посочва се, че след претърпяното ПТП К.Ц.М. била транспортирана от екип на СМП в състояние на кома до Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" Плевен, че е приета в Клиниката по Неврохирургия с отслабено дишане, с разкъсно-контузна рана в дясно фронтално на главата, с фрактура на радиуса в дясно, с множество охлузвания по тялото и крайниците, с липса на сетивност и нереагиращи на светлина зеници. Посочва се, че след назначени изследвания и прегледи са диагностицирани следните телесни увреждания: Контузио капитис ет корпорис; Контузио церебри регио базо темпоралис билатералис; Контузио пулмонис; Фрактура хумери декстра - Фиксаиио металика; Паресис нерви радиалис декстра травматика; Разкъсно-контузна рана регио фронталис декстра; Фрактурна линия в областта на десния максиларен синус. Твърди се, че К.Ц.М. била в 20-дневна кома, че след стабилизиране на състоянието ѝ на нея са извършени две оперативни интервенции под обща анестезия, че на 02.04.2019 г., след близо едномесечен престой в лечебното заведение, тя била изписана с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим и прием на предписано медикаментозно лечение. Посочва се, че въпреки проведеното лечение, К.Ц.М. имала нарушено равновесие, главоболие и нестабилна походка потърсила лекарска помощ като на 02.05.2019 г. ѝ е извършено образно изследване (Магнитнорезонансна томография в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД, гр. Плевен), от което се установило, че в резултат на пътния инцидент тя получила постравматичен хроничен субдурален хематом в дясно фронтално, като се проследяват и хеморагични контузионни огнища. Твърди се, че освен болките и страданията от изброените травматични увреждания, К.Ц.М. изпитвала несигурност, срам и неувереност, поради белезите, подутините и насиняването на лицето, станала напрегната, тревожна и раздразнителна от преживения силен стрес, изживявала житейски дискомфорт от невъзможността за известно време да се обслужва сама и да говори нормално, че всички тези страдания са персистиращи и възстановяването им протичало бавно

Посочва се, че К.Ц.М. била нетрудоспособна от датата на ПТП до 06.12.2019 г. и че за този период тя ползвала отпуск за временна неработоспособност (за което имало издедени десет болнични листи), както и че в резултат на ПТП-то тя претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи по за провежданото лечение в общ размер на 2 182, 42 лева. Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от С.Б.К. лек автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица № BG/*** (валидна от 14.01.2019 г. до 13.01.2020 г.), издадена от ЗД „БИ“ АД (дружеството ответник), както и че ищецът заявил претенцията си пред застрахователя с посочване на банкова сметка, ***ти обезщетение.

В писмения отговор на исковата молба от ответника ЗД „БИ“ АД се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие на елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на С.Б.К. (застрахования); механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; разходите за лечение, направени от ищцата (изразяващи имуществените вреди). От ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради неползване на предпазен колан. Правните доводи на ответника в подкрепа на възраженията срещу иска (за несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди и за липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди) не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).

Ищецът К.Ц.М. взема участие по делото лично и с адвокат Р.М., която поддържа иска, като с писмено становище моли за уважаването му в пълния претендиран размер и заплащане на разноските по делото.

Ответникът ЗД „БИ“ АД взема участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Я., които оспорва иска. В хода на устните състезания от пълномощника се излагат съображения за неговата неоснователност, респ. за прекомерност на претендираното обезщетение, като се иска отхвърляне на предявения иск, а при евентуалност, присъждане на обезщетение в редуциран размер, както и заплащане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки от пълномощника се доразвиват доводите за неоснователност на иска, респ. за заплащане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2019 г., на ПП 1-4, при км. 29+780, в посока гр. С., възникнало ПТП с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, управлявано от С.Б.К., като в автомобила пътувала и ищцата К.Ц.М.. По този повод от пристигналите на място служители на пътна полиция при ОД МВР Ловеч е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/08.03.2019 г. и е образувано досъдебно производство № 33/2019 г. по описа на РУ У., което е прекратено с мотивирано постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че лекият автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** се движел по първокласен път 1-4 (С.-Варна). Пътят е двупосочен, разделен на две ленти, всяка с ширина от по 4,00 метра. В участъка на пътното платно, в района на местопроизшествието (км 29+780) в ляво от пътното платно, по посока гр. С., има отбива с ширина 3,40 метра и дължина 65 метра. Пътната настилка в участъка е асфалт, без повреди, разделена на две ленти с прекъсната единична осева линия (тип „МЗ“), а краищата са очертани с бяла единична непрекъсната линия (тип „М1“), като в зоната на ПТП не са открити пътни знаци в протежение на 500 м в двете посоки. В същия участък пътят е с низходящ наклон 1 5% - посока С., със стандартен страничен наклон около 2%. В деня на произшествието и при настъпването му (08.03.2019 г., около 12,30 часа) времето било ясно, без валежи и намалена видимост, а пътната настилка суха. Лекият автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** се движел в посока гр. С., със скорост 83 ^км/_ч, последен в колона от около 4-5 автомобила. След кратко изнасяне в насрещната лента и обратно връщане в неговата лента за движение, автомобилът се изнесъл повторно наляво извън колоната, върнал се отново в своята лента и при третото изнасяне наляво, навлязъл в насрещната лента, пресякъл я косо, напуснал пътя през отбивката-уширение и се забил странично с дясната си част в крайпътно дърво. Стволът на дървото се врязва в дясната странична част на автомобила, в зоната на предна дясна врата, която го обгръща. От удара телата на водача С.Б.К. и спътничката му К.Ц.М. политат напред и надясно, като водачът удря главата си в рамката на предно стъкло, а М., въпреки отворените пред и странично от нея еърбеци, е притисната от деформираната навътре врата, от което получава травми по главата и шията. Скоростта на движение на лекия автомобил при удара е била 57,6 ^км/_ч. Установява се от заключението, че автомобилът е бил технически изправен, че няма данни за наличие на техническа повреда, която да е причина за настъпване на процесното ПТП, че гумите са били със зимна шарка с дълбочина на грайфера на протектора 5 мм, че автомобилът е оборудван с 5 броя предпазни инерционни колани, за всички места, с два предни еърбега - пред водача, монтиран във волана и пред предно седящия пътник - монтиран в арматурното табло, както и със странични еърбеци. Ищцата К.Ц.М. се возела на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан, което следва от задействалите се преден и страничен еърбег и от констатациите в протокола за оглед на ПТП, според които десният преден колан е срязан и блокирал. Ищцата е получила травматичните увреждания въпреки поставения колан. Пластичната деформация на вратата и проникването ѝ навътре, притискат тялото на К.М. и го изместват заедно с предна дясна седалка към предна лява (тази на водача), като въпреки отворилите се два еърбега (преден и страничен), тя получава съответните травми. Поставеният колан и еърбеците са спомогнали да не настъпят други травми, но причинените ѝ такива са неизбежен резултат от сблъсъка на автомобила с дървото и попадане на удара точно в дясната врата. При удара в дървото водачът и ищцата политат напред и надясно вследствие инерционните сили, като тялото на К.М. се насочва към предна дясна врата, а главата към предна дясна колона. Въпреки възпиране на тялото в политане напред от предпазния обезопасителен колан, и посрещане на тяло и глава ѝ от двете отворили се въздушни възглавници, концентрацията на силите в дясната странична врата е довела до голямо проникване на деформацията навътре в купето, засягаща пода под дясната седалка. При тази деформация тялото на ищцата се измества наляво към водача, като едновременно се притиска от дясната врата и проникналото в нея дърво.

Установеният от заключението механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свидетеля Л.М.Н. - очевидец на ПТП-то и на движението на автомобила, в който ищцата се возела, непосредствено преди това. От тях се установява, че автомобилът се движел в края на колона от няколко други превозни средства, че след първоначално навлизане в насрещното и връщане в неговата пътна лента, същият отново навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл я, излязъл от пътното платно и странично се ударил в крайпътно дърво. От показанията на свидетеля се установява, на мястото на произшествието пристигнали служители на пътна полиция и на пожарната, че последните извадили ищцата от смачкания автомобил, след което тя била откарана от екип на спешна медицинска помощ.

От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП К.Ц.М. е транспортирана от екип на спешна медицинска помощ в общо тежко състояние - кома до Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен, след което е приета в Клиниката по Неврохирургия на същото лечебно заведение. На нея са извършвани многократни преливания на кръв, била е поставена под медикаментозна кома, а на 30.03.2019 г. е извършено оперативно почистване и възстановяване на раните на главата. Състоянието на ищцата постепенно се възстановило и на 02.04.2019 г. тя е изписана с окончателна диагноза: Контузия на главата и тялото; Контузия на мозъка двустранно слепоочно; Контузия на белия дроб; Счупване на дясната раменна кост, фиксация на същата с метал (метална остесинтеза); Парези на десния лъчев нерв; Разкъсно-контузна рана на челото. Установява се от заключението, че травматичните увреждания на К.Ц.М. са необходима и закономерна последица от процесното ПТП. Това се отнася и за белезите в областта на мишницата и шията, защото макар причинени от оперативното лечение и от трахеотомията, последните медицински интервенции са били наложителни за възстановяването на ищцата и в този смисъл извършването им е неизбежна стъпка в лечението ѝ. По отношение на коматозното състояние, в което ищцата изпаднала в продължение на 20 дни, е приложено консервативно лечение - активно лечение, а по отношение счупването на дясната раменна кост е приложено оперативно лечение - метална остеосинтеза. Счупването на раменната кост на дясната ръка и последвалата оперативно лечение са затруднили движението на лявата ръка за около 7-8 месеца. К.Ц.М. е търпяла болка и дискомфорт около 3-4 месеца след оперативното лечение, като те са били по-интензивни били веднага след произшествието и около 1-2 седмици след него. От заключението се установява, че при извършен на 06.03.2020 г. от вещото лице преглед на К.Ц.М. на са констатирани негативни последици от травматичните повреди и ищцата е в добро общо състояние, ориентирана е за време и място, без спомен за случилото се. Ищцата движи двете си ръце нормално и в пълен обем, като не се намират остатъчни явления от парезната на лъчевия нерв на дясната ѝ ръка. При прегледа ѝ се установяват наличие на белези в областта на челото, на белег от направената трахеотомия, на белег в областта на задната повърхност на дясната мишница от направената метална остеосинтеза и на белег от рана в областта на левия лакът. От заключението се установява, че макар да не обуславят обезобразяване на лицето или други части на тялото, белезите няма да изчезнат и ще останат за цял живот. От заключението се установява, че оплакванията на ищцата са характерни за подобни на причинените ѝ увреждания и че те при правилно лечение отшумяват за около една година.

От приетите по делото фактури, фискални бонове и банкови нареждания се установява извършване на разходи за консумативи и лекарства в общ размер на 2244,10 лв., която сума е в по-нисък размер от претендираната 2182,42 лв. (ищцата не поддържа молбата за увеличаване размера на иска е частта за имуществените вреди – вж. изявлението на пълномощника ѝ от 02.03.2020 г.). От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че всички разходи, за чието извършване са ангажирани документи, са направени с оглед причинените травматични увреждания и лечението на К.Ц.М. и в този смисъл те са необходима и закономерна последица от процесното ПТП.

От показанията на свидетелите Д.М.С., С.Т.М. и Ц.М.М., на последните двама ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелите са родители на ищцата) се установява, че след като К.М. излязла от кома на 20-тия ден след приема ѝ в болницата, тя била неадекватна, нямала спомен за случилото се, говорела трудно и неразбираемо - забравила значението на някои думи и изпитвала затруднения при даване на отговори по задавани въпроси. В началото след излизането ѝ от кома ищцата разпознавала само родителите и брат си, не и други близки и приятели – някои от тях въобще не помнела кои са, а други разпознавала трудно, без да може да ги назове поименно. След изписването ѝ от болница ищцата продължила да изпитва затруднение в мисленето, говора и четенето – имала представа за предмети и явления, но не можела да ги назовава и прибягвала до обясняването им, четяла неравномерни и сричайки. До изписването ѝ от болница К.М. била трудно подвижна – не можела да става, след което трудно се изправила и проходила, хранела се и задоволявала хигиенните си навици с чужда помощ. След изписването ѝ в началото на април до 20 юни 2019 г. рехабилитационните процедури на ищцата продължили в домашни условия, с помощната на рехабилитатори и родители, като последните продължили да ѝ съдействат при храненето и хигиената. След 20 юни К.М. започнала сама да се обслужва, но продължила да посещава рехабилитатор. От свидетелските показания се установява, че преди инцидента ищцата била много работоспособна и дейна, но след него, тя бързо се уморява от умствено и психично натоварване – трудно заспива, изпитва главоболие след гледане на телевизия, работа на компютър или по-продължителен прочит на текст. След инцидента ищцата започнала да изпитва страх от пътуване с лек автомобил – ставала напрегната при някои обичайни пътни ситуации и избягвала пътувания на дълги разстояния. От показанията на свидетелите се установява, че след като излязла от кома, през целия процес на възстановяване К.М. се оплаквала от болки в различните части от тялото, които са травматично засегнати. Ищцата започнала да изпитва притеснение и срам от белезите по тялото и от обривите по лицето, появили се от провежданото хирургично и медикаментозно лечение.

Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че управляваният от С.Б.К. лек автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица № BG/*** (валидна от 14.01.2019 г. до 13.01.2020 г.), издадена от ЗД „БИ“ АД.

С молба вх. № 2790/08.04.2019 г. на ЗД „БИ“ АД, подадена от К.Ц.М. до застрахователя, е поискано заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2 182,42 лв. Към молбата са описани приложените документи сред които и удостоверение за банковата сметка на К.Ц.М.. С писмо изх. № 6164/08.08.2019 г. на ЗД „БИ“ АД е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, поради непредставяне на безспорни доказателства за виновност на застрахования водач за настъпване на ПТП, причинило вредите, за които се претендира обезщетение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на следните суми: 100 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане и 2 182,42 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение и медицински изделия, извършени във връзка с лечение на получените увреждания от същото ПТП), ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане.

Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.

В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищцата е претърпяла вреди (неимуществени и имуществени), които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от С.Б.К. (водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а те от своя страна са довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и до извършване на разходи за провеждане на лечение и закупуване на медицински изделия (имуществени вреди). След като за управлявания от С.Б.К. лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените ѝ вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпяла вреди (неимуществени - болки и страдания от травматичните увреждания и имуществени - разходи за провеждане на лечение и закупуване на медицински изделия) ищцата притежава качеството на пострадала и увредено лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.

Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на имуществените вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по справедливост, като и при двата вида вреди определените размери не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.

Имуществените вреди се доказват в претендирания размер от 2182,42 лв., доколкото от приетите по делото документи (фактури, фискални бонове и банкови нареждания) се установява заплащане на консумативи и лекарства, а от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че тези разходи са направени с оглед причинените травматични увреждания и лечението на К.Ц.М.. В този смисъл разходите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като освен основанието за извършването им, се установява и техния размер.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалата при увреждането ѝ, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и страдания. Ищцата е млада жена, на 25 години. На нея са причинени множество травми (контузия на главата и тялото; контузия на мозъка двустранно слепоочно; контузия на белия дроб; счупване на дясната раменна кост, фиксация на същата с метал (метална остесинтеза); парези на десния лъчев нерв; разкъсно-контузна рана на челото), някои от които са живото застрашаващи. Ищцата е била в коматозно състояние в продължение на 20 дни, в който период за нея е имало реална опасност от загуба на живота. Част от изброените увреждания са наложили оперативна интервенция, а всички те - провеждане на възстановително лечение и рехабилитация, през което ищцата се нуждаела от чужда помощ. Съдът съобрази затрудненото движение на лявата ръка за около 7-8 месеца, както и изпитваните от ищцата болки и дискомфорт с продължителност около 3-4 месеца след оперативното лечение. Те са били по-интензивни били веднага след произшествието и около 1-2 седмици след него, а към края на възстановителния период изпитваните от ищцата болки и дискомфорт са намалявали до отшумяване при пълното ѝ оздравяване към датата на освидетелстването ѝ от експерта. Съдът отчита, че ищцата движи двете си ръце нормално и в пълен обем, че не се намират остатъчни явления от парезната на лъчевия нерв на дясната ѝ ръка. Въпреки това, ищцата има белези в областта на челото, на белег от направената трахеотомия, на белег в областта на задната повърхност на дясната мишница от направената метална остеосинтеза и на белег от рана в областта на левия лакът, които няма да изчезнат и ще останат за цял живот, както и обриви по лицето, появили се от провежданото хирургично и медикаментозно лечение. Изпитваните притеснение и срам от белезите и обривите са реални и несъмнени, предвид младата възраст на ищцата, в която самочувствието на жената се основава предимно на външния ѝ вид, затова те също се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Релевантни за неговото определяне в случая са и страданията на ищцата, изживени след излизането ѝ от кома във връзка със затрудненията в мисленето, говора и четенето, както и изпитваното от нея главоболие, бърза умора и неспокоен сън. Освен изброените обстоятелства относно всеки от двамата ищци, съдът отчита конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от причинените ѝ телесни увреждания е 90 000 лв.

Определените по-горе размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не следва да се редуцират, поради неоснователност на правонамаляващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неползване от ищцата на предпазен колан. По делото се установи, че тя е пътувала в превозното средство с поставен такъв.

Застрахователните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъдят и с претендираното обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Застрахователят заплаща обезщетение за вредите, които са пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй като отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител, ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря водачът, предизвикал ПТП-то. При непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на причиняване на вредата (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая това е 08.03.2019 г., но с оглед диспозитивното начало и заявеното от ищеца претендиране от по-късен момент 12.06.2019 г. (уведомяването на ответника), обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва за се присъдят със законната лихва от последната дата до окончателното изплащане.

При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата от адв. М., в полза за последната следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от иска (92182,42 лв. общ материален интерес) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 3295,47 лв. В полза на ищцата не следва да се присъждат претендирани разноски, доколкото по делото не са налице доказателства за сторени такива – тя е освободена от внасяне на такси и разноски.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване на разноски в общ размер на 4688,38 лв. (4288,38 – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозити за вещи лица), като съобразно отхвърлената част на иска (10 000 лв.) на него следва да му се заплати от ищцата разноски в размер на 458,82 лв.

Въпреки ангажиране на доказателства за сторването им (заплатени възнаграждения на адвокат), ответникът няма право на разноски. Отхвърлянето на исковете за горницата над присъдените суми до пълния им претендиран размер е поради направено от ответника плащане на част от претендираните суми. Ответникът е разполагал със сметките на ищците преди предявяване на исковете, а извършеното от него плащане е направено след подаване на исковата молба. С оглед на това съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което сторените от него разноски следва да останат в негова тежест (арг. чл. 78, ал. 2 ГПК).

Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уваженият им размер, както и заплатените от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 92182,42 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 3687,30 лв. Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета на съда (400 лв.), определена според уважения размер на иска (92182,42 лв.), е 360,85 лв. Двете суми (3687,30 лв. и 360,85 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. 1407, бул. „***да заплати на К.Ц.М., с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 90 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 08.03.2019 г., причинено при управление на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** от С.Б.К., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „БИ“ АД, ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане и 2 182,42 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение и медицински изделия, извършени във връзка с лечение на получените увреждания от същото ПТП), ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума за неимуществени вреди от 90 000 до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. 1407, бул. „***да заплати на адв. Р.М. от САК сумата от 3295,47 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на ищцата К.Ц.М..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Ц.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. 1407, бул. „***сумата от 458,82 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „БИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. 1407, бул. „***да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 3687,30 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, сумата от 360,85 лв., представляваща заплатени по делото разноски, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: